Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1742 08.05.2019
година
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІV граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Диана
Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8099 по
описа на съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС" ЕАД. със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, п.к. 1407, бул. „Черни връх" № 43, с ЕИК
*********, представлявано от Ю. А. С. - изпълнителен директор против
М.Л.Е., ЕГН **********,*** за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 5 340,22 лева (пет хиляди триста и четиридесет лева
и двадесет и две ст.), от които: 4 961,99 лева - дължима и непогасена главнииа;
325,23 лева -договорна - възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.06.2017 г. до 31.10.2017 г.; 53,00 лева - договорни такси по кредита за
периода от 01.06.2017 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й заплащане. Притендира разноски. Правната
квалификация на предявената притенцияе по чл. чл.
422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор 31.03.2016
г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по който е
предоставен на отвеницата кредит
с лимит от 5 000,00 лв., чрез кредитна карта Транскарт. Последната се е
задължила да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща
уговорените в процесния договор лихви и такси. Задълженията се плащат в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този
през който са усвоени суми по кредита. В случай, че Клиентът погаси в пълен
размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число
на следващия месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия
договор последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от
датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока за
договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на
всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от
16-то число на същия месец, формираното
салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7 % на годишна
основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор. В този случай,
за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължи в срок до 15-то
число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита,
посочена в месечно извлечение, което се изпраща на Клиента на посочен от него
електронен адрес: *************@***.**. Минималната погасителна вноска
представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер
(лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в
последното месечно извлечение: начислените съгласно ценовата листа на издателя,
но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 %
от дължимата за конкретния месец главница. В периода след 31.03.2016 г. М.Л.Е. е
извършвала платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в
рамките на предоставения лимит. Видно от приложената към настоящата искова
молба справка за дълга на М.Л.Е., последната е извършвала многобройни
транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой(АТМ cash) и покупки POS /ПОС
терминални устройства/ - чрез осъществяването на електронни разплащания, при
които средства от сметката на купувача-картоползвател преминават в сметката на
търговеца, при който е извършено плащането. Начислявани са възнаградителни
лихви и договорни такси по кредита, съгласно сключения Рамков договор и
актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт Файненшъл Сървисис"
ЕАД. Кредита е ползван активно предимно за тегления на пари в брой (ATM cash). Породи невнасяне
на минималните погасителни вноски в 4 последователи и месеца и на основание чл.
37, ал. 5 от Общите условия към Рамковия договор на
31.10.2017 г. всички вземания на дружеството по горепосочения Рамков договор са
станали предсрочно изискуеми. За настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния Рамков договор за кредит, Клиентът е уведомен на
09.11.2017 г., чрез получаването на Уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост с покана за погасяване с наш изх. № 20170509/07.11.2017 г. Съгласно
същото на М.Л.Е. е предоставен допълнителен 7-дневен срок за заплащане на
предсрочно изискуемите суми, но от страна на същата погасяване не е извършено.
Подадено е заявление по
чл. 410 от ГПК, за притендираното вземане на 16.11.2017 г. по което е
образеувано ч. гр. д. 18175/17 г. на ПРС и е издадена заповед за изпълнение.
Същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 7 от ГПК. Към момента на образуване на
заповедното производство дължимата от ответницата и непогасена главница възлиза
в размер на 4 961,99 лева. На основание чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор, са
начислени договорни - възнаградителни лихви в размер на 325,23 лева, както и на
основание чл. 14, ал.1, т. 3 от Рамковия договор във връзка с чл. 37. ал. 2,
ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Общите условия към Рамковия договор, са начислени
договорни такси по кредита в размер на 53 лв.
В
предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.
В открито съдебно заседание,
проведено на 18.12.2018 г., ответницата признава дължимостта на притендираните
суми.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
визирани в чл. 237 от ГПК, а именно
същият е бил редовно призован за с.з., явил
се е и е признал иска. Искът
не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е пизнато право, с което
страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се
постанови решение при признание на иска, с което да се уважат предявените
искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 191,68 лв. за заплатена държавна такса, с оглед
направеното искане и при липса на предпоставките
на чл. 78, ал.2
от ГПК за освобождаване а
ответника от отговорност за разноски въпреки уважаването
на иска.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД. със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, п.к. 1407, бул. „Черни връх" №
43, с ЕИК *********, представлявано от Ю. А. С. - изпълнителен директор, че М.Л.Е., ЕГН
**********,*** дължи сумата
от 5 340,22 лева (пет хиляди
триста и четиридесет лева и двадесет и две ст.), от които: 4 961,99 лева -
дължима и непогасена главнииа; 325,23 лева -договорна - възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.06.2017 г. до 31.10.2017 г.; 53,00 лева - договорни
такси по кредита за периода от 01.06.2017 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА М.Л.Е., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД. със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, п.к. 1407, бул.
„Черни връх" № 43, с ЕИК *********, представлявано от Ю. А. С. -
изпълнителен директор сумата от 191,68 лв. (сто деветдесет и един лева и шестдесети осем ст.) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.