№ 21198
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110169535 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 375459/21.11.2024г. на СРС,
подадена от Е. И. М. срещу Г. И. Г., уточнена с Молба-уточнение, вх. № 7619/10.01.2025г. на
СРС, и Молба-уточнение, вх. № 313112/26.09.2025г. на СРС. С Определение от 04.11.2025г.
производството по делото е прекратено в частта му по отношение на исковете за лихви
преди подаване на исковата молба поради оттегляне на исковата молба в тази ú част.
Ищцата Е. И. М. чрез адв. И. Х. – АК-София, е предявила срещу ответника Г. И. Г.
искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането му да ú заплати, както следва:
5400,00 лева обезщетение за лишаването на ищцата за периода 07.11.2022г.-
21.11.2024г. от ползването на собствената ú идеална част от недвижим имот
апартамент в град Н.И. /Столична община/, ул. „******“ № 8, ет. 1, ап. 2, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /21.11.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата;
5400,00 лева обезщетение за лишаването на ищцата за периода 07.11.2022г.-
21.11.2024г. от ползването на собствената ú идеална част от недвижим имот
апартамент в град Н.И. /Столична община/, ул. „******“ № 8, ет. 1, ап. 3, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /21.11.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че за периода от 27.12.1987г. до 17.01.2022г. била в брак с ответника,
прекратен с развод. По време на брака си двамата придобили апартамент в град Н.И.
/Столична община/, ул. „******“ № 8, ет. 1, ап. 2, с площ от 72,01 кв.м., заедно с мазе № 2 и
съответни идеални части от общите части на сградата, както и апартамент в град Н.И.
/Столична община/, ул. „******“ № 8, ет. 1, ап. 3, с площ от 57,03 кв.м., заедно с мазе № 3 и
съответни идеални части от общите части на сградата. След развода тези имоти останали в
обикновена съсобственост между страните. На 11.10.2022г. ищцата изпратила покана до
ответника да ú заплаща обезщетение за ползването на имотите, тъй като достъпът ú до тях
бил ограничен и нямала ключове от вратите на жилищата и входа. Поканата била връчена на
1
07.11.2022г. на сина на ответника. На 13.11.2023г. ищцата пратила на ответника нотариална
покана за предоставяне на ключове от вратите, връчена на сина му на 29.11.2023г. Нито било
плащано обезщетение, нито предоставени ключове от имотите. При това положение
ответникът дължал обезщетение за ползването на двата апартамента. В насроченото по
делото открито съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. Х., която
поддържа предявените искове в останалата им за разглеждане по делото част, включително в
хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. И. Г. чрез назначения му особен
представител адв. В.С. – АК-София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. №
275644/15.08.2025г. на СРС, с който оспорва исковете като предявени с нередовна искова
молба и неоснователни. Претенциите на ищцата били неясни и противоречиво
индивидуализирани. Оспорва се ищцата да е канила ответника да ú предостави ползването
върху имота: поканите не били връчени лично нему, първата покана била за плащане на
обезщетение, а във втората липсвало такова искане. Исковата молба не можела да се счита за
покана, тъй като била връчена на особен представител. Оспорва се, че ищцата е имала
намерение и желание да ползва имота лично, като ответникът никога не ú е ограничавал
достъпа до имотите, не е отказвал и не се е противопоставял тя да ги ползва. Размерът на
претендираните суми се оспорва като прекомерен. В насроченото по делото открито съдебно
заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Г.С. – АК-София,
преупълномощен от адв. В.С.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че процесната вещ е съсобствена между страните, че тя се ползва
само от ответника, а ищцата е лишена от възможността за това, както и че е отправила
покана до ползващия съсобственик-ответник да ú предостави възможност за ползване, че
тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг начин на
това. В тежест на ответника е да установи, че е изплатил претендираните спрямо него
вземания, съответно обстоятелства, които го освобождават от такова задължение. В тежест
на ответника е да установи плащане на сумата. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното заверено копие, с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.12.1992г. Министерството
на народната отбрана е продало на Г. И.нов Г. и Е. И. Г.а недвижим имот – апартамент в град
Н.И., ул. „******“, ет. 1, ап. 2, с площ от 72,01 кв.м., ведно с избено помещение № 2 и
припадащите се площи и права.
