Р Е Ш Е Н И Е
№
190
град
Велико Търново, 15.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IV - ти
състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 277/2022
г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).
Образувано
е по жалба, подадена от *** Л. Д., като пълномощник на Г.Д.Н. и Л.Д.Г. ***,
като наследници на Г. Х.Б., против Решение на Министерски съвет на Република
България № 211 от 07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след
пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по
техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на
област В. Търново в частта, с която е отчуждена за държавна нужда за изграждане
на обект „Автомагистрала „Хемус“ част от поземлен имот с идентификатор
21244.3.26, с местонахождение землището на с. Дичин, общ. Велико Търново, обл.
Вeлико Търново, собственост на жалбоподателите,
представляващ нива, пета категория с обща площ 7,824 дка, от която площ за
отчуждаване 2,340 дка.
Жалбоподателите
считат, че размерът на определеното обезщетение е неадекватно ниско на
пазарните реалности, което е в нарушение на материалния закон. Излагат доводи
за противоречие на нормативната уредба на ЗДС с Конституцията на Република
България и с практиката на ЕСПЧ. Предвид изложеното от съда се иска да измени
решението на МС като се увеличи размера на обезщетението за отчуждената част от
имота. В представена писмена защита излага подробни доводи, че обезщетението
следва да бъде определено съобразно вариант 1.1. от приетото заключение на
съдебно-оценителната експертиза в размер на 2 932 лева. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответната
страна – Министерският съвет на Република България, не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, чрез своя пълномощник
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната
фактическа обстановка:
С
Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет, републикански път А-2
"София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и
Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/
и за национален обект по смисъла на § 1
от ДР към ЗДС.
За
обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.
Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец,
общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила,
е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел
теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.
34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна
инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по
отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в
землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на
обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени коментираните
по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също
кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в
гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина,
разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски
доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По възлагане
от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване
е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на
равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е
възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във
връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от
20.11.2019 г.
След
допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо
вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и
благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.
34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към
предложението е била приложена и административната преписка от проведеното
административно производство по чл.
34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз
основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил
Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане
на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно
описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно
приложение към т. 1 от решението, в землище с. Никюп, общ. В. Търново, земеделска
територия, се отчуждава от наследниците на Г. Х.Б. следния недвижим имот: 2,340
дка от имот № 21244.3.26, представляващ "нива" с площ от 7,824 дка,
за сумата от 834 лева.
Съгласно
представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.
МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния
управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и
кметства, като са изпратени и
уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
От АПИ са представени доказателства, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя
Г.Н. на 28.04.2022 г., а на Л.Г. – на 29.04.2022 г. Жалбата от двамата адресати
е подадена чрез ответника на 13.05.2022 г.
Ответникът
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на
отчуждените имоти. Приети като доказателства са допълнителни нотариални актове,
по които е работило вещото лице при определяне на пазарната цена на отчуждения
имот. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителска
експертиза от вещото лице М. Л., която е дала заключение в различни варианти.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лица, притежаващи активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, предвид следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България №
211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след
пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по
техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на
област В. Търново, в частта, с която е определен размерът на паричното
обезщетение отчуждената за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Хемус“ част от поземлен имот с идентификатор 21244.3.26, с
местонахождение землище на с. Дичин, общ. Велико Търново, обл. В. Търново,
собственост на жалбоподателите, представляващ нива, пета категория с обща площ
7,824 дка, от която площ за отчуждаване 2,340 дка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от
имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти,
се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според
§
1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са
отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със Закона за
държавната собственост.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл.
34б от ЗДС.
Съдът
не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните
изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл.
34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС.
По
отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.
32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл.
32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са
„осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг
от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините,
както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от
имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на
имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки“. Целта на посоченото изброяване е
да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите
на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка
до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими
имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на
ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които
могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани
само такива които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на
недвижимите имоти.
Съгласно
§
1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
Видно
е оценителския доклад обаче е, че за анализирания период - от 11.03.2020 година
до 11.03.2021 година (предвид разпоредбата на §1а, т.2 от ЗР на ЗДС и датата на
възлагателното писмо на Агенция „Пътна инфраструктура “), в землищата на село Патреш, Стефан Стамболово и
Дичин липсват подходящи сделки, които да обосновават прилагането на
изискванията за пазарни цени по смисъла на вече цитираната допълнителна
разпоредба, тъй като липсват подходящи сделки със сходни имоти.
Затова
експертът в административната фаза е изготвил оценка на процесния имот в
съответствие с правилото на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, като е съобразил
правилата на Наредба за реда за
определяне на цени на земеделските земи. В крайната рекапитулация на доклада е
посочено, че за 63 броя засегнати от отчуждаването поземлени имота, чиято площ
е 181, 783 дка се следва парично обезщетение в размер от общо 70 900 лв.,
съответно за засегнатата от отчуждаването част от имота на жалбоподателя се
следват 2 166 лв. /Приложение 13 към оценителския доклада, касаещо данните за
землището на с. Дичин/.
Съдът не споделя становището на ответника относно този
ред за определяне на оценката на процесния имот, тъй като счита, че са били
налице основния за прилагането на правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Ето защо намира,
че при определяне на обезщетението административният орган е допуснал
нарушение, като не е взел предвид всички относими и годни сделки, които да
бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на
отчуждаваните части от имота на жалбоподателите съобразно разпоредбите на чл.
