Присъда по НОХД №8083/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35
Дата: 30 януари 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110208083
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
СъдебниР. ИВ. Я.

заседатели:Г. М. Ш.
при участието на секретаря Н.Н. В.
и прокурора Р. Д. П., Д. Цв. В. и Р. Ив. Т.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело от общ характер №
20211110208083 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. П. - роден на 1***********, с ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 19.04.2019 г. около 22:30 часа в
гр.София, ж.к.Зона Б-18, от тунел на блок №8, като извършител, в съучастие с
Д. С. Ш., ЕГН: **********, и като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е отнел
чужда движима вещ – моторно превозно средство мотоциклет марка / модел
„Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер ********* на стойност 360, 50
лева /триста и шестдесет лева и петдесет стотинки/ от владението на П. Р. П. с
намеР.е противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.12,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради
което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК ГО ОСЪЖДА на
„ПРОБАЦИЯ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, включващо следните пробационни
мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес (известен по делото): гр.
С*******, която на основание чл.42а, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от НК се изразява в
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
1
длъжностно лице с продължителност ЕДНА ГОДИНА, два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на
основание чл.42а , ал.3 , т.1, вр.ал.2, т.2 от НК са с продължителност ЕДНА
ГОДИНА;
- включване в програми за обществено въздействие на основание чл.42а,
ал.3, във вр. с ал.2, т.4, предл.II-ро от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.59, ал.2, във връзка с ал. 1, т.1 от НК при изпълнение на
наказанието „пробация“ следва да се приспадне времето, през което
подсъдимия Х. П. е бил задържан по настоящето дело, а именно за срок до 24
часа със Заповед по ЗМВР на 21.04.2019 г. и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 10.06.2024 г. до 27.06.2024 г., като един
ден задържане се зачита за три дни „пробация“.

ПРИЗНАВА подсъдимия Х. П., със снета по-горе самоличност, ЗА
НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 21.04.2019 г. в гр.С******, блок №10, на
стълбищна площадка на етаж №*******, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е
унищожил като запалил със запалка, чужда движима вещ - моторно превозно
средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен
номер***********, на стойност 360, 50 лева /триста и шестдесет лева и
петдесет стотинки/, собственост на П. Р. П., поради което и на основание
чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. С. Ш. - роден на **************, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 19.04.2019г. около 22:30 часа в
гр.София, ж.к.Зона Б-18, от тунел на блок №8, като извършител, в съучастие с
Х. П., ЕГН: **********, и като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е отнел чужда
движима вещ – моторно превозно средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо
Веспа 150“, с регистрационен номер **********, на стойност 360, 50 лева
/триста и шестдесет лева и петдесет стотинки/ от владението на П. Р. П. с
намеР.е противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.12,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради
което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК ГО ОСЪЖДА на
„ПРОБАЦИЯ“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, включващо следните
пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. С************, която на
основание чл.42а, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от НК се изразява в явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с продължителност ДЕВЕТ МЕСЕЦА, два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на
основание чл.42а , ал.3 , т.1, вр.ал.2, т.2 от НК са с продължителност ДЕВЕТ
МЕСЕЦА;
2
- включване в програми за обществено въздействие на основание чл.42а,
ал.3, във вр. с ал.2, т.4, предл.II-ро от НК за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Х. П., със снета
по-горе самоличност, да заплати припадащата се част от стоР.те по делото
разноски на досъдебното производство в общ размер на 658, 50 (шестстотин
петдесет и осем лева и петдесет стотинки) лв. в полза на СДВР, припадащата
се част от стоР.те по делото в хода на съдебното следствие разноски в общ
размер на 1819, 55 (хиляда осемстотин и деветнадесет лева и петдесет и пет
стотинки) лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС.

На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. С. Ш., със снета
по-горе самоличност, да заплати припадащата се част от стоР.те по делото
разноски на досъдебното производство в общ размер на 658, 50 (шестстотин
петдесет и осем лева и петдесет стотинки) лв. в полза на СДВР, припадащата
се част от стоР.те по делото в хода на съдебното следствие разноски в общ
размер на 370 (триста и седемдесет лева) лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СРС .

На основание чл.190 ал.2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Х. П., със снета по-
горе самоличност, да заплати по 5 (пет лева) лв. държавна такса за служебно
издаване на всеки един изпълнителен лист.

На основание чл.190 ал.2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. С. Ш., със снета
по-горе самоличност, да заплати по 5 (пет лева) лв. държавна такса за
служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред СГС.

Мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК, но не по-
късно от шестдесет дни от днес.


