Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
град Горна Оряховица, 23.08.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …..................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 465 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.В.П. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 19-0350-000151/14.05.2019 г., издадено от началника
на РУ-Стражица при ОДМВР-Велико Търново, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.1 и 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.6,
т.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 20 лв.
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.186, ал.7 от
същия закон. Оспорва констатацията, че като водач не е съобразил поведението си
с предписанието на пътните знаци и маркировката. Посочва, че контролният талон
от свидетелството му за управление е в КАТ и че управлява автомобила със
заместващ талона документ – акт за установяване на административно нарушение.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-СТРАЖИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 29.04.2019 г. в 15:40 часа жалбоподателят Н.В.П. управлявал
лек автомобил „Ф.” с немски рег. № *** по път I-4 в
района на км 172 в посока към град Варна.
В посочения участък от пътя се намирали свидетелите Д.Д.Д. и М.М.Й. ***, които
изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Полицейските
служители забелязали, че управляваният от жалбоподателя автомобил навлиза в
лентата за насрещно движение в участък с пътна маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“, като пресича тази линия. Поради това спрели жалбоподателя
за проверка. В хода на извършената проверка полицейските служители установили,
че водачът П. не носи контролния талон към свидетелството си за управление и че
не е заплатил в законоустановения срок дължима сума за наложена глоба.
За констатираните нарушения свидетелят Д.Д.Д. в
качеството си на младши автоконтрольор при РУ-Стражица съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 694084/29.04.2019 г., в който приел, че П. е нарушил
разпоредбите на чл.6, т.1, предл.3, чл.100, ал.1, т.1 и чл.186, ал.7 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 14.05.2019 г., след като разгледал
административнонаказателната преписка, образувана по съставения от Д. акт за
установяване на административно нарушение, началникът на РУ-Стражица издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.6, т.1 от същия закон, административно
наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушаване на разпоредбата на чл.186, ал.7 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 11.06.2019
г. На същата дата П. депозирал жалбата си против наказателното постановление в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетеля М.М.Й.
и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното
съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен
съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1. В частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.1,
т.5, предл.1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.6, т.1 от същия
закон наказателното постановление е незаконосъобразно поради нарушаване на
материалния закон. В противоречие с изискванията на чл.27, ал.1 и ал.5 от ЗАНН за нарушението
по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба под
предвидения в закона абсолютен размер от 150 лв. Така допуснатото нарушение е
изцяло в интерес на жалбоподателя, поради което той няма от правен интерес да
иска отмяна на постановлението на това основание. В процесния случай обаче жалбоподателят
обжалва наказателното постановление в обсъжданата част с довод, че не е
извършил нарушението по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което жалбата му е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Законът възлага на съда при подадена
допустима жалба да провери изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.314, ал.1 от НПК). Посочената по-горе незаконосъобразност на наложеното
наказание изключва възможността постановлението да бъде потвърдено в частта
относно това наказание, а липсата на съответен протест от прокурора с искане за
увеличаване на наказанието и забраната за влошаване на положението на
обжалващия препятстват възможността постановлението да бъде изменено чрез
увеличаване на глобата до привеждането ѝ в съответствие със законоустановения
размер. Ето защо посоченото несъответствие на наложената глоба с изискванията
на чл.27, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и на специалния закон е основание обжалваното
постановление в частта относно наложеното наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП да бъде отменено.
2. В частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от
същия закон наказателното постановление е незаконосъобразно поради нарушаване на
материалния закон. Жалбоподателят е наказан за това, че е управлявал
автомобила, без да носи контролния талон към свидетелството си за управление.
Видно от справката на л.9 – 18, към 14.05.2019 г. по отношение на жалбоподателя
е имало неприключили административнонаказателни производства. При това
положение и с оглед разпоредбите на чл.157, ал.6, 7 и 8 от ЗДвП съдът кредитира
твърдението на жалбоподателя, че към датата на проверката контролният му талон
е бил иззет от контролните органи и все още не му е бил върнат. При това
положение към посочената в наказателното постановление дата за жалбоподателя е
било в сила не задължението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП да носи контролния
талон към свидетелството за управление, а задължението за носене на заместващ
контролния талон документ, регламентирано в чл.157, ал.6, 7 и 8 от ЗДвП. Ето
защо като е наказал жалбоподателя за неносене на контролния талон към
свидетелството за управление, наказващият орган е нарушил материалния закон.
3. В частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушаване на разпоредбата на чл.186, ал.7 от същия закон наказателното
постановление е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и поради нарушаване на материалния закон.
Наказващият орган не е посочил номера, датата на издаване,
датата на влизане в сила или друг индивидуализиращ признак на фиша, с който е наложена
неплатената от жалбоподателя глоба. Непопосочването на тези данни в
обстоятелствената част на наказателното постановление съставлява нарушение на
процесуалното правило по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението.
Нарушението на това процесуално правило е съществено, тъй като ограничава
правото на защита на наказания, лишавайки го от възможността да разбере за
неплащането в срок на коя конкретна глоба е наказан.
В обсъжданата част обжалваното наказателно постановление
противоречи и на материалния закон. Според посочената като нарушена разпоредба
на чл.186, ал.7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в
7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Видно от
съдържанието на разпоредбата, същата регламентира правомощие на
администрацията, към която принадлежи органът, издал фиша, а не задължение на
лицето, на което е наложена глобата с фиш. Следователно тази разпоредба
поначало не може да бъде нарушена от лицето, на което е наложена глоба с фиш.
Според действащото право неплащането на наложена с фиш
глоба за нарушение по ЗДвП в сроковете за доброволно плащане е основание за
налагане на принудителната административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на глобения с фиш водач за срок до заплащане на
глобата, както и основание за започване на изпълнително производство за
принудително събиране на публичното вземане за наложената глоба. Законът не
предвижда налагането на глоба или друго административно наказание на водач,
който не изпълни задължението си да плати в срока за доброволно изпълнение
наложена му с фиш глоба за предходно нарушение по ЗДвП.
Ето защо съдът приема, че с т.3 от обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е наказан за деяние, което не съдържа
признаците на предвидено в закона административно нарушение. Това налага в
посочената част постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.
По изложените по-горе в т.1 – 3 мотиви обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно
постановление № 19-0350-000151/14.05.2019 г., издадено от началника на РУ-Стражица
при ОДМВР-Велико Търново, с което на Н.В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административно наказание глоба в
размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.1 и 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.6,
т.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 10 лв. (десет
лева) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата
на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и административно наказание глоба в размер
на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.186, ал.7 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….