РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Б., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103681 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от И. М. Р. против К. М. Р.. С
исковата молба са предявени като главни искове по чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН и
чл.87, ал.3 от ЗЗД и в условията на евентуалност искове по чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН и по
чл.30 от ЗН.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалните представители на ответника оспорват исковете и
молят съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
М. Р. М. и свидетелят Д. Ж. М. са съпрузи, като имат две дъщери – И. М. Р. и К. М. Р.
– страните по настоящото дело. Семейство М. живее в гр. Б. ***. С нотариално заверено
пълномощно от **** г. М. М. упълномощава съпругата си Д. М. да го представлява пред
банкова институция, да получава от негово име пенсията си, както и да го представлява пред
трети лица, включително държавни институции, във връзка със защита на негови
имуществени и неимуществени права.
В амбулаторен лист от 27.02.2012 г., издаден от д-р П. М., невролог, е отразено, че М.
М. страда от „други мозъчносъдови болести“.
С експертно решение на НЕЛК от 19.06.2013 г. на М. Р. М. са признати 71 % трайно
намалена работоспособност пожизнено, считано от 16.02.2012 г., поради диагноза „друга
уточнена хронична обструктивна белодробна болест“. Констатирани и са съпровождащи
заболявания, а именно „артериална хипертония II-III стадий, I степен, сърдечна форма,
1
исхемична болест на сърцето, перманентно предсърдно мъждене, синдром на сърдечната
недостатъчност, хроничен стеатохепатит, двустранен неврит на слуховите нерви, състояние
след фрактура на левия хумерус“. В решението се посочва, че при прегледа от НЕЛК е
установено намалено зрение на двете очи.
М. М. съставя саморъчно завещание, изписано и подписано от него, което се състои
от една страница, на кариран лист, голям формат (А4), без зачерквания, прибавки и
поправки, ясно и четливо, датирано в началото и в края с дата **** г. Подписът на
завещателя е изпълнен след и под датата, изписана като ден, месец, година с арабски цифри
в долния десен ъгъл на документа. Структурата на изреченията е запазена, смисълът и
съдържанието е съхранен и разбираем, липсват груби неточности при изписването на думи и
фрази, като единствено редки правописни грешки и пропускане на отделни букви.
Според текста на завещанието М. Р. М. на 80 години с пълното съзнание за
значението на акта, който извършва, прави следните разпореждания с имуществото, което
притежава по време на неговата смърт: завещава на К. М. Р., ЕГН – **********, негова
дъщеря, цялото негово наследство – движимо и недвижимо имущество, пари и влогове,
защото само тя се грижи за завещателя. В случай, че К. Р. почине преди него, то тогава
неговото наследство да се наследи от нейните деца Д. Н. И. и Я. Н. С.. Отразено е в
завещанието „Това е моята воля, която желая да изпълнят наследниците ми. Завещанието е
написано саморъчно без поправки, прибавки и съкращения“, след което следват дата и
подпис.
За периода 17.01.2019 г. – 24.01.2019 г. свидетелят Д. Ж. М. е хоспитализирана в
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна поради злокачествено новообразувание на колон
трансверзум, като е оперирана на 18.01.2019 г. Изписана е с подобрение, като й е назначено
медикаментозно лечение.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ****/19.07.2019 г., нот. дело № 721/2019 г. по описа на нотариус Н. М., В. Б. Б. и
Ц. Д. Б. прехвърлят на К. М. Р. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Б., а
именно: апартамент с идентификатор **** по КККР на гр. Б., с адрес на имота гр. Б., ****, с
предназначение – жилище, апартамент, целият с площ 58,47 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение и 1,137 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена, като приобритателката К. М. Р. се задължава да осигури на В. Б. Б. и Ц. Д. Б.
нормален живот, като ги издържа и гледа до края на живота им, както досега се е грижила за
тях. Прехвърлителите си запазват безвъзмездно правото на ползване върху гореописания
апартамент. В. Б. е бивш интимен приятел на К. Р., а Ц. Б. е негова майка, което не се
оспорва от ответника и се потвърждава от показанията на свидетеля Ж. Д.. В. Б. умира на
**** г.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 145/07.11.2019 г., нот. дело № 610/2019 г. по описа на нотариус В. Д. (за краткост
Договора), Д. Ж. М. и М. Р. М. прехвърлят на дъщеря си К. М. Р. следните свои собствени
недвижими имоти, находящи се в гр. Б. ***, представляващи земя и сгради, а именно:
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот гр. Б.
***, с площ 558 кв.м., ведно с изградените в имота сграда с идентификатор ****.2 със
застроена площ от 13 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, и
сграда с идентификатор ****.3 със застроена площ от 47 кв.м. на един етаж, с
предназначение – друг вид сграда за обитаване, ведно с всички подобрения и приращения в
имота, срещу задължението, което приобритателката К. М. Р. поема спрямо своите родители
Д. Ж. М. и М. Р. М., като се задължава да им осигури нормален живот, като ги издържа и
гледа до края на живота им, както досега се е грижила за тях. Прехвърлителите заявяват, че
си запазват безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху горепосочените имоти.
На 17.01.2020 г. К. Р. сключва договор за потребителски кредит с „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, по силата на който банката предоставя на госпожа Р. кредит в
размер на 20 000 лева за срок от 84 месеца. Средствата са използвани за ремонт на покрива
на жилищната сграда кв. Л., предмет на Договора, за смяна на дограма и за вътрешен ремонт
2
в същата сграда – така показанията на свидетелите Д., М. и Д. П..
С разпореждане от 01.07.2020 г. на ръководител „ПО“ към ТД-Бургас на НОИ
размерът на пенсията на М. М. е осъвременен от 627,38 лева на 669,451 лева.
На 16.11.2020 г. Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. изготвя индивидуална
оценка на потребностите за хората с увреждания досежно М. Р. М., чийто извод е, че
господин М. се нуждае от предоставяне на целева помощ за закупуване на цифров слухов
апарат и 20 броя батерии с експлоатационен срок на апарата 72 месеца, на батериите 12
месеца, както и един ремонт в рамките на експлоатационния срок. Изготвилите оценката
посочват, че не се забелязва интелектуална недостатъчност у М., нито психическа
недостатъчност.
В периода от август 2016 г. до 01.04.2020 г. К. Р. работи като продавач хранителни
продукти при ЕТ „ГИГИ-ГИРГИНА ЯНКОВА“, което се потвърждава от показанията на
свидетеля Д. („Леля работеше в магазин за сокчета и от там е вземала плодове и е носила
при баба и дядо“). Месечният й облагаем доход за периода ноември – декември 2019 г. е
579,58 лева, а в периода януари – март 2020 г. – 634,88 лева.
След април 2020 г. до смъртта на нейния баща няма официални данни за трудовите
доходи на ответника. Според показанията на свидетеля М. децата на К. Р. са й помагали
финансово. Според показанията на свидетеля П., Д. и М. се издържат от пенсиите си, но
идват да им помагат дъщеря им К. и нейната дъщеря Я.. Помощта се изразява в грижи за
двора, приготвяне на зимнина, купуване на продукти, пазаруване, водене на лекари и на
изследвания ежемесечно, купуване на електроуреди за дома (бойлер, хладилник, готварска
печка). Свидетелят посочва, че на болнични заведения М. са водени от дъщеря им К. и от
внучката им Я.. На Д. й е известно, че К. е плащала сметки на родителите си и по време на
пандемията от „Ковид“ тази дъщеря е носила продукти на родителите си и е давала пари на
майка си. Свидетелят уточнява, че М. М. е страдал от сърдечно заболяване и е трябвало да
му се разрежда кръвта, поради което е ходил ежемесечно на изследвания за това.
На **** г. М. М. е транспортиран от екип на „Спешна помощ“ от дома му в
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД, където постъпва в отделение по гастроентерология към същото
болнично заведение заради обща отпадналост, ниско кръвно налягане от два дни,
главоболие, повишена температура (40 градуса) еднократно, сънливост и отпуснатост,
неадекватен. Лекарите установяват, че М. М. страда от установена чернодробна цироза, за
която не е приемал лекарства. Постъпва в отделението по повод декомпенсация на
заболяването. Още при постъпването в болничното заведение М. е в крайно тежко общо
състояние, като по-късно същият ден умира.
След смъртта си той оставя за свои наследници по закон: Д. Ж. М. (съпруга), И. М. Р.
(дъщеря) и К. М. Р. (дъщеря).
На 04.08.2021 г. в кантората на нотариус С. Д. се явява К. М. Р. с искане за обявяване
на завещанието на баща й, като нотариусът съставя протокол за обявяване на саморъчно
завещание на починалия М. Р. М., оставено на съхранение в дома, като завещанието се
приподписва в началото и в края от нотариуса и от К. Р.. Самият протокол също е подписан
от двете лица. На 17.08.2021 г. К. М. Р. съставя декларация с нотариална заверка на подписа,
че към момента на смъртта си баща й е бил титуляр на банкова сметка в „БАНКА ДСК“ АД
с крайно салдо 15 050,98 лева. Р. посочва в декларацията, че завещателят не е оставил
недвижими имоти и движими вещи. На 14.11.2024 г. същата банка издава удостоверение, че
към дата **** г. М. е бил титуляр на разплащателна сметка със салдо 15 055,98 лева.
Според заключението на вещото лице А. С. по назначената първоначална съдебно-
медицинска експертиза няма обективни данни (медицински документи), които да показват,
че М. Р. М. е страдал от деменция или друг вид неврологично заболяване, свързано с
влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и други, включително към
датата на изготвяне на завещанието. Според същия лекар няма обективни данни, които да
показват, че М. е имал нарушения в конкретни когнитивни функции – памет, реч, внимание,
гнозис, праксис, включително към датата на завещанието. Според лекаря към датата на
3
завещанието М. е бил в състояние да извършва самостоятелно завещателни разпореждания.
Това заключение е оспорено от ищцовата страна с твърдение, че анамнезата е
следвало да бъде снета от личния лекар, но и от двете дъщери на наследодателя. Съдът
назначи повторна съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, доктор В., е
провела телефонен разговор с двете страни, както и такъв с личния лекар на М. М. д-р Д.а
Б.. Последната уведомява експерта, че никога не е предписвала лекарства на М. за психични
заболявания, тъй като той не е страдал от такива.
Доктор В. дава заключение, че по отношение на М. Р. М. е била налице мозъчно-
съдова болест, което е обяснимо предвид множеството хронични соматични заболявания и
най-вече тези свързани със сърдечносъдовата и бронхо-белодробната системи. Не са налице
обективни медицински данни обаче това му състояние да е било усложнено с дементен
синдром или друг вид неврологично заболяване.
Липсват обективни/медицински данни/ у М. Р. М. да са били налице нарушения в
конкретни когнитивни функции – памет, реч, внимание, гнозис, праксис. Прогресията на
заболяванията му касае преди всичко влошаване на телесното му състояние/кардиологичен
статус, белодробни заболявания, екзацербация на чернодробните усложнения, фрактури/ и
това е видно от необходимостта от чести консултации със съответните специалисти. Към
датата на изготвяне на саморъчното завещание липсват обективни данни освидетелстваният
да е бил в състояние на продължително или краткотрайно качествено разстройство на
съзнанието, причинено от психична болест или слабоумие, което не би му позволило да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи разумно действията си.
Експертът дава заключение, че М. е бил в състояние да извършва самостоятелно
завещателни разпореждания. Д-р В. е категорична, че без документирана психична
симптоматика, способността на М. да направлява волята, действията и постъпките си, както
и да разбира свойството и значението на извършеното, е била съхранена.
В съдебно заседание доктор В. обясни, че мозъчно-съдовата болест се развива в
порядъка на десетки години, много бавно.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства (частично), на заключенията на вещото
лице по съдебно-графологичната и на вещото лице д-р В. по повторната съдебно-
медицинската експертиза.
При преценка на доказателствения материал, съдът съобрази следното:
На л.20 от делото се съдържа становище от д-р Д.а Б., общо практикуващ лекар на
наследодателя на страните М. Р. М., което е изготвено на 05.02.2021 г. В него се посочва, че
М. страда от „сенилна деменция“, като лекарят дава „заключение“, че „във връзка с
деменцията и психическата дезориентация“ М. „не е в състояние да дава достоверни
свидетелски показания“. На първо място, ако се приеме, че се касае за лични възприятия на
лекаря, то свидетелски показания в писмен вид са недопустими в гражданския процес и не
могат да бъдат ценени. Ако се приеме, че лекарят дава „заключение“ по медицински въпрос,
то същото не е събрано по надлежния ред в настоящия процес и отново не следва да бъде
ценено. На последно място, този документ е съставен повече от две години след изготвяне
на завещанието и повече от година след сключване на Договора, като нотариусът не е
установил никакви пречки М. да сключи сделката. Ето защо съдът не цени този документ.
Не могат да бъдат ценени и протоколи за разпит на К. Р. и на Я. С. (л.22 и л.23 от делото),
тъй като показанията са дадени в хода на досъдебно производство.
По обективността на заключението по съдебно-графологичната експертиза:
Ищцовата страна оспори заключението с твърдение, че не е използван достатъчен
сравнителен материал (документи, собственоръчно изписани от М. М.). Експертът поясни,
че е работил със сравнителни образци (два преписа от Договора) и пълномощно, което е в
копие, но чието качество позволява изследване. Ответната страна заяви, че не разполага с
документи, съставени или подписани от М. М., а вещото лице Р. посочи, че не е успял да се
4
снабди с други документи от нотариуса, изповядал Договора, с автор М., нито е успял да се
снабди с документи от МВР във връзка с подадени заявления за издаване на документи за
самоличност.
Изводът на вещото лице, че ръкописният текст в завещанието е изписан от М. М., а
подписът в долния край на същия документ е положен също от М., е категоричен.
Според Решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2014 г., I г. о. когато
експертното заключение е в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и
подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове извод за автентичност на
документа и спазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН и действителност на завещанието, ако
причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност по
отношение авторството на документа касаят особеностите на конкретния случай. В случая
експертът е категоричен в своя извод, а не е налице вероятност. „Особеностите на случая“ са
свързани с това, че други сравнителни образци за изследване освен тези, на които се
позовава експертът, няма. След като простото твърдение, че сравнителните образци не
изхождат от завещателя, не е достатъчно, за да се приеме съмнение в заключението (така
отново цитираното решение на ВКС), то по аргумент за по-силното основание твърдението
за „недостатъчност“ на сравнителния материал не може да разколебае извода на експерта.
Ищцата не представи други доказателства, които да бъдат изследвани от експерта, за да се
разколебае изводът му.
Ето защо съдът кредитира заключението на това вещо лице.
По обективността на заключенията на съдебно-медицинските експертизи:
И двамата лекари достигат до един и същ извод, а именно – към датата на
завещанието М. М. е бил в състояние да извършва самостоятелно завещателни
разпореждания, като заключението на вещото лице д-р В. е по-аргументирано. Тя уточни в
съдебно заседание, че наследодателят на страните е страдал от мозъчно-съдова болест от
такъв тип, че в областта на мозъка има малки исхемични огнища, от които кората
обикновено не се засяга и развитието им е изключително бавно.
Показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, не разколебават извода на
лекаря за способност на М. да завещава. Свидетелят Д. твърди, от една страна, че в началото
на 2018 г. състоянието на дядо й е било лошо (по-разсеян, по-бавен, по-объркан), а, от друга,
че месец преди да почине, М. е изглеждал добре, водели са кратък разговор, т.е. възрастният
мъж е разпознал внучката си, като е питал и за нейната майка. Нещо повече, свидетелят
заяви, че на същата среща дядо й е дошъл й я „потупал“, т.е. е бил подвижен, а не на легло.
Налага се извод, че показанията на свидетеля в тази им част са недостоверни.
От своя страна, свидетелят М. Х. твърди, че за последно е видяла М. М. около 2017 г.,
т.е. преди съставяне на завещанието и преди сключване на Договора. Изявлението на
свидетеля, че възрастният мъж е бил неадекватен, защото не я е разпознал, е извод, а не
възприятие. Въпреки това и този извод е недостоверен, тъй като между двете лица са
разменени само поздрав и въпрос „ти коя си?“, а не разговор, от съдържанието на който да е
очевидно, че М. е неориентиран, а не просто разсеян. Последният е „познал“ дъщеря си И..
Ето защо съдът не кредитира показанията на този свидетел досежно този факт.
На следващо място, според чл.25, ал.1 от ЗННД нотариусът е длъжен да опазва
правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото
положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици. Ако нотариусът е
имал съмнения, че М. М. не разбира правните последици на Договора, той не би изповядал
сделката. Ако нотариусът е имал съмнения, че М. М. може да се подписва поради каквато и
да е причина, това обстоятелство е щяло да намери отражение в нотариалния акт.
След като няма данни М. М. да не е могъл да разбира правните последици на
Договора, то може да се направи извод, че и година назад във времето не е съществувала
пречка да състави саморъчно завещание.
На последно място, според Решение № 1326 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
5
5604/2007 г., II г. о. нарушаването на способността на едно лице да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за интересите си пълноценно,
обуславящо частичната му недееспособност към момента на изготвяне на завещанието, не
означава неспособност да действа разумно, а следователно и да завещава, по смисъла на чл.
13 и чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН. По аргумент за по-силното основание, след като към **** г. М.
не страда от „слабоумие“ или „душевна болест“, а от мозъчно-съдова болест, като няма
данни това му състояние да е усложнено с дементен синдром или друг вид неврологично
заболяване (така д-р В.), то той има способност да завещава към същия момент.
Ето защо съдът основава изводите си на заключението на вещото лице д-р В., като
по-аргументирано.
По свидетелските показания:
Клаузата в Договора, според която имотите се прехвърлят и поради грижи за минало
време, има значението на признание на кредитора (в случая семейство М.), че са получавали
такива в обема, в който са считали, че са им били необходими – аргумент и от Решение №
1092 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2007 г., IV г. о. Следователно дали преди
07.11.2019 г. ответникът К. Р. е имала финансови проблеми, за които споменава свидетелят
Ж. Д., няма значение за основателността на иска за частично разваляне на Договора.
Твърдението на този свидетел, че дядо й е имал негативно отношение към леля й, се
опровергава от показанията на свидетеля Д. П., която посочва, че М. М. е говорил с „много
добри чувства“ за дъщеря си К. и внучката му Я..
Свидетелят Д. заяви, че живее в чужбина от 2010 г., като е посещавала баба си и дядо
си, когато е имала възможност, но тя се е прибирала в България (по нейни думи) 3-4 пъти в
годината, като поясни, че не може да каже какви грижи е полагала леля й К. Р. за родителите
си. Свидетелят заяви, че през 2018 г. дядо й е „бъркал името й“ и е трябвало да му се
обяснява коя е, но месец преди смъртта му са водили разговор без възрастният мъж да е
„разколебан“ за личността й.
Безспорно свидетелят е наясно със соматичните заболявания на дядо си, но съдът не
кредитира показанията й досежно психическото състояние на възрастния мъж.
От показанията на свидетеля Д. М. и на свидетеля П. се установява, че състоянието
на М. М. се влошава рязко и смъртта му настъпва кратко време след постъпване в
болницата. Съпругата е наясно, че мъжът й е вземал „лекарства за разреждане на кръвта и 4-
5 вида други лекарства“, които са купувани от К., която е помагала и в плащането на сметки.
Госпожа М. потвърди, че финансова помощ на дъщеря й К. са оказвали и нейните две
дъщери. Тя заяви, че мъжът й лично е написал завещанието си и го е подписал. Съдът
кредитира показанията на този свидетел.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля П., тъй като те кореспондират с
показанията на свидетеля М. и с показанията на свидетеля Д. досежно обстоятелство, че К.
Р. е ходила в дома на родителите си.
