РЕШЕНИЕ
№ 5285
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110166635 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от З. Д. М. против М. И. Н. и Р. И. М./наследници на съпруга на
ищцата/ с правно основание чл. 23 СК, като се твърди, че по отношение на ищцата и
съпруга й И. М. М./починал на 18.12.2022г./, семейният апартамент № 92, находящ се в гр.
София, ж.к. Христо Смирненски, да е закупен по време на брака на страните изцяло с лични
средства на ищеца. Иска се по отношение на сумата от 3299 лева да се признае частична
трансформация.
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на 14.07.1987 г.с бащата
на ответниците. Бракът е прекратен на 18.12.2022г. със смъртта на съпруга.
По време на брака, на 05.09.1991г., ищцата закупува чрез Договор за продажба,
сключен с Председателя на ИК на ОбНС Слатина, София недвижим имот, собственост на
държавата-ведомствен на ДСО Монтажи, в което жилище ищцата е настанена със Заповед
РД-9-12-222 от 01.02.1982г. Същото се намира в гр. София и представлява ап.92, на 21 етаж,
бл.73 в ж.к. Христо Смирненски, състоящо се от дневна, стая, кухня и сервизни помещения,
с площ от 45.92 кв.м, заедно с избено помещение 11-I, с площ от 4,56 кв.м, заедно с 0,580%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на
строеж върху държавна земя, при съседи на жилището: коридор, тавани; на избеното
помещение съседи са: мазе Заневи, коридор, стена, стена. Този имот е продаден на ищцата за
сумата от 10288 лева, от които сумата от 3299 лева са внесени от ищцата по сметка на
продавача преди подписване на договора, а останалата сума в размер на 6989 лева са заемни
средства от банка ДСК,за което е сключен договор за ипотека на 05.08.1991г. Внесената сума
от 3299 лева преди подписването на договора, са от жилищно-спестовен влог на майката на
ищцата- А. Г. А., които дарява на дъщеря си, за да си закупи жилището. На 13.03.1992г.
майката на ищцата внася в ДСК за погасяване на заема сумата от 6533 лева и така със сума
от общо 9832 лева, заплатени от майката на ищцата като дарение, жилището е изплатено. От
1
приложена спестовна книжка на А.Г. А., чието име е задраскано и е записано името на
ищцата е видно, че на 05.08. от влога е изтеглена сумата от 3299 лева, която сума е внесена
за за купуване на жилището.
Ответниците подават в срок отговор на исковата молба. В писмено становище
оспорват изцяло предявени иск, без да излагат доводи за това. Считат, че обстоятелствата,
касаещи настаняването на ищцата във ведомствено жилище и кой е изплатил в ДСК
остатъка от отпуснатия кредит, за ирелевантни към предмета на делото. Молят за
отхвърляне на иска и претендират разноски.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните, прие за
установено следното:
Видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 3370 от дата 14.07.1987г., съставен от Столична община – Благоевски
районен народен съвет, страните са сключили граждански брак в гр. София на 14.07.1987 г.
По делото е представено удостоверение за наследници от СО, район Слатина, от
което е видно, че И. М. М. е починал на 18.12.2022г. , за което е издаден акт за смърт
№0194/19.12.2022г. от гр. Берковица, обл. Монтана, откогато бракът на ищцата се счита за
прекратен.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата
за държавните имоти от 05.09.1991г. В него е посочено, че с квитанция №1882 от 05.06.91 са
внесени собствени средства в размер на 3299 лева. Неоснователно е възражението на
ответниците, че имайки предвид разминаване в датите на внасяне на сумата-05.06.91 и
датата на прехвърляне на жилищно спестовния влог на 05.08.1991г. от А. А. на З. М., я
именно: че тази сума не е внесена като дарена от А. на З., тъй като не се събраха
доказателства в обратния смисъл, още повече, че няма данни дарената сума да е обвързана
с прехвърляне на жилищно спестовен влог. Не се представиха доказателства съпругът И. М.
да е имал принос в процесната сума. От свидетелските показания на М. Д. А., дадени под
страх от наказателна отговорност, става ясно, че съпругът не е имал никакъв принос в
изплащане на жилището, същата твърди, че целият му доход е отивал за издръжка на двете
му деца, ответници по настоящото производство, дори е бил на издръжка на ищцата цели 36
години. На свидетелката, която е дъщеря на майката на ищцата, е известно, че изцяло
цената на жилището е изплатено от ищцата, като първоначалната сума от 3299 лева е дадена
на ищцата от нейната майка
Така събраните показания съдът дължи да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност.
Наличието на роднинска връзка между свидетеля и ищеца обаче не е достатъчно основание
за некредитиране на показанията му. Съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК съдът дължи да
ги прецени с оглед на всички други данни по делото, имайки предвид и възможната им
заинтересованост. Свидетелят установява еднопосочно получаването на парична сума от
ищеца на основание дарение, с която е платена първоначалната сума за закупуване на
процесния имот. С оглед това, че свидетелят установява факти, които е възприела
непосредствено и са непротиворечиви, поради което съдът намира за установено
твърдяното дарение на средства в размер 3299 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 21, ал. 3 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд,
в грижи за децата и в работа в домакинството и се предполага до доказване на противното.
Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, съгласно която
когато вещните права са придобити по време на брака с лично имущество, тези права са
2
лична собственост на съпруга, с чието имущество са придобити (т.нар. преобразуване на
лично имущество).
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че след
сключване на граждански брак на 14.07.1987 г. страните са придобили на 05.09.1991 г. право
на собственост по отношение на апартамент № 92, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, за сумата от 10288 лева. Събраните гласни доказателства еднопосочно
установяват, че за закупуването му са използвани средства, получени от дарение на сумата
от първоначалната вноска в размер на 3299 лева, получена от ищеца като дарение от
нейната майка. Не се твърдят и не се установяват правоизключващи възражения,
установяващи различен характер на средствата, ползвани за закупуване на процесния имот.
По изложените съображения съдът намира за доказани кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК.
По разноските
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото, които са в доказан
размер от 742. 00 (от които 600 лева заплатен адвокатски хонорар, ДТ в размер на 132 лева
и 10 лева за вписване на ИМ) лева. Претенцията на ответниците за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК по
отношение на ответниците М. И. Н., ЕГН ********** и Р. И. М., ЕГН **********/
наследници на И.М. М./, че ищецът З. Д. М., ЕГН ********** има частична трансформация
на лични средства в размер на 3 299/три хиляди двеста деветдесет и девет/ лева в недвижим
имот, представляващ апартамент 92, на 21 етаж, в ж.к. Христо Смирненски, гр.София,
състоящо се от дневна, стая, кухня и сервизни помещения, с площ от 45.92 кв.м, заедно с
избено помещение 11-I, с площ от 4,56 кв.м, заедно с 0,580% идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя,
при съседи на жилището: ап.94, улица, ап.93, коридор, тавани; на избеното помещение
съседи са: мазе З., коридор, стена, стена.
ОСЪЖДА ответниците М. И. Н., ЕГН ********** и Р. И. М., ЕГН **********, да
заплати на З. Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 742. 00 (седемстотин четиридесет и два) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3