Видно от представеното заверено копие, с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.12.1992г., Министерството
на народната отбрана е продало на Г. И.нов Г. и Е. И. Г.а недвижим имот – апартамент в град
Н.И., ул. „******“, ет. 1, ап. 3, с площ от 57,03 кв.м., ведно с избено помещение № 3 и
припадащите се площи и права.
С Решение № 260198/17.01.2022г. по в.гр.д. № 993/2020г. на Софийския градски съд,
2
ГО, ІІ бр.възз.с-в, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен сключеният на
27.12.1987г. между Е. И. Г.а и Г. И. Г. брак, като постановява след развода бившата съпруга
да носи предбрачното си фамилно име М.. Като недоказано е отхвърлено искането на Е. Г.а
за предоставяне ползването на семейното жилище /процесният апартамент № 2/.
С Нотариална покана, връчена на М. И. – син на ответника, на 07.11.2022г. от
Нотариус № 042 – М.Ш., Е. М. е поканила Г. Г. да ú заплаща обезщетение за ползването на
собствената ú половина от описаните по-горе апартаменти в размер на 450,00 лева месечно.
С Нотариална покана, връчена на М. И. – син на ответника, на 13.11.2023г. от
Нотариус № 042 – М.Ш., Е. М. е поканила Г. Г. да ú предостави ключове от входните врати
на апартаментите и на сградата, в която се намират те, посочвайки, че достъпът ú е
ограничен и не разполага с ключове.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответна компетентност,
при пълно, обосновано и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за
неправилност. Видно от заключението, наемната цена за периода 07.11.2022г.-21.11.2024г. за
апартамент № 2 възлиза на 4845,00 лева, а за апартамент № 3 – 3817,00 лева.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по
начин, така щото да препятства достъпа на друг съсобственик, и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства съобразно предназначението
ú за задоволяване на свои нужди или потребности, то той ползва лично имота по смисъла на
чл. 31 ал. 2 от ЗС. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Правото на обезщетение се
дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му,
или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият
имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ съобразно предназначението ú за задоволяване на свои /лични или
на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ,
но, имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/, както и когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или
заедно с него ползва общата вещ - ТР 7/2012-2012-ОСГК.
По делото е установено, че страните през време на брака си са закупили процесните
недвижими имоти, поради което същите са придобити в режим на съпружеска имуществена
общност. След прекратяване на брака им /17.01.2022г./ собствеността върху тях се е
превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове /чл. 28 СК/. Доказано е също така,
че ищцата е отправила покана за изплащане на обезщетение до ответника, връчена на
07.11.2022г. За пораждане на правните последици от това действие е без значение, че
поканата е връчена не лично на ответника, а на неговия син /арг. р.112/02.07.2013г.-
гр.д.1011/2013г.-ВКС,ІІг.о./.
3
По делото обаче не бяха ангажирани доказателства за това, че ответникът лично /по
смисъла на ТР 7/2012-2012-ОСГК/ ползва съсобствените апартаменти. Изпратените
нотариални покани до ответника, доколкото обективират изявления на ищцата за факти в
нейна полза, нямат доказателствена стойност.
Оттук предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни, а обсъждането на останалите събрани по делото доказателства,
включително заключението на вещото лице, е безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода от спора право на разноски има само
ответникът, но той не е доказал да е сторил такИ..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. М., ЕГН **********, от град Н.И. /Столична
община/, срещу Г. И. Г., ЕГН **********, от град Н.И. /Столична община/, искове с правно
основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането му да ú заплати, както следва:
5400,00 лева обезщетение за лишаването на ищцата за периода 07.11.2022г.-
21.11.2024г. от ползването на собствената ú идеална част от недвижим имот
апартамент в град Н.И. /Столична община/, ул. „******“ № 8, ет. 1, ап. 2, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /21.11.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата;
5400,00 лева обезщетение за лишаването на ищцата за периода 07.11.2022г.-
21.11.2024г. от ползването на собствената ú идеална част от недвижим имот
апартамент в град Н.И. /Столична община/, ул. „******“ № 8, ет. 1, ап. 3, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /21.11.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4