Р Е Ш Е Н И Е №100
ПЛОВДИВ 25.01.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на десети ноември през
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря Е.А. разгледа
докладваното от съдията Чакалова гр.д. 1750 по описа за 2009 година и
констатира следното:
Субективно
съединени искове с правна квалификация чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.152 ЗЗД.
Ищците
Г.М.А., Н.Г.Х. *** твърдят, че с ответника Д.К. са сключили договори, по силата
на които са му прехвърлили правото на собственост върху подробно описаните в
исковата молба недвижими имоти; ищците са получили от Б. – а. кредитна банка
кредит на 11.12.2002г., който пред 2007 година не могли да погасяват поради
затруднено си финансово положение; за удовлетворяването си кредиторът е
пристъпил към публично продажба на ипотекирани от ищците имоти и, за да могат
да погасят задълженията си към банката, ответникът им е предоставил заем в
размер на 400 000 евро за срок от една година и договорена лихва от
150 000 евро. За обезпечение на така предоставения на ищците заем страните
се спогодили да сключат договор за продажба на имотите, като след изтичане на
едногодишния срок ответникът се задължил да им възстанови собствеността върху
имотите, т.е. волята на продавачите не е била прехвърлянето на собствеността, а
с тези недвижими имоти е следвало да се обезпечи вземането на ответника от 400 000
евро, ведно с лихва от 150 000 евро, представляващо предоставен от
ответника на ищците заем. Доколкото Законът (чл. 149 ЗЗД) императивно и
изчерпателно предвижда видовете обезпечения, то обезпечение, уговорено по начин,
различен от уредения в Закона, е нищожно, поради което ищците молят да се
постанови решение, с което договорът, сключен с нотариален акт № ***, т. ***,
дело № ***г. на Службата по вписванията П. да се обяви за нищожен като
противоречащ на Закона, тъй като с него се уговоря обезпечение на сключения
между страните договор за заем чрез продажба на недвижими имоти. Претендират
разноски.
Ответникът
Д.В.К. оспорва исковете; твърди, че действително е представлявал ищците по
повод образуваните изпълнителни дела за продажба на недвижимите имоти, както и
че е закупил посочените в исковата молба недвижими имоти, като оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за заем в размер на
400 000 евро; твърди, че по договора, чиято нищожност се иска, волята на
страните е била прехвърляне правото на собственост върху недвижимите имоти, в
подкрепа на което представя препис от Обратен документ, в който страните по
договора обявяват, че действителната продажна цена на имотите по Договора,
сключен с нот.акт № ***, т. *** дело № ***г. на Службата по вписванията П. не е
312 000 евро, а 550 000 евро, която е изплатена изцяло и в брой на
продавачите преди подписването на договора . Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
От
представения по делото препис от нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***г. на Службата по
вписванията П. става ясно, че страните са се споразумели ищците да продадат на
ответника своите недвижими имоти, подробно описани в договора, като ответникът
заплати съответната продажна цена, като изрично в договора е отбелязано, че
продажната цена е заплатена на продавачите преди сключването на договора.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесният договор е
нищожен, тъй като с него се договаря обезпечение на вземането на ответника
спрямо ищците, което обезпечение не е уредено от Закона – чл.149 ЗЗД; в хода на
производството, при доказателствена тежест, лежаща върху ищците, не се
установи, че между страните по делото е налице заемно правоотношение – че
ответникът е предоставил на ищците заем в размер на 400 000 евро и чрез
продажбата на недвижимите имоти се постига обезпечение на вземането на
ответника по договора за заем от 400 000 евро, поради което Съдът приема
това обстоятелство за недоказано; дори и да вземе предвид представените преписи
от договор за паричен заем от 14.02.2008, по силата на които „Грийнс” ООД
Първомай е предоставило на ответника заеми в размер на общо 400 000 евро,
Съдът не би мотивирал различен извод, тъй като ищците не са страна по договора
и не се ангажират доказателства в последствие тази сума да е предоставена от
ответника на ищците в заем.
От
съдържанието на спорния договор не може да се обоснове извод, че волята на
страните е различна от обективираната – да се прехвърли правото на собственост
върху изброените недвижими имоти, както и че целта на договора е да обезпечи
вземане на ответника спрямо ищците; в тази насока е и представеният от ответника Обратен
документ, с който страните обявяват, че продажната цена на имотите е
550 000 евро, а не обявената в договора 312 000 евро, като по никакъв
начин страните не декларират воля, различна от изразената в договора –
прехвърляне правото на собственост върху недвижимите имоти, т.е. в обратният
документ, който по характера си представлява доказателство за действителната
воля на страните по договора, изрично се потвърждава целта на договора –
прехвърляне собствеността на недвижимите имоти.
Предвид
изложеното Съдът намира, че по делото не се установи, че страните по договора
вместо да прехвърлят правото на собственост върху обектите са целели да
обезпечат вземането на ответника спрямо ищците, поради което договорът е
действителен , а искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.
Съдът
не обсъжда останалите писмени доказателства като ирелевантни за спора.
Предвид
неоснователността на иска ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника
разноските по делото в размер на 30 000 лв.
Мотивиран
от горното Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.М.А., ЕГН **********, Н.Г.Х., ЕГН ********** *** и „Елада –
ГМ” ЕООД Пловдив, ул.”Дякон Иларион” 6 против Д.В.К., ЕГН **********,*** искове
за обявяване за нищожен като противоречащ на Закона, доколкото с него се
договаря обезпечение на вземането на кредитора К. , различно от предвидените в
Закона чл.149 ЗЗД Договор, сключен с нот.акт № ***, т. ***, дело № ***г. на
Службата по вписванията П., по силата на който Г.М.А., Н.Г.Х. *** са продали на
Д.В. К. следните недвижими имоти:
Г.А.
и Н.Х. да продадат на Д.К. следните свои недвижими имоти, находящи се в
жилищната сграда в гр. *** в дворно място застроено и незастроено от
апартамент
„***”, находящ се на третия етаж на описаната сграда с площ
апартамент
тип мезонет „***” на ходящ се в същата сграда с обща площ
„Елада
– ГМ” ЕООД Пловдив продава на Д.К. следните недвижими имоти:
Магазин
„***” със застроена площ 44.30 кв.м., находящ се на партера на жилищната
сграда, изградена в гр.П., ул. „***” № *** в дворно място застроено и
незастроено от
И
дворно място с общо застроена и
незастроена площ 4.606 дка находящо се в землището на с.***, Община „Р.”, П.
област, без отреден административен адрес, представляващо бивша земеделска
земя, с променено предназначение на основание Решение К – 33 – 4/14.07.1998 на
надлежна комисия по ЗОЗЗ и влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед 77/1999 на
Кмета на Община „Р.”, което дворно място представлява УПИ *** – „Завод за
тръбна мебел” , масив ***, а съобразно картата на възстановената собственост на
змелището на с.*** представлява имот № *** – др. пром. Терен в м.”Г.”, трета
категория земя, при граници: имот № ***
– нива на Община „Р.” – сделки, имот № *** – овощна градина на А. Х. Ч. и др.,
имот № *** – полски път на Община „Р.”, имот № *** – овощна градина на В. Г. В.
и др., имот № *** – полски път на Община „Р.”, ведно с всички подобрения и
приращения в недвижимия имот, включително изграждащата се двуетажна масивна
сграда - Завод за тръбна мебел „Г.” с
кафе-бар, производствени, обслужващи,битови и офис помещения с обща РЗП 4167.74
кв.м. срещу цена от 32 000 евро
ОСЪЖДА
Г.М.А., ЕГН **********, Н.Г.Х., ЕГН ********** *** и „Елада – ГМ” ЕООД Пловдив,
ул.”Дякон Иларион” 6 да заплатят на Д.В.К., ЕГН **********,*** сумата
30 000 лв разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен срок от съобщението до страните за
изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ: