РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 02 декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5575 по описа за
Предявените в
обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно
такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
гр.София
твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.05.2017 г. и
подписаното към него приложение №1 от същата дата придобил от
цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД вземанията
по сключения на 12.04.2016 г. между
последния, като заемодател, и ответника Н.Ю.Н. ***, като
заемател, договор за потребителски паричен кредит № 2222278. Твърди
се, че за
цесията ответникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложеното към
исковата молба уведомление.
Поддържа, че
по силата на сключения договор цедента предоставил в заем на ответника сумата общо
от
25750,00
лева, която сума включвала чистата
стойност на кредита от 25000,00 лева и комисионна
/такса за разглеждане на кредита/ от 750,00 лева. За кредита била
сключена
месечна застраховка със застрахователна премия от 20,48 лева, която била
включена
в размера на всяка една отделна месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план към договора. Общият размер на
застрахователната премия за срока на договора била 2457,60 лева. Твърди,
че чистата
стойност на кредита от 25 000 лева била преведена на дата
12.04.2016г. по посочената от кредитополучателя банкова
сметка, ***о си по договора. Сочи, че ответникът
погасил задълженията си по договора за заем само частично в размер на 2246,52
лева. Моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът дължи
сумата от 22473,94 лева
представляващи неплатените месечни
погасителни вноски за периода от 21.03.2018 г. до 21.03.2026г.,
сумата от 1125,33 лева представляваща лихва за забава за периода от
19.05.2017г. до 06.03.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в дъда до окончателното изплащене на сумите, както
и разноски по заповедното и исковото производства.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначеният особен представител,
е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Прави възражение,
че уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено
на ответника, а тя като негов особен представител не е упълномощена да получава
уведомления.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от представените по делото доказателства на 19.05.2017 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г, които договори са
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК:********* и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК:*********, по
силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от Н.Ю.Н.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2222278 одобрен на
11.04.2016 г. и подписан на 12.04.2016 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приложение 1 от 19.05.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.05.2017г.
На ответника било изпратено по
реда на чл.99, ал.З от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. №УПЦ-П-УКФ/2222278 от
31.05.2017 г. посредством Български пощи ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена",
поради което съдът приема, че ответникът не е бил уведомен за цесията.
Ето
защо с
оглед заявеното с отговора общо оспорване на исковете по основание на първо
място следва да бъде даден отговор на въпроса дали прехвърлянето на вземанията
от страна на заемодателя в полза на ищеца е породило действие спрямо ответника,
като длъжник.
Действително
разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай.
В договора
е предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко
време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във
формираната с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж. решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156
от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и др.). По
изложените по-горе съображения съдът приема, че е допустимо на особения представител
на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК да
бъде връчено съобщаване
на цесията - Уведомление, което
да
произведе предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
Установено е и не се спори, че процесното вземане
произтича от сключен на 12.04.2016 г. Договор за потребителски
паричен кредит № 2222278 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в
качеството му на Кредитор и Н.Ю.Н. в качеството му на Кредитополучател. При
условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит в общ размер от 25 750 лева, която сума
включва чистата стойност на кредита от 25 000 лева и комисионна
/такса за разглеждане на кредита/ от 750,00 лева. За кредита била сключена и
месечна застраховка със застрахователна премия от 20,48 лева, която била включена в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска,
съгласно погасителния план към Договора. Общият размер на
застрахователната премия за срока на договора била 2457,60 лева. Нетната
стойност
на кредита от 25 000 лева била преведена на дата 12.04.2016г. по посочената от кредитополучателя
банкова сметка, ***то си по договора.
Съгласно чл.6, ал.1 от ОУ към договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на
която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка от 9,85 %. Лихвата се начислявала от датата на отпускане
на кредита, като страните са договорили, към датата на подписване на Договора,
годишен лихвен процент в размер на 9,99 %. Така, към датата на подписване
Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ
размер на 15075,11 лева.
Подписвайки договора, кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на
вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на Договора е в размер на
43 282,71 лева , която съгласно клаузите на Договора е платима
на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 360,69 лева, без
последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 360,60 лева. Първата
погасителна вноска била дължима на 21.04.2016 г., а последната била с падеж на
21.03.2026 г., съгласно погасителния план.
Установено
е и не се спори, че ответникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която е погасена до подаване на заявлението в съда била
в
размер на 2246,52 лева.
По
заявление на ищеца било образувано ч.гр.д. № 1505/18г. по
описа на 1-ви гр. с-в на Районен съд - гр. Русе, който издал Заповед
за изпълнение и връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. На
13.07.2018г. ищеца получило указания от
заповедния съд, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че Агенция за
събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в
резултат на което в законовия едномесечен срок била подадена искова молба
срещу ответника Н.Ю.Н..
При така установените по делото доказателства съдът формулира извод, че исковете са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Така пълният
размер на разноските, направени от ищеца в исковото и заповедното производство,
възлиза на 1898,96 лева – държавни такси в заповедното производства и
адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното производство, както и сумата
от 500 лева за назначаване на особен представител и 300 лева за възнаграждение
на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ю.Н.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за събиране
на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София сумата
от 22473,94 лева
представляващи неплатените месечни погасителни вноски за периода от 21.03.2018 г. до 21.03.2026г., по
договор
за потребителски паричен кредит № 2222278 сключен на 12.04.2016
г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на кредитор и Н.Ю.Н.
в качеството му на кредитополучател, както и сумата от 1125,33 лева представляваща лихва за
забава за периода от 19.05.2017г. до 06.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда до окончателното изплащене на сумите, за които вземания по
ч.гр.д. № 1505 по описа за 2018г. на
Русенския районен съд е издадена заповед №829/08.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ю.Н.
с ЕГН:********** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София сумата
от 1898,96 лева за деловодни разноски и адвокатски
възнаграждения по заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: