№ 32730
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110142823 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба от 09.08.2024 г. на Б. О. Н., ЕГН **********,с адрес гр.София,
ул.“Ц“ № 107, ет.7, ап.23, подадена чрез адв.Е., за допускане на обезпечение на предявените
искове срещу „ББМ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ЧВ“ № 190В, магазин Е003, представлявано от ГЛ Б.ов за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 1/ сумата от 6 437.30 лв. представляваща подлежаща на връщане главница
по развален договор от 21.07.2021 г. за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане, 2/
сумата от 3 200.00 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 20.04.2023 г. до
12.10.2023 г., дължима съгласно чл.4, ал.1 от споразумение от 22.03.2023 г. за прекратяване
на договора, 3/ сумата от 2 550.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди от
неизпълнението, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар,; 4/ сумата от 11 650.00 лв.,
представляваща неустойка за периода от 01.11.2023 г. до 03.07.2024 г.
Иска се да бъде наложена обезпечителна мярка „запор“ на банковите сметки на ответника в
„УНБ
В исковата молбата се твърди, че между страните на 21.07.2021 г. е сключен договор за
изработка, доставка и монтаж на обзавеждане, който не е изпълнен от ответника. С оглед на
това, на 22.03.2023 г. е подписано споразумение, с което договорът е прекратен и страните
са уредили отношенията помежду си. Обяснява се, че са уговорени срокове за връщане на
заплатената по договора цена и неустойка. Според ищеца, ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си, поради което той е поискал обезпечение на бъдещата си претенция с
молба, по която е образувано ч.гр.д.№ 47362/2023 г. по описа на СРС. В производството по
предявения иск, след преговори страните са постигнали ново споразумение, в резултат на
което съдебното производство е прекратено, но ответникът не е изпълнил своето
задължение да заплати дължимите суми, вкл. и със средствата, върху които е наложен запор
по обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 47362/2023 г. по описа на СРС.
1
С оглед на това се изразява становище за вероятна основателност на исковете и се иска
съдът да допусне обезпечение на същите чрез налагане на запор върху банковите сметки на
ответника в посочената в молбата банка.
Като прецени данните по делото и доводите на ищеца, съдът намира следното:
За да допусне обезпечение на иск, съдът следва да прецени, че същият е допустим и
вероятно основателен, с оглед представените писмени доказателства, които следва да
подкрепят изложените твърдения. Следва да е налице и обезпечителна нужда, както и
предложената обезпечителна мярка да е подходяща, т.е. да обезпечава реализиране правата
на ищеца по едно евентуално положително за него решение.
В случая с оглед изложените в исковата молба доводи и фактически твърдения, съдът
намира, че предявените искове са с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.3 от ГПК, чл.92
от ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Същите са допустими, доколкото допустимостта се
определя от изложените в исковата молба твърдения, като РС е родово компетентен да ги
разгледа.
Преценката за вероятната основателност на исковете е обща, съобразно нуждите на
обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически
твърдения и представените писмени доказателства.
В настоящия случай, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените
доказателства може да се установи, че страните са сключили две споразумения, с което са
уредили свои предходни отношения във връзка с развален договор за изработка, доставка и
монтаж на обзавеждане. Сами по себе си тези споразумения обаче не са основание за
възникване на главното вземане на ищеца. Не е представен самият договор с цел изясняване
правата и задълженията на страните по него, респ. пораждане на правото на ищеца да
поиска връщане на даденото по него, както и какво точно е дадено от страна на ищеца.
От друга страна, видно от текста на споразумението от 18.10.2023 г., при неизпълнението
му, то се прекратява, поради което следва да се приеме, че отношенията между страните се
уреждат от споразумението от 22.03.2023 г. Вписаните в същото задължения на ответника
обаче се различават от претендираните в настоящето производство. В същото време не е
уговорено задължение за заплащане на разноските по водените през 2023 г. дела между
страните.
Всичко това навежда на извод, че между страните съществува спор относно точното
изпълнение на сключения между тях договор, а впоследствие и споразумение, който може да
бъде разрешен в бъдещо исково производство в условията на състезателност, в което да се
установят фактите и обстоятелствата, от които ищецът черпи права.
Отделно от това, настоящият състав намира, че при изложената в исковата молба фактическа
обстановка, с молбата за допускане на обезпечение не се цели ищецът да гарантира
изпълнението на евентуално положително за него решение. Видно от данните по делото,
обезпечение вече е било допуснато на ищеца преди 1 година, като същият доброволно се е
отказал от него. Периодичното депозиране на искания за запориране на сметки на
2
ответника, без установяване на спорните права по съдебен ред, според настоящия състав
представлява злоупотреба с право и се явява непропорционална мярка, водеща до увреждане
на ответника.
Ето защо съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на исковете на Б. О. Н.,
срещу „ББМ“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „УНБ
следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. О. Н., ЕГН **********,с адрес гр.София, ул.“Ц“ № 107,
ет.7, ап.23, за допускане на обезпечение на предявените искове срещу „ББМ“ ЕООД, ЕИК
22, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ЧВ“ № 190В, магазин Е003,
представлявано от ГЛ Б.ов за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1/ сумата от 6
437.30 лв. представляваща подлежаща на връщане главница по развален договор от
21.07.2021 г. за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане, 2/ сумата от 3 200.00 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 20.04.2023 г. до 12.10.2023 г., дължима
съгласно чл.4, ал.1 от споразумение от 22.03.2023 г. за прекратяване на договора, 3/ сумата
от 2 550.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди от неизпълнението,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар,; 4/ сумата от 11 650.00 лв., представляваща
неустойка за периода от 01.11.2023 г. до 03.07.2024 г., чрез налагане на обезпечителна мярка
"запор" върху банковите сметки на ответника „ББМ“ ЕООД в „УНБ
Определението подлежи на обжалване от молителя пред СГС с частна жалба,
подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3