3
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по присъда по НОХД № 8083/2021 г. по описа на СРС, НО, 19
състав:

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт (ОА) срещу
подсъдимите:
Х.П. за това, че на 19.04.2019 г. около 22:30 часа в гр.С********, от тунел на
блок №*********, като извършител, в съучастие с Д. СТ. Ш., ЕГН:
**********, и като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, е отнел чужда движима
вещ – моторно превозно средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа
150“, с регистрационен номер ************** на стойност 360, 50 лева
(триста и шестдесет лева и петдесет стотинки) от владението на ПЛ. Р. П., с
намеР.е противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.12,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
и за това, че на 21.04.2019г. в гр.С*************, на стълбищна площадка на
етаж №13, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, е унищожил като запалил със
запалка, чужда движима вещ - моторно превозно средство мотоциклет
марка/модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер **********, на
стойност 360, 50 лева /(триста и шестдесет лева и петдесет стотинки),
собственост на ПЛ. Р. П. – престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4
от НК
и Д. СТ. Ш. за това, че на 19.04.2019г. около 22:30 часа в гр.С*********, от
тунел на блок №********, като извършител, в съучастие с Х.П., ЕГН:
**********, и като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, е отнел чужда движима
вещ – моторно превозно средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа
150“, с регистрационен номер ********* на стойност 360, 50 лева (триста и
шестдесет лева и петдесет стотинки) от владението на ПЛ. Р. П. с намеР.е
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.12, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
В съдебно заседание участващият по делото прокурор от СРП поддържа
повдигнатото обвинение срещу Х.П., за това да е извършил престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, както и срещу другото
подсъдимото лице като непълнолетно за съучастие за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като намира, че въз основа на събраните
доказателства се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, че именно подсъдимите лица П. и Ш. в съучастие на
инкриминираната дата са отнели вещта, собственост на П.П. за посочената
1
според СОЕ стойност 360,50 лв., която е възстановена, което е станало в
съучастие между двете лица, които са били непълнолетни към
инкриминираната дата, а П. съвсем съзнателно, макар и непълнолетен, но
експертизата доказвала, че е могъл да разбира свойството и значението на
деянието, включително и извършената в хода на съдебното следствие, че
именно умишлено е запалил вещта и единствено намесата на по-възрастни
лица е предотвратила по-опасни последици. Пледира да бъде постановена
осъдителна присъда по повдигнатото обвинение и за двете лица, а по
отношение на подсъдимия П. и за двете престъпления. При определяне на
наказателната отговорност по отношение на двете лица намира, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства - младата възраст, че учат и работят,
подсъдимият П. помага на майка си, двете лица са неосъждани и наказанията
да са при превес на смекчаващите вината обстоятелства и доколкото
обвиненията са за извършване на деяние като непълнолетни без предвиден
минимум за наказанието „лишаване от свобода“, то на същите да бъдат
определени наказания до минимума и отложени за изпитателен срок до три
години.
Подсъдимият П. дава обяснения, с които излага, че е бил свидетел на
драмата между майка си и баща си, а след употребата на тежките вещества
много неща е забравил и ги бърка, влияе се от мнението на другите и пак се
връща към наркотичните вещества, напуснал старата си работа, защото не
влияела добре на психиката му нощните смени, сега посещавал вечерно
училище и учел занаят лазерно рязане на метал с последно поколение
машини, поддържал майка си и се грижел за нея. Не излага становище по
същество.
Упълномощеният му защитник адв. Р. по същество излага, че се касае за две
деца, а нямало нищо по-ценно за обществото от децата. Решаващият орган
трябвало да изследва дали е било така и дали те действително са осъзнавали,
дори и само от начина, по който е описано в ОА, а за него нямало никакви
данни и доказателства не са били събрани в подобна посока, че неговият
подзащитен е осъзнавал свойството и значението на деянието. Описаното,
досежно твърдяното умишлено подпалване, държавното обвинение посочвало
чиста проба постъпка на лекомислие, което не е било доказано, тъй като всяко
едно обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин. Не можело една
присъда да стъпва върху предположение, като доказателствената съвкупност е
непълна, има сериозни дефицити. Твърди, че изначално обвинението страда от
съществени пороци. Първо, недопустимо и невъзможно било да се носи
наказателна отговорност едновременно за кражба и за унищожаване. На
следващо място следвало да се обсъди неяснотата каква точно е била вещта,
дали тази вещ представлява МПС, въпреки че вещото лице отговорило
положително. Намира, че изследването на вещите лица дали подзащитният му
е осъзнавал свойството и значението на постъпките си не стъпвало върху
нищо обективно по делото, тъй като за него нямало дисциплинарни преписки,
не са му налагани никакви наказания, а той има физиологичен проблем, който
2
е свързан със сензорен орган, на 14 години е бил и е по-малкия от двамата, а
ситуацията, която твърди държавното обвинение, че се е развила е останала
недоказана. Липсва субективен признак, за да бъде изпълнен състава, за което
и да е от двете престъпление, а дори хипотетично да било вярно е една
изолирана проява на едно дете на 14 години. Пледира за недоказаност на
обвинението, несъставомерност на деянията, а в условията на евентуалност,
да се приложи чл. 61 НК, доколкото твърдените деяния да са извършени от две
деца, които не са осъждани и в условията на евентуалност да се приложи чл. 9,
ал. 2 НК, тъй като така описано деянието спрямо всички останали се отличава
с явна незначителност, както и отново в условията на евентуалност, ако и това
не възприеме съдебният състав, да бъдат отчетени, че са налице единствено и
само смекчаващи вината обстоятелства и да му бъде наложено наказание
„пробация“ най-ниското като възможност.
Другият упълномощен негов защитник адв. Н. в пледоария по същество
намира, че обвинението не е доказано, изхождайки от събрания в
производството материал и въпреки изготвената по делото и обсъдена в
рамките и на последното заседание СППЕ ясен извод и заключение от страна
на вещите лица не е изведен. Намира, че към настоящия момент след
проведени терапии в различни центрове подсъдимият П. показва признаци на
подобР.е, не взема веществата, които преди е употребявал и които са му
влияели отрицателно върху психиката, но не е установено какво е било
тяхното влияние към момента на извършване на деянието и какви са
последиците на неговата психика за в бъдеще. Вземайки предвид внесената
сума като обезпечение, чистото съдебно минало на подзащитния й,
овладените от него състояние и преустановяване употребата на ПАВ,
неговото желание да помага на семейството си, да се развива, да се обучава,
да получи професионална реализация, то евентуална осъдителна присъда
няма да доведе до изпълняване целите на наказанието, като това би повлияло
изключително негативно на психиката му и на неговото бъдещо поведение в
обществото.Заключава, че доколкото вината не бе установена, то същият
следва да бъде оправдан и съдът го признае за невиновен.
Подсъдимият Ш. излага, че през април 2019 г. помагал на приятел да пренесе
мотоциклет, като предполагал, че е негов, а седмица по-късно, когато му
звъннала майка му разбрал, че той не е негов. Не излага становище по
същество.
Упълномощеният му защитник адв. Р. Х. намира, че не са се установили
обстоятелствата изцяло така, както са изложени в ОА. На първо място
анализира гласните доказателства, включително обясненията на подзащитния
си, при което прави извод, че Ш. не е знаел, че мотоциклета е чужд, а не на
родителите на подсъдимия П., когато последният го е помолил да го избутат.
