№ 534
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201186 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144 от Административния процесуален кодекс АПК) във вр. с чл.
63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по постъпило искане от СД „К.С.С.“, в качеството му на
жалбоподател, за изменение на Решение № 464 от 05.10.2021 г., постановено по
делото, в частта в която съдът се е произнесъл касателно разноските, като на
дружеството-молител се присъди сумата в размер на 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по делото.
В срока за отговор ответната страна е представила отговор, с който оспорва
искането на молителя.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и материалите по делото
приема за установено следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от
надлежна страна, същата е депозирана в законоустановения срок, поради което е и
процесуално допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
АНД № 1186 по описа на съда за 2021 г. е образувано по жалба на СД „К.С.С.“,
като в хода на производството същото е бил представлявано от адв. С.Ц. и П.И., видно
1
от пълномощно по делото /л. 30/. В пълномощното е отбелязано, че договорената сума
за процесуално представителство в размер на 300 лева е платена при подписване на
пълномощното, като не е посочен по какъв начин е извършено плащането.
Видно от представеното становище, адв. С.Ц., последната в качеството на
процесуален представител на дружеството-жалбоподател, е направила искане да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Към становището е представен и
списък по реда на чл. 80 от ГПК, в който е отбелязано, че СД „К.С.С.“ е заплатило
адвокатското възнаграждение в брой.
С Решение № 464 от 05.10.2021 г., постановено по делото, съдът отменил
Наказателно постановление № 576674/11.05.2021 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на СД „К.С.С.“ на основание чл.
185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена административна имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обект чрез
фискални устройства на министъра на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143 от АПК направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски
следва да му се присъдят в две хипотези: когато съдът отмени обжалвания
административен акт (ал. 1) и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения административен акт (ал. 2).
В хода на производството пред настоящата инстанция СД „К.С.С.“ са били
представлявано от адв. С.Ц. и П.И. от АК-Русе, като в тази връзка е направено и искане
на присъждане на разноските за процесуално представителство. По делото е
приложено пълномощно /л. 30/, от което се установява, че дружеството-жалбоподател е
заплатило за осъщественото процесуално представителство сумата в размер на 300
лева, платени при подписване на пълномощното, като не е посочения конкретния
начин на изплащането на тази сума, а именно дали това е станало по банков път или в
брой. Едва в списъка за разноските е посочено, че тази сума е платена в брой. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК, приложимо в процесния
случай по силата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, за да
се уважи искането за присъждане на разноски следва да е налице доказателство за
извършването им, като ако сумата е платена в брой е достатъчно отбелязването на това
обстоятелсто в договора за правна помощ /т. 1 от ТР/. Представеният списък по чл. 80
от ГПК не може да санира така констатирания пропуск, доколкото същият има
отношение единствено с приложимостта на чл. 80, ал. 1, изр. второ от ГПК, но не и с
основателността на искането за присъждане на разноски.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че искането на СД „К.С.С.“ за
2
изменение на Решение № 464 от 05.10.2021 г., постановено по делото, в частта в която
съдът се е произнесъл касателно разноските, следва да се остави без уважение
Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СД „К.С.С.“ за изменение на Решение
№ 464 от 05.10.2021 г., постановено по делото, в частта в която съдът се е произнесъл
касателно разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3