Както вече се посочи, свидетелят М. Х. не е виждала наследодателя след 2017 г. и по
нейни думи след 2017 г. „за отношенията между М. и И. не може никой да разбере“.
Свидетелят прави извод, че отношенията между М. и К. не са били добри, щом не я е
виждала в кв. Л.. К. Р. обаче не е живяла в кв. Л. и не е имала задължение да живее там към
2017 г., а и след това. В останалата част показанията съдържат факти, които нямат
отношение към спора.
Ето защо съдът не кредитира показанията на този свидетел.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН:
Съдът приема, че атакуваното завещание е универсално – аргумент от неговото
съдържание, чл.16 от ЗН и Решение № 833 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., I г.
о.
Според Тълкувателно решение № 2 от 21.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГК
6
завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с
оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е
нищожно на основание чл. 42, б. “в“ ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя
не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който
противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното
разпореждане. Следователно, отразеното в процесното завещание, че то е направено, защото
само К. Р. се е грижила за баща си, не го прави нищожно.
Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Тъй като
не носи подписа на наследника, който го оспорва, и на основание чл. 193, ал. 3 ГПК
тежестта за доказване истинността на завещанието лежи върху страната, която се ползва от
него, т.е. върху ответницата, защото тя основава своите права върху завещанието. По силата
на чл. 154, ал. 1 ГПК ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи
автентичността на документа и то по нетърпящ съмнение начин – Решение № 243/31.05.2011
г. по гр. д. № 976/2010 г., ВКС, I г.о., т.е. че ръкописният текст на завещанието е изпълнен
лично от М. Р. М. и той го е подписал.
От заключението на вещото лице Р. категорично се установи, че ръкописният текст на
завещанието е изпълнен лично от М. Р. М. и той го е подписал, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля М..
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен, поради което се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска по чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН.
По иска по чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН:
Тежестта на доказване е на този, който се позовава на унищожаемостта, тъй като се
предполага, че всеки пълнолетен човек е дееспособен, докато не се докаже противното.
Следователно тежестта на доказване е за ищцата, която следва да установи, че към датата на
съставяне на саморъчното завещание баща й не е могъл да действа разумно, респективно не
е бил способен да завещава поради деменция.
Установи се по категоричен начин, че към датата на завещанието М. е бил в
състояние да извършва самостоятелно завещателни разпореждания, поради което и този иск
следва да бъде отхвърлен.
Тъй като се сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска по чл.30 от ЗН,
съдът следва да се произнесе по неговата основателност.
По иска по чл.30 от ЗН:
Тъй като завещанието, с което се твърди, че е накърнена запазената част на ищцата, е
универсално, то наследствена маса по чл.31 от ЗН не следва да се образува – аргумент от
Решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., ВКС, I г.о.
Според чл.28, ал.1 от ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Безспорно ищцата като дъщеря на
наследодателя е негова низходяща с право на запазена част.
Според разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН когато наследодателят е оставил низходящи
и съпруг (какъвто е процесният случай), запазената част на съпруга е равна на запазената
част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две
деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Следователно
разполагаемата част от наследството е 1/4, а запазената част на всеки един от наследниците
по закон (съпруга и две дъщери) е 1/4.
Ето защо наследодателят е могъл да се разпореди, като завещае на по-голямата си
дъщеря само 1/4 от притежаваното от него имущество, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се намали на основание чл. 30 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от наследодателя М. Р. М., ЕГН – **********, починал на **** г.,
направено със саморъчно завещание от **** г. в полза на К. М. Р., ЕГН – **********, в
размер на ¼, като се възстанови запазената част на И. М. Р., ЕГН – **********, от
7
наследството на М. Р. М., ЕГН – **********, починал на **** г., в размер на 1/4.
По иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД:
Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените грижи, договорът е
възмезден, но не е алеаторен – двете насрещни престации са определени (Решение № 88 от
16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о.). Когато страните не са се съгласили
каква част от имота се прехвърля срещу миналите грижи и каква част срещу бъдещите
издръжка и грижи (процесният случай е точно такъв), договорът е единен, тъй като не може
да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу минали грижи, без да си
осигури такива и за в бъдеще – аргумент от вече цитираното решение на ВКС.
Когато задължението е поето спрямо две или повече лица (както е в процесния
случай), то е неделимо. Ако преди смъртта на единия от кредиторите е било допуснато
неизпълнение спрямо него (това е твърдението на ищцата) и е съществувала неразделност
(какъвто е процесният случай), то след неговата смърт, т.е. след смъртта на М. М.,
наследниците могат да искат разваляне съобразно размера на наследствените права. Ищцата
има правен интерес от предявяване на иска, тъй като е наследник на починалия
прехвърлител.
Както вече се посочи в Договора е отразено, че преди сключването му
приобритателят се е грижила за прехвърлителите, т.е. това е признание на кредиторите, че са
получавали грижи в обема, в който са считали, че са им били необходими.
Следователно, за да се приеме, че е налице неизпълнение, следва да се установи, че
след сключване на Договора ответникът не е полагала грижи и не е издържала баща си.
При договора за издръжка и гледане не възниква задължение за страните да живеят
заедно в едно домакинство. В случай, че прехвърлителят си е запазил правото на ползване
върху имотите (М. М. прави точно това), от това следва, че страните изрично са уговорили,
че няма да живеят заедно. Следователно това, че К. Р. не живее с родителите си, не означава
неизпълнение по Договора.
На следващо място, от обстоятелството, че К. Р. е приобритател и по друг договор за
издръжка и гледане, не може да се направи категоричен извод, че тя няма как да полага
грижи за своите родители. Установява се, че и по този друг договор за издръжка и гледане
ответникът не е била длъжна да живее с прехвърлителите, като свидетелят Д. потвърди, че
леля й се е грижила за бившия си приятел.
Задължението за издръжка е носимо (чл. 68, б. “а” ЗЗД), а не търсимо, и то следва да
се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да живее постоянно – в случая в
къща в кв. Л. на гр. Бургас. Установи се, че именно там е изпълнявала задължението си по
Договора и К. Р. – тя е носила продукти и лекарства на баща си именно там, като е
направила ремонт и на къщата.
Установи се, че ответникът е полагала грижи и за двамата си родители и ги е
издържала, като е заплащала сметки и е закупувала оборудване за дома, като пенсиите „с
помощта на К.“ са им стигали – така показанията на свидетелите М. и П..
Твърдението на ищцата, че от последната епикриза, издадена на наследодателя,
следва, че ответникът не се е грижила за баща си, е неоснователно. Екип на спешна помощ е
повикан, като „общата отпадналост“ и ниското кръвно налягане на възрастния мъж са с
давност от два дни и той еднократно е вдигнал висока температура. От показанията на
свидетеля П. се установява, че е бил в съзнание, а от показанията на свидетеля М. се
установява, че до последно те двамата са си говорили „на пейката“. На следващо място, от
епикризата се установява, че няма данни за „кървене от ГИТ“. Следователно, при първите
установими признаци на влошаване на състоянието на възрастния мъж, е повикан спешен
екип и М. постъпва в болница.
На последно място, ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е
считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора –
аргумент от Решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009 г., на IV г.о.; Решение №
8
494/16.11.2011 г., по гр.д. № 642/2011 г., на IV г.о. Същественото е това, че приживе М. М. не
е дал никакъв повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на Договора.
Показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, не дават основание за такъв извод.
Свидетелят Д. е категорична, че до 2017 г. – 2018 г. двете сестри (страни по делото) са били
в добри отношения и не е имало кавги и спорове между тях и с техните родители. Този
свидетел споменава за „разочарование“ у дядо й, но същото е породено от минали събития в
живота на дъщеря му К., а не от неполагане на грижи и издръжка по Договора. Внучката е
имала възможност да се види с дядо си около месец преди да почине и той е изглеждал
добре и не й се е оплакал от липса на грижи или издръжка от страна на леля й. Твърдението,
че на дядо й са били „правени забележки“ и той не е бил на Коледа заедно с другите
роднини, не е обвързано с конкретна година, и то не дава извод за неизпълнение на
Договора от страна приобретателя. Свидетелят Х. също не споменава, че наследодателят се
е оплаквал от липсата на грижи и издръжка от страна на К. Р.. Нещо повече, този свидетел
заяви, че не знае какви са били отношенията между К. и баща й.
Ето защо, не може да се приеме, че ответникът не е полагала грижи за баща си и не
го е издържала, поради което договорът не подлежи на разваляне и искът следва да бъде
отхвърлен.
По възражение ищцата за нищожност на Договора, защото К. Р. е знаела за
близката смърт на баща си:
За първи път това възражение се заявява в писмената защита, поради което съдът не
следва да се произнася по него, доколкото то не е надлежно заявено.
Независимо от горното, според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая нищожността нито произтича пряко от сделката, нито от събраните доказателства.
Това възражение не е включено в доклада по делото, съдът не е разпределил
доказателствената тежест по него и ответникът не е ангажирала доказателства за
„потвърждаване на основанието“, доколкото то се предполага. Извън горното, договорът за
издръжка и гледане винаги има основание, когато прехвърлянето е и срещу минали грижи,
както е в процесния случай, и смъртта на прехвърлителя е настъпила повече от година и
половина след сключване на Договора – период, който не покрива критерия за „близка
смърт“.
Ето защо искът отново се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като ищцата има
право на разноски само за иска по чл.30 от ЗН, защото само той е уважен. Тя е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Видно от договор за правна
защита и съдействие възнаграждението е заплатено „общо“ за всички искове. При липсата
на по-нататъшни уточнения следва, че за всеки иск е заплатена сума в размер на 750 лева.
Тя, заедно с платената държавна такса за този иск в размер на 80 лева, следва да бъде
присъдена на ищцата. Останалите разноски касаят исковете, които бяха отхвърлени, поради
което ищцата няма право на разноски за тях.
Ответникът е направила разноски в размер на 3000 лева, изплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Видно от договор за правна защита и съдействие
възнаграждението е заплатено „общо“ за „защита по гражданско дело“. При липсата на по-
нататъшни уточнения следва, че за защитата по всеки иск е заплатена сума в размер на 750
лева. Тъй като исковете за оспорване на завещанието, респективно за разваляне на договор
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане бяха отхвърлени,
ответникът има право на разноски в размер на 2250 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Р., ЕГН – **********, против К. М. Р., ЕГН –
**********, иск с правно основание чл.42, б. „б.“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване
нищожността на универсално саморъчно завещание от **** г., извършено от М. Р. М., ЕГН –
**********, починал на **** г., в полза на К. М. Р., ЕГН – **********, поради неспазена
форма – ненаписано ръкописно и неподписано от завещателя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Р., ЕГН – **********, против К. М. Р., ЕГН –
**********, иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаване на универсално
саморъчно завещание от **** г., извършено от М. Р. М., ЕГН – **********, починал на ****
г., в полза на К. М. Р., ЕГН – **********, поради неспособност на М. да завещава.
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя М. Р. М., ЕГН – **********, починал на **** г., направено с универсално
саморъчно завещание от **** г. в полза на К. М. Р., ЕГН – **********, в размер на 1/4, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И. М. Р., ЕГН – **********, от наследството на М. Р.
М., ЕГН – **********, починал на **** г., в размер на 1/4.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Р., ЕГН – **********, против К. М. Р., ЕГН –
**********, иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неполагане от
страна на К. Р. на грижи и издръжка по отношение на баща си М. Р. М., починал на **** г.,
до размера на 1/6 ид.части на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане от 07.11.2019 г., сключен между Д. Ж. М. и М. Р. М., в качеството на
прехвърлители, и К. М. Р., ЕГН – **********, в качеството й на приобретател, обективиран
в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ***/07.11.2019 г. по нот. дело № 610/2019 г. по описа на нотариус В. Д..
ОСЪЖДА К. М. Р., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на И. М. Р., ЕГН
– **********, с адрес гр. Б., ****, сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И. М. Р., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ****, да заплати на К. М. Р.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, сумата от 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10