На следващо място, че по делото не се е установило категорично дали се касае
за МПС, чието родово определение е в ЗДвП с най-същественото - да има
двигател, мотор, тъй като никой не е огледал тази вещ, за да се установи
категорично дали това е МПС, както и че щетата е много по-малко от тези 360
3
лв., които са предмет на обвинението, тъй като на пострадалия са върнати
множество вещи, които не са оценени. Пледира относно деянието, ако бъде
прието, че е осъществено, тъй като категоричното й становище е, че не е
съставомерно, като се отчете, че са изминали 6 години от деянието, което
съдебната практика, включително българска и европейска, приема като едно
абсолютно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е абсолютна
предпоставка от кръга на изключителните, а за налагане на наказанието
основният принцип е неговата срочност и своевременност и ставало въпрос за
непълнолетно лице, на една незряла възраст и фактът, че е разбрал свойството
и значението е наличен в СППЕ, но се установило, че вещите лица, за да
изведат това обстоятелство имат предвид само неговата дисциплинарна
преписка, която е била по ЗБППМН. Счита, че дори да се приеме, че той е
разбирал, младата възраст, неговият принос при осъществяване на деянието е
незначителен и е подведен от другия подсъдим, извършеното не е с висока
обществена опасност, както и предвид оценката на мотопеда, която също не е
така категорична, както изисква закона. Предлага, ако се приеме, че Ш. е
извършил деянието, квалификацията да бъде по чл. 194, ал. 3 НК и да му се
наложи наказание глоба или да се приложи чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно да се
приеме, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, както
неговото непълнолетието и възстановяването на вредите и предвид чл. 55 НК
му се наложи наказание в най-ниския размер „пробация“.
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, както и
тези, приобщени от ДП на основание чл.283 от НПК, приобщените чрез
прочитането им показания на свидетелите от ДП, експертните заключения,
които са приети, обсъдени по реда на чл.107, ал.5 от НПК, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.П. е роден на **********************, с ЕГН **********.
Същият е неосъждан. Известен на ДПС при 03 РУ-СДВР по повод кражба на
парфюм от магазин „Б*******“ по пр. №227-ЗМК-733/2019 г. по описа на 03
РУ-СДВР и по повод на кражба под района на 02 РУ-СДВР по пр. № 226 –
ЗМК-203/2019 г. Не са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН от
МКБППМН район „В*******“. Лекуван е в ДПБ Севлиево и в терапевтичен
център „Св. И.“ – Г. Установява се от съдебномедицинската експертиза за
същия, че страда от високостепенно двустранно намаление на слуха от
невР.зорен тип, по-тежко изразено за лявото ухо като с помощта на слухов
апарат е достигната приемлива степен на звуково възприятие, с подчертано
разчитане на звуковото възприятие – „четене по устни“. На места говорът е
неясен, поради нарушено фониране, но смислово съхранен. Прави се извод, че
у подсъдимия П. не са налице медицински причини, поради които да не може
да възприема фактите, които имат отношение към производството и да дава
достоверни обяснения в хода на производството.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че майката и бащата
на П. се развеждат когато Х. е бил много малък, не е имало моменти според
майката, в които да са имали финансови проблеми, детето е с увреден слух и
4
има ТЕЛК от 50 % до 70, 99%, определя се като среден ученик, няма данни за
социална изолация, детето поддържа връзка с биологичния си баща, няма
семейни конфликти. Завършил основно образование, след което продължил да
учи в техникум по ресторантьорство и кулинарство в гр. Враца, където са баба
му и дядо му по майчина линия, но прекъснал в 10 клас. Към момента учи
вечерно училище.
Подсъдимият Д. СТ. Ш. е роден на ************, ЕГН **********. Същият е
неосъждан. Спрямо него не са прилагани възпитателни мерки по чл.13 от
ЗБППМН, но се е водил на отчет в ДПС по пет на брой ДП, а именно: ЗМ
№3107/2018 г. на 06 РУ-СДВР, ЗМ №3248/2018 г. на 06 РУ-СДВР, ЗМ
№3250/2018 г. на 06 РУ-СДВР, ЗМ №180/2019 г. на 05 РУ-СДВР и ЗМ №226-
ЗМК-611/019 г. на 02 РУ-СДВР.
Свидетелят ПЛ. Р. П. притежавал моторно превозно средство мотоциклет
марка и модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер ********, цвят
сив металик, 150 кубика, което се установява от свидетелство за регистрация
част I. Същият последно през м. март 2019 г. го бил паркирал със заключен
волан на вдигната степенка, в безистен (тунел) в гр. С*********** Всеки ден
като минавал оттам го виждал, че е на мястото си, като разхождал кучетата си
също. Моторът бил с паднал акумулатор и трябвало да му се даде ток, за да
запали. Той не го управлявал от известно време, защото не му бил плащал
данъците, била му изтекла и не била подновявана и застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Мотоциклетът бил запориран
през 2016 г. Съгласно справка от КАТ МПС-то е поставено под запор на
29.12.2016 г.
Свидетелят П. познавал подсъдимият П. като негов съсед, като П. по това
време живеел при приятелката си.
На 19.04.2019 г. подсъдимите П. и Ш. били в една компания със свидетелите
А. и П. и около 22:00-22:30 ч. се намирали в гр. С********** в близост до
блокове 8 и 10 в квартала. Те видели паркираният мотоциклет „Пиаджо Веспа
150“, с регистрационен номер ******* цвят сив металик по начина, по който
свидетелят П. го бил оставил до бл******** със заключен волан на вдигната
степенка. Подсъдимият П. казал на другите, че иска да открадне мотора.
Свидетелите А. и П. отговорили, че не искат да участват в това и когато П. се
качил на мотора и се опитвал да му завърти волана, но не успял, тъй като бил
заключен, те се отдалечили и седнали на пейка. След известно време двамата
подсъдими отишли при седналите на пейката момчета и подсъдимият Ш. им
казал, че са страхливци, щом не искат да откраднат мотора. След това
свидетелите А. и П. си тръгнали. Двамата подсъдими с бутане успели да
закарат мотора до входа на блок 10, в който живеел подсъдимият П., което
било на около 50-100 метра от мястото, където бил паркиран. На другият ден
20.04.2019 г. свидетелят А. се разбрал с подсъдимия П. да се видят и отишъл
до блока му, а именно бл.10 в ж. к. „З*********“. В мазето на блока на П. той
видял мотора от предната вечер, за който двамата подсъдими тогава говорили
5
относно неговата кражба и го разпознал.
На 20.04.2019 г. подсъдимият П. се видял със свидетеля П. и свидетеля А. и им
показал мотора като ги помолил да му помогнат да го разглобят.
Свидетелят З. бил приятел със свидетеля П., който го запознал с подсъдимия
П.. Свидетелят П. казал на З., че П. е откраднал мотор. Свидетелят З. видял
мотора „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер ******** цвят сив
металик първо във входа на блока на подсъдимия П., а след това и на етажна
площадка на 13-ти етаж до жилището, в което живеел П. на 21.04.2019 г. На
същата дата около обяд в бл.*********в ж. к. „З*******“ били подсъдимият
П., свидетелят П., свидетелят З. и свидетелят А.. Подсъдимият П. качил в
асансьора мотора „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер
************, цвят сив металик до площадката на 12-ти етаж, а след това с
помощта на момчетата го издърпали до 13-ти етаж. Там свидетелят А. седял
на диван на площадката между 13-ти и 14-ти етаж, докато в това време
останалите момчета сваляли части от мотора и му ги давали да ги носи на
горния етаж. В един момент подсъдимият П. изпуснал някакъв инструмент в
резервоара на мотоциклета, който не могъл да извади. Поставил мотоциклета
да легне и тогава от резервоара му започнал да изтича бензин и да се стича по
стълбите. Като видели това свидетелите З. и А. се изплашили и тръгнали да
бягат. Подсъдимият П. наклонил запалена запалка към мотора и всичко
лумнало в пламъци. П. се затичал след З. и А.. По това време П. бил се качил
на горния етаж и когато слязъл видял мотора да гори. Свидетелят А. се обадил
на майката на П. и й разказал за случилото се, като по стълбите трите момчета
били настигнати от свидетеля П..
По това време свидетелят П. живеел на семейни начала с майката на
подсъдимия П. и имали общо дете. Той познавал от малък П., който живеел в
едно домакинство с него, майка му и братчето му. На 21.04.2019 г. свидетелят
П. излязъл от обитаваното от семейството жилище от виковете на майката на
П.: „Пожар!“ свидетелят П. видял пламъци и дим, тъй като моторът бил в тази
част на площадката зад цветни стъкла не можело да се различи какво гори.
Свидетелят П. започнал да гаси пожар с кофи вода, като казал на жена си да се
прибере, тъй като се страхувал, че от топлината стъклата може да се пукнат.
Към гасенето се включил и негов съсед свидетеля П., който също живеел на
етажа и видял пожарът. Десетина минути след като двамата мъже започнали
да гасят пристигнали служители на пожарната и пожарът бил потушен.
Впоследствие се установило, че това бил запаления от П. мотоциклет
„Пиаджо Веспа 150“ на свидетеля П., който вследствие на опожаряването му е
станал негоден.
Установява се от справка на дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, че относно произшествие: пожар с преки материални загуби на
21.04.2019 г. в 16:18 ч. на адрес: гр. С********* е изготвена телефонограма
№158 от Трета районна служба ПБЗН и статистически лист за произшествие
6
№158/03 РС ПБЗН, като към тогавашния момент не е образувано досъдебно
производство, няма назначавана и изготвяна пожаро-техническа експертиза.
Пристигнали са на място два специализирани екипа на Трета районна служба
ПБЗН, които са открили на място горящ мотопед на площадка на 15-ти етаж с
неустановена марка, без регистрационна табела, а след погасяване на пожара
не е установен собственика или ползвателя на мотопеда. По данни на
присъстващи граждани/съседи запалването е причинено в резултат от детска
игра с огън. Установява се от попълнения статистически лист №158/03 на РС
ПБЗН, че е отразено като предполагаема причина: (детска игра), възП.яване на
мотопед от въздействие на източник с открито пламъчно горене. Съгласно
вписаното в телефонограмата №158 е, че пожарът е с преки материални
загуби и е на стълбищна клетка, като унищоженото имущество е един брой
мотопед.
Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е бил съставен
огледен протокол и фотоснимки. Откритите вещи, които са иззети при същия
са описани в него.
Няколко дни по-късно свидетелят П. видял момчета на възрастта на П. да
боядисват стените на етажната площадка, като сред тях видял и подсъдимия
Ш..
С разписка на 10.07.2019 г. на свидетеля П. са върнати един брой
обгорял мотоциклет Пиаджо Веспа 150“ и регистрационна табела №
********** със сива част от пластмасов калник; 1 бр. сива декоративна лайсна
с оранжев светлоотразител; 1 бр. километраж, 1 бр. карбуратор, с двоен кабел
и два маркуча; 1 бр. гумирана ръкохватка за подаване на газ с жило в гумиран
кожух; 2 бр. хромирани и навиващи се огледала; 1 бр. пластмасов хромиран
стоп с червено стъкло, крушка и кабел; 4 бр.пластмасови мигачи; 4 бр. крушки
с фасунги за мигачите; 1 бр. реле с 5 крачета; 2 бр. черни правоъгълни
пластмасови кутии – гнездо и капак за акумулатор на мотопед; 1 бр. сив
правоъгълен капак с логото на „Пиаджо“; 8 бр. болтове (винтове); 1 бр. гума с
бял кант с алуминиева джанта с 5 дупки за болтове; 1 бр. пластмасов панел с
прилежащи копчета букси и място за километраж (задна маска на волана на
мотопеда); 1 бр. сив пластмасов панел, с букса, фар с две крушки (предна
маска на волана на мотопеда); 1 бр. черна пластмасова кошница за багажно; 1
бр. гумена степенка; 1 бр. черен пластмасов въздуховод с гофриран гумен
накрайник; 1 бр. черен пластмасов панел; 6 бр. болтове (винтове); 1 бр. сив
пластмасов панел (облицовка на рамата под волана на мотопеда); 1 бр.
тъмносива със сиви кантове кожена седалка, с кожен колан по средата с логото
на „Пиаджо“, с кутия за инструменти, съдържащи се в нея.
Съгласно експертна справка №11482019 г. не е бил установен номер на
двигател на представения за изследване мотопед, но на вилката до контактния
ключ е намерен номер Р 104 31Q, без следи от интервенция, а мотопедът е
напълно изгорял.
Свидетелят П. продал обгорелия мотоциклет за сумата от 12, 60 лв., като
7
останалите върнати му части в найлонов плик ги изхвърлил, тъй като не бил
наясно ще му послужат ли и за какво.
От изготвената оценителна-автотехническа експертиза се установява, че
пазарната стойност на моторно превозно средство мотоциклет марка/модел
„Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер ************, към 21.04.2019 г.
е в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) , която се отнася за
технически изправен мотоциклет в движение, с преминат технически преглед,
при размер на минимална работна заплата за периода 560 лв. Подържалото я
вещо лице излага, че се касае за МПС, което е 150 кубически см на двигателя и
8 kW мощност на задвижващия агрегат.
Съгласно заключението на назначената и изготвена повторна оценителна
автотехническа експертиза е, че стойност на моторно превозно средство
мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер
*******, към 19.04.2019 г. е в размер на 360, 50 лева /(триста и шестдесет
лева и петдесет стотинки), която е непосредствено преди опожаряването на
мотоциклета, което е станало на 21.04.2019 г., като след опожаряването му е
станал негоден и неговото възстановяване е икономически неизгодно, тъй
като е налице тотална щета, а 54 лв. представляват 15% от стойността му,
включващи остатъчната му стойност след пожара и стойността на върнатите
части.
От съдебно-психиатричната и психологична експертиза по отношение на
подсъдимия Х.П. се установява, че същият не боледува от психично
заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение, по време на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като непълнолетен не е извършил
деянието, поради лекомислие и увлечение, както и може да участва в
наказателното производство и е в състояние, ако желае да дава адекватни
обяснения.
От комплексната съдебно-психиатричната и психологична експертиза по
отношение на подсъдимия Х.П., допусната във връзка с факта, че е има
лечение в психиатрично заведение и терапевтичен център по време на
висящността на съдебното наказателно производство, която е приета от съда,
се установява, че същият няма симптоми и синдроми за психично
разстройство, няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит, по
време на изследването е с подредено поведение, адекватен и съдействащ.
Твърди се, че е с нормален среден интелект и съхранени възможности да
борави с абстрактно-логически операции, личността му е в границите на
нормата без данни за разстройство или болестна промяна на личността,
въпреки набелязани тенденции към вторично деформиране на личността,
вследствие системна употреба на наркотични вещества.С характерен
емоционален стил на реагиране, с установени психични поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ и алкохолна,
вредна употреба. Същият е споделил по време на изследването, че не
8
провежда лечение. С данни за употреба на амфетамини, епизодично на
кокаин, марихуана и алкохол, в границите на вредна употреба. Като
продължителната им употреба е довела до увреждане на здравето с прояви на
тревожно депресивни епизоди, а при интоксикация с вещества може да се
прояви и психотична симптоматика, установено по време на лечението в ДПБ
Севлиево. Твърди се, че е със запазена психична годност да участва във
всички фази на наказателното производство и да носи наказателна
отговорност, при евентуално налагане на наказание „лишаване от свобода“ е
уместно прилагане на чл.40, ал.4 от НК – повишени медицински, включително
психиатрични и психологични грижи, поради налично личностово
разстройство, водещо до декомпенсации.
Видно е от съдебно-психиатричната и психологична експертиза по отношение
на подсъдимия Д. СТ. Ш., че не боледува от психично заболяване и не се води
на отчет в психиатрично заведение, по време на инкриминираното деяние е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си макар и непълнолетен и не е извършил деянието, поради
лекомислие и увлечение, както и може да участва в наказателното
производство и е в състояние, ако желае да дава адекватни обяснения.
Установява се от комплексната съдебно-психиатричната и психологична
експертиза по отношение на свидетеля З. Я. З., че е психично здрав и въпреки
непълнолетието си към момента на деянието, психичното му състояние му
позволява да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания по тях, като може да участва в наказателното
производство в качеството на свидетел.
От комплексната съдебно-психиатричната и психологична експертиза по
отношение на свидетеля Б. М. А. е видно, че е психично здрав и въпреки
непълнолетието си към момента на деянието, психичното му състояние му
позволява да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания по тях, като може да участва в наказателното
производство в качеството на свидетел.
При обсъждане на събраните по делото доказателства на основание чл.
305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро НПК:
Кредитират се събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са във връзка с предмета на доказване, както и характеристичните
данни за двамата подсъдими, а и за тяхното здравословно състояние. Липсват
индиции относно тяхната неистинност и недостоверност.
Съдът кредитира СОЕ, ДСОЕ, както и СППЕ и КСППЕ, касаещи двамата
подсъдими и свидетелите А. и З., като обективни и компетентни. Изрично
следва да се подчертае, че съдът счита изготвената допълнителната КСППЕ и
СМЕ за подсъдимия П., които е приел, са в достатъчна степен обективни,
обстоятелствени и вземайки предвид всички факти, касаещи неговото
здравословно състояние са отговорили на поставените въпроси, включително
и пълно и обективно са засегнали неговата физическа и психическа годност да
9
участва в наказателното производство, както и да носи наказателна
отговорност, предвид липсата на данни от психичен аспект и медицински
такъв, които да водят до извод, че не е разбирал свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, като последното се сочи
в допълнителната КСППЕ. Предвид което съдът ги кредитира като обективни
и компетентни.
Относно гласните доказателства:
При оценката им съдът ги е съотнасял с кредитираните писмени такива,
както и тази част от тях, които са непротиворечиви вътрешно и не
противоречат с останалите кредитирани такива, които ги правят еднопосочни
относно главните и второстепенните факти и цени само тези от тях, които
имат отношение към конкретните обвинения и не са компроментирани от
кредитираните доказателства.
Те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на
вътрешното им съдържание и чрез съпоставка с цялата доказателствена
съвкупност, в обсега на които се формира и обосновава убеждение за тяхната
достоверност или липса на такава, респективно наличие на тенденциозност.
Съдът е отчел при анализа им изминалия период от време от датата на
събитията, за които се снемат показания, както и факта налице ли е
заинтересованост на част от свидетелите.
Предвид горното съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.,
А., П. и П., които са пълни, логични и непротиворечиви относно фактите от
предмета на доказване, както и не са в противоречие с останалите
кредитирани от съда писмени и гласни такива. Касае се за непредубедени от
изхода на производството свидетели, като П. изрично при разпита си заявява,
че подсъдимият вече не живее с него в едно домакинство. Същите са
еднопосочни, хронологично и смислово последователни, отличават се с
висока информативна стойност поради пълнотата и конкретността си, поради
което и съдът не намира за нужно да ги изследва в подробности.
Относно показанията на свидетелите З. и П. съдът е взел частично същите за
достоверни, а именно, в частта, в която не са в противоречие с останалите
кредитирани писмени и гласни такива. Намира, че същите, за да не набедят
себе си в извършване на престъпление са предпазливи и доста неясни в
дадените показания. При преценка на техните показания съдът е отчел
отдалечеността във времето от събитията, за които свидетелстват и развилото
се съдебно производство в хода, на което се депозират същите. На следващо
място съдът е отчел факта, че същите са със свидетелска годност, независимо
от факта, че са били непълнолетни към датата на събитията, но следва да се
има предвид, че именно това до някаква степен е и фактор да не помнят в
детайли случилото се.
Съдът кредитира изцяло приобщените чрез прочитането им показания от ДП
на свидетелите З. и А., тъй като същите допълват споделеното от тях и при
разпита им в хода на съдебното следствие. Съдът е взел предвид и показанията
10
на свидетеля П., приобщени чрез прочитането им от ДП, като в тази връзка
следва само да се уточни, че същият отрича единствено факта, че е помагал за
качването на мотора до етажа на подсъдимия, но този факт се установи от
останалите кредитирани по делото гласни доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Ш., които изцяло приема за
защитна версия, тъй като не се подкрепят от нито едно от кредитираните
писмени и гласни доказателства. Следва изрично да се посочи, че от
показанията на свидетелите П. и А. се установява, че същия е знаел че
процесния мотор се отнема противозаконно, като същият ги е набедил за
страхливци, че и те не участват в кражбата.Поради което не се приема, че е
приел, че вещта е на родителите на П..
Съдът намира, че от обясненията на подсъдимия П. не се извлича каквато й да
било информация относно релевантни за обвинението факти, доколкото
твърди, че липсват спомени у него.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства при спазване изискванията на НПК, съдът стига до следните
правни изводи:
Относно обвинението по пункт първи на обвинителния акт срещу
подсъдимия Х.П. за престъпление по чл.195, ал.1, т.12, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК:
Съдът намира, че подсъдимият Х.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.12, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 19.04.2019 г.
около 22:30 часа в гр.С**********, от тунел на блок №*********, като
извършител, в съучастие с Д. СТ. Ш., ЕГН: **********, и като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, е отнел чужда движима вещ – моторно превозно средство
мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер
********, на стойност 360, 50 лева (триста и шестдесет лева и петдесет
стотинки) от владението на ПЛ. Р. П., с намеР.е противозаконно да я присвои и
по тази правна квалификация го призна за виновен.
Съдът намира, че се установи и че подсъдимият Д.Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.12,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на
19.04.2019г. около 22:30 часа в гр.С******, ж.к. „З*********“, от тунел на
блок №8, като извършител, в съучастие с Х.П., ЕГН: **********, и като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, е отнел чужда движима вещ – моторно превозно
средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен
номер ********, на стойност 360, 50 лева (триста и шестдесет лева и петдесет
стотинки) от владението на ПЛ. Р. П. с намеР.е противозаконно да я присвои и
по тази правна квалификация го призна за виновен.
11
До тези изводи съдът стига, поради следното:
Касае се за престъпление кражба, чийто основен състав е чл.194, ал.1 от НК,
т.е. противозаконното отнемане на чужди движими вещи без съгласието на
техния владелец с намеР.ето на дееца противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на престъплението кражба са обществените отношения,
осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост или
владение или държане върху движими вещи. Предмет на престъплението е
чужда движима вещ с определена стойност към момента, в който дееца е
посегнал към нея и която се отнема от владението на другиго.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба е отнемането на вещта от
владението на другиго, като се осъществява само чрез действие и деецът цели
прекратяване на фактическата власт върху вещта, осъществявана до момента
от владелеца, т.е. лицето което разполага с възможността за фактическо
разпореждане с вещта, и установяване на своя фактическа власт върху нея.
Кражбата е резултатно престъпление, чийто краен резултат е промяната във
фактическата власт върху вещта – предмет на посегателство. Съществен
елемент от обективната страна на кражбата е и липсата на съгласие от страна
на владелеца за промяната във фактическата власт върху вещта. Субект на
престъплението кражба е всяко лице, което няма фактическа власт върху
предмета на престъплението и което не е собственик на същият.
