РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Сливен, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230104635 по описа за 2024 година
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника са сключили договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит овърдрафт по разплащателна сметка на 23.12.2016г. По силата на договора и общите
условия на банката, банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер
на 2000 лв. и с краен срок на погасяване 23.12.2017 г и опция за автоматично подновяване
при условията и по реда, предвидени в общите условия. Сочи се, че последното автоматично
удължаване, съгласно общите условия е до 23.12.2024 г. Твърди се, че по договора за кредит,
кредитополучателя заплаща годишна лихва в размер на 16 % за дебитни салда, формирани в
резултат на ПОС транзакция и 18% за всички останали салда по сметката. Посочено е , че
кредитополучателя се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина,
предвиден в договора за кредит и общите условия. Посочено е, че на 23.12.2016 г.
кредитополучателя е получил своята кредитна карта а на 23.03.2020 г. е получил и
подновена кредитна карта, като кредита е усвояван и погасяван по банковата сметка на
ответника в ищцовото дружество. Твърди се,ч е от 5.06.2020 г. ответника е в забава и не е
заплатил по договора за кредитна карта 47 минимални погасителни вноски. Посочено е, че с
уведомление връчено на ответника на 9.04.2024 г. банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, като впоследствие е подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
бил издаден и в предоставения едномесечен срок длъжникът е подал възражение.
В предоставения едномесечен срок Първа инвестиционна банка е предявила исковете,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
1
Поискано е, да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 2000лева, по договор за издаване на кредитна карта, ведно
със законната лихва върху нея считано от 09.05.2024 г., 1998,25 лева, представляваща
неплатена възнаградителна лихва по т. 8 от договора за периода от 19.11.2020г. до
09.04.2024г., 1207.48лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода
08.1.2021г. до 09.04.2024г., 22.98лв, представляващи законна лихва за забава за периода от
09.04.2024 г. до 08.05.2024 ., 135 лв. такса за поддържане на кредитна карта по т. 3 от
договора, начислена на 20.12.2021 г., 20.12.2022 г. и 20.12.2023 г. и 60 лв. разноски за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и да бъдат присъдени направените в
заповедното и исковото производство разноски,
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.1
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
наказателна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.
1,т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
наказателна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.
1,т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за сключен договор за кредитна карта, усвояването на сумата по договора за
кредитна карта от ответника, неизплатените четиридесет и седем вноски по договора за
кредитна карта от ответника, размера на изискуемите към настоящия момент задължения по
договора за кредитна карта от ответника - главница,договорна лихва и наказателна лихва,
уведомяването за предсрочна изискуемост на ответника, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил.
В отговора е възразено, че предявените искове са неоснователни и недоказани,
поради погасяването по давност на главницата и лихвите. Направено е възражение че
клаузата за наказателна лихва е неравноправна съгласно Закона н за защита на потребителя,
противоречи на добрите нрави, нищожна е, не съответства на принципа на справедливост и
еквивалентност на престациите и противоречи на добрите нрави. Изложени са съображения,
че кредита е в просрочие от 5.06.2020 г. и още тогава е бил предсрочно изискуем и банката е
следвало да уведоми длъжникът за настъпилата предсрочна 4изискуемост, а не четири
години по-късно и да черпи права от неправомерното си поведение и да претендира лихви,
за които тя самата е в забава. Сочи се, че банката неправомерно е начислявала
възнаградителни и мораторни лихви през периода на Ковид мерките, като претендираните
2
лихви са погасени с тригодишна давност. Твърди се, че по отношение на размера на
наказателната лихва, която е в размер на договорния лихвен процент с надбавка от 10%,
липсва доказване, че е индивидуално договорено, поради което се иска да се отхвърли
наказателната лихва поради нищожност на клаузата.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се юриск.Р.,
която моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по
делото разноски на доверителя й.
В съдебно заседание ответника, редовно призован не се явявадепозирано е писмено
становище от адв.пълномощника му, с което моли да бъдат отхвърлени предявените
положителни установителни искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.12.2016 г. между Първа инвестиционна банка АД и Н. А. Д. е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит овърдрафт по разплащателна сметка. По силата на сключения договор, банката е
приела по искане на титуляра да открие и води на негово име разплащателна картова сметка,
изрично посочена и да издаде към нея на името на титуляра и/или други посочени от
титуляра оправомощени ползватели, револвираща/и международна/и кредитна/ и карта /и с
чип. В чл. 2 от договора е предвидено,че банката предоставя на титуляра по сметката
правото да ползва кредитен лимит в размер до 2000 български лева, който може да бъде
усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на
овърдрафт с ползването на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра при
условията и по реда, предвиден в ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мастъркарт и Виза. В чл. 3 от договора е предвидено,
че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 23.12.2017 г., като същия може
да бъде подновен автоматично при условията и по реда в ОУ на банката. В чл. 5 е
предвидено, че титуляра се задължава да погасява усвоената част на кредитния лимит в
сроковете и начина договорени в ОУ. В чл. 8 е предвидено, че при непогасяване на пълния
размер на дебитното салдо по сметката, но не по-късно от датата на падежа на съответния
отчетен период, титуляра заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 16% за
дебитни салда, формирани в резултат на посттранзакции и 18% за всички останали дебитни
салда по сметката. В чл. 18 от договора е предвидено, че кореспонденцията по договора се
води на изрично посочен адрес и както за банката, така и за титуляра.
На 23.12.2016 г. е съставен протокол за получаване на револвираща кредитна карта с
чип между Н. А. Д. и ПИБ АД – клон Сливен. В протокола е отразено, че кредитната карта
Виза е валидна до м.12.2019 г.
На 23.03.2020 г. е съставен протокол за получаване на револвираща кредитна карта с
3
чип между Н. А. Д. и ПИБ АД – клон Сливен. В протокола е отразено, че кредитната карта
Виза е валидна до м.12.2024 г.
От Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мастъркарт и Виза се установява, че в чл. 19, т. 1 е
предвидено, че срокът за ползване на кредитния лимит е съгласно договор, като срока на
договора, респективно срока за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път
за нов едногодишен срок при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на договора по реда на т.19.2.1, б. а, респективно т.19.2.2 б.а. В чл. 19 т. 2 е
предвидено, че договора за дигитална карта се прекратява от титуляра с писмено
предизвестие за отказ за удължаване срока на договора, подаден в офис на банката 30 дни
преди изтичането на текущия срок на договора; с 30 дневно писмено предизвестие по всяко
време от срока на действие на договора. В т. 19.2.2 е предвидено, че договора за дигитална
карта за карта на пластика се прекратява едностранно от страна на банката с 60 дневно
писмено предизвестие или без предизвестие при неизпълнение на задължение и/или
отговорност от страна на титуляра и/или оправомощения ползвател съгласно съответния
договор, договора за допълнителна карта и настоящите общи условия. В чл.19.7.1 е
предвидено, че във всички случаи на прекратяване на договора, респективно правото на
титуляра да ползва овърафт по сметката, банката има право да блокира всички издадени към
сметката карти в деня на получаване, респективно на изпращане на предизвестието за
прекратяване/неподновяване на договора и да ги деактивира при изтичане срока на
предизвестието.
На 09.05.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
от Първа инвестиционна банка АД срещу Н. А. Д. пред СлРС за заплащане на сумите
главница в размер на 2000лева, по договор за издаване на кредитна карта, ведно със
законната лихва върху нея считано от 09.05.2024 г., 1998,25 лева, представляваща неплатена
възнаградителна лихва по т. 8 от договора за периода от 19.11.2020г. до 09.04.2024г.,
1207.48лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода 08.1.2021г. до
09.04.2024г., 22.98лв, представляващи законна лихва за забава за периода от 09.04.2024 г. до
08.05.2024 ., 135 лв. такса за поддържане на кредитна карта по т. 3 от договора, начислена
на 20.12.2021 г., 20.12.2022 г. и 20.12.2023 г. и 60 лв. разноски за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и да бъдат присъдени направените в заповедното и исковото
производство разноски
На 10.05.2024 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 2280/2024г. на СлРС по силата, на които е осъден Н. А. Д. да заплати на Първа
инвестиционна банка АД сумите главница в размер на 2000лева, по договор за издаване на
кредитна карта, ведно със законната лихва върху нея считано от 09.05.2024 г., 1998,25 лева,
представляваща неплатена възнаградителна лихва по т. 8 от договора за периода от
19.11.2020г. до 09.04.2024г., 1207.48лева, представляваща просрочена наказателна лихва за
периода 08.1.2021г. до 09.04.2024г., 22.98лв, представляващи законна лихва за забава за
периода от 09.04.2024 г. до 08.05.2024 ., 135 лв. такса за поддържане на кредитна карта по т.
4
3 от договора, начислена на 20.12.2021 г., 20.12.2022 г. и 20.12.2023 г. и 60 лв. разноски за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и да бъдат присъдени направените в
заповедното и исковото производство разноски в размер на 242,20 лв.
На 21.06.2024 г. на Н. А. Д. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от
заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В дадения преклузивен едномесечен срок за подаване на възражение Н. А. Д. е
депозирал възражение на 17.07.2024 г.
В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет
на разглеждане на настоящото производство
Исковата молба е входирана на 13.09.2024 г.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че
последното извършено плащане по договора за издаване на кредитна карта и овърдрафт е на
28.10.2021 г. В заключението на вещото лице е посочено, че размера на непогасената
главница по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрфат ) по разплащателна сметка е към 09.05.2024 г. в
размер на 2000 лв. Размера на задължението за договорна лихва по договора е 1998,25 лв. за
периода 19.11.2020 г- -09.04.2024 г., а размера на задължението за наказателна лихва за
забава по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта е 1207.48 лв.
за периода 08.11.2021 г. – 09.04.2024 г., законната лихва за периода от 09.04.2024 г до
08.05.2024 г. е 22,98 лв.,а непогасената годишна такса за поддръжка на сметка за 2021 г. ,
2022 г., 2023 г. е в размер на 135 лв. Разноските за връчване на поканата за уведомяване за
предсрочна изискуемост на ЧСИ Павел Георгиев е в размер на 60 лв. От заключението на
назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредита е в забава
на плащанията от 05.06.2020 г.
Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна
експертиза, като обективно и безпристрастно и компетентно изпълнена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, а именно да се признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 2000лв, главница по
договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрфат ) по разплащателна сметка от 23.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така
предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на прякото,
главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по договора с
изтичането на срока на договора. В чл. 3 от договора изрично е предвидено, че срока на
договора е едногодишен и договора може да бъде подновяван автоматично при условията,
предвидени в общите условия за този вид договори на ищцовото дружество. В чл. 19.1
5
действително е предвидено автоматично подновяване на договора за всеки нов
едногодишен период, но следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 19.2.2,б.б от общите
условия, в които изрично е предвидено,ч е договора се прекратява без предизвестие при
неизпълнение на задължение и/или отговорност от страна на титуляра и/или
оправомощения ползвател съгласно съответния договор, договора за допълнителна
карта и настоящите общи условия. Спорния по делото въпрос е дали настоящият договора
се е подновявал непрекъснато автоматично при все , че титуляра е изпаднал в забава от
05.06.2020 г., т.е. към 23.12.2020 г. ,съгласно общите условия на банката не е следвало
договора да се подновява автоматично. Никой не може да черпи права от собственото си
бездействие, както и да претендира договорна и наказателна лихва твърдейки автоматично
подновяване на едногодишен договор,който не е обслужван от кредитополучателя с години
и по който не са заплащани с години нито договорна лихва, нито главница, нито наказателна
лихва. Съдът приема, че съгласно Общите условия на ищцовото дружество, не са били
налице условията за автоматично подновяване на договора още към 23.12.2020г. и съответно
няма как да се начислява на ответника договорна и наказателна лихва за договор,който не са
били налице условията за автоматичното му подновяване.
С оглед изложеното, съдът приема, че ще следва да се уважи положителния
установителен иск за главницата.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД,
а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
1998,25лв, представляваща договорна лихва по договора . Съдът приема, че предявения иск
е погасен по давност за периода от 19.11.2020 г. до 09.05.2021г. Към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
вземанията за периода 19.11.2020 г. до 09.04.2021 г. е изтекла тригодишната погасителна
давност, предвидена в ЗЗД. Следва да се отбележи и изложеното по-горе, че след 23.12.2020
г. банката е нямала основание автоматично да поднови договора, поради което съответно
след 23.12.2020 г. не е могла и не е следвало да начислява договорна лихва за следващите
четири години. С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД,
а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
1207,48лв., представляваща наказателна лихва за забава по договора за периода от
08.11.2021 г. до 09.04.2024 г., съдът приема, че предявения иск е неоснователен. Безспорно се
доказа в производството, че към 23.12.2020 г. не са били налице условията за автоматично
подновяване на договора от страна на банката. Поради липсата на условия за автоматично
подновяване на договора, съответно банката не е имала право да начислява нито
договорната лихва, нито наказателната лихва, предвидена в договора.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
6
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД,
а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
22,98лв, представляваща законна лихва за забава за периода 09.04.2024г. до 08.05.2024 г.,
съдът приема така предявеният иск аз основателен и догаман с оглед на задължението на
ответника да възстанови сумата за главница на ищцовото дружество, поради което следва да
бъде уважен.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД,
а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
135лв, представляваща такса за поддържане на кредитна карта, начислена за 2021, 2022 и
2023 г. Съдът приема с оглед правата на банката да блокира кредитната карта и да не
подновява договора и след като не са били налице условията за подновяване на договора
още към 23.12.2021 г. , че ответникът не дължи такса за поддържане на кредитната карта,
както и 60 лв. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на договора. Договора не е
бил предсрочно изискуем, тъй като падежа на договора е настъпил още на 23.12.2020 г.
Ще следва да бъде признато за установено,ч е ответника дължи на ищцовото
дружество 89,32 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени
на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 867,73лв.
представляващи направените в исковото производство разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество да
заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 662,81 лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че Н. А. Д., ЕГН
********** от с. Злати войвода, общ. Сливен, ул.Васил Левски №5 дължи на Първа
Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление град София, бул.Цариградско
шосе №111 П, ЕИК ********* сумата от 2000лв, представляваща главница по договора за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрфат ) по разплащателна сметка от 23.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -09.05.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
7
430, ал.2 от ТЗ, за признаване за установено, че Н. А. Д., ЕГН ********** от с. Злати
войвода, общ. Сливен, ул.Васил Левски №5 дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК
********* договорна лихва в размер на 1998,25лв за периода 19.11.2020г. до 09.04.2024г.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430, ал.2 от ТЗ, за признаване за установено, че Н. А. Д., ЕГН ********** от с. Злати
войвода, общ. Сливен, ул.Васил Левски №5 дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със
седалище и адрес на управление град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК
********* наказателна лихва в размер на 1207,48лв за периода 08.11.2021г. до 09.04.2024г.,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че Н. А. Д., ЕГН
********** от с. .................... дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и
адрес на управление град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК ********* сумата от
22,98лв, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.04.20204 г. до
08.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430, ал.2 от ТЗ, за признаване за установено, че Н. А. Д., ЕГН ********** от с.
............................ дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на
управление град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК ********* сумата от 135 лв.,
представляваща такса за поддържане на кредитна карта, начислена за 2021, 2022 и 2023
година,, както и сумата от 60 лв., представляваща разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на договора, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че Н. А. Д., ЕГН
********** от с. ................ дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес
на управление град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК ********* сумата от 89,32
лв, представляваща направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. А. Д., ЕГН ********** от с. ......... ДА ЗАПЛАТИ на Първа
Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление град София, бул.Цариградско
шосе №111 П, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 867,73лв., представляващи направените в исковото производство
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление
град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Д.,
ЕГН ********** от с. ......... на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените по делото
8
разноски в размер на 662,81лв., представляващи направените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9