32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Т.е. оценката е извършена
незаконосъобразно и размерът й не отразява актуалните пазарни аналози, за които
са събрани доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че
генерално ответникът определя неправилно начинът на изчисляване на обезщетението
в случая по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, вместо по чл. 32, ал. 2 с
мотива, че нямало поне 2 сделки с имоти със сходни характеристики, доколкото
оценителският доклад намирал един единствен нотариален акт като отнисим пазарен
аналог. Първо, критерий за реда за определяне на оценката не е броя на нотариалните актове, а
на сделките. В един нотариален акт може да се обективира една сделка – покупко-продажба
на един имот, но това не винаги е така, а дори обратното – в повечето НА са обективирани
повече от една сделки. Така дори, с цитирания от ответника като единствен НА –
НА № 193/2021 г., са продадени три отделни имота, което означава, че има поне 3
сделки. Дали тези сделки са обективирани в един или в три отделни НА и как е
формирана цената – общо или за всеки имот по отделно, е без значение.
В тази връзка съдът намира за правилно дължимото
обезщетение да бъде определено въз основа на сключените сделки за
покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи, сключени както между
физически и юридически лица, така и само между физически лица, предвид
възможността физическо лице да осъществява дейност като земеделски производител
и използването на земеделските земи по стопански начин от него. В този смисъл качеството
на търговец не може да се изключи само от обстоятелството, че страната е ФЛ, а
не ЮЛ. Ето защо изначално, ответникът неправилно изключва и подобни сделки като
пазарни аналози.
На следващо място, неоснователно се оспорва
качеството на аналози на сделките, анализираните от вещото лице в сочените от
него допълнителни НА с мотива, че касаели земеделски земи с трайно предназначение
различно от това на процесния имот, както и ниви от по-висока категория. Преди
всичко, самият оценителски доклад не анализира изобщо категоризацията на
земите, а определя цени единствено за зеленчуковата градина чрез корекция с
рентна бонификация по определена формула, без да оценява изобщо евентуално
наличните насаждения (чиито вид е неизвестен, но бонификацията е направена за
картофи и тютюневи насаждания). В този смисъл, реално оценителския доклад
оценява тези имоти като земеделски земи с коригиращ коефициент. На следващо
място, различните като предназначение земеделски имоти са несъществена част от
общия обем на продажбите и вещото лице основателно сочи, че не оказват влияние
върху цената на отделните сделки. Неоснователно, накрая, е и възражението, че в
анализираните като аналози от вещото лице сделки предмет на продажба били ниви
от трета и четвърта категория, докато процесната е от пета, защото вещото лице
е коригирало стойността със съответен коефициент (което иначе дори не е правено
с оценителския доклад за другите землища, където е имало сделки с аналози).
На края, принципно, хипотеза като процесната е била предмет
на разглеждане от Европейския съд по правата на човека и в Решение от
14.05.2020г. по делото К. и други срещу България, по жалба № 66581/2012г. и №
25054/2015 г., като изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да
се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите на решението е посочено, че
условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено
значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив
баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите.
Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата
стойност, обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде
присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със
стойността на отчужденото имущество, Европейският съд по правата на човека
приема наличието на допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради
това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски
земи, в съответствие с трайната си практика за липса на съразмерност, ако
даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност. По силата на чл.5,
ал.4 от Конституцията на Република България
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани
и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в
сила за Република България от 7 септември 1992г. В Решение № 8
от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че
КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в
националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните
законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и
органите на публичната власт. Следователно за настоящия състав възниква
задължението за пряко приложение на Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи и спазване на посочените от Съда по правата на човека
принципи за равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на
собственост. Дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на
сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи,
сключени както между физически и юридически лица, така и само между физически
лица, предвид възможността физическо лице да осъществява дейност като
земеделски производител и използването на земеделските земи по стопански начин
от него. Периодът на изследваните сделки следва да е непосредствено преди
отчуждаването – от 06.04.2021 г. до 06.04.2022 г. Съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-оценителната експертиза (вариант 2) за този период са
установени осем сделки, съдържащи се в 2 нотариални акта, покриващи посочените
изисквания, като средната цена между тях е 981 лв. на декар. Настоящият състав
приема тази средна цена за справедлива цена за обезщетяване на извършено
отчуждаване и приема за равностойно обезщетение на процесния имот сумата от 2 296
лв. С определянето на неравностойно обезщетение за отчуждения имот Министерския
съвет на Република България постановява незаконосъобразен административен акт,
който следва да бъде изменен с увеличаване размера на обезщетението.
Предвид
изложеното решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това
налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част
от ПИ с идентификатор част 21244.3.26, с местонахождение землище на с. Дичин,
общ. Велико Търново, обл. В. Търново, собственост на жалбоподателите, представляващ
нива, пета категория с обща площ 7,824 дка, от която площ за отчуждаване 2,340
дка и цена на обезщетението от 834 лева се увеличи на 2 296 лева.
При
този изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателите следва
да се присъдят разноски в общ размер на 670 лв., от които: 20 лв. – внесена
държавна такса, 250 лв. – внесен депозит за вещо лице и 400 лева платен
адвокатски хонорар за двамата жалбоподатели общо.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на
Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП
/след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020
година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по
техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта
му, касаеща определения размера на паричното обезщетение за отчуждаването на
площ от поземлен имот с идентификатор 21244.3.26, с местонахождение землище на
с. Дичин, общ. Велико Търново, обл. В. Търново, собственост на Г.Д.Н. и Л.Д.Г. ***,
представляващ нива, пета категория с обща площ 7,824 дка, от която площ за
отчуждаване 2,340 дка и цена на обезщетението 834 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 2 296 (две хиляди двеста деветдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА Министерския съвет на Република
България да заплати на Г.Д.Н. с ЕГН ********** и Л.Д.Г., с ЕГН **********,*** сумата
от общо 670 (шестстотин и седемдесет лева) лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: