№ 114
гр. Панагюрище, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана С. Стателова
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело №
20225230100808 по описа за 2022 година
Предявен е иск по смисъла на чл. 26, ал.1, чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Предявена е искова молба от И. Г. Б., от град Стрелча, бул. „*****” №2, със съдебен адрес:
град Пловдив, ул. „Хан Кубрат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия, срещу
„Стик Кредит”АД, със седалище и адрес на управление: град Нови пазар, ул. „Васил Левски“ №16,
представлявано от Х М Т, в която се сочи, че на 24.09.2021 г. ищцата е сключила с ответното
дружество Договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1
600,00 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 28,08% и годишен процент на разходите –
31,99%, като кредитът е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на
договора, с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, одобрено от ответното
дружество.
Сочи се, че в случай на неизпълнение на условията на договора, Б. следва да дължи
неустойка в размер на 1000,00 лв., която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска,
съобразно с уговорения погасителен план. Б. твърди, че неустойката за неизпълнение на
задължението за предоставяне на поръчители или предоставяне на банкова гаранция, е загубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция и освен това кумулирането й в погасителните
вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя.
И. Г. Б. моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по
чл.27 от Договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и
накърняващи договорното равноправие между страните, като са нарушени предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
1
Моли да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да отговори на
формулирани в есковата молба въпроси.
Представя писмени доказателства, които са приети по делото.
В законоустановения срок ответното дружество, представят писмен отговор на исковата
молба и насрещна искова молба, с които молят да бъде осъдена И. Г. Б. да заплати на „Стик-
Кредит“ АД сумата от 1411,13 лв., която представлява оставаща главница по Договор за
потребителски кредит №737121/24.09.2021 г., ведно със законнта лихва, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба до окончателно изплащане на вземането, ведно със
сумата от 261,00 лв., представляваща договорна лихва върху главницата, съгласно същия договор
за потребителски кредит.
Молят да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплати сторените
съдебноделоводни разноски.
Молят да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
формулирани в насрещната искова молба въпроси.
По делото е представен писмен отговор на насрещната искова молба, в който И. Г. Б. сочи,
че ищците по насрещния иск са надвзели неправомерно от нея: възнаградителна лихва в размер на
1494,86 лв., неустойка в размер на 2416,79 лв. и такси за събиране в размер на 500,00 лв., които са
получавани от ответниците по първоначалния иск без основание.
И. Б. предявява възражение за прихващане с насрещния иск за главница в размер на 1411,13
лв. и възнаградителна лихва в размер на 261,00 лв. със сумата от 4411,65 лв., представляваща
получена през периода от 24.09.2021 г. до 13.03.2023 г. без правно основание от ответниците по
първоначалния иск суми въз основа на нищожни договорни клаузи – възнаградителна лихва в
размер на 1494,86 лв., такса за събиране в размер на 500,00 лв. и неустойка в размер на 2416,79 лв.
Моли да бъдат допуснати още въпорси към съдебно-счетоводната експертиза.
В съдебно заседание-редовно призована, ищцата И. Г. Б. не се явява, не се явява и
процесуалният й представител- адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия.
Представляващият „Стик Кредит”АД, не се явява. Не изпращат процесуален представител.
Изпращат становище.
С протоколно определение от открито съдебно заседание е допуснато разглеждането на
възражение за прихващане, предявано от ответницата по насрещния иск И. Б..
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 737121/24.09.2021г. е, че ищцата И. Б. е получила кредит в размер на 1 600,00 лв.,
като са уговорени лихвен процент по кредита в размер на 28,08%, годишен процент на разходите в
размер на 31,99%, като общата сума, която дължи Б. възлиза на 2236,28 лв., а срокът на погасяване
на договора е 24 месеца. В договора е посочено, че се предвижда обезпечение чрез поръчители или
банкова гаранция. В чл. 17, ал.1 от договора, с който текст започва раздел „Обезпечение“ е
предвидено, че в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3
дни от сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, което да сключи
договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и следващи от ЗЗД в полза на кредитора, с което
подписване третото лице да се задължи да отговаря за изпълнение на всички задължения на ищцата
2
Б., включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения и такси.
Договорено е, че в случай на непредставяне на договор за поръчителство, следва да бъде
представена банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на „Стик Кредит“ АД всички задължения на Б. по този договор, включително главница,
лихви, неустойки и други обезщетения и такси, в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на ответниците по делото за заплащане на тези
задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е фиксиран най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска по Договора за кредит.
Съгласно чл. 17, ал.2 от Договора за кредитна линия, третото лице-поръчител, както и
банковата гаранция, следва да отговарят на Общите условия на „Стик Кредит“АД и да бъдат
одобрени от кредитора, по негова преценка.
Съгласно чл. 26 от Договора за кредит, в Раздел VІІІ – Неустойки, е посочено, че в случай,
че потребителят забави свое плащане на погасителна вноска, той дължи законната лихва за периода
на забава.
В процесния чл. 27, ал.1 от Договора за потребителски кредит, страните са уговорили, че
ако Б. не изпълни задължението си за предоставяне на поръчител или банкова гаранция, същата
дължи на „Стик Кредит“ АД неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита
сума, за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение. Страните са се
съгласили, че неизпълнението на задължението причинява вреди на дружеството- ответник в
размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на Б. като
потребител и одобрението на кредита, са базирани на предположението, че ищцата по делото е
щяла да представи в срок договореното обезпечение. Съгласно чл. 27, ал.2 от Договора за
потребителски кредит, страните са се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на
неустойката, Б. да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска,
като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното
обезпечение, а ако осигури такова, неустойката не се дължи от момента на осигуряването на
обезпечението. Независимо по какви причини, ако обезпечението бъде прекратено, страните са
уговорили потребителят Б. да дължи отново неустойка, считано от деня, в който действието на
обезпечението е прекратено.
В чл. 28 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че при неизпълнение на което и
да е договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок,
освен всички други договорени неустойки, Б. да дължи и неустойка в размер на 1% от размера на
просрочената сума, като страните са се съгласили, размерите на неустойките да бъдат договорени
свободно и не са прекомерни.
Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, общият размер на кредита е 1600,00 лв., като
погасителните вноски са 24 на брой, с първа падежна дата на 24.10.2021 г., а последната
погасителна вноска е уговорена с падеж- 24.09.2023 г. Надлежно е описано обезпечението, което
следва да се представи и което може да бъде банкова гаранция, издадена в полза на „Стик Кредит“
АД или трето лице – поръчител. В Стандартния европейски формуляр е посочено че ГПР възлиза
на 31,99 %, а неустойката, която се начислява в случай на неизпълнение на задълженията, са
посочени надлежно в част трета – чл. 4.3.
Видно от приложените по делото Общи условия на договор за потребителски кредит,
3
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик Кредит“ АД и потребителите е,
че в раздел Втори, като понятие е въведено „Поръчител“, който е описан като физическо лице,
сключило договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД с кредитора. В раздел Осми от Общите
условия е описано като „Поръчител“ дееспособно физическо лице, навършило 21 години, с
постоянно местоживеене в Република ***** и непрекъснати осигурителни права, като трябва да
отговаря на допълнителни условия- минимален осигурителен брутен доход в размер на 1500,00 лв.,
валидно служебно или трудово правоотношение минимум шест месеца при последния
работодател, липса на записи в Централния кредитен регистър относно просрочия и лицето, да не е
поръчител по съществуващ кредит, както и да не е потребител на „Стик Кредит“ АД.
Съгласно чл. 21 от Общите условия, поръчителят следва в тридневен срок от получаване на
сумата по кредита, да посети някой от офисите на дружеството-ответник, за да сключи договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на „Стик Кредит“ АД, като се задължи да
отговаря за изпълнението на всички задължения на Б. по Договора за кредитна линия, включително
главница, лихви, неустойки и други обезщетения. Съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия на
договора е описано какво е банкова гаранция, както и съгласно Общите условия, потребителят
следва да предостави в тридневен срок от получаване на сумата по кредита поръчител или банкова
гаранция.
В раздел 15 – чл. 46, ал.1 от Договора за потребителски кредит е визирано, че в случай, че
Б. не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, същата ще дължи на
кредитора си неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение, защото неизпълнението причинява на
кредитора вреди в размера на договорената неустойка.
Видно от приложеното по делото погасителен план е, че кредитът следва да се погаси на 24
вноски, като в месечната вноска погасителна вноска е включен и размера на неустойката, която
също се изплаща на месечни вноски.
Съгласно приложеното по делото нареждане за превод по сметка, издадено от „Банка
ДСК“, ответното дружество са превели на ищцата по първоначалния иск И. Б. сумата от 1600,00 лв.
на 24.09.2021 г.
По делото са приложени 4 бр. платежни нареждания за кредитен превод от дати 27.10.2021
г., 29.11.2021 г., 29.12.2021 г. и 25.01.2022 г., от които се констатира, че И. Б. е внесла по сметка на
ответното дружество сума в общ размер на 1569,31 лв.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, от което се констатира, че при справка с ответното дружество, вещото лице е
констатирало, че И. Б. е превела по сметка на ответниците сумата от 2663,33 лв. за периода от
24.09.2021 г. до 13.03.2023 г.
Съгласно заключението, уговореният годишен процент на разходите по Договора за кредит
относно отпуснатата сума от 1600,00лв. е 31,99%, месечната погасителна вноска възлиза на
87,89лв., като общата сума за погасяване възлиза на 2 109,36лв. Експертът сочи, че при включване
на уговорената неустойка заради непредставяне на договор за поръчителство или банкова гаранция
в ГПР, същият нараства на 318,33%, което оскъпява кредита с 286,13%, понеже е уговорено Б. да
дължи на дружеството сумата от 2313,08лв., която сума се включва във всяка месечна погасителна
вноска и тя възлиза на сума в размер на 214,94лв. Така общата сума за погасяване на кредита,
4
дължима от И. Б. става в размер 5347,68лв.
Вещото лице сочи, че размерът на платената възнаградителна лихва възлиза на 1494,86 лв.
като И. Б. е заплатила още 2416,79 лв. представляващи неустойка за непредставено поръчителство
или банкова гаранция и такса за събиране в размер на 500,00 лв. Вещото лице сочи, че ГПР е в
размер на 318,33% и е налице 123,91% оскъпяване на кредита в резултат на включването в ГПР на
неустойката за непредставяне на обезпечение.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се констатира, че на на
24.09.2021 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за кредит, по силата на който са й
предоставени заемни средства в размер на 1 600,00 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на
28,08% и годишен процент на разходите – 31,99%, като кредитът е следвало да бъде обезпечен до
края на деня, следващ сключването на договора, с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, одобрено от ответното дружество.
Съгласно чл. 17, ал.1 от договора, с който текст започва раздел „Обезпечение“ е предвидено,
че в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от
сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, което да сключи договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 и следващи от ЗЗД в полза на кредитора, с което подписване
третото лице да се задължи да отговаря за изпълнение на всички задължения на ищцата Б.,
включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения и такси.
Договорено е, че в случай на непредставяне на договор за поръчителство, следва да бъде
представена банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на „Стик Кредит“ АД всички задължения на Б. по този договор, включително главница,
лихви, неустойки и други обезщетения и такси, в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на ответниците по делото за заплащане на тези
задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е фиксиран най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска по Договора за кредит.
В процесния чл. 17, ал.1 от Договора за кредит, страните са уговорили, че ако Б. не изпълни
задължението си за предоставяне на поръчител или банкова гаранция, същата дължи на „Стик
Кредит“ АД неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума, за всеки ден,
през който не е представено договореното обезпечение. Съгласно чл. 23, ал.2 от Договора за
кредитна линия, страните са се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката,
Б. да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска, като
неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното
обезпечение, а ако осигури такова, неустойката не се дължи от момента на осигуряването на
обезпечението. В чл. 28 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума
в срок, освен всички други договорени неустойки, Б. да дължи и неустойка в размер на 1% от
размера на просрочената сума, като страните са се съгласили, размерите на неустойките да бъдат
договорени свободно и не са прекомерни.
Разпоредбата на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно, в
исковата молба се твърди, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на
договора за кредит, съгласно която, неустойка се дължи, в случай, че заемателят-ищцата Б., не
предостави в тридневен срок от подписване на договора за кредит едно от обезпеченията
5
предвидени в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал.2 от сключения между страните Договор за
кредитна линия - обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице,
което отговаря на параметри посочени в Общите условия към договора или осигуряването на
банкова гаранция.
Съдът намира, че такава клауза на практика прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменени им с нормата на чл. 16 от ЗПК, върху самия длъжник- в случая ищцата И. Б..
Това води до допълнително увеличаване на размера на задълженията на получилата кредита ищца.
Съдът приема, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да
заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл. 21, ал.1 от ЗПК, същата е нищожна.
Поради това нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно
задължение, която се претендира в размер на 2416,79 лв., която сума надвишава размера на
отпуснатата главница от 1600,00 лв.
Съдът счита, че при договорите за кредит, страните следва да определят свободно
съдържанието на договора, но договорените между кредитодателя и кредитополучателя разходи по
договора за кредит са ограничени от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки - от една страна
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на
добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при искове, при
които съдът следи служебно за интересите на някой от страните, какъвто е настоящият случай,
съдът следи служебно.
Принципът на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора (така и Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). В конкретния
случай по делото не се събраха доказателства, които да обосноват договарянето на общия размер
на начислената неустойка, която надвишава девет пъти уговорената лихва. Този факт сам по себе си
е основание да се приеме, че принципът на добрите нрави е нарушен, като уговорките за заплащане
на посочената неустойка са в противоречие на принципа за добрите нрави. Това е така, тъй като по
правило законната лихва цели обезщетяване на вредите, възникнали за кредитодателя при забава на
плащане от страна кредитополучателя, в този смисъл и размерът на неустойката следва да се
съпостави със законната лихва, доколкото един от критериите за извършване на преценка за
наличие или липса на нарушаване на добрите нрави, е съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по един кредит представлява
общите разходи по кредита за потребителя – лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид и тези, които се дължат на посредниците за сключването на
6
договора, като те са изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай вещото лице констатира, че макар годишният процент на разходите да е в
размер на на 31,99% при размер на кредита от 1600,00 лв., който следва да бъде погасен за 24
месеца, при 28,08 % годишна лихва. Установи се, че при включване на неустойката в размер на
2416,79 лв. в параметрите за изчисляване на годишния процент на разходите, ГПР нараства до
318,33%, като оскъпяването на кредита е със 123,91 %. Това характеризира неустойката като
допълнително възнаграждение за кредитодателя за ползване на финансовия ресурс и поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора си, тъй като на практика
той няма информация при сключване на договора с колко точно лева бива оскъпен дължимия за
погасяване от него кредит.
Така наместо да заплати за погасяването на този кредит сума в общ размер на 2186,66 И. Б.
е изплатила сумата от 3911,65 лв. без в тази сума да е включена таксата за събиране в размер на 500
лв.
С това се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗПК на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да се направят във връзка с
кредита и да последва информиран и икономически обоснован избор дали този договор за кредит
да бъде сключен.
Съдът констатира, че в договора за кредит е посочено, че начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включния в договор погасителен план, като същата се начислява автоматично,
с подписването на договора за заем и заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване още
със сключването на договора. Именно това обстоятелство води до нарушение на добрите нрави.
Съдът счита, че следва да уважи предявения от И. Г. Б. иск като бъде прогласена
нищожността на клаузата, залегнала в чл.27 от Договора за кредит, предвиждаща заплащане на
неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняващи договорното равноправие между страните, като са
нарушени предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
Съдът счита, че с уважаването на първоначално предявения иск следва да бъде отхвърлен
предявения от „Стик Кредит“ АД насрещен иск, в който се претендира да бъде осъдена И. Г. Б. да
заплати на „Стик Кредит“ АД сумата от 1411,13 лв. оставаща главница по договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 737121/24.09.20221 г. в едно със законната
лихва от датата на постъпването на на молбата за предявяване на насрещния иск – 28.03.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, с който се иска ответницата по насрещния иск И. Г. Б. да
заплати и договорна лихва върху главницата в размер на 261,00 лв., считано от 24.09.2021 г. до
предявяването на исковата молба по насрещния иск – 28.03.2023 г.
Съдът счита, че възражението за прихващане, предявено от ищцата по първоначалния иск
И. Б. с молба вх. № 190/15.01.2025 г. по описа на Панагюрския районен съд, съответно следва да
бъде оставен без уважение, тъй като същото е предявено за прихващане между главницата по
кредита в размер на 1411,13 лв. и сумата от 4411,65 лв., представляваща получена без правно
основание от ищеца по насрещния иск възнаградителна лихва в размер на 1494,86 лв., неустойка в
размер на 2416,79 лв. и такса събиране в размер на 500 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат осъдени
7
„Стик Кредит“ АД да заплатят на ищцата И. Б. сторените по делото съдебно–деловодни разноски в
размер на 450,00 лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 50,00 лв. и
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 400,00 лв.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съдът следва да осъди ответното
дружество да заплати на процесуалния представител на ищцата Б.- адвокат Е. И, в качеството й на
Еднолично адвокатско дружество Е. И, с ЕИК -*********, със седалище: гр. Пловдив, ул. „Борба“
№3, ап.57, адвокатско възнаграждение в размер на 960,00лв., с включен ДДС.
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1008,00лв., поради неговата прекомерност. От една страна
претендираният размер на заплатена от И. Б. неустойка възлиза на сумата от 2416,79лв., от друга
страна, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност и от трета страна, адвокат Е. И не се
яви в нито едно от проведените по делото открити съдебни заседания.
Така мотивиран, на основание чл. 26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
Панагюрския районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.27 от Договора за кредит № 737121, сключен на
24.09.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите
нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняващи
договорното равноправие между страните, като са нарушени предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от
ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Стик Кредит“ АД, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на
управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ №16, представлявано управителя Х М Т, срещу И.
Г. Б., с ЕГН: **********, от град Стрелча, бул. „*****” № 2, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.
„Хан Кубат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия, насрещен иск, в който се
претендира да бъде осъдена И. Г. Б. да заплати на „Стик Кредит“ АД сумата от 1411,13 лв.(хиляда
четиристотин и единадесет лева и тринадесет стотинки)- оставаща главница по договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 737121/24.09.20221 г., ведно със законната
лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещния иск – 28.03.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането и договорна лихва върху главницата в размер на 261,00 лв.
(двеста шестдесет и един лева), считано от 24.09.2021 г. до предявяването на исковата молба по
насрещния иск – 28.03.2023 г.
ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Нови пазар, ул. „Васил Левски“ №16, представлявано управителя Х М Т да заплатят на И. Г. Б., с
ЕГН: **********, от град Стрелча, бул. „*****” № 2, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Хан
Кубат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева), която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) и депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).
ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Нови пазар, ул. „Васил Левски“ №16, представлявано управителя Х М Т, да заплатят на Еднолично
8
адвокатско дружество Е. И, с ЕИК -*********, със седалище: гр. Пловдив, ул. „Борба“№3, ап.57,
адвокатско възнаграждение в размер на 960,00лв. (деветстотин и шестдесет лева), с включен ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9