Решение по адм. дело №324/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Д. М. М. от [населено място], [улица], обл. Видин, чрез адв. Т. Т. от АК-Видин, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора 8, против заповед № GPAM-1325162/29.09.2025 г., издадена от инспектор в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП.

С жалбата се иска да бъде отменена заповед № GPAM-1325162/29.09.2025 г. на инспектор в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, като издадена при липса на доказателства за компетентност на издателя на заповедта, неспазване на изисванията за форма и немотивираност, съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, тъй като водачът не е осъзнавал факта, че регистрацията на МПС е прекратена служебно към 23.08.2025 г., понеже въпросното МПС не е негова собственост. Претендира присъждане на направените разноски за държавната такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 500,00 лева.

Ответника инспектор в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представена е административната преписка, като не е взето становище по оспорването.

След като се запозна с твърденията в жалбата и като взе предвид приложените към преписката доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: на 19.06.2025 г. М. Н. М., баща на оспорващия, закупил МПС „Мицубиши Паджеро”, рег.№ [рег. номер], видно от приложения към преписката договор за покупко-продажба на МПС рег.№ 1252/19.06.2025 г. на нотариус с район на действие РС-Казанлък. При извършена проверка на 29.09.2025 г. около 14:18 ч. в обл. Видин, [населено място], [улица], от ответника е установено, че жалбоподателят управлява МПС „Мицубиши Паджеро”, рег.№ [рег. номер], собственост на М. Н. М., за което след направена справка с ОДЧ при РУ-Кула и РСОД се установява, че е с прекратена служебно регистрация от дата 23.08.2025 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прието е, че по този начин водачът е допуснал нарушение по чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП, за което е съставен акт серия GA № 3793295/29.09.2025 г. При съставяне на АУАН са иззети регистрационните табели на лекия автомобил, но не и СУМПС на водача, който не го е представил при проверката. СУМПС на жалбоподателя с № ********* е иззето при връчване на процесната ЗППАМ, на 29.09.2025 г.

Жалбата е подадена на 10.10.2025 г. от надлежно упълномощен представител на адресата на процесната ЗППАМ, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № GPAM-1325162/29.09.2025 г. е издадена от компетентен орган, видно от представената заповед № 368з-2095/10.09.2025 г., с която директор на ОДМВР-Видин е делегирал правомощия по прилагане на ПАМ (в т.ч. и от категорията на процесната), на инспекторите в РУ-Кула, за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от ОДМВР-Видин.

В настоящия случай принудителната мярка е издадена без да е разгледано и обсъдено наличието на субективния елемент от състава на формалното административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП: управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая водачът не е собственик на управляваното моторно превозно средство, което в момента на проверката е имало поставени регистрационни табели и регистрационен талон, поради което жалбоподателят, като ползвател не е имало как да разбере, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Съгласно визираната като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, прекратяване на регистрацията по чл.18, ал.1, т.2 се извършва: по чл.143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В случая е безспорно, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация. По преписката обаче липсват каквито и да е доказателства водачът да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. Действително органите на отдел „Пътна полиция“ нямат задължение да уведомяват за служебното деригистриране на автомобила. Това обаче не означава, а и законът не установява презумпция за знание на това обстоятелство (прекратяването на регистрацията) от страна на собственика на автомобила, още по-малко от трети лица, на които е предоставено за ползване превозното средство. От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на жалбоподателя е закупил на 19.06.2025 г. процесния лек автомобил.

За да бъде едно деяние административното нарушение, то следва да е извършено виновно (чл.6 от ЗАНН). Деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Очевидно в случая деянието не е извършено умишлено, като спорът е дали нарушението, изразяващо се в управление на процесния автомобил с прекратена регистрация, е извършено от страна на оспорващия при форма на вината непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

С оглед установените по делото факти и обстоятелства не може да се приеме, че вината на адресата на процесната заповед е доказана. С оглед обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели и СРМПС, и самият собственик не е бил уведомяван за прекратената регистрация, жалбоподателят като лице, на което превозното средство временно е предоставено за ползване, не само обективно не е могъл, но и не е бил длъжен да знае, че управлява дерегистрирано МПС. Тези обстоятелства изключват непредпазливостта като форма на вина и водят до извод за несъставомерност на деянието, респективно за липса на административно нарушение.

Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. След като на водача на 29.09.2025 г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност: незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективната страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението: дерегистрацията. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

След като субектът на принудителната административна мярка не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация, то не може да се приеме, че деянието е извършено виновно, а оттук и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за налагане на административно наказание (на отговорността). Административният орган, който налага принудителната мярка, е длъжен да установи дали деянието е извършено при съзнаване на съставомерните фактически обстоятелства, защото по аргумент от чл.171, т.1, буква „з” от ЗДвП, административният акт се издава за извършено административно нарушение, а то по определението на чл.6, ал.1 от ЗАНН е виновно, противоправно не спазване на реда за държавно управление, за което е предвидено административно наказание, налагано по административен ред. Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите на административни нарушения, изброени в чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП, което обективира и съществено процесуално нарушение, допуснато при издаване на заповедта от административния орган, понеже е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка, без да е доказан нейния състав.

Поради гореизложеното процесната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на производството по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, предвид направеното своевременно искане и приложените доказателства, ОДМВР-Видин следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по настоящето дело в размер общо на 510,00 лева, от които 10,00 лева заплатена такса за образуване на делото и 500,00 лева заплатен адвокатски хонорар.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № GPAM-1325162/29.09.2025 г. на инспектор в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя Д. М. М. от [населено място], [улица], обл. Видин, е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати от бюджета си на Д. М. М. от [населено място], [улица], обл. Видин, направените разноски по делото в размер общо на 510,00 (петстотин и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.