Решение по дело №903/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на „Магна Ойл“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. ***, [жк], [улица], представлявано от управителя Г. А., чрез адв. ** А. С. от АК – София против Решение № 313/ 11.03.2024 г. , постановено по НАХД № 246/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-223/НП от 15.02.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници" с което на „Магна ойл" ООД на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл.178, ал. 1 и ал.3 от ДОПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН, е наложена "имуществена санкция" в размер на 380.94 лв.

В жалбата са наведени като касационни основания за оспорване – съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание по делото, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ редовно призован се представлява от ст. юрк. М.Х., която счита подадената жалба за неоснователна. Пледира за присъждане на юрк. възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба против подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на оспорения съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че санкционираното дружество през периода 01.01.2019г.-19.12.2021г. е извършвало стопанската дейност, която се изразявала в търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3,5 т., като основни доставчици извън територията на ЕС, били дружества със седалища в Швейцария и САЩ. На 10.12.2020 г. на МП [рег. номер] Пристанище Варна, са представени документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение" на стоки, изпратени от Швейцария с получател „МАГНА ОЙЛ" ООД, ЕИК ****, за четири броя употребявани автомобили. Митническата декларация е регистрирана с MRN 20BG002005045331R0/ 10.12.2020 г. За четирите стоки по МД с MRN 20BG002005045331R0/ 10.12.2020 г е декларирана тарифна преференция с „код 300" в полета „4/17-Кл.36 Преференции", въз основа на вписан текст за произход във фактури за покупко-продажба от 03/12/2020, даващ право за преференциално тарифно третиране, във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Със заповед за възлагане № ЗТД-2000-637/32-414501/20.12.2021 г., изменена със Заповеди № ЗТД-2000-96/32-55756/18.02.2022г., № ЗТД-2000-247/32-127048/ 18.04.2022 г. и № ЗТД-2000-346/32-195113/14.06.2022 г., издадени от директор на ТД Митница Варна, е извършена проверка на дейността на дружеството, с оглед съответствието й с изискванията на митническото законодателство във връзка с поставянето на стоки под митнически режим в рамките на последващия контрол на основание чл. 48 във връзка с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ във връзка с поставянето на стоки под митнически режим от „МАГНА ОЙЛ" ООД, ЕИК ***. Проверката е извършена от В. Ц. и Ж. К. на основание Заповед за изменение № ЗТД2000-346/32-195113/14.06.2022 г. В хода на проверката възникнали съмнения по отношение на декларирания „код 300" за стока позиции 1, 3, 4 и 5 по митническата декларация (МД) MRN 20BG002005045331R0/ 10.12.2020 г. , както и съмнения относно автентичност и достоверност на представените пред митническите органи документи (Fattura/Ricevuta di vendita) за 4-те броя употребявани автомобили с държава на изпращане Конфедерация Швейцария в рамките на извършваната проверка, от директора на ТД Митница Варна е изпратено писмо peг. № 32-137361/27.04.2022 г. до директора на дирекция МРР, ЦМУ, с искане за извършване на последваща проверка на документи по линия на международното сътрудничество относно обстоятелствата дали износителят е съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура" и налице ли са доказателства, които да обосновават декларираните по този начин обстоятелства за 4-те броя употребявани автомобили ****** и мотопед ****. В Агенция „Митници" е получен отговор от Швейцарската митническа администрация с per. № 32-250694/ 27.07.2022 г. относно фактури за доставка, включващ стоките, допуснати за свободно обръщение с МД с MRN 20BG002005045331R0/ 10.12.2020 г. Отговорът е препратен до ТД Митница Варна с придружително писмо per. № 32-252052/ 28.07.2022 г. на директора на дирекция „Митническа дейност и методология" към ЦМУ -Агенция „Митници", в което се посочва, че износителят на въпросните автомобили в Швейцария не е декларирал и не е подписвал декларации за произход на тези стоки, поради което следва да се считат за стоки с непреференциален произход. С оглед постъпилата информация проверяващите преценили, че декларацията за произход, че декларациите за произход, съставена върху 4-те броя фактури от дата 03/12/2021 за стоки по МД с MRN 20BG002005045331R0/ 10.12.2020 г. не може да бъде приета за целите на предоставяне на тарифни преференции съгласно разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария и следователно за нея следва да бъде заплатено дължимо мито по отношение на трети страни. По отношение на стока с номер 3 – *** проверяващите установили, че има съставен друг АУАН и съответно НП, поради това изключили стока под номер 3 по митническа декларация MRN 20BG002005045331R0/ 10.12.2020 г. от настоящото производство. Проверяващите приели, че действията си при деклариране, „МАГНА ОЙЛ" ООД, ЕИК *** е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, като неправомерно е приложило разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 за преференциално третиране и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Съобразно нормата на чл. 77, пар. 1, буква „а" от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 56 от ЗДДС било изчислено, че дължимите, неизплатени мита за стоката възлиза на 380,94 лева от които мита-317,45 лева и ДДС-63,45 лева. Във връзка с тези констатации проверяващите приели, че дружеството е осъществило състав на митническа измама по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй като за внасяната стока неправомерно е декларирало преференциален произход, като по този начин е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания в общ размер на 380,94 лева. Поради това спрямо възз.дружество бил съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че с действията си при деклариране е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания, като неправомерно е приложило разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Актът е бил съставен в отсъствието на упълномощен представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено процесното НП, с което на възз.дружество била наложена имуществена санкция в размер на 380,94 лв., за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Доколкото общият размер на избегнатите мита и други публични държавни вземания не надхвърлял 35% от общата митническа стойност на автомобила, наказващият орган приел, че не следва да намира приложение нормата на чл.234, ал.4 от ЗМ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е подадена от надлежна страна - санкционираното ЮЛ, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по место-извършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът е установил, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законово установените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № ЗАМ-1447/32- 264887/09.08.2022г. на директора на Агенция „Митници". Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Наказващият орган (АНО) ясно е посочил, че приема, че е налице нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Посочената норма съдържа не само санкция, но и съответното правило за поведение. Не може да бъде споделено и виждането за наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато с приобщаването към АНП на писмо, съставено на чужд език, без то да е придружено с превод на български език към момента на съставянето на акта. От приложения по делото превод на документа се установява, че съдържанието му съответства на фактическите твърдения в акта и в издаденото НП. Санкционираното лице се защитава именно срещу фактите, възприети от актосъставителя и АНО. Следователно липсват основания да се счита, че процесуалните права на дружеството са били ограничени в тази връзка. Доколкото е налице официален отговор от митническите власти на страната – износител, и съобразно същия не се потвърждава преференциален произход на стоките, при липсата на декларация/сертификат за преференциален произход, потвърдени по надлежния ред, се сформира извод за категоричност на доказателствата в подкрепа на обвинението. Касае се за официален отговор от швейцарските митнически органи, издаден по надлежния за това ред, съобразно тяхната компетентност, след извършена проверка при износителя. Разпоредбата на чл. 11, т. 2 от Споразумението изрично предвижда възможност за използването на получената информация (под формата на доклади, документи и т. н. - чл. 8, т. 1) в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Договарящите се страни имат право да използват като доказателствен материал в доклади и показания пред съдилища, получена информация и прегледани документи в съответствие с разпоредбите на този протокол. (чл. 11, т. 3). Като държава-членка на Европейския съюз Република България е обвързана от нормите на Споразумението. Следователно по силата на цитираните разпоредби полученият писмен отговор и приложената към него фактура се явяват надлежни доказателства за отразените в тях обстоятелства. По делото е приобщен отговора на Швейцарската митническа администрация, чието съдържание еднозначно определя стоките като такива, спрямо които не е относима квалификация като такива с „преференциален произход“. Обстоятелство, че при извършен последващ контрол в счетоводството на дружеството му не са открити да се съхраняват фактури, различни от тези, които е представило пред Българските митнически органи не променя категоричността на горния извод.

Процесното деяние е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ. Посочената разпоредба дефинира едната хипотеза на понятието митническа измама, като предвижда, че за такова деяние следва да бъде наказано лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. От своя страна втората алинея на цитираната норма определя предвидените за митническа измама санкции. По силата на чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Според §2, б."г" от тази норма общата Митническа тарифа включва и преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза. По аргумент от Приложение I към чл. 2, б. /i/, вр. с чл.3 от Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за свободна търговия вносът на стоки като процесната, когато е с произход от Конфедерация Швейцария не следва да се обмитява. От доказателствата по делото се установява, че въззивното дружество е поставило под митнически режим „допускане за свободно обращение" процесните употребявани автомобили, като е декларирало тарифна преференция с „код 300", въз основа вписан текст за произход във фактурата за покупко-продажба, даващ право за преференциално тарифно третиране. В хода на извършената проверка е направено запитване до компетентните власти в Швейцария дали износителят е съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура" и налице ли са доказателства, обосноваващи декларираните обстоятелства за употребявания автомобил. От получения отговор се установява, че износителят на автомобила не е декларирал и не е подписвал декларация за произход на стоката. Следователно наказващият орган правилно е формирал извод, че автомобилът следва да се третира като стока с непреференциален произход. Не могат да бъдат счетени за основателни възраженията от страна на дружеството, че е неясно по какъв начин швейцарските власти са установили, че износителят не е подписвал декларацията за произход. Касае се за официален отговор от швейцарските митнически органи, издаден по надлежния за това ред, съобразно тяхната компетентност, след извършена проверка при износителя. Механизмът за проверка в подобни случаи е този по линия на международното сътрудничество, приложен и в случая, като съдът не намира основания за съмнение в достоверността на получения отговор. Според резултата от проверката на швейцарските власти автомобилът е с неустановен произход, поради което за внесената стока не следва да бъдат предоставени тарифни преференции. Следователно е установено избягването от страна на дружеството на заплащане на публични държавни вземания, с което същото действително е осъществило състава на вмененото му нарушение. Възражението, че нарушението е осъществено от прекият представител са неоснователни, тъй като видно от процесната митническа декларация, същата е подадена от „Шар 2000“, при условията на пряко представителство на декларатора „Магна Ойл“ ООД по смисъла на чл.18 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Т.е. същият е действал от името и за сметка на представлявания. При тази хипотеза всички последици възникват в патримониума на посочения в декларацията представляван декларатор, в случая „Магна Ойл“ ООД. Ако са установени по надлежния ред неправомерни действия от упълномощеното лице, е налице възможност за регресен иск.

От значение в случая е това, че представените по делото писмени доказателства безспорно водят до извода, че в производство по реда на чл.84д от ЗМ от отдел „Последващ контрол“ при АМ, е извършена проверка от компетентните митнически органи на Конфедерация Швейцария при посочения във фактурата износител на процесните автомобили, при която е установено, че последния не е съставил и подписал декларациите за произход. Писмото, с което е предоставена тази информация, има характера на официален документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и МПС не могат да се считат с преференциален произход. Нито едно от горните обстоятелства /установени от доказателствата по преписката/ не е оборено от наказаното дружество чрез представяне на доказателства, нито пък е направено искане за събиране на такива. В случая санкционираното търговско дружество на 10.12.2020 г. в митническата декларация за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение“ е декларирало употребявани леки автомобили [Марка], „**“ и мотопед „**“, внос от Конфедерация Швейцария като необщностни стоки с преференциален произход. Декларацията за произход на стоката върху издадените фактури за покупко-продажба от 10.12.2020г. е частен писмен документ – изявление на частно правен субект, докато писмото на федералната служба на митници и гранична охрана към федералното министерство на финансите на Швейцария е официален документ, получен по линия на международното сътрудничество и по-специално по изпълнение на сключено споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария за свободна търговия от 22.07.1972 г. Според чл.11 от неговия Допълнителен протокол относно взаимната административна помощ в митническата област договарящите се страни имат право да използват като доказателствен материал в доклад и показания пред съдилищата, получена информация и прегледани документи в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол. В контекста на цитираната договореност отговорът на запитвания митнически орган на Швейцария се ползва с материална доказателствена сила на официален документ. Съобразно предоставената компетентност на митническите органи на Конфедерация Швейцария по чл. 7 от споменатия допълнителен протокол за „провеждане на подходящи разследвания“, са били изисквани сведения от износителя на процесния автомобил. Съгласно чл. 18, § 3 на решение № 2/2021 за изменение на споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария чрез замяна на протокол 3 към него относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество износителят, който изготвя декларация за произход, трябва да има готовност да представи по всяко време, при поискване от митническите органи на страната износител, всички необходими документи, доказващи статута на продукти с произход на въпросните продукти, както и изпълнението на останалите изисквания на настоящите правила. В конкретният случай деятелността на износителя се изразява в негово изявление, че не е декларирал преференциален произход на стоката и че не е подписвал декларация за нейния произход.

За неоснователно е прието възражението, че неправилно е била кредитирана представената от въз.дружество декларация за произход, след като няма проведено оспорване на нейната автентичност, защото обстоятелствената част на издаденото НП обективира именно тезата на АНО за неистиността на тази писмена документация, което становище се обосновава и от проведените процесуални действия в хода на последващия митнически контрол, включително събиране на сведения по реда на международното сътрудничество. Освен това в съдебната фаза на процеса, която се провежда по правилата на НПК (арг. чл. 84 от ЗАНН), не се открива производство, подобно на чл. 193 на ГПК. Нарушението е квалифицирано правилно и отговорността на дружеството законосъобразно е била ангажирана по реда на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Наказанието е наложено в минималния размер, определен по реда на чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, поради което не следва да бъде коригиран. По изложените съображения съдът е приел, че АНО правилно е констатирал наличието на процесното нарушение, надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание.

Не е налице нарушение на нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. Субект на престъпление може да бъде само конкретно физическо лице. Евентуалното ангажиране на наказателната отговорност на дадено физическо лице във връзка със същия случай по никакъв начин не рефлектира и не изключва отговорността на дружеството за осъщественото от него административно нарушение. В Окръжна прокуратура Варна, е образувано Досъдебно производство за престъпление по чл. 255, ал. 3. вр. ал. 1, т.2 и т.6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в периода 27.08.2020г. - 06.07.2021г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения до ЗДДС за „Магна Ойл" ООД. С оглед на последното, АНО е следвало на осн. чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН да прекрати административно-наказателното производство с мотивирана резолюция, вместо да издава обжалваното Наказателно постановление. В случая не е налице конкуренция между наказателно и административно-наказателно производство, при която касационният жалбоподател да е застрашен от нарушаване на принципа non bis in idem. Безспорно е, че принципът, възведен в чл.4, §1 на Протокол № 7 към КЗПЧОС, включва забрана за повторно наказване или съдене на едно и също лице за едно и също деяние, тоест, съдържа както обективен, така и субективен елемент. Следователно конкретните фактически обстоятелства по двете производства следва да се отнасят и до едно и също лице, което би имало качеството на извършител на деяние, съставляващо административно нарушение и съответно престъпление. В случая се установява провеждането на наказателно производство и приключило административно-наказателно такова при действително налична идентичност на обективните факти, очертаващи предмета на разглеждане на двете производства, но изобщо не е налице идентичност по отношение на субекта на отговорността, доколкото административно-наказателното производство се води по отношение на юридическото лице „Магна Ойл“ ООД, което е санкционирано за пълно или частично избягване на заплащане на мита и други държавни вземания. Съгласно писмото от Окръжна прокуратура – Варна наказателното производство се води с данни за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, при което извършител на деянието, може да е само конкретно физическо лице – аргумент от чл.31 от Наказателния кодекс.

С оглед изложеното не е налице изискването на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Доколкото се касае за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретен резултат, за да бъде счетено същото за маловажно е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая липсват.

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на РС, с които е потвърдено НП, като приема, че материалния закон е приложен правилно, за което следи и служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. В съответствие с установените от доказателствата факти и обстоятелства е извода на РС за правилно определена нова по-висока митническа стойност от 380,94 лв., от които мита-317,45 лв. и ДДС-63,45 лв., предмет на процесния внос. От получения отговор от Конфедерация Швейцария се установява, че износителят на автомобила не е декларирал и не е подписвал декларация за произход на стоката. Следователно АНО правилно е извел извод, че автомобилите следва да се третират като стока с непреференциален произход и следователно се дължи мито. За съставомерността на нарушението е достатъчно от обективна страна липса на доказателства за произхода на автомобила, както и действително осъщественото в тази връзка избягване на заплащането на публични задължения, независимо дали фактурата, съдържаща декларация за произход, е предоставена от износителя или е придобита от въззивното дружество по друг начин.

Съответни на закона са изводите на ВРС на първо място досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание да водят до отмяна. От приобщените по делото доказателства е видно, че АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН - датата и мястото на извършване, пълно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и с посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Правилни са изводите на ВРС, че съставомерните факти, свързани с извършване на административното нарушение от санкционираното дружество, са правилно описани в АУАН и НП. Правилен е извода на ВРС, че е осъществено от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ според която "който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама".

Правилно издателя на НП е заключил, че е осъществен съставът на описаното в него нарушение. По силата на чл. 56, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Въз основа на чл. 70 § 1 от Митническия кодекс, административнонаказващия орган е установил действителната митническа стойност на внасяната стока, тъй като е налице официален документ, получен по линия на международно сътрудничество, издаден от компетентните органи на Конфедерация Швейцария въз основа на Допълнителния протокол към Споразумението за свободна търговия между Конфедерация Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. Поради това основателно е заключил, че предоставената от швейцарската митническа администрация информация притежава обвързваща административно-наказващия орган, а и съда доказателствена сила.

Според чл. 69—71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Тя евентуално може да бъде коригирана по реда на чл. 32 и чл. 33 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, по аргумент от чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Конкретната информация е предоставена от швейцарската митническа администрация след отправена от българските митнически власти молба за административна взаимопомощ въз основа на допълнителен протокол към споразумението за свободна търговия между Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. за административна взаимопомощ в областта на митниците от 09.06.1997 г.

На 09.06.1997 г. е прието споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно добавяне на протокол за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария (допълнителен протокол към Споразумението – L 169/77 на официален вестник на Европейския съюз). Неоснователно е възражението на касатора, че отговорът на митническите органи на Конфедерация Швейцария не отговаря на изискванията за форма по чл. 7 и 8 от допълнителния протокол от 1997 г. към споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за свободна търговия от 22.07.1972 г., защото изрично в чл. 8 на този протокол е записано, че запитваният орган предава резултатите от извършените разследвания на запитващия орган не само под формата на документи, заверени копия на документи, доклади, но и под друга форма. В настоящия случая писмото от 27.07.2022г. от Швейцарската митническа администрация представлява „друга форма“ и не предполага извод за нередовно от външна страна изявление на запитвания орган.

Неоснователно е оплакването на „МАГНА ОЙЛ“ ООД за нарушаване на чл. 54 ал.1 т. 9 и чл. 33 ал.2 от ЗАНН във вр. с чл. 4 от протокол № 7 към ЕКПЧ и по-специално забраната „non bis in idem“, защото с обжалваното по съдебен ред НП е наложена имуществена санкция на юридическото лице „МАГНА ОЙЛ“ ООД на основание чл. 83 ал.1 от ЗАНН - заради „неизпълнение на задължения към държавата“ , а образуваното досъдебно производство № 645/2022г. по описа на ОД на МВР по чл. 255 ал. 3 във вр. ал.1 т. 2 и 6, чл. 26 от НК предполагат правна възможност за ангажиране на наказателната отговорност на физическо лице / физически лица, но не и на юридическото лице „МАГНА ОЙЛ“ ООД. С оглед регламентацията на чл. 4-6 от Наказателния кодекс субекти на наказателна отговорност са само физически лица - български или чужди граждани, но не и юридически лица. В този контекст не е налице твърдяната хипотеза от касатора за нарушение на забраната за „наказателно преследване или съдене на дадено лице за второ правонарушение“. Обосновано е прието от въззивния съд, че административно-наказателната отговорност на юридическото лице е обективна и безвиновна. В този смисъл ирелевантно за установяване на съставомерността на нарушението е да се изследва виновно поведение на конкретно физическо лице.

Предвид изложените съображения, настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и не са на лице нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е основателно искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП следва да бъде определено в размер на 80 лв.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313/11.03.2024г. по НАХД № 20243110200246/2024г. на РС - Варна.

ОСЪЖДА „МАГНА ОЙЛ“ ООД, ЕИК ****, да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80 / осемдесет / лева, представляващи юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.