№ 388
гр. Шумен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630202252 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 – 000269/07.03.2022г. на
Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Д. Е. М., ЕГН ********** от с.Ясенково са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в
жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно като излага доводи за това. Не оспорва от фактическа страна вмененото
нарушение, но излага, че нарушението не е извършено виновно, поради обстоятелството, че
не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация.Счита също така, че в хода на
административното производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв.Диан Маринчев от
ШАК, който поддържа жалбата.
За АНО, редовно призован, представител не се явява. В придружителното писмо се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Лек
автомобил „Тойона Рав 4“ с рег. №РР 2034 ВС е собственост на жалб. Д. Е. М., ЕГН
********** от с.Ясенково. На 24.03.2021г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липсата на сключен действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 06.07.2022г. в 23 часа
регистрацията на автомобила била служебно възстановена, въз основа на получено
1
уведомление от ГФ за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
На 06.07.2021г. около 12.10 часа жалбоподателят управлявал лекия автомобил
„Тойона Рав 4“ с рег. №РР 2034 ВС в с.Ясенково. Бил спрян за проверка от служители на
ОДМВР – Шумен, в хода на която при извършена служебна проверка в АИС било
констатирано, че МПС е със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП, считано от 24.03.2021г.
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е била
образувана преписка вх.№1225/2022г. по описа на Районна прокуратура гр.Шумен, с оглед
евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 23.02.2022г.
прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен отказал за образува досъдебно производство
като е приел, че с деятелността си Д. Е. М. не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл.345 ал.2 от НК, поради липса на субективна страна и е изпратил
материалите на сектор «ПП» при ОДМВР – Шуменза сведение.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Шумен, административно-
наказващият орган издал обжалваното НП, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
на на Д. Е. М., ЕГН ********** от с.Ясенково са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна само на това основание, поради което изложените доводи в жалбата съдът намира за
неоснователни. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. НП е издадено в шестмесечния
преклузивен срок от оправомощено за това длъжностно лице, в рамките на определената му
компетентност и е било надлежно връчено на жалбоподателя. Съдържа всички минимално
изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити. В конкретният случай НП е издадено
при условията на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, поради което не е бил съставян АУАН.
Административнонаказващият орган изрично е посочил, че НП се издава в
административнонаказателно производство, образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз
основа на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че лек
автомобил „Тойона Рав 4“ с рег. №РР 2034 ВС е собственост на жалбоподателя. Не се
оспорва и обстоятелството, че на посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал
2
автомобила и му е била извършена проверка, както и факта, че към този момент
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП. Жабоподателят излага доводите, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
прекратена, поради което счита, че не е извършил нарушението виновно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Фактическият състав по прекратяване на регистрация започва с изпращане от страна на
Гаранционният фонд на уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до собственика и предоставяне
на срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Продължава с
уведомяване от страна на Гаранционният фонд на компетентните да регистрират МПС
органи да прекратят регистрацията на МПС, когато в указания срок не са били представени
доказателства за сключен договор. За да бъде завършен фактическият състав по
прекратяване на регистрацията на МПС, няма изискване собственика преди прекратяването
да бъде уведомен от компетентния за това орган, а именно съответния сектор «Пътна
полиция». Изискването е да има уведомление от Гаранционния фонд. В конкретният случай
регистрацията е била служебно прекратена на 24.03.2021г. на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП, въз основа на получено в сектор ПП при ОДМВР – Шумен уведомление от ГФ. След
завършване на фактическият състав по прекратяване на регистрацията, съгласно чл.143
ал.10 ЗДвП следва задължително уведомяване на собственика от страна на органите на
сектор ПП при ОДМВР – Шумен, което в конкретният случай не е направено.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.
При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл
да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще
настъпи. Уведомяването на собственика за прекратената регистрация безспорно не е част от
фактическия състав по прекратяване на регистрация, но настоящият съдебен състав намира,
че последващото неуведомяване на собственика от страна на органите на сектор ПП за вече
прекратената регистрация рефлектира върху субективната страна. За да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. В производството не се събраха доказателства, че преди да
предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена
регистрация. В настоящото производство не събраха и доказателства органите на сектор
«ПП» да са изпълнили задължението си регламентирано в чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведомят
собственика при служебно прекратяване на регистрация на МПС, за което е получено
уведомление от Гаранционния фонд, поради което не се доказва наличието на умисъл.
Жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред
регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на
регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по
възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия
нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. Предвид факта, че се извършва т.
нар. "служебно прекратяване на регистрацията" и тези данни не са налични в нито един
общодостъпен източник на информация, като например официална интернет страница с
достъп до подобна информация или друго средство, законодателят е задължил съответните
органи да уведомят собствениците за така осъщественото от тях прекратяване на
регистрацията. Собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
3
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията и кога точно са били налице
предпоставките за това, ако не е уведомен. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от
разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност
по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
валидността на сключена застраховка, а е факт едва след уведомяване от страна на
Гаранционния фонд на собственика, след това на контролните органи, ако в предоставения
срок не бъдат представени доказателства за сключена застраховка и след извършено от
контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система. В тази
връзка е и изискването на чл.143 ал.10 от ЗДвП собственикът на ППС да бъде уведомен.
Няма и доказателства, че собственикът на автомобила е получил изпратеното му от
Гаранционния фонд уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ. Жалбоподателят е имал възможност
да провери дали автомобила има сключена застраховка, предвид стикера, който се подставя
на стъклото, но доколкото прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично, няма
как да разбере кога точно е прекратена регистрацията или че има вероятност това да се е
случило, доколкото не се доказва, че собственикът е получил изпратеното му уведомление
от Гаранционния фонд, с което му се предоставя първоначално срок от 14 дни да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор и една след това
се предприемат действия за прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че не може да се
приеме по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението и при форма на
вина – непредпазливост.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. В подкрепа на този
извод е и ТП №2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС. По скоро до извършване на нарушението се е
стигнало в резултат на неизпълнение от страна на компетентните органи на МВР на
задължението им регламентирано в чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведомят собственика на ППС
за служебно прекратената на регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се
отмени.
Искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсутско възнаграждение е
неоснователно.
По отношение искането на жалбоподателя са присъждане на направените по делото
разноски за адвокатското възнаграждение и направеното възражение за прекомерност от
страна на наказващия орган, съдът намира следното:
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Извън тези случаи
възнаграждението е 500 лева, съгласно ал.4 на чл.18. С обжалваното НП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, поради което размерът на минималното възнаграждение е 400 лева,
определено по правилата на чл.7 ал.2, предвид стойността на глобата и 500 лева, съобразно
ал.4 на чл.18, предвид наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. В
4
конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, т.е. в минимално предвидения размер съгласно чл.18 ал.4 от Наредбата, поради
което искането за намаляването му като прекомерно е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22 – 0869 – 000269/07.03.2022г. на
Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Д. Е. М., ЕГН ********** от с.Ясенково са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на Д. Е. М., ЕГН ********** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5