№ 25
гр. Велико Търново, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ С.А
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600116 по описа за 2024
година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №3 от 19.01.2024г. по НОХД№458/22г. по описа на
Русенския окръжен съд подсъдимият Ю. М. Х. е признат за виновен в това, че
на 02.12.2020г., в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил «Тойота» модел «Авенсис» с регистрационен номер Р 32****, е
нарушил правилото за движение по пътищата: - чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП –
Като водач на моторно превозно средство и след като е бил длъжен при
избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия
и с конкретните условия на видимост,за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие,като по непредпазливост е причинил смъртта
на Ц. И. С.,поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК
вр. чл.54 от НК вр. чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години, като е признат за невинен в това да е нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.100 ал.4 т.2 от ЗДвП, чл.10 т.12 б.“б“ от ППЗДвП –Като
водач на моторно превозно средство и след като е бил длъжен не е поддържал
устройствата за осветяване на горепосоченото МПС регулирани в изправност;
по чл.116 от ЗДвП и чл.193 от ППЗДвП- Като водач на МПС,след като е бил
длъжен не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците – пешеходеца Ц.
И. С.; по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП –След като е бил длъжен не е намалил
1
скоростта и в случай на необходимост не е спрял при възникналата опасност за
движението-пресичащия пътното платно пешеходец –Ц. И. и по конкретни
признаци на нарушение по чл.20 ал.2 изр.1 – състоянието на пътя и на
превозното средство,характера и интензивността на движението и е оправдан
по обвинението в тази му част.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия Х. е било отложено за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Окръжният съд се е разпоредил с иззетите по делото веществени
доказателства,произнесъл се е и по направените по делото разноски.
Срещу постановения съдебен акт, в оправдателната му част, е постъпил
протест и допълнително изложение към него от Русенската окръжна
прокуратура,в който се правят оплаквания за неговата неправилност и
необоснованост.Изложени са подробни аргументи,че установените от
първоинстанционния съд фактически обстоятелства не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях правни
изводи противоречат на закона.Прави се искане присъдата да бъде изменена в
тази част,като въззивният съд признае подсъдимият за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение и потвърдена в останалата част.
Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият Ю. Х.,който,чрез
защитника си адв.В. В., я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност.Оспорват се възприетите от първия съд фактически изводи,
досежно скоростта на движение на лекия автомобил управляван от
подсъдимия, като се твърди, че неправилно съдът е приел такава от 40км./ч.
като изцяло се е доверил на изводите в назначените експертизи без да
кредитира обясненията на подсъдимия и св.С..Изразява се несъгласие и с
мотивите на съда относно възприетата скорост на движение на пострадалия
пешеходец и мястото на удара.Изложени са аргументирани възражения,с
които се претендира неправилно и необосновано отхвърляне на тезата на
подсъдимия, че непосредствено преди ПТП е изпреварвал бавно движещ се в
дясно товарен автомобил и ударът е настъпил в момента, в който се е
престроявал от лява в дясна пътна лента,завършвайки маневрата на
изпреварване.Правят се оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на
процесуалните си задължение като изобщо не е обсъдил изцяло тъмното
облекло на пострадалия към момента на произшествието, както и носените от
подсъдимия диоптрични очила от значение за разстоянието, от което е имал
обективна възможност да възприеме пострадалия пешеходец на пътното
платно.Развиват се доводи,че не са събрани доказателства,които да
установяват каквото и да е било отражение на атмосферните условия и
конкретните условия на видимост върху пътната обстановка,както и
взаимовръзката между тях, скоростта на движение на подсъдимия и
настъпването на пътнотранспортното произшествие.Правят се оплаквания,че
неправилно първият съд е приел,че пострадалият пешеходец пресичащ
пътното платно на мястото, където е настъпило произшествието се е явявал
предвидимо препятствие за подсъдимия по смисъла на чл.20 от ЗДвП.Прави се
искане присъдата да бъде отменена като въззивният съд се произнесе с нова –
2
оправдателна.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Велико Търново поддържа подадения протест с наведените в него доводи и
моли да бъде уважен.По отношение на въззивната жалба на подсъдимия,
изразява становище за нейната неоснователност и счита постановената
присъда в осъдителната й част за правилна и законосъобразна.
Частният обвинител С. С., редовно призован не се явява и не взема
становище по протеста и жалбата на подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител адв.Ш. по подадения протест
предоставя на съда, а счита въззивната жалба на подсъдимия за
неоснователна.Пледира апелативният съд да потвърди осъдителната
присъда,като правилна и законосъобразна.Излага съображения,че влошените
параметри на осветителната система на автомобила следва да се вмени във
вина на подсъдимия, който е проявил небрежност по поддръжката й.Излага
доводи, че подсъдимият често е пътувал по този маршрут, била му добре
позната обстановката от участъка, че именно там спират товарни автомобили
на опашка, че мантинелата разделяща двете платна за движение е прекъсната,
а на отсрещната страна е имало павилион за кафе и закуски.Бил е наясно,че от
това място пресичат шофьори и е бил длъжен да се съобразява с изискванията
на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Защитникът на подсъдимия адв.В. поддържа подадената жалба и
допълнителното изложение към нея с наведените доводи и
оплаквания.Развива допълнителни съображения, че от приетата пред
въззивния съд комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
са разгледани две възможни хипотези за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, които въззивният съд следва да обсъди.При първият
вариант,възприет и от държавното обвинение, при липса на друго движещо се
в дясната лента превозно средство подсъдимият не следва да носи наказателна
отговорност,защото дори и при скорост с 32 км./ч. не е имал обективна
възможност да намали скоростта и да спре преди мястото на удара.При
втората хипотеза, наличие на товарен автомобил в дясната лента за движение,
изпреварван от подсъдимия, счита, че има редица условности, които следва да
бъдат съобразени от апелативния съд.Изразява становище,че ако
изпреварваният товарен автомобил се е движил със скорост по –ниска от
30км./ч. подсъдимият е бил в невъзможност да възприеме пешеходеца в
началния момент от навлизането му на пътното платно, тъй като товарният
автомобил е ограничавал странично и в дясно възможността му да възприеме
този пешеходец, който се е намирал отпред и встрани от товарния
автомобил.Счита,че разглежданите различни хипотези са в сферата на
предположенията и обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин,каквото е изискването на закона.Относно техническата неизправност на
десния фар на управлявания от подсъдимия автомобил приема,че няма
доказателства по делото, които да обосноват, че той е осъзнавал този факт, тъй
като автомобилът е преминал годишен технически преглед и той е действал с
убеждението,че управлява технически изправно МПС.Излага съображения,че
и при двата възможни варианта, разгледани в експертизата назначена от
3
въззивния съд, доказателствата по делото не подкрепят извод за извършено от
подсъдимия транспортно престъпление по възведената му правна
квалификация.
Подсъдимият Х. заявява съгласие с пледоарията на защитника си.В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания
съдебен акт,във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и
протеста,както и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си Русенският окръжен съд е приел от
фактическа страна, че подсъдимият Х. бил правоспособен водач на МПС от
09.10.1987г., с категории “В и М” и се води на отчет в Сектор „Пътна полиция
при ОД на МВР гр.Русе. За периода от 15.04.2017г. до 17.10.2020г. той бил
наказван 3 пъти за извършени нарушения на ЗДвП.
На 02.12.2020г., около 18.00часа, подсъдимият Х. управлявал собствения
си лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ Р 32****, червен на цвят в
гр.Русе, по бул.“Тутракан“ в посока към гр.Мартен,обл.Русе.Времето вече
било тъмно.Заедно с него, в автомобила на предната дясна седалка, пътувала
св.А. С., с която живеел на семейни начала. Десният фар на автомобила светел
по - ниско от установените норми (въведени с Директива 76/761/ЕИО от
27.07.1976г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки
относно фаровете за МПС, които функционират като дълги светлини и/или
къси светлини, както и относно електрическите лампи с нажежена жичка за
тези фарове), като осветеността не била по оста на рефлектора и дясната част
на осветеност, не била на изискуемите 15 градуса. В резултат на това десния
фар, при режим къси светлини, осветявал напред до 15,15м (а не по-малко от
40 метра, в случай че фарът е отговарял на изискванията), и вдясно в
конкретни по-малки стойности, при което се оформяла осветената зона пред
автомобила, конкретно от светлината от този фар.Подсъдимият преминал с
автомобила през кръговото кръстовище в района на Свободна безмитна зона -
Русе и продължил движението си към гр.Мартен по Републикански път II-21
(гр.Русе – гр.Силистра).Управлявал автомобила с включени къси светлини и
със скорост от 40км/ч. След като преминал през участък с наклон на пътя
нагоре в неговата посока на движение, навлязъл в равен участък без наклон,
при което се движил в лявата лента за движение, посока излизане от
гр.Русе.Пътят се състоял от две пътни платна за движение. Пътното платно за
движение посока от гр.Русе към гр.Мартен било с ширина от 7,30м. и се
състояло от две пътни ленти без видима маркировка.По това време на пътното
платно не е имало други движещи се пътни превозни средства и участници в
движението.Асфалтът на пътното платно бил дребнозърнест,пътната настилка
била мокра, времето било мразовито, влажно и мрачно, с ниска, плътна
безвалежна облачност, имало и лека мъгла.Пътят бил прав участък без улично
осветление.Поначало имало стълбове за целта, но лампите на тях не светели.
В участъка на движение на автомобила, скоростта на движение била
4
определена с пътен знак за въвеждане на забрана съгласно чл.47 ал.3 от
ППЗДвП – В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената -
50 км/ч". Автомобилът управляван от подсъдимия се движил със скорост от
40км/ч., в лявата лента за движение. В ляво на платното по посоката на
движение на подсъдимия (между двете платна) се намирала метална
еластична преграда (мантинела), която разделяла това пътно платно от
другото пътно платно, което било с посока на движение гр.Мартен - гр.Русе.
Автомобилът приближавал към участък, където на км. 1 + 505 в дясно
имало пункт за годишни технически прегледи.Левият ръб на сградата на
портала на пункта се намирал на 14,50м. от платното за движение.На портала
имало кафе-машина за обществено ползване. Точно срещуположно на пункта
(от лявата страна на платното за движение по посока гр.Мартен), мантинелата
била прекъсната, като се образувал проход между двете платна,с дължина от
5м.,след който проход мантинелата отново продължавала. В това време, в
близост до пътя вдясно,спрямо посоката на движение на управляваният от
подс.Х. автомобил, се намирал пешеходецът Ц. И. С. на 43г.Същият бил взел
от машината и носел в ръце, две картонени чаши с кафе. Той стъпил на
платното и започнал да пресича, като вървял перпендикулярно на платното за
движение, по което се движел подс.Х., в посока към прохода за отсрещното
платно за движение - посока гр.Мартен - гр.Русе, където встрани на пътя бил
паркиран неговия товарен автомобил. Той се управлявал от св.Б. Б.,който бил
служител на С. и двамата пътували за Германия. На това място на пътя
изчаквали традиционно образуващата се, както било и в случая, „опашка“ от
камиони за преминаване през ГКПП “Дунав мост“.Св.Б. бил зад волана на
товарния автомобил и говорел по мобилния телефон и чакал пострадалия Ц.
С.. Пострадалият бил облечен с тъмни дрехи и обут с гумени чехли. Ц. С.
навлязъл със спокоен ход на пътното платно и предприел пресичане, като се
движел от дясно на ляво спрямо посоката на движение на подсъдимия Х.,с
лявата страна на тялото си към идващият автомобил,управляван от
подсъдимия.В момента,в който пешеходецът С. стъпил на платното за
движение и предприел пресичане,автомобилът управляван от подсъдимия се
намирал на разстояние 45,77 метра от него.
Подсъдимият продължавал да управлява автомобила с посочената
скорост от 40км./ч., като пресичащият Ц. С., изминал по пътното платно 6,18
метра и оставало разстояние 1,12 метра до левия ръб на платното – оставало
му да измине това разстояние в лявата лента, за да напусне платното за
движение.В този момент настъпило съприкосновение (удар) между предната
лява част на автомобила, управляван от подс.Х. и лявата част на тялото на С.,
първоначално в лявата му подбедрица. Преди и към момента на удара подс.Х.
не задействал спирачната система на автомобила. Преди и към момента на
удара, не е имало препятствия или други автомобили,които да са ограничавали
видимостта на подсъдимия към пресичащия пешеходец.Непосредствено преди
настъпване на удара и при настъпването му,подсъдимият възприел някакъв
силует и усетил настъпването на сблъсък в предната част на автомобила.След
удара намалил скоростта на автомобила,изминал известно разстояние
напред,след което спрял в дясно на платното за движение.
5
Вследствие на удара, по автомобила се получили повреди и деформации:
счупено стъкло на преден ляв фар и ляв мигач, по предната броня в предна
лява част, по предния капак с протривни следи над левия фар,по преден ляв
калник в долната част до прага, счупване на ляво странично огледало.
Шума от удара между лекия автомобил и тялото на Ц. С. бил чут от
стоящият в кабината на камиона св.Б. Б.,който освен това с периферното си
зрение видял нещо да хвърчи във въздуха.Св.Б. си обърнал главата в тази
посока и тогава видял, че това било тялото на пострадалия, което било
паднало в края на пътното платно вляво в посока гр.Мартен и се търкаляло
към мантинелата. Св.Б. видял, че автомобилът, който блъснал С. се движел в
лявата лента и след удара продължил движението си около 150-200м. от
мястото на удара. Св.Б. възприел, че в този момент на пътното платно посока
гр.Мартен не е имало други автомобили.
Той веднага отишъл при пострадалия С., който лежал с лице към
платното. Обърнал го по гръб и видял, че очите му били затворени, а от устата
му излизала кръв и издавал хъркащи звуци. В 18.08 ч. св.Б. подал сигнал за
помощ на телефон 112.
През това време подс.Х. върнал автомобила на заден ход в дясната лента
и го паркирал перпендикулярно в локалното платно пред входа на пункта за
годишни технически прегледи.Кратко време след това на мястото на
произшествието спрял и св.М. М. от село Сандрово,обл.Русе,който също
възприел тежкото състояние на пострадалия, като и той позвънил на тел.112.
Местопроизшествието било посетено от екип на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Русе. Св.В. П. – полицейски служител в този сектор, извършил
проба с техническо средство „Дрегер“ на подс.Х. за употреба на алкохол, като
уредът отчел 00,00 промила в издишаните въздушни пари.
Полицейските служители обезопасили мястото на произшествието до
пристигане на спешния медицински екип и изготвили фотоалбум. Пред св.П. и
св.Б.,подс.Х. заявил, че не е видял пресичащия пътното платно пешеходец.Бил
видимо притеснен и постоянно се интересувал от състоянието на
пострадалия.Свидетелят П. съставил съответни документи за посетеното
произшествие – констативен протокол за ПТП
№913/265/02.12.2020г.,фотоснимки и скица.
Сигналът за произшествието постъпил и в ЦСМП-Русе в 18.10ч., като
медицинския екип пристигнал на място в 18.18ч. Пострадалият С. бил качен в
линейката в състояние на кома и откаран в МСО на УМБАЛ“Канев“ -
Русе.Вследствие на удара той получил множество вътрешни
наранявания,които били несъвместими с живота и въпреки проведените в
пълен обем реанимационни действия в 20.09ч. настъпила смъртта му.
Мястото на произшествието било посетено от ДОСГ при ОДМВР -Русе.
Бил извършен оглед на местопроизшествие,за което бил съставен протокол и
фотоалбум към него. В протокола били описани и фиксираните в района на
произшествието предмети, следи и веществени доказателства. За посока на
огледа била приета посоката гр.Русе - гр.Мартен. За ориентир на огледа /ОР/
бил приет левия ръб на сграда на портал на пункт за годишни технически
6
прегледи, отстоящ на 14,50м. от платното за движение по перпендикулярна
линия.За базова линия /БЛ/ била приета - левия ръб на пътното платно.Бил
определен и втори ориентир /ОР2/ - точка от БЛ отстояща по перпендикулярна
линия на 21,80м. вляво от ОР. На 2,50м. от ОР2 и на БЛ се намерила
прекъсната еластичната ограда/мантинела/,като на 7,50м. завършвало
прекъсването и започвала нова еластична ограда.
По време на огледа като веществено доказателство бил описан и
приобщен процесния автомобил, който впоследствие бил допълнително
огледан и изследван за технически неизправности. По време на огледа на
местопроизшествие и огледа на веществени доказателства били фиксирани
следните деформации и счупвания по него получени вследствие на удара с
пешеходеца С.: счупен преден ляв фар и ляв мигач, предната броня в предна
лява част била с протриване с размери 16см. на 87см.в левия ъгъл на 5
височина от 39см. до 46см., преден капак с протривни следи над левия фар с
дължина 34см. в най –широката си част - 4см., на 50см. от предната част на
капака и на 23см. от ляво на дясно има деформация с вдлъбване около 1см.,
преден ляв калник в долната част до прага се отворил напред 1см., ляво
огледало за обратно виждане било счупено в основата си и е с охлузвания,
които са на 1м. – 1,14м. от земята. Предните и задните гуми на автомобила
били марка „Hankook“ с размери 195/60/R15 с дълбочина на протектора от
5мм.. Други следи по автомобила не били установени.
Автомобилът бил транспортиран с „Пътна помощ“ до ЕТ “В-5-М-В. М.“
за изследване на спирачната му ефективност,като се установило,че същата
технически съответства.
Автомобилът бил транспортиран до Автосервиз „Дунав Ауто 2012“ ООД
за изследване на светлините. Съобразно констатациите, вписани в констативен
протокол от 07.12.2020г. издаден от сервиза,фаровете на автомобила светели
по - ниско от установените норми,което не отговаряло на техническите
изисквания.
От заключението на съдебно медицинската експертиза и аутопсията на
трупа на починалия Ц. И. С., е установено, че в резултат от
пътнотранспортното произшествие е получил следните увреждания:
Съчетана травма: - глава – тежка черепно - мозъчна травма: счупване на
черепния покрив вляво. Счупване на черепната основа в леви черепно-
мозъчни ямки и задна дясна черепно-мозъчна ямка. Епидурален, субдурален и
субарахноидален кръвоизливи. Кръв във вентрикулна система. Контузия на
мозъка с кръвоизлив в областта на базалните ядра вляво. Точковати
кръвоизливи в бялото мозъчно вещество.Кръвонасядания и хематом на меката
черепна покривка.Охлузвания и кръвонасядания на челото, дясната скула и
горен клепач на лявото око. - Гърди – Гръдна травма: Счупване на ІІ-VІІ ребра
вляво с кръвонасядания и разкъсване на плеврата. Колекция от около 350мл.