Като от обективна страна подсъдимите П. и Ш. са отнели чужда движима
вещ моторно превозно средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа
150“, с регистрационен номер СА 2509 А, а именно на обща стойност 360, 50
лева, съгласно ДСОЕ, от владението на ПЛ. Р. П., без негово съгласие с
намеР.е противозаконно да ги присвои. Деянието е довършено, тъй като
владението върху вещите е преминало у подсъдимите.
Кражбата е квалифицирана с оглед обекта по чл.195, ал.1, т.12 от НК – касае
се за кражба на МПС. Определение за това какво е МПС е дадено в
разпоредбата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. В случая този факт, а именно, че се
касае за кражба на МПС се установи от събраните и кредитирани от съда
доказателства, а именно както от СРМПС на процесния мотоциклет, така
също и от разпита на вещото лице по СОЕ, както и от показанията на
свидетелите П. – негов собственик и А., очевидец на деянието.
В случая се касае за кражба на вещта като цяло, а не на отделни нейни части.
Следва да се има предвид, че последващото разглобяване на мотоциклета е
станало два дни след противозаконното му отнемане и докато същият е бил
във владение на подсъдимия П., т. е. било е прекъснато фактическото
владение на същия още на 19.04.2019 г. Последващото връщане на част от
намеР.ето от полицейските служители части от мотоциклета, след неговото
частично разглобяване, при извършените процесуално-следствени действия,
не води до извод, че това връщане на части от него е станало по доброволен
ред от някой от подсъдимите. Горното не променя и правната квалификация на
деянието, нито стойността на вещта.
12
От субективна страна е налице пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1
от НК, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и пряко са
ги целяли. Като в процесния случай това е така, тъй като подсъдимите са
съзнавали, че лишават от фактическа власт владелецът на вещта: мотоциклет
„Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер *********, която са отнели и са
знаели, че това се осъществява без съгласието му, имали са намеР.е
противозаконно да я присвоят.
Към датата на деянието подсъдимите П. и Ш. са били непълнолетни, но са
могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят
постъпките си, ето защо, съгласно чл.31, ал.2 от НК, същите са
наказателноотговорни лица. По делото липсват данни, че деянието е
осъществена от тях, поради увлечение или лекомислие, както и като беше
отчетен факта, че са наясно какво е позволено и кое забранено, наясно са с
понятието противоправност, известни са на ДПС към датата на деянието по
повод на други техни противообществени прояви. Липсват данни за наличие
на увлечение и/или лекомислие и отчитайки СППЕ за всеки един от тях, които
са приети и кредитирани от съда
В процесния случай е налице съучастие по смисъла на чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК от двамата подсъдими, тъй като те са участвали в самото
извършване на престъплението като извършители при общ умисъл.
Причини за извършване на деянието съдът намира, че се крият в желанието
на подсъдимите П. и Ш. да се облагодетелстват по непозволен начин и в
незачитане на установения в страната правов ред.
За престъплението по чл.195, ал.1, т.12 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една година до десет години, като с оглед възрастта на
подсъдимите Х.П. и Д.Ш. към датата на извършване на престъпното деяние,
която възраст е под 18 години, следва да намери приложение разпоредбата на
чл.63 от НК, определяща наказанието на непълнолетни лица, чрез заменянето
на така посоченото в особената част на НК. Като в конкретния случай същото
следва да бъде заменено с лишаване от свобода до три години на основание
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдът при определяне на наказанието се е съобразил с характера и тежестта
на конкретното деяние, което намира, че е с по-ниска от характерната такава за
тези престъпления, като взе предвид подбудите за извършване на
престъплението и стойността на вещта, която е сравнително ниска.
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия П. следва да бъде определено
при многобройни смекчаващи вината обстоятелства по реда на чл.55, ал.1, т.2,
б. „б“ от НК, а именно като бъде заменено наказанието „лишаване от
свобода“, което с оглед посочената редукция, сторена с оглед непълнолетието
на дееца към датата на деянието, е без предвиден минимум. Като
многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът приема, че са неговата
млада възраст към датата на деянието към долната граница на
13
непълнолетието, чисто съдебно минало, изминалия период от време от датата
на деянието до постановяване на съдебния акт, а съгласно чл.6, т.1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всеки има
правото при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, което
негово право не е спазено, не на последно място е и обезпечаване на вредите
от деянието. Предвид което намира, че следва да му бъде наложено наказание
„пробация“. Размерът на това наказание не следва да бъде към минимума,
предвид следното:
Съдът отчете конкретната роля на този подсъдим при осъществяването на
деянието, която приема, че е водеща, а на следващо място вещта се е намирала
изцяло в негово владение – първоначално във входа на блока, в който живеел,
а в последствие и на между етажната площадка до жилището, в което живеел
до унищожаването й. Не на последно място е приел, че се касае за деяние,
осъществено от повече от едно лица при съучастническа дейност. Относно
изминалия период от време до приключване на делото със съдебен акт, следва
да се има предвид и че отлагането на делото е до голяма степен, поради
неявяването на подсъдимия П., като факта, че същият е пребивавал в
психиатрична клиника и терапевтичен център е вследствие на злоупотреба с
ПАВ, в което състояние същия сам се е поставил, което е отразено и в
допусната от съда КСППЕ, която е приета, че продължителната употреба на
ПАВ е довела до увреждане на здравето му.
Предвид което наказанието „ПРОБАЦИЯ“ следва да бъде за срок от ЕДНА
ГОДИНА и да включва следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес (известен по делото): гр.
С************ която на основание чл.42а, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от НК се
изразява в явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице с продължителност ЕДНА ГОДИНА, два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на
основание чл.42а , ал.3 , т.1, вр.ал.2, т.2 от НК са с продължителност ЕДНА
ГОДИНА;
- включване в програми за обществено въздействие на основание чл.42а, ал.3,
във вр. с ал.2, т.4, предл.II-ро от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА.
При изпълнение на наказанието „пробация“ на основание чл.59, ал.2, във
връзка с ал. 1, т.1 от НК следва да се приспадне времето, през което
подсъдимия Х.П. е бил задържан по настоящето дело, а именно за срок до 24
часа със Заповед по ЗМВР на 21.04.2019 г. и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 10.06.2024 г. до 27.06.2024 г., като един
ден задържане се зачита за три дни „пробация“.
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия Ш. следва да бъде
определено при многобройни смекчаващи вината обстоятелства по реда на
14
чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, а именно като бъде заменено наказанието
„лишаване от свобода“, което с оглед посочената редукция, сторена с оглед
непълнолетието на дееца към датата на деянието, е без предвиден минимум.
Като многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът приема, че са
неговата млада възраст към датата на деянието, чисто съдебно минало,
доброто процесуално поведение, обезпечаване на вредите от деянието и
изминалия период от време от датата на деянието до постановяване на
съдебния акт, а съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, всеки има правото при наличието на каквото и да
е наказателно обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок, което негово право не спазено. Предвид което
намира, че следва да му бъде наложено наказание „пробация“. Размерът на
това наказание и неговия вид съдът е отчел предвид ролята, която е имал по
време на деянието, макар и съучастник при съизвършителство, не е бил
водещ, но не подминат и факта, че макар и непълнолетен същият към датата
на деянието е бил към средната граница на своето непълнолетие. С оглед на
горното приема, че наказанието „пробация“ следва да е за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА и да включва следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. С*************, която на
основание чл.42а, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от НК се изразява в явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с продължителност ДЕВЕТ МЕСЕЦА, два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на
основание чл.42а , ал.3 , т.1, вр.ал.2, т.2 от НК са с продължителност ДЕВЕТ
МЕСЕЦА;
- включване в програми за обществено въздействие на основание чл.42а, ал.3,
във вр. с ал.2, т.4, предл.II-ро от НК за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
С така наложеното наказание „Пробация” с посочените пробационни мерки
на двамата подсъдими, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
наказването, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Доколкото нормата на чл.195, ал.1, т.12 от НК не е включена в
привилеригоравания състав на чл.197 от НК, независимо, че подсъдимите са
обезпечили причинените имуществени вреди, съгласно посоченото в ОА в
размер на 360, 50 лв., преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, то следва да се приложи квалифицирания състав на
деянието, а именно посочения в ОА.
Относно обвинението по пункт втори на обвинителния акт срещу
подсъдимия Х.П. за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК,
за това, че на 21.04.2019г. в гр.С*************, на стълбищна площадка на
етаж №13, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, е унищожил като запалил със
запалка, чужда движима вещ - моторно превозно средство мотоциклет
марка/модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер **********, на
15
стойност 360, 50 лева /(триста и шестдесет лева и петдесет стотинки),
собственост на ПЛ. Р. П., съдът намира следното:
На първо място се установи по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият е осъществил престъпление по 216, ал.1 от НК, поради следното:
От събраните и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства се
установява, че подсъдимият е отнел инкриминираната вещ в съучастие с
подсъдимия Ш., след което е владял два дни вещта и че е автор на това деяние
по пункт втори на обвинителния акт. Предмет на унищожаването, вследствие
действията на подсъдимия П., е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие, а именно възП.яване на процесната вещ чрез
запалка, като от същата се е стичало гориво, което е довело до бърз процес на
опожаряване на вещта.
Но преобладаващата практика на Върховния съд е в посока, че не е
възможна съвкупност по начало досежно един и същ предмет относно
отнемане на вещта и унищожаване, доколкото унищожаването е част от
фактическото разпореждане с вещта, което на практика лицето прави когато я
отнема. В този смисъл са например Решение № 413/1995г. на I-во, НО, според
което: „При кражбата се носи отговорност заради отнетата възможност за
фактическо разпореждане с вещта, а унищожаването й, както консумирането,
преработването и т.н., е само форма на такова разпореждане.“, както и
решение № 321/2004г. на I-во, НО, според което „Когато една вещ е резултат
от смесването на други, самостоятелно съществуващи вещи, деецът не може
да отговаря едновременно за унищожаване или повреждане на вещта и за
кражба на същата вещ. Той носи отговорност за едното или за другото
престъпление в зависимост от последователността на извършените от него
действия.“
Ето защо по това обвинение на основание чл.304 от НПК, съдът счете за
единствено законосъобразно да признае подсъдимия П. за невиновен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Относно разноските съдът намира следното:
Доколкото е признал подсъдимия Х.П. за виновен за престъплението по
чл.195, ал.1, т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК, то съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК го е осъдил да заплати
припадащата се част от стоР.те по делото разноски на досъдебното
производство в общ размер на 658, 50 (шестстотин петдесет и осем лева и
петдесет стотинки) лв. в полза на СДВР, припадащата се част от стоР.те по
делото в хода на съдебното следствие разноски в общ размер на 1819, 55
(хиляда осемстотин и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС, както и на основание чл.190,
ал.2 от НПК да заплати по 5 (пет) лева държавна такса за всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
16
Доколкото е признал подсъдимия Д. СТ. Ш. за виновен за престъплението
по чл.195, ал.1, т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК, то съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК го е осъдил да заплати
припадащата се част от стоР.те по делото разноски на досъдебното
производство в общ размер на 658, 50 (шестстотин петдесет и осем лева и
петдесет стотинки) лв. в полза на СДВР, припадащата се част от стоР.те по
делото в хода на съдебното следствие разноски в общ размер на 370 (триста и
седемдесет лева) лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5 (пет) лева държавна
такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните съображения съдът постанови присъдата си, изложена в
диспозитива.

Районен съдия:





17
Съобщи за изтекли лични данни