№ 4383
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502766 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
действащо чрез пълномощник ю.к. И. С., срещу разпореждане
№21058/25.10.2021г., постановено по ч.гр.д. №20213110114092 по описа за
2021 година на ВРС, с което е отхвърлено заявление вх. № 33656/29.09.2021 г.
от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят твърди, че заявлението отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е
1
оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу Ж. Р. ЯН.
за сумата от 1063.40 лева, представляваща неплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт №
15412020001 от БТК. Към заявлението са представени седем договора, както
следва: а) от 10.01.2018 г. с № 201801102043, б) от 20.07.2021 г. с №
201807201839, в) от 20.07.2018 г. с № 201807201834, г) от 16.09.2018 г. с №
201809161612, д) 15.03.2018 г. с № 201803151948, е) от 25.09.2021 г. с №
201809251535 и ж ) от 25.09.2018 г. с № 201809251217. В т.12 на заявлението
е посочено, че дължимите суми са обективирани във фактури, като
посочените вземания са прехвърлени на заявителя по силата на Приложение
№ 1 от 24.02.2020 г. към Договор за цесия от 15.10.2018 г.
Заповедният съд двукратно е дал указания на заявителя за отстраняване
на нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по основание и
размер. Постъпили са две уточняващи молби.
С оглед преценка за неотстранените нередовности в заявлението, РС-
Варна на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд намира, че заповед за изпълнение може да се издаде в
случаите, когато заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от
ГПК, който препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно необходима е точна индивидуализация на претендираните вземания,
като се изложат всички обстоятелства, на които се основава претенцията. В
настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на точно
основание и размер. Уточнението на заявителя, че вземането касае
предоставени, но незаплатени услуги за мобилни разговори и мобилен
интернет по седем договора с посочване на мобилните номера не го
освобождава от задължението да посочи дължимата сума по всеки от
изброените седем договора и съответно основание от договора, в който
длъжникът е поел задължение за заплащане на съответните услуги. Наред с
2
това необходимостта от индивидуализация на вземането изисква посочване на
дължимата месечна такса за съответните услуги, което обстоятелство ще даде
възможност на длъжника да прецени как са формирани претендираните суми.
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно,
ликвидно и изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде
снабден по облекчен ред с изпълнително основание (заповед за изпълнение) и
изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме действия за
принудително изпълнение. Това означава, че за да се издаде заповед за
изпълнение е необходимо от изложените в заявлението твърдения на
молителя, да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за
които се иска издаването на заповедта, са определени по основание и размер
и са с настъпил падеж за плащане.
В конкретния случай, по твърдения на заявителя фактурираните суми за
всеки отчетен период са очевидно различни както от абонаментния план по
седемте договора, така и от сбора от цените по седемте плана. Когато сумите
по общия открит на потребителя акаунт за плащане, са сборни по повече от
един договор и очевидно се различават от уговорената между страните
месечна абонаментна тарифа, задължително е да се дефинира по пера
претенцията по всеки от договорите, които са източник на отделно
правоотношение.
Отделно от изложеното, заявителят се позовава на отделни разпоредби
от общите условия, приложими към представените по делото договори, като
твърди, че сумите се дължат въз основа на издадени фактури с настъпил
падеж. Общите условия не се представени, а издадените фактури сами по
себе си не представляват годно основание, от което произтича задължение за
длъжника.
Законодателната препратка в чл. 410 от ГПК към изискванията за
редовност на исковата молба не е самоцелна включително в контекста на
съпоставка на заявено за установяване вземане в бъдещ исков процес с това
по заповедта. Затова при липсата на такава индивидуализация на вземането,
заявлението следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че
претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде
издадена. Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
3
законосъобразно и правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Въз основа на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №21058/25.10.2021г., постановено по
ч.гр.д. №20213110114092 по описа за 2021 година на ВРС, с което е
отхвърлено заявление вх. № 33656/29.09.2021 г. от "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4