Кръв в лявото плеврално пространство. Разкъсвания и кръвоизливи в ляв бял
дроб. Кръвонасядания в областта на дясна ключица и лявата половина на
гърба.; Корем – Коремна травма: Колекция от около 950мл. Кръв в коремната
кухина. Разкъсване на слезката.; Крайници – Счупване на костите на лява
подбедрица. Охлузвания и кръвонасядания на лява седалищна област и
7
долните крайници. Аспирация на стомашно съдържимо в дихателните
пътища. Причината за настъпването на смъртта е установената съчетана
травма (черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и травма на крайниците) с
тежки увреждания на жизненоважни органи.Описаните травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и инерционни сили и могат да бъдат получени при ПТП на 02.12.2020г., като
са в пряка причинно - следствена връзка с настъпването на смъртта на С..
От заключението на химическата експертиза е установено,че в кръвта
иззета от трупа на Ц. С. не се съдържа етилов алкохол.
От заключенията на назначените на досъдебното производство и тази на
съдебното следствие автотехнически експертизи е установено от окръжния
съд,че скоростта на автомобила управляван от подсъдимия, непосредствено
преди ПТП и към момента на сблъсъка е била 40км.ч. Скоростта на движение
на пешеходеца С. при движение със спокоен ход с ускорение на мъж между 25-
45 годишна възраст е била 5,4 км.ч./1,5м./сек./. Когато пешеходецът е започнал
да пресича платното за движение, автомобилът се е намирал на 45,77м.
Мястото на удара между автомобила и пешеходеца С. е на 6,99м. от ОР2 и на
1,12м. вдясно от БЛ. „Опасната зона“ за спиране на процесния автомобил
/минимално необходимата зона,която е необходима на водача да спре МПС от
момента на забелязване на опасност за движението до окончателното му
спиране/ при установената скорост на движение от 40км.ч. е 29,54м. Начало на
възникване – началният момента на опасността за движението от технически
характер е момента, в който водачът на автомобила е имал обективна
техническа възможност да възприеме пешеходеца,навлязъл на платното за
движение.При правилно регулирани фарове,разстоянието на което може да
възникне опасността за водача на автомобила е 34,22м. Тъй като 34,22м. е по-
голяма величина от 29,54м., то водачът на автомобила е бил в състояние да
спре преди мястото на удара при изправни фарове, както е имал и техническа
възможност да заобиколи отдясно движещият се пешеходец С..
Причина за произшествието от технически характер е липсата на реакция
за предотвратяване на удара с пешеходеца от водача на автомобила.
Спирачната система е ефективна и технически изправна и съответства на
технически изправен автомобил. Осветеността на десния фар на автомобила
(левият не е можел да бъде обект на изследване, тъй като е бил счупен при
настъпване на произшествието), не е по оста на рефлектора и дясната част на
осветеност не е на изискуемите 15 градуса съгласно Директива 76/761/ЕИО от
27.07.1976г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки
относно фаровете за МПС, които функционират като дълги светлини и/или
къси светлини, както и относно електрическите лампи с нажежена жичка за
тези фарове. Водачът на автомобила принципно (при изправни светлини) е
имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране
или чрез заобикаляне отдясно на пешеходеца. Осветеност на десния фар на
автомобила, в тъмната част на денонощието (установена чрез оразмерено
разстояние пред автомобила на 45м. напред с отметки през 5м.Измерването
извършено с уред на MASTECH MS 66 10, като съобразно изследване на
Варшавският технологичен университет минималното осветяване на платното
8
за движение на къси светлини при два лукса не трябва да е по-малко от 40м,
при фарове, светлините на които отговорят на изискванията за
функционирането им) - осветяват с два лукса осветеност напред съответно: на
5м. напред и 3,40м. вдясно; на 10м. напред и 2,64м. вдясно; на 15,15м. напред
и 1,79м. вдясно. Следващо от посочените стойности е,че пешеходецът С. е
бил осветен от 15.15м. от десния фар на процесния автомобил и към този
момент бил изминал 4,13м. от десния към левия край на платното, когато е
попаднал в осветения участък на десния фар, фронтално, като разстоянието
оставащо до мястото на удара е 2,05м., т.е. пешеходецът е бил осветен от
фаровете на л.а. за 1,37сек. преди удара. За това време (1,37сек.) автомобилът
е изминава разстояние от 15,22м. В момента, в който пешеходецът С. е бил
осветен от автомобила, местонахождението на автомобила на пътното платно
било на 8,19м. назад от ОР2 и на 1,82м. надясно от БЛ (оста на автомобила), а
местонахождението на пешеходеца С. е на 6,99м. напред от ОР2 и на 3,17м.
надясно от БЛ. Ако фаровете на автомобила са отговаряли на изискванията
/били са изправни/ с осветеност на къси светлини от 40м., пешеходецът би
изминал разстояние от 0,78м. по пътното платно до момента на осветяванeто
му от автомобила, като разстоянието, което оставало до мястото на удара е
5,40м., тоест пешеходецът С. при това положение би бил осветен от фаровете
на автомобила за 3,6 сек. преди удара. За това време (3,6сек.) автомобилът
изминава разстояние от 40м. Или, при установената скорост на автомобила от
40км.ч. и при изправни светлини, водачът на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати произшествието с пешеходеца при задействане на
спирачната система на автомобила. С установената неизправност на
осветителната система водачът не е имал техническа възможност за това.
Гореописаната фактическа обстановка е приета за установена от
окръжния съд частично от обяснeнията на подсъдимия Ю. Х., частично от
показанията на св.А. Ю. С.,от показанията на свидетеля Б. Г. Б., от
показанията на свидетелите М. М. М., В. Н. П., М. Д. С.а, Д. Ц.ов И., М. М. С.,
С. И. С., от приложените на досъдебното производство писмени доказателства
и експертни заключения.
В хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд беше
назначена комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, с
участието на съдебен медик и двамата автоексперти, която да даде отговор на
поставените задачи, след като вещите лица се запознаят с всички събрани по
делото доказателства, като вземат предвид обективните находки отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие,травматичните увреждания по
тялото на пострадалия,местоположението на тялото след удара,намерените
вещи на пътното платно, както и деформациите по лекия автомобил.
Според експертното заключение деформациите по автомобила, както и
установените травматични увреждания по тялото на
пострадалия,обстоятелството,че автомобилът не е бил в процес на
спиране,начина на относителното движение на тялото спрямо елементите на
предната част на автомобила определят пълно съвпадение и достоверност на
определената скорост на автомобила до достигане на зоната на удара и към
момента на удара от 49,3км./ч.
9
Пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение в началото на
тъмната част на денонощието,при мокра пътна настилка, обут с чехли и
носейки две чаши с кафе. С оглед тези данни и възрастта на пострадалия
пешеходец – 43години, експертите са приели,че средната му скорост на
движение при спокоен ход е била 5,3км./ч., като се е движил леко косо до
перпендикулярно на платното за движение.
Ударът на пешеходеца от елементите на предна лява част на автомобила
се е осъществил в левия край на платното за движение към гр.Мартен
надлъжно на платното за движение,ударът се е осъществил на разстояние 3 м.
след приетия при огледа ориентир2 за посока гр.Мартен /фигура 11 от
експертизата/, напречно на платното за движение,ударът се е осъществил на
разстояние до средното разположение на тялото на пешеходеца 2,0м. на дясно
от левия край на платното за движение,приет за базова линия при огледа на
мястото на произшествието.При удара лекият автомобил се е движил с лява
страна на разстояние в рамките на 1,6-1,7м. надясно от левия край на платното
за движение.Дясната страна на автомобила се е движила в зоната на
мислената среда на платното за движение.
Пешеходецът е пресичал платното за движение като от навлизането на
платното до удара е изминал разстояние около 5,3метра.Времето за движение
на пешеходеца от момента на навлизане на платното за движение,до достигане
на линията на удара е 3,6 секунди.Към момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение лекият автомобил управляван от подсъдимия Х. се е
намирал на 49,3м. от мястото на удара.Ако се приеме, че лекият автомобил е
бил в процес на изпреварване на неустановен товарен автомобил движещ се в
мислената дясна пътна лента с ниска скорост около 30км./ч. в момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение товарният автомобил ще се
е намирал от мястото на удара на разстояние 48м.
При технически изправна и правилно регулирана осветителна система на
автомобила към момента на произшествието водачът на автомобила е
разполагал с техническа възможност да възприеме пешеходеца в зоната
осветена от фаровете на лекия автомобил на разстояние пред лекия автомобил
при движение на къси светлини на 50-55 метра пред автомобила.
При установеното състояние на осветителната система на автомобила и
начина на регулиране на десния фар и допускане на идентично регулиране на
левия фар пресичащият пешеходец ще попадне в осветената от фаровете зона,
отпред и от дясно на автомобила при отстояние между него и автомобила не
по-малко от 30метра.
Опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на
движение от 49,3км./ч. е 37м.
При установеното състояние на осветителната система на
автомобила,когато автомобилът е достигнал на разстояние 30м. преди мястото
на удара, пешеходецът,пресичайки платното за движение, ще достигнал в
положение преди мястото на удара на разстояние 3,2м. и ще се освети от
десния фар на автомобила.При реагиране на водача на лекия автомобил за
спиране,лекият автомобил няма да може да спре до достигане на линията на
10
удара,защото опасната зона за спиране при установената скорост на движение
на лекия автомобил е по–голяма – 37м., от 30м.
В случай,че в мислената дясна пътна лента се е движил изпреварван от
лекия автомобил товарен автомобил,с технически изправна и правилно
регулирана осветителна система,то той ще освети и в по-ранен момент
пешеходеца,от момента на навлизането му на платното за движение до удара,а
също ще осветява пешеходеца при процеса на пресичането на платното за
движение.Към момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение,двете превозни средства са били с предни части почти на едно и
също разстояние от мястото на удара – лекият автомобил на разстояние 49,3м.,
а товарният на 48м.В този случай товарният автомобил ще освети пешеходеца
от момента на навлизането на пътното платно и при пресичането на платното
за движение до удара.В този случай независимо от състоянието на
осветителната система на лекия автомобил водачът му е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца при навлизането му на платното за
движение до достигането му до мястото на удара.При своевременна реакция
водачът на лекия автомобил може да спре автомобила преди мястото на
удара.
Въззивният съд,след самостоятелен анализ и оценка на всички събрани
по делото доказателства, намира различия с първата инстанция досежно част
от възприетите фактически обстоятелства на настъпилото пътнотранспортно
произшествие,които са от съществено значение за изграждането на
обосновани правни изводи, с оглед вменените във вина на подсъдимия
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Окръжният съд е съзрял противоречие в гласните доказателства за
наличието на товарен автомобил в дясната лента за движение,който е бил
изпреварен от подсъдимия Х., движейки се в лявата лента, непосредствено
преди настъпването на удара с пешеходеца С..Отчел е противоречие между
казаното от подсъдимия относно мястото на удара спрямо широчината на
платното за движение, както и скоростта на движение на управлявания от него
автомобил към момента на удара с експертните изводи в назначените
автотехнически експертизи.
Окръжният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия Х. и
показанията на спътничката му св.С.,според които преди произшествието е
преминал с управлявания от него автомобил в лявата лента, за да изпревари
движещ се с ниска скорост в дясната лента пред него товарен автомобил и
ударът е настъпил към момента, в който е започнал да се връща в дясната
лента за движение.Окръжният съд неправилно е приел, че тези гласни
доказателства се опровергават от показанията на свидетеля Б. Б.,който почти
мигновено след удара е насочил погледа си към местопроизшествието и макар
да не може да даде сигурен отговор за наличието или не на друго превозно
средство, предвид габаритите му описани от подсъдимия,то същият е щял да
бъде възприет от този свидетел. При формиране на фактическите си изводи по
това обстоятелство първият съд е стъпил и на показанията на свидетелите М.
11
М. и В. П.,посетили произшествието и пред които подсъдимият не бил заявил,
наличието на движещ се в дясната лента товарен автомобил,който е
изпреварвал.
Внимателният анализ на посочените гласни доказателства, както и
съпоставката им с другите доказателствени източници и експертни изводи
сочи на други фактически положения.В обясненията си дадени на съдебното
следствие, както и тези на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.279 ал.1 т.4 пр.2 от НПК, подсъдимият е последователен и категоричен,че
при излизане от гр.Русе по пътя за гр.Силистра се е намирал в дясната лента за
движение, като пред него е имало Тир, който се движил бавно с около 25-
30км./ч. Той решил да го изпревари,ускорил скоростта до 50км./ч. и
изпреварил превозното средство,като преминал в лявата лента за
движение.След това погледнал в огледалото за обратно виждане и когато бил
на около 10 метра пред Тира, подал десен мигач и започнал да се прибира
обратно в дясната лента за движение и тогава се случило
произшествието,точно по средата на пътя.Преди удара не е видял
пострадалия и е задействал спирачната система след това.Отбил автомобила в
дясно, покрай него преминал Тира, който изпреварил, отишъл до тялото на
пострадалия, което се намирало на около 1,5м. от мантинелата. В този момент
от срещуположното платно за движение от един камион слязъл човек, който
дошъл и казал, че е колега на пострадалия и се обадил на тел.112.
В показанията си дадени на съдебното следствие и тези приобщени по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК свидетелката А. С. излага
идентични факти около инцидента.Според думите й на инкриминираната дата
пътували с автомобила на подсъдимия по пътя от гр.Русе към
гр.Мартен.Движили се в дясната лента за движение,пред тях имало товарен
автомобил, който карал много бавно.Минали в лявата лента, за да го
изпреварят,след това тръгнали да се прибират отново в дясната лента за
движение и изведнъж нещо черно излезнало пред колата и настъпил
ударът.Подсъдимият завил рязко на дясно,спрели автомобила и дали
назад,след което отишли да видят какво са ударили. Малко след това дошъл
човек, който казал, че е колега на пострадалия.В момента на удара
автомобилът се намирал по средата на пътя.
В показанията си дадени на съдебното следствие свидетелят Б. сочи,че е
бил в камиона в срещуположното платно за движение посока ГКПП Дунав
мост.Имало е голяма опаша от тирове,които били в дясната лента.С
периферията на лявото си око видял нещо да хвърчи във въздуха,в лявата
страна на платното,което е за гр.Силистра.Докато говорел по телефона
погледнал към мястото и видял, че някой лежи на земята.Слязъл от камиона и
веднага отишъл при пострадалия,но преди това видял една червена кола да се
движи в лявата лента за движение, която отишла в дясната лента, дала на
заден и се върнала и спряла в отбивката,където имало пункт за технически
прегледи.Този свидетел е посочил,че не може да прецени дали е имало и дали
е видял друго превозно средство,което да се движи в платното за
гр.Силистра.Казал е,че според него с тази кола е бил ударен Ц., уточнявайки,
че на мястото не е имало друг автомобил.Обяснява,че камионът,в който бил,
12
се намирал на разстояние един, два камиона в посока гр.Русе от прохода
срещу пункта за технически прегледи, където имало и кафе-машина и където е
било тялото на пострадалия.В показанията дадени на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от
НПК,които свидетелят е потвърдил изцяло пред първия съд,е заявил,че е
говорил по телефона,чул силен удар и с периферното си зрение видял нещо да
хвърчи във въздуха.Когато се обърнал видял Ц. паднал в края на пътното
платно в ляво в посока гр.Мартен да се търкаля към мантинелата. Погледнал
към колата, която го ударила и видял, че се движи в лявата лента за движение
и спряла в дясната на около 150-200метра от мястото на удара, след това дала
назад и спряла.Освен тази кола в този момент на пътя по посока гр.Мартен
нямало друга.Той слязъл от камиона и отишъл при пострадалия.След това
сочи, че покрай тях са минавали автомобили но никой не спрял.
Анализът на тези гласни доказателства показва, че обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката С.,както на досъдебното
производство,така и в съдебната фаза на процеса са абсолютно
последователни,идентични и кореспондиращи по между си относно
наличието на товарен автомобил в дясната лента за движение, който е бил
изпреварен от подсъдимия,непосредствено преди настъпилия удар.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката са основани на
преките и непосредствените им възприятия, същите са логични,изложени са
без противоречия и няма никакво основание да се дискредитират,така както е
сторил първият съд.В тази връзка и от изложеното по-горе е видно, че
информацията съдържаща се в показанията на свидетеля Б. досежно
посоченото обстоятелство не е категорична и недвусмислена и това е съвсем
обяснимо с оглед обстоятелствата, при които е възприел случващото се - той
се е намирал в товарния автомобил обърнат в посока гр.Русе и в
срещуположното платно за движение.Възприел е движението на тялото на
пострадалия във въздуха първоначално с периферното си зрение и от
разстояние около 20-35метра/предвид показанията му,че камионът се е
намирал на разстояние един, два камиона в посока гр.Русе от прохода срещу
пункта за технически прегледи/ и през стъклата на кабината. Разговарял е по
телефона,когато се е обърнал и видял тялото на пострадалия да се
търкаля,както и движението на автомобила управляван от подсъдимия.Било
му е необходимо време да слезе от кабината на товарния автомобил и да отиде
до местопроизшествието, звънял е на тел.112, до него е спряла някаква друга
кола, която отцепила движението.Отделно от това съвсем обяснимо е в този
момент цялото внимание на св.Б. да е било насочено към състоянието,в което
се е намирал пострадалия, а не към преминаващите в другата лента за
движение автомобили.Впрочем този извод е в пълно съгласие и с показанията
му дадени на съдебното следствие,където съвсем добросъвестно е заявил, че в
суматохата не може да прецени дали е имало и дали е видял друго превозно
средство в този момент да се движи на платното за гр.Силистра,като уточнява,
че не е имало друга кола, но думите му са в контекста на разсъждението,че
според него тази кола /червената/ е ударила пострадалия.
С оглед на изложеното окръжният съд незаконосъобразно не е дал вяра на
13
казаното от подсъдимия и св.С. по отношение на това обстоятелство, като се е
доверил на несигурната и колебливо изложена информация съдържаща се
показанията на св.Б.,изводима от обективните обстоятелства,при които е
наблюдавал събитията.Изводът направен от окръжния съд, че предвид
габаритите на описания ТИР, същият е щял да бъде възприет от св.Б. ако е
преминал през дясната лента за движение посока гр.Мартен, почива изцяло на
предположения.
Окръжният съд неправилно се е позовал и на показанията на свидетелите
П. и Минчев,в които не се съдържали сведения подсъдимият да е разказал за
наличието на движещ се пред него товарен автомобил и предприето
изпреварване преди произшествието.От това,че в показанията на тези
свидетели не се съдържа такава информация не могат да се черпят изводи за
наличието или липсата на определени обстоятелства,а още по-малко да се
дискредитират едни гласни доказателства за сметка на други.Нито един от
двамата свидетели не е разговарял с подсъдимия относно механизма и начина
на възникналото произшествие.Задачата на тези свидетели е била да
обезопасят района на местопроизшествието,да го запазят,да помогнат с
каквото могат, както и да изчакат пристигането на екип на бърза помощ и на
разследващите.Свидетелят П.,който е бил и по служба на
местопроизшествието, единствено е заявил, че подсъдимият му казал,че не е
видял пресичащия пешеходец.Свидетелят Минчев е посочил,че не може да
каже какво му е казал водача на автомобила,защото се е занимавал с падналия
човек.Свидетелят Б. е потвърдил, че подсъдимият повтарял,че не е видял Ц.,
бил притеснен,плачел и непрекъснато питал как е.
От анализа на тези показания става ясно, че пред нито един от тях
подсъдимият не е разказал начина, по който е настъпило пътнотранспортното
произшествие, а е бил притеснен за състоянието на пострадалия и единствено
е твърдял, че не го е видял.
В контекста на изложеното апелативният съд намира за необосновани
изводите на първия съд, с които е отхвърлил обясненията на подсъдимия и
показанията на св.С.,в частта им, в която са заявили,че непосредствено преди
ПТП,автомобилът управляван от подсъдимия е изпреварвал бавно движещ се
в дясната лента товарен автомобил и ударът е настъпил в момента, в който се е
престроявал от лявата в дясната лента за движение.В тази връзка резонен се
явява и упрекът във въззивната жалба на адв.В. по отношение на това
обстоятелство,който се споделя напълно от настоящия съдебен състав.
Окръжният съд в мотивите си е изложил убедителни съображения
относно мястото на пътното платно,където е настъпил ударът между
управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалия С..В обясненията си
дадени на досъдебното производство,както и тези на съдебното следствие,
подсъдимият Х. по идентичен начин е посочил, че след изпреварването на
товарния автомобил е предприел прибиране от лявата в дясната лента за
движение и точно в този момент, когато е бил по средата на пътя чул,че нещо
се удря в капака на колата в ляво откъм него.Навлязъл в дясната лента за
движение и спрял в дясно.Когато отишъл да види какво е ударил видял на
пътното плато да лежи човек,който бил на метър и половина от мантинелата в
14
неговото платно/в лявата лента/.Свидетелката С. в показанията си също е
заявила,че след изпреварването на камиона,който е останал в дясно,
продължили напред,като подсъдимият предприел маневра,за да се прибере в
дясната лента за движение и точно тогава нещо се ударило в
колата.Автомобилът им се намирал в този момент в средата на пътя.Веднага
след удара свили в дясно и спрели в дясната лента за движение.Свидетелят Б.
след удара се е обърнал назад и видял, че колата се е движи в лявата лента за
движение и спряла в дясната лента за движение на около 150-200метра от
мястото на удара.Заключенията на всички назначени автотехнически
експертизи са категорични по отношение на въпроса, че ударът с пешеходеца
С. е настъпил в лявата лента за движение.Изводите относно
местоположението на удара на пътното платно в назначените на досъдебното
производство и пред въззивния съд автотехнически експертизи са базирани на
задълбочен анализ и изследване на данните отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие, въз основа на който е изготвен точен компютърен чертеж
на местопроизшествието, чрез засичане на всички налични находки,
установеното разположение на автомобила след произшествието,предметите
и местоположението на тялото на пострадалия.В заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,приета от
въззивния съд, експертите са изследвали задълбочено травмите описани в
СМЕ на трупа на пострадалия,уврежданията на автомобила,направен е
подробен и задълбочен анализ и на субективните данни – обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения за местоположението на тялото на пострадалия след настъпилия
удар, както и на вещите по пътното платно след произшествието,за които не
съществуват данни да са местени.За да определят мястото на удара по
широчина и дължина на пътното платно вещите лица са анализирали в своята
съвкупност всички налични доказателства.Описаните в протокола за оглед на
местопроизшествие увреждания по автомобила – са концентрирани в областта
на лява част на предна броня, счупване на преден ляв фар и мигач протривни
следи по предния капак в зоната над счупения ляв фар и счупено ляво
странично огледало.Описаните и в протокола за оглед увреждания на
автомобила определят осъществяване на контакти и ударни въздействия
именно в зоната на предна лява част на автомобила.Основните увреждания по
тялото на пострадалия са локализирани от ляво.Експертите са установили на
база показанията на свидетелите за местоположението на тялото след
удара,травматичните увреждания,установеното петно червена материя вдясно
от базовата линия,за която окръжният съд правилно е приел,че несъмнено е
получена от кръвта изтекла от устната кухина на пострадалия, за което се
съдържа информация и в показанията на свидетеля Б., че тялото се е
установило след удара на лявата част на платното за движение до левия му
край на разстояние 0,8м. надясно от левия край на платното за движение
посока гр.Мартен.Разстоянието, на което е било отхвърлено тялото от мястото
на удара е изчислено на 17метра, като експертите са взели предвид и
местоположението на пътното платно на единия чехъл на пострадалия около
средата.Анализирайки всички относими за изясняването на този въпрос данни
15
експертизата е приела,че ударът на пешеходеца от елементите на предна лява
част на автомобила е настъпил в левия край на платното за движение посока
към гр.Мартен, на разстояние надлъжно на платното за движение на 3 метра
след приетия при огледа Ориентир2 за посока гр.Мартен, а напречно на
пътното платно за движение на 2 метра на дясно от левия край на платното за
движение,приет за базова линия при огледа на местопроизшествието.При
удара лекият автомобил се е движил с лявата страна на разстояние в рамките
на 1,6-1,7м. надясно от левия край на платното за движение, а дясната страна
на автомобила се е движила в зоната на мислената среда на платното за
движение.
Апелативният съд намира,че експертните изводи досежно мястото на
удара не са в противоречие с обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката С., защото и двамата никъде не твърдят ударът да е настъпил в
дясната лента за движение.Същите са посочили, че при преминаване на
автомобила от лявата в дясната пътна лента и точно по средата на пътното
плато са чули удар в лявата част на автомобила, което е в пълно съгласие и с
експертните изводи, че предната дясна част на автомобила в момента на удара
се е движила по средата на платното за движение,а лявата страна е била на
разстояние в рамките на 1,6-1,7м. надясно от левия край на платното за
движение.
Изложеният по –горе анализ на доказателствата по делото,както и на
експертните заключения показва, че изводите на окръжния съд, с които е
приел мястото на удара в лявата лента за движение по посока гр.Мартен,по
която се е движил подсъдимия за законосъобразни, правилни и
обосновани.Възраженията на защитата, с които се оспорват тези изводи са
неоснователни и не намират доказателствена опора.Мястото на удара, според
настоящия съдебен състав, е изяснен и неоснователно се твърди от защитата в
допълнението към въззивната жалба,че при така възприетите фактически
констатации тялото на пострадалия след удара до установяването му в покой е
изминало едва 0,59м.,което се явявало обективно и физически невъзможно да
настъпи, предвид страничните инерционни сили при странично падане на
тяло на пешеходец от предния капак на автомобил движещ се с установената
от експертизите от досъдебното производство скорост от 40км./ч.Въз основа
на заключенията на назначените на досъдебното производство автотехнически
експертизи, както и протокола за оглед на местопроизшествие и окръжният
съд не е приел подобни фактически констатации.В протокола за оглед на
местопроизшествие е отразено, че на 19,6метра от Ориентир2 и на 0,53м.
вдясно от базовата линия/левия край на платното за движение/ е било
установено петно от червена материя с неправилна форма,получено от кръвта
изтекла от устната кухина на пострадалия.Тази обективна находка, според
настоящата инстанция, се явява и най-достоверен и обективен източник за
местоположението, на което се е установило тялото на пострадалия след
удара, а от тук и на база на скоростта и траекторията на движение на лекия
автомобил и пешеходеца е определен мястото на удара.Използвайки метода за
отхвърляне тялото на пешеходеца след сблъсъка с автомобила е прието, че
тялото на пешеходеца е било отхвърлено от Ориентир2 на разстояние
16
19,60метра надлъжно по платното за движение, а мястото на удара според тези
експертизите от досъдебното производство е настъпил на 6,99м. от Ориентир2
и на 1,12метра вдясно от базовата линия,като измерванията са в посока от
гр.Русе към гр.Мартен.
С оглед на изложеното апелативният съд намира за напълно
неоснователни възраженията на защитата,с които се претендира,че мястото на
удара в лявата лента за движение е неправилно възприет, с оглед обективните
данни за местоположението, на което е било отхвърлено тялото на
пострадалия,тъй като те не почиват на събраните по делото доказателства.
Спорен пред окръжния съд е бил и въпросът за скоростта на движение
на лекия автомобил преди и към момента на настъпването на
пътнотранспортното произшествие.Окръжният съд е отхвърлил обясненията
на подсъдимия,в частта им,в която е посочил,че се е движил със скорост от
50км./ч., тъй като е предприел изпреварване на движещ се в дясната лента
Тир, като се е позовал на изводите на приетите автотехнически експертизи,
които я определят на 40 км/ч. Автотехническите експертизи от досъдебното
производство, при определяне на скоростта на движение на лекия автомобил
към момента на удара, са взели предвид изцяло и само деформациите на
автомобила,мястото на достигане на тялото на пострадалия по предната му
част и челното стъкло.В тези експертни заключения не са отчетени и другите
обективни данни,като експертите са работили само по този метод определяйки
скоростта в момента на удара.Така е прието,че движение със скорост от
50км./ч е невъзможна предвид деформациите по автомобила и е в
противоречие с тази методика за определяне на скоростта.
От заключението на назначената пред въззивния съд тройна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза при отговора на този
въпрос на експертите е било възложено да се запознаят с всички обективни
находки отразени в протокола за оглед на местопроизшествие,травматичните
увреждания по тялото на пострадалия,местоположението на тялото след
удара,намерените вещи по платното за движение и деформациите по лекия
автомобил. Отговорът на всички поставени задачи е даден след цялостен
скоростно-динамичен анализ от експертите обединяващ деформациите по
автомобила, травматичните увреждания на пострадалия,мястото на което е
отхвърлено тялото след удара,начина на движение на пешеходеца по пътното
платно,възприетата скорост на движение на пешеходеца, с оглед конкретните
данни по делото,неговата възраст и физически характеристики. Анализирайки
деформациите по автомобила, управляван от подсъдимия,съпоставяйки ги и с
уврежданията по тялото на пострадалия експертите са приели,че същите са в
зоната на предна лява част на автомобила, лява страна на преден капак,предно
ляво странично огледало.Пострадалият е пресичал пътното платно в посока от
дясно на ляво по отношение на автомобила и основните увреждания са
локализирани от ляво.Спецификата на уврежданията по автомобила / липса на
увреждане на предното стъкло и предна лява колонка/,определят като
възможно удар на главата на пострадалия в лявото странично
огледало.Описаният от експертите механизъм на осъществяване на контактите
между тялото на пострадалия пешеходец и лекия автомобил, определя
17
наличие на изместване на тялото на ляво спрямо предната част на автомобила
при релативното му движение в процеса на удара.Според експертите степента
на увреждане на тялото на пострадалия и настъпилата смърт определят
балова оценка на тежестта на удара 10.Попадането на главата на пострадалия в
зоната на страничното ляво огледало на височина 1,0-1,14м. съответства на
удар на главата в зоната на долна част на предно стъкло.Зоната на достигането
на главата и начина на качване на тялото на капака определя възможен
диапазон на скоростта на автомобила при удара от 40-50км.ч.С оглед нивото
на попадане на главата в лявото огледало за обратно виждане скоростта на
автомобила е в границите на 48-72км.ч.В конкретния случай, с оглед на удара
и ръста на пешеходеца, експертите са приели,че по-реална е скорост при удара
около долната граница на указания диапазон.За да дадат конкретен отговор на
поставения въпрос за скоростта на движение на автомобила към момента на
удара експертите са взели предвид и движението на лекия автомобил и
неговите габарити, който е тръгнал да се отклонява надясно към момента на
удара, както и скоростта на движение на пешеходеца.Определената скорост на
движение на пешеходеца от 5,3 км./ч. в назначената от апелативния съд
експертиза не се различава съществено от тази възприета от експертите от
АТЕ-зи на досъдебното производство, които са приели скорост на движение на
пешеходеца от 5,4 км.ч. при спокоен ход.За да определят скорост на движение
от 5,3км.ч. при спокоен ход на движение експертите са взели предвид
обстоятелството,че пострадалият е осъществявал пресичане на платното за
движение в началото на тъмната част на денонощието,при мокра пътна
настилка, бил е обут с чехли и е носил две чаши кафе.Въз основа на тези
обективни данни същите обосновано са приели, че процесът на пресичане
съответства на спокоен ход.С оглед възрастта на пострадалия, 43 години,
същият попада в средна възрастова граница и съгласно данните от
статистическа обработка на експериментално определяни скорости на
движение е определена средна скорост на движение от 5,3км.ч. при спокоен
ход.
Тук е мястото да се отговори и на възражението на защитата,с което се
оспорва като необоснована приетата скорост за движение на пешеходеца,която
видно от изложеното по-горе е определена на база на конкретните обективно
установени по делото обстоятелства и няма основание да се поставя под
съмнение.
Съобразявайки всички тези обстоятелства експертите са посочили, че
скоростта на движение на лекия автомобил управляван от подсъдимия до
достигането на зоната на удара и към момента на удара е 49,3км.ч.
Апелативният съд кредитира заключението на комплексната експертиза и
приема за достоверна именна този скорост на движение на лекия автомобил
към момента на удара, тъй като същата е определена на база методики за
отчитане степента на увреждане на пострадалия, деформациите по
автомобила, начина на относително движение на тялото спрямо елементите на
предната част на автомобила, както и на разстоянието от 17м., на което е било
отхвърлено тялото на пострадалия от мястото на удара,според това
заключение.Посочената скорост на движение от 49,3 км.ч. напълно
18
кореспондира и с обясненията на подсъдимия,както и с приетото от
фактическа страна от настоящата инстанция,че непосредствено преди
настъпването на удара е предприел изпреварване на бавно движещ се тир в
дясната лента за движение.Отричането на скоростта за движение от 50км.ч. от
експертите изготвили назначените на досъдебното производство експертиза се
основава единствено и само на обстоятелството за липса на поражение по
предното стъкло на автомобила, което се явява опровергано от всестранното и
пълно експертно изследване на експертите изготвили назначената комплексна
експертиза пред апелативния съд.Отговорът на поставения въпрос е даден не
само въз основа на методиката за деформациите по автомобила,а след
извършен цялостен и комплексен анализ на всички други относими
обстоятелства.
Техническата изправност на осветителната система на управлявания от
подсъдимия лек автомобил е била предмет на техническо изследване на
досъдебното производство, както и на експертно такова според заключението
на допълнителната автотехническа експертиза назначена на досъдебното
производство/л.48-51 т.2 от д.п./.Този въпрос е изследван детайлно и в
заключението на назначената от апелативния съд тройна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза,според която извършената проверка на
осветителната система на останалия здрав десен фар на автомобила не е
дефинирано как е осъществена-при запален двигател и съответно наличие на
водач и пътник на предните седалки, т.е. при натоварване на автомобила
съответстващо на това при произшествието.В протокола не е дефинирано на
каква височина е осъществено измерването на осветеността – на нивото на
фаровете или на нивото на асфалтовата настилка.Не е осъществено измерване
на осветената зона при съвместна работа на предните фарове и на
допълнителните фарове за мъгла, които са били включени, съгласно
обясненията на подсъдимия.Експертите са констатирали и несъответствие при
измерването – на 10м. пред автомобила осветеността вдясно е установена на
2,64м., а на 15,15 метра – на 1,79м вдясно.Изготвените снимки при този
оглед,според експертите, показва че формата и размерите на осветената от
десния фар на автомобила е с форма, която е частично
оразмерена.Констатирано е, че на снимките е видимо наличие на по-голяма
дължина на осветяване по направление на оптичната ос на фара, а също и от
ляво.В констативния протокол от автосервиз „Дунав Ауто 2012“ ООД, където
е извършена проверката на осветеността след произшествието на десния
фар,единствено е констатирано,че фаровете светят по-ниско от установените
норми,което не отговаря на техническите изисквания, като не са представени
данни за степента на несъответствие и определяне на дължината на осветената
зона от здравия десен фар.Експертите са изследвали заснетото светлинно
петно на стенда за проверка настройката на фаровете и са констатирали по
експертен път,че лявата зона на светлинното петно е по-ниско от
необходимата височина, а дясната зона достига до размерната
линия,определяща необходимото разположение на лявата зона на светлинното
петно.Констатирано е по експертен път видимо изместване на центъра на
светлинното петно наляво от оптичната ос на фара.Въз основа на анализа на
19
данните и извършените измервания експертите са приели,че към момента на
произшествието десният фар на лекия автомобил е бил настроен с изместване
на оптичната ос на фара, а от там и на светлинното петно, на ляво и
надолу.Вида на заснетото светлинно петно на стенда за проверка на
настройката на фаровете определя,че отпред и отпред от дясно,десния фар е
осветявал пространството близко по дължина на осветеното пространство
отпред и отпред и отляво на правилно регулиран фар.По експертен път
вещите лица са констатирали,че това разположение на светлинното петно
определя, че при начина на регулиране на десния фар и допускане на
идентично регулиране на левия фар,пресичащият пешеходец ще попадне в
осветената от фаровете зона отпред и отдясно на автомобила,при отстояние
между него и автомобила не по-малко от 30 метра.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза и в посочената част,тъй като
изводите почиват на пълен,обективен и всестранен анализ на всички събрани
по делото доказателства,а отговорът на посочения въпрос е обоснован с
конкретни измервания и сравнения направени в обстоятелствената част на
заключението.
В контекста на изложеното по-горе и след анализа на събраните по
делото доказателства въззивният съд има различия с първата инстанция
досежно определени фактически положения.
Апелативният съд приема от фактическа страна, че на инкриминираната
от обвинението дата подсъдимият Х. е управлявал лекия автомобил „Тойота
Авенсис“ в гр.Русе, по бул.“Тутракан“ в посока към гр.Мартен,обл.Русе.
Десният фар на автомобила бил настроен с изместване на оптичната ос на
фара, а от там и на светлинното петно, на ляво и надолу и светел по - ниско от
установените норми, като осветеността не била по оста на рефлектора и
дясната част на осветеност, не била на изискуемите 15 градуса. В резултат на
това десния фар, при режим къси светлини, осветявал напред до 30м. и вдясно
в конкретни по-малки стойности.Подсъдимият преминал с автомобила през
кръговото кръстовище в района на Свободна безмитна зона - Русе и
продължил движението си към гр.Мартен по Републикански път II-21 (гр.Русе
– гр.Силистра).Управлявал автомобила в дясната лента за движение, като
пред него имало Тир, който се движил с ниска скорост,около
30км./ч.Подсъдимият предприел изпреварване на това превозно средство, като
преминал в лявата лента за движение и увеличил скоростта си на
49,3км.ч.Към момента на приближаване на автомобила на пункта за ГТП от
изхода му, към пътното платно за движение за гр.Мартен пострадалият Ц. С.
предприел пресичане от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила управляван от подсъдимия.Към момента на навлизане на С. на
платното за движение лекият автомобил се намирал на разстояние на 49,3м. от
мястото на удара, а товарния автомобил на 48м.Подсъдимият погледнал в
огледалото за обратно виждане, подал мигач и тръгнал да се прибира в дясната
лента за движение.Точно в този момент,когато лекият автомобил бил с
предната си дясна част около средата на платното за движение настъпил
ударът с пешеходеца С.,който пресичайки перпендикулярно платното за
20
движение със спокоен ход изминал 5,3м. и оставало разстояние 2 м. до левия
ръб на платното, за да го напусне.Ударът настъпил в левия край на платното за
движение към гр.Мартен в предната лява част на автомобила управляван от
подсъдимия и в лявата част на тялото на пострадалия първоначално в лявата
му подбедрица. Непосредствено преди настъпване на удара и при
настъпването му,подсъдимият възприел някакъв силует и усетил
настъпването на сблъсък в предната част на автомобила.Подсъдимият не
задействал спирачната система на автомобила, защото не видял пресичащия
пешеходец.След удара намалил скоростта на автомобила,изминал известно
разстояние напред,след което спрял в дясно на платното за движение.Тялото
на пострадалия било отхвърлено напред и се установило в лявата част на
платното за движение в близост до левия му край.
При така установената фактическа обстановка по делото, която се
подкрепя в пълна степен от всички събрани по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Х. е имал обективна
техническа възможност да възприеме пресичащия пътното платно пешеходец
С., да задейства своевременно спирачната система на автомобила и да спре
преди мястото на удара.Соченият от подсъдимия и св.С. механизъм и начин на
настъпването на ПТП съответства в пълна степен на експертните заключения,
установеното място на удара, уврежданията по тялото на пострадалия и
местоположението му след настъпилото ПТП.Безспорно се установи по
делото,че пешеходецът е предприел със спокоен ход пресичане на платното за
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил
управляван от подсъдимия.Дължината на платното за движение е била 7,30м.В
момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение лекият
автомобил е бил в лявата лента за движение и в процес на изпреварване на
движещ се с ниска скорост товарен автомобил и се е намирал на разстояние
49,3м от мястото на удара.Движещият се в дясната лента товарен автомобил се
е намирал на разстояние 48м. от линията на удара и двете превозни средства
са се намирали почти на едно и също разстояние с предните си части от
мястото на удара,в момента в който пешеходецът е навлязъл на платното за
движение.Това положение показва, че изпреварваният товарен автомобил при
движение на къси светлини е осветил пешеходецът от разстояние 60-65 метра,
т.е. и в по-ранен момент от момента на навлизането му на платното за
движение, а също така го е осветявал и при процеса на пресичане, тъй като
същият е изминал разстояние 5,3м. на пътното платно до мястото на
удара.При това осветяване пешеходецът е бил видим за подсъдимия към
момента на навлизането му на платното за движение,макар че осветителната
му система не е била изправна и същият е могъл обективно да го възприеме от
разстояние 49,3м. преди мястото на удара.При своевременна реакция и
задействане на спирачната система с установената скорост на движение от
49,3 км.ч опасната зона за спиране е 37м. ,т.е. подсъдимият е имал възможност
да спре преди мястото на удара.От разясненията на експертите в съдебно
заседание стана ясно, че ако товарният автомобил се е движил с по-ниска
скорост – 25 км.ч. от момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение ще е на разстояние 43м. от мястото на удара, а ако се е движил със
21
скорост от 20 км.ч. ще отстои на 38м. от мястото на удара.И в тези две
хипотези ударът е бил също предотвратим при своевременна реакция на
водача, защото разстоянието, от което подсъдимият е имал обективна
възможност да възприеме пресичащия пешеходец и в тези два случая е по-
голямо от опасната зона за спиране.
В тази връзка неоснователни са възраженията на защитата,с които се
претендира, че ако изпреварваният товарен автомобил се движил със скорост
от 20 или 25км./ч. подсъдимият е бил в невъзможност да възприеме
пешеходеца в началния момент на навлизане на пътното платно,тъй като
товарният автомобил е ограничавал странично и в дясно възможността Х. да
го възприеме още повече,че в обясненията си подсъдимият е посочил,че в
момента на предприетото прибиране в дясната лента за движение, той е видял,
че товарният автомобил се намирал на разстояние около 10м. след
него.Посочените обстоятелства са изяснени по несъмнен начин по делото,
включително и по експертен път и възраженията на защитата,че почиват на
предположения не се споделят от настоящия съдебен състав.
Експертните изводи досежно видимостта към пресичащия пешеходец са
направени като е съобразено сравнително тъмното облекло на
пострадалия,атмосферните условия и уличната осветеност в участъка на
местопроизшествието,поради което и доводите на адв.В.,че не е съобразено
облеклото,с което е бил облечен пострадалия, се явяват неоснователни.
Съобразявайки всички данни по делото,включително и показанията на
св.Б.,който е възприел падането на тялото на пострадалия от разстояние 20-
35метра, експертите са приели наличие на видимост към пешеходеца като към
относително тъмен обект при нормална контрастност между фона и обекта.
Неоснователни са и възраженията,че не е съобразено,че подсъдимият е
носил диоптрични очила.От обясненията му става ясно,че носи очила,с които
вижда добре надалеч, включително и нощно време и очевидно последното не
му е попречило да възприема пълно пътната обстановка.
При тази фактическа установеност по делото въззивната инстанция се
дистанцира и от направените правни изводи от първия съд, досежно
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от
подсъдимия.
По несъмнен начин се установи,че подсъдимият не е изпълнил
задължението си като водач на МПС непрекъснато и пълно да възприема
пътната обстановка и промените в нея.Окръжният съд неправилно е оправдал
подсъдимия по възведеното му нарушение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, защото
като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.Посоченото нарушение се изразява в бездействието на
водача,защото подсъдимият е имал възможност при движение на къси
светлини и допълнителната осветеност на пътното платно от фаровете на
изпреварения товарен автомобил в конкретната пътноклиматична обстановка
да възприеме пресичащият пешеходец от разстояние 49,3 м., да задейства
спирачната система, в който случай ударът не би настъпил тъй като в този
22
момент мястото на удара е било извън опасната зона за спиране.Мотивът за
липсата на реакция на водача е без значение,защото същият е имал обективна
възможност да възприеме пешеходеца като опасност на пътя.Независимо от
това в конкретния случай настоящият съдебен състав приема,че същият е
изяснен доколкото в процеса на изпреварване на товарния автомобил
вниманието на подсъдимия е било насочено към това да се върне отново в
дясната лента за движение, поради което и не е видял пресичащия
пешеходец.В подкрепа на този извод са и неговите обяснения, в които е
посочил,че е поглеждал в огледалото за обратно виждане дали е имало
достатъчно дистанция между автомобила му и камиона, за да се прибере в
дясно и точно тогава е станал удара.Същата информация се съдържа и в
показанията на св.С., пред която подсъдимият споделил, че е трябвало да гледа
в огледалото за обратно виждане дали може да премине в дясно и затова не е
видял човека.Забавянето във възприемане на опасността или изобщо
невъзприемането й, както е станало в конкретния случай, и непредприемане
на съответните действия по спиране,поставя водачът в неблагоприятно
положение,защото той не може да се позовава на оневиняващото действие на
опасната зона за спиране,ако поради това забавяне ударът стане неизбежен.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема,че е
нарушено правилото на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,което се намира в пряка
причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортното произшествие
и последвалия го съставомерен резултат – смъртта на пострадалия Ц. С..
Окръжният съд неправилно е приел,че действията на подсъдимия в
конкретната пътна ситуация следва да се квалифицират като нарушение по
чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, защото подсъдимият не е изпълнил задължението си
при избиране скоростта на движението, да се съобрази с атмосферните
условия и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост- в
тъмната част на денонощието, при лека мъгла и в условията на безвалежна
облачност при движение на къси светлини с конкретната по характеристиките
си осветеност напред от десния фар на автомобила и липса на осветление на
пътя от външен източник извън фаровете на автомобила.Тези изводи не се
споделят от настоящата инстанция доколкото се установи по несъмнен начин
по делото,че избраната скорост на движение от подсъдимия не е в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП,а изобщо невъзприемането
на пешеходеца на платното за движение и липса на реакция.Това нарушение в
конкретния казус не е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото
ПТП./Решение №288 от 24.09.2009г. на ВКС по н.д.№269/2009г., Решение
№402 от 20.04.2005г. на ВКС по н.д.№816/2004г./.Подсъдимият е имал
обективна възможност и с установената скорост на движение да възприеме
пострадалия, който е бил допълнително осветен от фаровете на товарния
автомобил, но въпреки това не е внимавал, не го е видял и не е задействал
спирачната система.Сам се е поставил в ситуация да не може да реагира при
възникване на опасността.
23
В контекста на изложеното съдът намира, възраженията на защитата, с
които се настоява подсъдимият да бъде изцяло оправдан за неоснователни и не
намиращи опора в събраните по делото доказателства.
Заетата позиция от въззивния съд по приложението на материалния
закон налага първоинстанционната присъда да бъде коригирана в посочената
част на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК като подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за
нарушение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и оправдан в това да е нарушил чл.20
ал.2 изр.1 от ЗДвП,за което е бил признат за виновен от окръжния
съд.Изменението на постановената осъдителна присъда в посочената част е в
съгласие и с дадените указания в т.7 от Тълкувателно решение №2/2016г. на
ВКС по т.д№2/2016г.,която дава възможност на съда да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от
НК,когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите
обстоятелства по извършването му,както е в настоящия случай.
С оглед на изложеното апелативният съд споделя възраженията на
защитата във въззивната жалба на адв.В., с които оспорва изводите на
първоинстнационния съд, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20
ал.2 изр.1 от ЗДвП.
Възприетата от въззивния съд по –висока скорост на движение от
49,3км.ч. на лекия автомобил от инкриминираната в обвинителния акт, преди
и към момента на удара с пешеходеца, не нарушава правото на защита на
подсъдимия,тъй като същата не в пряка причинноследствена връзка с
настъпилото ПТП.
Законосъобразно окръжният съд се е произнесъл частично с
оправдателен диспозитив досежно другите вменени във вина на подсъдимия
нарушения на ЗДвП.В тази връзка изложените доводи в протеста срещу
присъдата в тази й част се явяват неоснователни.
Правилни са изводите на окръжния съд,с които е приел,че вмененото
във вина на подсъдимия нарушение на чл.100 ал.4, т.2 от ЗДвП и чл.10, т.12
б.“б“ от ППЗДвП, изразяващо се в задължението му като водач на моторното
превозно средство да поддържа устройствата за осветяване на лекия
автомобил регулирани и в изправност, изисква тези обстоятелства да са били
известни на подсъдимия.В конкретния случай по делото не са събрани каквито
и да е било доказателства,от които да се направи положителен извод, че
подсъдимият е бил наясно с установената нерегулираност и съответно
неизправност на десния фар на управлявания от него автомобил.Установената
разлика като даденост и като изискване за осветеността напред на този фар,
при движение на къси светлини автоматично не води до извод, че
подсъдимият е знаел за този технически проблем,само защото е с
дългогодишен шофьорски опит,както се настоява в протеста.Подобна теза
почива изцяло на предположения,а не на доказан по реда и със средствата
предвидени в НПК факт.Както правилно е приел окръжният съд посоченото
несъответствие няма основание да се приеме, че е било известно на
подсъдимия и същото почива изцяло на субективни възприятия.Отделно от
24
това,както правилно е приел първият съд, лекият автомобил управляван от
подсъдимия е преминал първоначален технически преглед на 08.05.2020г.
/л.96 т.2 от д.п./, т.е. шест месеца преди произшествието,включващ
задължително и проверка на уредбите и механизмите, които имат връзка с
безопасността на движението, в това число на осветителната система. В тази
връзка подсъдимият е действал със съзнанието, че управлява технически
изправен лек автомобил и при липса на доказателства в обратната насока
няма как да бъде ангажирана отговорността му за това нарушение.
Споделими са и мотивите на проверявания съд, с които е приел, че
нарушенията по чл.116 от ЗДвП и чл.193 от ППЗДвП не са в
причинноследствена връзка с настъпилото ПТП,поради което и правилно
подсъдимият е бил оправдан и по обвинението в тази му част.Посочените
разпоредби вменяват задължението на водачите на пътни превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците.От събраните по делото
доказателства по безспорен начин е установено, че пострадалият пешеходец
изобщо не е бил възприет от подсъдимия като опасност за движението.
Настъпилото произшествие е следствие единствено от липсата на внимание и
концентрация от водача Х. в пътната обстановка,които са елиминирали и
реакцията му на възникналата опасност на пътното платно.Изяснено е по
делото по сигурен начин, че пешеходецът е бил възприет от подсъдимия и то
като силует, едва с настъпване на удара, т.е. след реализирането на
деянието,поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността му за
това нарушение.
Законосъобразни са и изводите на окръжния съд, че от събраните по
делото доказателства няма основание да се приеме, че поведението на
подсъдимия не е било съобразено с част от въведените с обвинението,
конкретни признаци на нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП - състояние на
пътя и на превозното средство,характера и интензивността на
движението.Нито едно от тези обстоятелства не са били пренебрегнати от
подсъдимия, не са допринесли по някакъв начин за настъпилото ПТП и не са в
причинна връзка с него.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира
присъдата в тази й част за правилна и законосъобразна,а подаденият протест
за неоснователен.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост
при форма на вината – небрежност.Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Управлявайки МПС подсъдимият е бил длъжен да следи
всеобхватно пътната обстановка и при всяко нейно внезапно изменение да
реагира чрез намаляване на скоростта и спиране.Нарушавайки задължението
си,визирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,сам се е поставил в положение да
предизвика и да не може да предотврати престъпния резултат.
Окръжният съд правилно е съобразил, че към момента на извършване на
деянието предвиденото наказание за това престъпление е било лишаване от
25
свобода от две до шест години,който закон, съгласно чл.2 ал.2 от НК, се явява
по-благоприятен за дееца в сравнение с последващите изменения в санкцията
на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК от НК,/Д.в. бр.67 от 2023г./ предвиждаща лишаване
от свобода от три до осем години.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия Х. наказание,
окръжният съд е отчел релевантните за това факти и не се е отклонил от
изискванията на чл.35 ал.3 и чл.36 от НК.
Правилно като обстоятелства със смекчаващ потенциал са отчетени
относително дългият период от време,изминал от датата на деянието до
момента, трудовата ангажиран на подсъдимия, поддържаната от него
позитивната жизнена стратегия, добрият социален статус.Тук следва да се
прибави от въззивния съд и чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
подробните му обяснения дадени в хода на наказателното
производство,спомогнали значително за изясняване на обективната истина по
делото.От приложената по делото справка за нарушител е видно, че
подсъдимият е бил наказван три пъти по административен ред за извършени
нарушения на ЗДвП.С оглед броя и относителната тежест на тези нарушения
настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият не може да бъде
охарактеризиран като системно неизряден нарушител на правилата за
движение по пътищата.Все пак същите са отрицателна характеристика за
поведението му като водач, доколкото са извършени във време близко до
настоящото деяние.
Неправилно окръжният съд е приел, като лоши характеристични данни
за подсъдимия осъждането му през 1987год. за причинена средна телесна
повреда,за което е настъпилата реабилитация по право. По отношение на това
осъждане е настъпила реабилитация и съгласно разпоредбата на чл. 85 от НК
същата заличава всички последици от осъждането.Затова и това осъждане,за
което е настъпила реабилитация, не може да бъде отчетено в ущърб на
подсъдимия.Макар и неправилно отчетено от първия съд посоченото
обстоятелство не е повлияло върху размера на наложеното наказание.
Като извърши самостоятелна преценка на изброените по-горе
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства
Великотърновският апелативен съд намери, че отмереното, при условията на
чл.54 от НК, наказание на подсъдимия в размер над минималния предвиден в
закона, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно
три години лишаване от свобода се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Правилно окръжният съд е приел, че не е налице законова пречка за
приложението на чл.66 ал.1 от НК, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и целите предвидени в чл.36 от НК в случая успешно ще се
реализират и с приложението на института на условното осъждане, поради
което наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от
четири години,считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие със закона и на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК
26
окръжният съд е наложил наред с наказанието лишаването от свобода и
кумулативно предвиденото лишаване от правоуправление на МПС за срок от
три години.
Според преценката на въззивния съд така определеното по размер
наказание се явява напълно справедливо.
С оглед изхода на делото правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.Законосъобразно е и разпореждането с веществените доказателства.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, апелативният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяната й.
Това налага същата да бъде изменена на основание чл.337 т.2 от НПК в
посочения по-горе смисъл и като правилна и законосъобразна потвърдена в
останалата й част.
Подсъдимият Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на АС-
Велико Търново в полза на бюджета на съдебната власт направените пред
настоящата инстанция разноски по делото за назначената комплексна
съдебномедицинска е автотехническа експертиза в размер на 4 610,46лева.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител
С. И. С. сумата от 500лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.334 т.3 вр.
чл.337 ал.1 т.2 вр. чл. 338 от НПК Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №3 от 19.01.2024г., постановена по НОХД№458/22г.
по писа на Русенския окръжен съд като :
ОТМЕНЯ присъдата в частта,с която подсъдимият Ю. М. Х. е признат
за виновен в това да е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, като
го признава за невинен и го оправдава по обвинението в тази му част.
ОТМЕНЯ присъдата в частта,с която подсъдимият Х. е признат за
невинен и оправдан да е нарушил чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,вместо което го
признава за виновен да е извършил нарушение по чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА подсъдимия Ю. М. Х. да заплати по сметка на АС-Велико
Търново в полза на бюджета на съдебната власт направените пред настоящата
инстанция разноски по делото за назначената комплексна съдебномедицинска
е автотехническа експертиза в размер на 4 610,46лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Ю. М. Х. да заплати на частния обвинител С. И.
С. сумата от 500лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
27
срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28