Решение по дело №5934/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ………..            20.05.2019г.    Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 15 април                           2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: Евдокия Досева

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 5934, по описа за 2018 година.

 

 

  

   Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

   Ищецът  „Тракия ЕР” ООД  гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че по подадено от него заявление  по чл. 410 ГПК против ответника е образувано  ч.гр.д. № 4600/2018 год., по описа на Районен съд-Стара Загора, и е издадена Заповед № 2626/14.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължима сума от „АГРИАФЕР” ЕООД, ЕИК *********. В двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 от ГПК, длъжникът оспорил вземането на ищеца, поради което последният предявява настоящия установителен иск.

  Ищецът сочи, че се намира в непогасено облигационно взаимоотношение с ответника по силата на търговска сделка, за което е съставена и подписана данъчна фактура № **********/21.07.2017 г. за сумата 4320.00 лв., с ДДС, във връзка с която ищецът, в качеството си на изпълнител, е извършил на възложителя-ответника с въздухоплавателно средство /селскостопански самолет/ надземна агрохимическа работа / АХР/ по обработка на земеделски площи с оризови насаждения, на обща стойност 4320.00 лв., с включен ДДС. По фактурата били извършени две плащания по банков път, както следва: на 20.12.2017год. - 472.00 лв., и на 26.01.2018год.-3000 лв., или общо изплатена сума по главница, в размер 3472.00 лева. В резултат на извършените частични плащания, останало непогасено по фактурата парично задължение, в размер на 848.00лв. Въпреки отправяните от  кредиторът – ищец покани към длъжника – ответник, последният не извършил цялостно погасяване на задължението си. Това наложило подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до РС-Ст.Загора за частично неиздължената парична сума по главницата съгласно посочената данъчна фактура № **********/21.07.2017год. в размер на 848.00 лв. и сборно по периоди обезщетение за забава върху неизплатената своевременно главница в общ размер на 275.66 лв., изчислена съобразно периода от деня следващ издаването на фактурата 22.07.2017 год. до 11.09.2017год. - деня предхождащ постъпване на заявлението в съда.

  Според ищеца, взаимоотношенията с ответника са такива по търговска сделка, като вземането е вследствие неизпълнение по договор за изработка, за който приложими се явяват разпоредбите на чл. 288 и сл. от ТЗ. Поради неизпълнение на задължението за плащане, за ищеца съществува възможност за обезщетение за забава, по см. на чл. 86 от ЗЗД. Счита, че от деня, следващ падежа за плащане по фактурата, възложителя/длъжник е изпаднал в забава, за която, съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, дължи на изпълнителя/ кредитор законната лихва върху неизплатената цена, както и обезщетение в размер, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в PC- Стара Загора до окончателно плащане на сумата.

  Натрупаната мораторна лихва за периода от падежа - 22.07.2017 г. до 11.09.2018 г., деня предхождаща постъпването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС-Стара Загора възлиза на 275.66 лв. Обезщетение за забава върху неизплатената своевременно главница, в размер на 275.66 лв., била изчислена съобразно периодите на частично погасяване /плащане/, а именно: за периода от деня, следващ издаването на фактурата 22.07.2017 год. до 20.12.2017год. - дължима законна лихва за просрочие е в размер на 182.40 лв., съгласно приложена справка за изчисляване на мораторна лихва върху цялата главница; за периода от 21.12.2017 год. до 26.01.2018 год. дължима е законна лихва, в размер на 39.55 лв., съгласно приложена справка за изчисляване на мораторна лихва върху остатъка по главница; за периода от 27.01.2018 год. до 11.09.2018год. дължима е законна лихва в размер на 53.71лв., съгласно приложена справка за изчисляване на мораторна лихва върху остатъка по главницата.

 Според ищеца, ответникът дължи и законната лихва върху главницата - 848.00 лева, с ДДС, считано от 12.09.2018 г. -дата на постъпване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в PC -гр.Стара Загора, до окончателното й плащане.

 Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „АГРИАФЕР" ЕООД, гр.Стара Загора, че за ищеца съществува парично вземане, за което на основание чл. 410 от ГПК е издадена ЗИПЗ № 2626/ 14.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4600 /2018 г. на РС-Стара Загора, за плащане на сумите, както следва: парично задължение в размер на 848.00 лв. с ДДС , представляващо непогасена част от данъчна фактура № **********/21.07.2017 г., както и сумата 182.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на цялата главница за периода 22.07.2017г. – 20.12.2017г., 39.55 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на остатъка от главницата от 3 848 лв. за периода 21.12.2017г до 26.01.2018г., 53.71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на остатъка от главницата от 848 лв. за периода 27.01.2018г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 848 лв., считано от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 12.09.2018 г. до окончателното и плащане. Моли да му бъдат присъдени съдебните разноски по настоящото производство и тези по  заповедното производство.

Ответникът „Агриафер” ЕООД гр. Стара Загора не е депозирал в законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. 

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който изцяло поддържа исковата молба.         Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Управителят на дружеството е депозирал писмено становище, с което заявява, че оспорва предявения иск, както и изложените от ищеца обстоятелства. Моли съда да отхвърли иска.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

  

  Видно от приложеното ч.гр.дело № 4600/2018 г. по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 2626/14.09.2018г., с която е разпоредил ответното дружество „Агриафер” ЕООД гр. Стара Загора да заплати на „Тракия ЕР” ООД гр. Стара Загора сумата от 848 лв., представляваща главница по неизплатено задължение по фактура № **********/21.07.2017г. за извършена с въздухоплавателно средство /селскостопански самолет/ надземна агрохимическа работа по обработка на земеделски площи с оризови насаждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2018г. до окончателното й изплащане,както и сумата от  182.40 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.07.2017г. – 20.12.2017г., сумата от 39.55 лв., представляваща лихва за забава за периода 21.12.2017г. – 26.01.2018г., сумата от 53.71 лв., представляваща лихва за забава за периода 27.01.2018г. – 11.09.2018г. В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и разноски в размер на 325 лв.

  В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело, е предявил срещу длъжника – ответник по делото, иск по реда на чл. 422 от ГПК за вземането си.  

    

  По делото е представена фактура № **********/21.07.2017г., издадена от „Тракия ЕР” ООД на получателя „Агриафер” ЕООД, надлежно подписана за двете страни,  за сумата от 4 320 лв. относно извършена услуга – торене на ориз на обща площ от 1200 дка.

  Правното твърдение на ищеца е, че издадената фактура е по повод облигационни правоотношения между страните, касаещи договор за изработка – обработка на земеделски площи с оризови насаждения  чрез селскостопански самолет.  С оглед установяване извършената работа, по делото е изслушан свидетеля Валерий Дочев. Същият  работи като летец към ищцовото дружество, като на 21.07.2017г., като пилот на самолет, е извършил торене на ориз в землището на с. Християново. Свидетелят е положил подписа си на „Командир” в съответния борден журнал за извършения на 21.07.2017г. полет, с цел торене на ориз, като твърди, че не имало никакво възражение от страна на възложителя по извършената работа.

 Видно от представената по делото справка от ТД на НАП – Пловдив, се установява, че ответното дружество е отразило в дневника за покупки за м. 07.2017г. процесната фактура, /издадена за услугата „пръскане и торене на ориз”/, като е ползван пълен данъчен кредит по фактурата.

  Ищецът представя извлечение от дневникът си на продажбите за м. 07.2017г., в който фигурира процесната ф-ра № **********/21.07.2017г., за извършена услуга – пръскане, торене, с получател „Агриафер” ЕООД.

  Видно от извлечение от счетоводна сметка № 411 на ищеца, се установява, че по процесната фактура има извършени от ответното дружество плащания в общ размер на 3472 лв.: на 20.12.2017г. – сумата от 472 лв., и на 26.01.2018г. – сумата от 3000 лв.

 

  Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

 

   В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.  Процесният иск е основан на твърдението на ищеца за наличието на постигната между него и ответника договореност,съгласно която последният е възложил на ищеца извършването на обработка на земеделски площи с оризови насаждения чрез селскостопански самолет. Т.е взаимоотношения по договор за изработка.

Договорът за изработка е консенсуален неформален договор, чието сключване настъпва с постигането на съгласието между насрещните страни относно същественото му съдържание, без законът да обуславя действителността на договора от спазването на определена форма на обективиране на това съгласие. Предвид това, доказването на сключването между страните на договор за услуга е възможно с всички доказателствени средства, при ограниченията на чл. 164 от ГПК. Пряко доказателство за сключването на договор за изработка е двустранно – подписаната от страните фактура. В настоящия случай фактура N **********/21.07.2017г. е подписана от името на ответника и представлява пряко доказателство за сключения договор за изработка, чието съществено съдържание /торене на ориз с обща площ от 1200 дка, срещу възнаграждението от 4 320 лв./ е обективирано в нея. Видно от справка от ТД на НАП, ответникът е осчетоводил задълженията за плащане на възнаграждението за изработената работа, включил я е в дневника за покупки за м. 07.2017г. и е ползвал данъчен кредит. Предвид това, съдът намира за установено по делото възникване на облигационни правоотношения между страните по сключен договор за изработка от 21.07.2017г., със сочено от ищеца съдържание.

Съгласно чл. 264, ал.2 от ЗЗД поръчващият следва да приеме работата и да релевира всички възражения за явни недостатъци на изработеното, като разпоредбата на чл. 264, ал.3 от ЗЗД изрично посочва, че ако не направи това работата се смята за приета. Съгласно чл. 266 ЗЗД задължението на поръчващия става изискуемо от момента на приемане на работата.

В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че работата по договора е осъществена от изпълнителя, според договореното, като ответникът е извършил на два пъти частични плащания по процесната фактура, или в общ размер от 3472 лв. С това плащане, възожителят – ответник, всъщност, е приел извършената работа и е признал дължимостта на задължението за плащане на възнаграждение в размер на 4 320 лв.

С оглед на гореизложеното, предявеният установителен иск за остатъка от неплатената сума по процесната фактура, в размер на 848 лв.,  се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.Върху дължимата главница следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 12.09.2018г. до окончателното й изплащане.

Видно от процесната фактура, страните са посочили, че датата на плащането й е датата на нейното издаване – 21.07.2017г. От този момент ответникът дължи мораторна лихва, която начислена за периода 22.07.2017г. до 20.12.2017г. /датата на извършеното първо плащане по фактурата/ върху остатъка на неплатената сума по фактурата, възлиза на 182.40 лв. Дължимата мораторна лихва за периода 21.12.2017г. до 26.01.2018г. /датата на второто частично плащане по фактурата/ върху остатъка от неплатената сума по фактурата, възлиза на 39.55 лв., както и лихвата за периода 27.01.2017г. – 11.09.2018г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/ върху остатъка от сумата по фактурата, възлиза на  53.71 лв.

 С оглед на гореизложеното съдът следва да признае за установено по отношение на „АГРИАФЕР” ЕООД, че същото дружество дължи на „Тракия ЕР” ООД сумата от сумата 848 лева за главница,представляваща неизплатено задължение по фактура № **********/21.07.2017 г., за извършена с въздухоплавателно средство /селскостопански самолет/ надземна агрохимическа работа по обработка на земеделски площи с оризови насаждения, ведно със законна лихва върху главницата от 12.09.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 182,40 лева лихва от 22.07.2017г. до 20.12.2017г.,сумата от 39,55 лева лихва от 21.12.2017г. до 26.01.2018г.,сумата от 53,71 лева лихва от 27.01.2018г. до 11.09.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2626/14.09.2018г. по ч.гр.д. № 4600/2018г., по описа на СтРС.

 

 На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски – 325 лв., както и тези, направени в настоящото – 680 лв.

 Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „АГРИАФЕР” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Райна Княгиня” 2, бл.2, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Свилен Валентинов Георгиев, че същият дължи на „ТРАКИЯ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй” 26, ет.1, ап.1, представлявано от Иван Стоянов Иванов, сумата 848 лева за главница,представляваща неизплатено задължение по фактура № **********/21.07.2017 г., за извършена с въздухоплавателно средство /селскостопански самолет/ надземна агрохимическа работа по обработка на земеделски площи с оризови насаждения, ведно със законна лихва върху главницата от 12.09.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 182,40 лева лихва от 22.07.2017г. до 20.12.2017г.,сумата от 39,55 лева лихва от 21.12.2017г. до 26.01.2018г.,сумата от 53,71 лева лихва от 27.01.2018г. до 11.09.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2626/14.09.2018г. по ч.гр.д. № 4600/2018г., по описа на СтРС.

 

  ОСЪЖДА АГРИАФЕР” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Райна Княгиня” 2, бл.2, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Свилен Валентинов Георгиев, да заплати на „ТРАКИЯ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй” 26, ет.1, ап.1, представлявано от Иван Стоянов Иванов, сумата от 325 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 4600/2018г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 680 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

                     

                         

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: