Р Е Ш Е Н И Е
№ /07.03.2022год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено
на 15.02.2022г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ****при
участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №14165 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано на основание искова молба вх.№278630/04.11.2020г.,
подадена от ****С. А.,**** рег.№ ****, чрез ****С.А., клон България, ЕИК: ****,
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, п.к. 1766, ж.к. **** 4, Бизнес Парк ****, сгр. 14, представлявано от ****-Заместник управител, чрез
юрисконсулт ****, против О.М.Х. ЕГН:**********, адрес: ***,,****“ № 5, с правно
основание на чл. 79 ЗЗД, да бъде осъден О.М.Х. да заплати на „****" СА.
чрез „****“ С.А., клон България следните суми по договор за револвиращ
потребителски кредит ****, както следва: сумата от 1033.25 лева – главница,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 458.44 лева - възнаградителна лихва
за периода от 01.09.2016 г. до 10.11.2017 година, сумата от 299.69 лева - мораторна лихва за периода от 11.11.2017
г. до 02.11.2020г.
В исковата и
уточняващата молба от 24.11.2020г. ищецът твърди, че на 14.12.2015г. между „****“
и отв. Х. е сключен договор за потребителски паричен
кредит **** за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-****, с оторизационен код а****. Твърди се, че ответникът е заявил
желание съответно е получила и кредитна карта с лимит от 10000 лева, която е
активирана на 15.12.2015г. Твърди се, че кредитната карта за усвояване на револвиращ кредит **** е предоставена на О.Х. на
14.12.2015г., като получаването й е потвърдено от подпис на ответника
куриерската товарителница, както и от факта, че още същият ден ответника е
активирал доставената му карта посредством трансакции на банкомат (месечно
извлечение по кредитна карта от 15.12.2015 г. за отчетен период 14.11.2015 г.
до 15.12.2015 година). Твърди се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му, като в случая за ползването на револвиращия
кредит се прилага годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 35.00% и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 44.90%. Твърди се, че за използването на
кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата, а
именно: теглене на пари в брой от банкомат (ATM) в страната и чужбина - 2.00
лева + 2% от изтеглената сума; справка за разполагаем лимит на банкомат в
страната - 0.40 лева; месечна такса за обслужване (начислява се при трансакции
и/или задължения в отчетния период) - 4.00 лева; обезщетение за забава - 10% +
ОЛП на БНБ (законна лихва за забава). Твърди се, че кредиторът следва да издава
до 15-то число на месеца месечно извлечение за всички осъществени през
съответния отчетен период трансакции. Твърди се, че след издаване на месечното
извлечение настъпва периодът, в който картодържателят
е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на
задължението: посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие
настъпва, когато картодържателят погаси цялата
използвана сума, посочена в поле № 28 от извлечението на посочената в
извлечението падежна дата (поле № 3), или частично погасяване на задълженията -
при внасяне на сума в размер на минималната сума за плащане (поле № 4 от
извлечението) или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
Твърди се, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението. Падежната дата (поле № 3 от извлечението
„Срок за плащане") е датата, на която кредитополучателят следва да направи
плащане в размер на минималната вноска или да погаси използвания кредитен лимит
изцяло. Минималната сума за плащане (поле № 4 от извлечението) представлява
сумата, която следва да бъде направена, при положение че кредитополучателят
иска да се възползва от револвиращата функционалност
на картата и да погаси само частично използвания кредитен лимит. В минималната
сума за плащане е включена минималната месечна вноска, месечна вноска по
услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора" и просрочената сума, ако има такава. Твърди се, че
кредитополучателят е длъжен да внася всеки месец минималната сума за плащане,
за да не изпада в просрочие и кредиторът да не
блокира картата. Твърди се, че съгласно чл. 16 от договора е предвидено, че
кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по
искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Твърди се, че
ответникът изплатил общо 7 вноски за погасяване на задължението по револвиращия кредит.
Посочва, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
09.08.2016 г., на която дата е осъществено последно плащане по същата.
Твърди се, че
поради просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, предвид което с настоящата искова молба от
страна на ищеца се прави изричното изявление за обявяване на кредита за
изискуем, като към 04.05.2020 непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на отв. О.Х. е в общ размер на 1
791.38 лева, от които: 1033.25 лева - главница; 458.44 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016 г. до
10.11.2017 година; 299.69 лева - мораторна лихва за
периода от 11.11.2017 г. до 02.11.2020г.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.
Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
подписването от страна на ответника на сочения договор и приложенията към него,
както и реално предаване на ответника на процесната
кредитна карта. Релевират се доводи за
неравноправност на клаузите на договора и особено чл.21 от Договора за кредит.
Излага, че липсват доказателства за банковата сметка, по която да са извършвани
твърдените от ищеца операции с картата. Оспорва се валидното обявяване на
предсрочната изискуемост на ответника. Оспорва се формиране на различните
задължения, като се изтъква, че липсват доказателства за методика, по която
това се извършва и за предварителното уведомяване на ответника за нея. Релевират се доводи за неравноправност на клаузите на
договора за формиране на възнаградителна и
наказателна лихви.
Предвид
изложеното се настоява за отхвърляне и на предявените осъдителни искове.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на
съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства:
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****оторизационен код а**** от 14.07.2015 г., месечни
извлечения от револвиращ кредит ****– 38 броя,
товарителница № 919121511561799, представеното с молба от 06.12.2021 г.
кредитно досие на ответника от 22.07.2015 г. в оригинал.
Съгласно Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-**** от
26.07.2015г., „****“ ЕАД е предоставило
паричен кредит на О.М.Х. в размер на 1500 лева. В графата параметри и условия
са вписани следните договорки: размер на кредита за покупка на застраховка
„защита на плащанията“ в размер на 189 лева; такса ангажимент - 52,50 лева;
брой погасителни вноски – 21 броя; месечна погасителна вноска – 108,69 лева;
обща стойност на плащанията – 2282,49 лева; годишен процент на разходите –
45,59 % и лихвен процент от 34,30%. В договора е вписан погасителен план,
съгласно който първата падежна дата е 20.08.2015г., а последната
20.04.2017г.
Договорът е
двустранно подписа и неоспорен от ответника.
От страна на
ищеца е изложено твърдение за извършени от ответника плащания на задължения по
кредитната карта. От справката е видно, че ответникът е направил следните
погашения: на 08/01/2016г. сумата от 120 лева, на 05/02/2016г., сумата от
150лв., на 01/03/2016г., сумата от 70лв., на 09/03/2016г., сумата от 200лв., на
06/06/2016г. сумата от 120лв., на 05/07/2016г. сумата
от 132лв. и на 09/08/2016г. сумата от 132лв.
По делото
липсват доказателства за изпратена от ищеца до ответника покана, с която ищецът
е обявил целия кредит за предсрочно изискуем и е отправена покана за плащането
му.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в
тежест на ищцовото дружество
е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните
парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на
дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а
така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в
уговорения срок.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдение за сключен между страните Договор за револвиращ
потребителски кредит ****, сключен на 14.12.2015 година.
Ответникът
оспорва наличие на твърдяното облигационно правоотношение.
Оспорва се
наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Оспорва се
надлежното уведомяване на ответника за обявената от ищеца предсрочна
изискуемост на кредита.
Оспорва се
законосъобразността на уговорения лихвен процент, като противоречащ на добрите
нрави.
От
доказателствата по делото се установява, че
ответникът е сключил с ищцовото дружество
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****от 14.07.2015г.
в размер на 1500 лева. Представени са двустранно
подписани договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ****оторизационен код а**** от
14.07.2015 г., както и общи условия към него. Приложени са подписани сертификат PLUS – 1****,
от който се установява сключването на застраховка "Защита на
плащанията". В същото време предвид изричното уточнение в исковата молба,
че претенцията се основава Договор за револвиращ потребителски кредит ****, съдът приема за неотносими към процесното
правоотношение на представените договори, доколкото те касаят друг договор,
който се твърди да е отпуснат и усвоен на 14.07.2015г. и погасяванията по който
започват от 20.08.2015г./ съгласно вписания в него погасителен план/, а процесното правоотношение се твърди да е възникнало на
14.12.2015г.
От
представените по делото писмени доказателства не се установява сключване на
твърдения Договор за револвиращ
потребителски кредит **** от 14.12.2015г. Ищцовото
дружество не представи надлежно подписан от ответната страна Договор за револвиращ
потребителски кредит ****, сключен на 14.12.2015 година. Не ангажира
доказателства за твърденията си относно предоставения на ответника кредитен
лимит от 1000лв. Макар и в чл.10 от приложения договор № PLUS-**** от 26.07.2015г.
да се коментира възможността за издаване на кредитна карта, то това само по
себе си не обосновава облигационна обвързаност между страните по реалното
издаване на карта и условията при които се договаря.
Съдът
установи, че представеното по делото Приложение към подобен Договор не носи
подпис на кредитор, поради което не може да му бъде противопоставен. Липсват
доказателства и какво точно е било изпратено и връчено на ответника с
приложената обратна разписка от пощенска пратка, връчена на ответника на
14.12.2015г., доколкото в нея е отразено изпращане на „документи“.
Приложените
по делото месечни счетоводни извлечения от кредитна карта са изготвени от ищцовото дружество и липсват доказателства и твърдения да
са били надлежно връчвани на ответника, поради което не представляват годно
доказателство за отразените в тях обстоятелства.
Ищецът не
установи настъпването на условия, които според него предвиждат предсрочна
изискуемост на кредита, а именно: при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава.
По искане на
ищеца за установяване размера на вземането, в проведено о.с.з. на 07.12.2021г.
е допусната ССчЕ като на същия е дадена възможност да
внесе определения от съда депозит за провеждането й. Ищецът не изпълни
указанието на съда и не представи доказателства за заплатен депозит за
изготвяне на ССЕ, поради което в проведено на 15.02.2022г. открито съдебно
заседание бе отменено определението, с което бе допуснатата ССЕ.
По
делото не бяха ангажирани никакви доказателства за издаване, получаване от
ответника и ползване на процесната кредитна карта
освен извлечения, които са документи издавани от самото дружество. Макар и да
се твърдят погасявания от страна на ответника /с които ищцовото
дружество се стреми да докаже възникване на облигационното правоотношение и
съгласие на ответника с него/, то предвид оспорването от ответната страна,
подобни доказателства реално не бяха представени.
Предвид, че с
поведението си ищецът е станал пречка за установяване на размера на
задълженията на ответника по кредита, с оглед на изричното оспорване на този
размер от негова страна, на основание чл.161 ГПК съдът намира, че искът не е
доказан както по основание, така и по размер поради което следва да се
отхвърли.
С оглед горното,
съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****C.A., действащ чрез
клона „****C.A.“, клон България, ЕИК : **** със седалище и адрес на управление
гр.****, ж.к. „****“ 4, Бизнес парк, сгр.14 против О.М.Х.
ЕГН:**********, адрес: ***,,****“ № 5 иск, да бъде осъден О.М.Х. да заплати на
„****" СА. чрез „****“ С.А., клон България следните суми по договор за револвиращ потребителски кредит ****, както следва: сумата
от 1033.25 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба съда до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 458.44 лева - възнаградителна
лихва за периода от 01.09.2016 г. до 10.11.2017 година, сумата от 299.69 лева -
мораторна лихва за периода от 11.11.2017
г. до 02.11.2020г., основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: