Решение по дело №786/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Нико НВ 72“ EООД – гр. Пазарджик, представлявано от управителя В. В. А., срещу ревизионен акт № Р-16001323003997-091-001/04.04.2024г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 255/13.06.2024г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която допълнително са установени следните задължения:

Корпоративен данък за 2022г. – главница 25 200 лева, лихва – 2 606,79 лева;

Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2022г. – главница 12 600 лева, лихва – 1 902,90 лева, и РА е изменен в обжалваната част за допълнително начислен ДДС от 80 756,01 лева на 50 456,1 лева и прилежащите лихви от 9 776,77 лв. на 9730,03 лв. в т.ч. за периода м.12.2022г. от 15 782,42 лв. на 15 482,72 лв. и прилежащи лихви от 2 458,62 лв. на 2 411,88 лв.

В жалбата се посочва, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Допълнителни аргументи се навеждат в представено писмено становище. Прави се искане оспорения административен акт да бъде отменен, претендират се разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в представено писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд – гр. Пазарджик, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323003997-020-001/07.07.2023 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09- 789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 18.07.2023 г. чрез електронно съобщение. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001323003997-020-002/18.10.2022 г., издадена от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 18.12.2023г.

Със Заповед № Р-16001323003997-023-001/08.12.2023г. производството е спряно във връзка с получена молба от управителя на дружеството за спиране на ревизията за срок от 1 месец. Със Заповед № Р-16001323003997-143-001/09.01.2024 г. ревизионното производство е възобновено, като е определен срок за приключване му - 19.01.2024 г.

След приключване на проверката бил издаден Ревизионен доклад (РД) Р-16001323003997-092-001/06.02.2024 г.

Ревизията приключила с издаването на Ревизионен акт (РА) № Р-16001323003997-091-001/04.04.2024 г., връчен по електронен път, и оспорен по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, на основание чл. 152 от ДОПК.

По повод жалба с вх. № 20-30-16/24.04.2024 г., подадена от дружеството, било постановено Решение № 255 от 13.06.2024 г. от директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което РА бил потвърден в обжалваната част, с която допълнително са установени следните задължения:

Корпоративен данък за 2022г. – главница 25 200 лева, лихва – 2 606,79 лева;

Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2022г. – главница 12 600 лева, лихва – 1 902,90 лева, и РА е изменен в обжалваната част за допълнително начислен ДДС от 80 756,01 лева на 50 456,1 лева и прилежащите лихви от 9 776,77 лв. на 9730,03 лв. в т.ч. за периода м.12.2022г. от 15 782,42 лв. на 15 482,72 лв. и прилежащи лихви от 2 458,62 лв. на 2 411,88 лв.

В хода на ревизионното производство било изготвено Искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ на „НИКО - НВ64“ ЕООД, за което била възложена ИП, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка №П-16001323223264-141-001/11.01.2024г. Във връзка с ИИНП е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-16001323223264-040-001 /01.12.2023 г., изпратено за връчване на декларирания ел. адрес за кореспонденция, от който не било върнато потвърждение за получаването му. За връчване на ИПДПОЗЛ на 12.12.2023 г. и 22.03.2023 г. били извършени посещения на адреса за кореспонденция / и адрес по чл.8 от ДОПК / на „НИКО - НВ64” ЕООД - гр. Пазарджик, [улица]. При посещенията не било отрито РЛ, негов представляващ и/или упълномощено от него лице и ИПДПОЗЛ не било връчено. На 15.12.2023 г. било извършено връчване чрез пощенски оператор. До изтичане на определения 7-мо дневен срок от връчване на искането, и към 11.01.2024г. РЛ не се е явило да представи исканите документи и писмени обяснения по реда на ДОПК.

На 11.01.2024г. било извършено посещение на адреса по чл.8 от ДОПК, на който се помещавал и търговският обект на „НИКО — НВ 72“ ЕООД, с цел проверка на първичната счетоводна документация и отчитане на покупки/продажби в складовата програма на дружеството, за което бил съставен Протокол Кд-73 № 1900482/11.01.2024г. На данъчните органи били представени банкови извлечения за периода: м.05/2019г. с № 1, м.06/2019г. с № 2, м.07/2019г. с № 3, м.08/2019г. с № 4 / с приложени платежни към бюджета /, м.09/2019г. с № 5, м.10/2019г. с № 6 и м.11/2019г. с № 7, от които са видни извършени плащания по фактури с №: **********/ 01.09.2017г. с ДО в размер на 134 848,16 лв. и ДДС на стойност 26 969,63 лв; ********** / 05.09.2017г. с ДО в размер на 132 621,51 лв. и ДДС на стойност 26 524,30 лв.; ********** / 07.09.2017 г. с ДО в размер на 139 940,18 лв. и ДДС на стойност 27 988.04 лв.;********** / 08.09.2017 г. с ДО в размер на 123 630,15 лв. и ДДС на стойност 24 726.03 лв. Поради непредставяне на всички банкови извлечения и счетоводни справки, ревизиращите не могли да направят цялостен анализ и извод за размера на извършените плащания по обследваните фактури, издължени ли са, или има налични дължими салда и техният действителен размер, както и да се извърши съпоставка с наличното задължение по цитираните фактури на „НИКО - НВ 72“ ЕООД, осчетоводяването на парични средства от „НИКО - НВ 72“ ЕООД под формата на заеми към „НИКО – НВ 64“ ЕООД, както и погасяването на задълженията по тях.

При проверка в информационната база данни на НАП - ИС „Контрол“ било установено, че в дневника за продажби на „НИКО – НВ 64“ ЕООД за период м.01.2021 г. - м.12.2022 г. има отразени 2 фактури с получател „НИКО-НВ 72“ ЕООД. Въз основа на това и установените обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5, чл.124, ал.1 и чл.124а от ДОПК ревизиращите определили за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022г. данъчната основа за установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО по реда на 122 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство не били представени документи с достоверни данни относно извършеното бракуване на стоки от дружеството-жалбоподател през периода 25.03.2022г. - 30.12.2022г., съгласно представените фактури, пътни листа и потвърдителни бележки издадени от „Екарисаж – Варна“ ЕООД, в които са записани общо като количество, вид и основание за брак бракуваните стоки, без да са приложени документи и/или протоколи, в които същите да са описани по вид / партиден номер, артикулен номер /, количества по вид и стойност. Поради тези ревизиращите не могли да направят съпоставка както между изписаните количества по вид и стойност в счетоводството на дружеството поради това, че заприхождаването, както и изписването на стоките в Сметка 304 не се прави аналитично, а общо и по средно претеглена цена. От вида на представените справки от складовата програма на дружеството не можело да се отделят стоките, които са изписани вследствие на извършени продажби в търговският обект на дружеството и бракуваните стоки, периодите на тяхното отразяване в складовата програма, от което се явяват и разлики в количествата и стойността на същите в счетоводството на дружеството и представените справки от програмата. Въз основа на това, данъчните органи приели, че е налице паралелно използване на складова програма за детайлно отчитане на закупените и продадени стоки по видове, количества и единични цени, информацията от която не е отразена в счетоводните данни на ЗЛ. Официалната счетоводна отчетност, на база на която се подават справки-декларации по ЗДДС, съставят годишни финансови отчети и се подават годишни данъчни декларации по ЗКПО е непълна и не регистрира цялата информация от дейността на РЛ. Затова ревизиращият екип приел за стойност и период на бракуване на стоките счетоводното остойностяване на база средно претеглена цена и взетите счетоводни операции по кредита на Сметка 304 и Дебита на Сметка 609, закрита с кредита на Сметка 611: м.03.2022г. – 12526,16лв.; м.04.2022г. – 49052,13лв.; м.05.2022г. – 77815,76 лв.; м. 06.2022г. – 54066,69лв.; м.11.2022г. – 21407,19 лв.; м.12.2022г. – 77412,09лв.

Било установено, че от ревизираното дружество са подадени ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО за ревизираният период - 2021 г. и 2022 г., с декларирани общо приходи – 1 551 550,86, съответно 1 312 511,88 лв.; разходи 1 550 360,10 – 1 313 048,59лв.; счетоводна печалба – 1 190,76 – 8 463,24лв.; счетоводна загуба – 0 лв.

През периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. „НИКО НВ 72“ ООД предоставило парични заеми на „НИКО НВ 64“ ЕООД по 28 броя договори за заем за периода от 06.01.2021 г. до 23.09.2021 г. на обща стойност - 252 000 лв. В договорите е записано, че
предаването на заемната сума ще се извърши по банков път. Дължимо възнаграждение – законна лихва от заемната сума годишно. Не е посочен размера на лихвата. Към всеки договор е приложен Разходен касов ордер /РКО/. РКО са 28 бр. от № 2 от 06.01.2021 г. до
№29 от 23.09.2021 г., които не били подписани от лицето предоставило сумата и от лицето получило сумата. Съгласно главна книга за периода 01.01.2021 г. — 31.12.2021 г. за предоставянето на заемите е
дебитирана Сметка 413 и кредитирана Сметка 501. Във връзка с връщането на заемите съгласно главна книга за периода 01.01.2021 - 31.12.2021 г.
е кредитирана Сметка 413 и дебитирана Сметка 401, като е извършено прихващане на задълженията на ревизираното дружество към ЕТ „ НИКО Н- - Николай Николов“, с правоприемник „НИКО НВ 64“ ЕООД и сумите по
горецитираните договорите за заеми, като са извършени счетоводни операции по кредита на Сметка 413 и дебита на Сметка 401. Налице са 2 договора за заем от 2022г. между В. А. - заемодател и „НИКО НВ 72“ ООД – заемател, на обща стойност 24 540 лв.

От представените банкови извлечения, проверяващите констатирали, че са извършени следните плащания м/у „НИКО - НВ64“ ЕООД и „НИКО - НВ 72“ ЕООД, по фактури :

• ********** / 01.09.2017г. с ДО в размер на 134 848.16 лв. и ДДС на стойност 26 969,63 лв.
• **********/ 05.09.2017г. с ДО в размер на 132 621,51 лв. и ДДС на стойност 26 524,30 лв.
• ********** / 07.09.2017 г. с ДО в размер на 139 940,18 лв. и ДДС на стойност 27 988,04 лв.
• ********** / 08.09.2017 г. с ДО в размер на 123 630,15 лв. и ДДС на стойност 24 726,03 лв. Поради непредставяне в пълен обем на банкови извлечения и счетоводни справки данъчните органи приели, че не може да се направи цялостен анализ и извод за размера на извършените плащания по обследваните фактури, издължени ли са, или има налични дължими салда и техният действителен размер, както и да се извърши съпоставка с наличното задължение по цитираните фактури на „НИКО - НВ 72“ ЕООД.

Във връзка с погасяване на част от задълженията, от ревизираното лице били представени прихващателни протоколи за погасяване на задълженията по горецитираните фактури със задълженията на правоприемника на ЕТ „НИКО НВ 64“ ЕООД по отдадени заеми по 28 договора, сключени през 2021г., всеки за сумата от 9 000 лева, в общ размер от 252 000 лв. За остатъка по задълженията по горецитираните фактури, в края на 2022г. / 31.12.2022г. / ЗЛ предприело действия по отписване на задълженията поради изтичане на 5 годишният давностен срок, като се взети счетоводни операции по Сметка 401 Доставчици — „НИКО НВ 64 ЕООД“ и Сметка 123, като по
този начин се увеличил годишният финансов резултат с размера на отписаните задължения. Ревизиращия екип преценил, че данъчното третиране на задълженията по реда на чл. 46 от ЗКПО се отнася само до онези
задължения, които към края на съответната данъчна година са представени като такива в баланса на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО, в края на съответната година, а именно
2022г., данъчно задълженото лице е направил анализ на съществуващите му задължения (налични като кредитни салда по сметките за задължения) и е установило, че за задълженията към „НИКО НВ
64“ ЕООД възникнало по фактури издадени от ЕТ „НИКО Н - Николай Николов“ през м.09/2017г. е
настъпило обстоятелство предвидено в чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. Според проверяващите увеличението на финансовия резултат със сумата на задълженията към 31.12.2022г. в размер на 98 275,00 лв. следва да се извърши през финансова 2022г., тъй като през тази година е настъпило обстоятелството на чл. чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО - изтичане на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо.

В подадените СД по ЗДДС, ЗЛ декларирало следните резултати по години: 2021г.: общо продажби - 1319777,54 лв., /НПП - 1319 х.лв./, ДДС за внасяне - 11850.43 лв., ДДС за възстановяване - 0.00 лв.; 2022г.: общо продажби - 1444398.09 лв., /НПП - 1444 х.лв./, ДДС за внасяне - 4983.35 лв., ДДС за възстановяване - 6501.19 лв., като съгласно разпоредбите на чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС, т.е. посочения данък в отразените продажни фактури в дневник продажби и СД е дължим от ревизираното лице.

Във връзка с извършеното от дружеството-жалбоподател бракуване на стоки с цел установяване на факти и обстоятелства свързани с основанието, количествата и вида на бракуваните стоки били изискани документи от „Екарисаж-Варна“ ЕООД, в резултат на което били представени договори от 05.01 2022г. и от 09.01.2023г. и фактури:

	№ по ред		потвърдителен протокол		дата		кол-во кг.	Наименование
	1		043672		24.3.2022		1000	колбаси
	2		043683		14.4.2022		550	млечни
							1540	млечни
	3		044108		26.4.2022		1050	колбаси
	4		044128		2.5.2022		400	колбаси
							300	мл. Продукти
5		044147		9.5.2022		1050		колбаси
6		046125		16.5.2022		1020		колбаси
7		046147		23.5.2022		1030		колбаси
8		045960		26.5.2022		350		колбаси
						850		мл. Продукти
9		046969		30.5.2022		800		колбаси
10		046997		6.6.2022		1050		колбаси
11		047408		9.6.2022		950		колбаси
12		047417		13.6.2022		850		колбаси
13		047427		16.6.2022		600		колбаси
						350		мл. Продукти
14		052403		17.11.2022		820		колбаси
15		052426		24.11.2022		320		мл. Продукти
16		053371		9.12.2022		850		колбаси
17		053395		15.12.2022		520		колбаси
						630		мл. Продукти
18		053904		19.12.2022		960		колбаси
19		053915		22.12.2022		820		колбаси
20		053928		27.12.2022		810		колбаси
21		053934		29.12.2022		830		колбаси
		Общо:				20300

Били представени и пътни листа за извършен транспорт с т.а - МАН 1221С с ДК № [рег. номер], собственост на „Екарисаж-Варна“ ЕООД, с водач – св. Г.. При бракуването на стоките не присъствал представител на ОБДХ-Пазарджик. Проверяващите приели, че в хода на ревизията че ЗЛ е извършило бракуване на стоки на голяма стойност за които
не са представени протоколи за брак, от които да е видно основанието за бракуването на стоките, датата на бракуване, партидният номер на стоката която е бракувана, вида и количеството й, изписването на стоките от гр.304 в т.ч. извеждането им като наличности от складовата програма на
дружеството, осчетоводяване на бракуваните стоки в данъчният период, в който реално е извършвано бракуването им, поради което не може да се установи точно по кои фактури са доставени бракуваните стоки, тяхното заприхождаване в счетоводството на дружеството, както и изписването им от складовата програма.

Проверяващите констатирали, че РЛ е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, националните счетоводните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия в Република България. Формата на счетоводството осигурявала синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Счетоводната политика на „НИКО НВ 72“ ООД е разработена в изпълнение на т. 6 от НСС
„Представяне на финансовите отчети“. Годишните финансови отчети на РЛ се съставят, съгласно събраната и обработена счетоводна информация от първичните и главни счетоводни регистри към 31 декември на съответната година. Те се разработват в съответствие със Закона за счетоводството в лева и се обобщават в хил. лева при съблюдаване на основните принципи, залегнали в чл. 4 ал.1 и 2 от Закона за счетоводството.

Относно установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Въз основа установеното в хода на ревизионното производство ревизиращият екип приел, че сумата в размер на 252 000 лв. следва да се третира като налично салдо по сметка 401 „Доставчици“, като спрямо нея следва да бъдат приложени същите разпоредби като към остатъка на задълженията към 31.12.2022г. по счетоводни данни, а именно: ЗЛ е следвало да предприеме действия по отписване на задълженията поради изтичане на 5 годишният давностен срок, като вземе счетоводни операции по Сметка 401 „Доставчици“ – „Нико НВ 64 ЕООД“ и Сметка 123, като по този начин се увеличава годишният финансов резултат с размера на отписаните задължения, а именно 252 000 лв., каквито е взело по остатъка на задължението в размер на 98 275,00 лв. ЗЛ е следвало да отрази задълженията си към „Нико НВ 64” ЕООД към края на 2022г. в баланса на дружеството. Данъчно задълженото е следвало да направил анализ на съществуващите му задължения (налични като кредитни салда по сметките за задължения) и да установи, че за задълженията към „НИКО НВ 64“ ЕООД / в т.ч. в размер на 252 000 лв. / възникнало по фактури издадени от ЕТ „НИКО Н - Николай Николов“ през м.09/2017г. е настъпило обстоятелство предвидено в чл. 46, ал. 1 от ЗКПО - увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице в годината на изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо.

Според данъчните органи видно от представения от „НИКО НВ 72“ ООД счетоводен баланс за 2020г. са
декларирани в група IV Парични средства - Касова наличност в лева в размер на 266 000 лв. При извършената на 12.12.2022 г. проверка на стопанисвания обект: склад за хранителни стоки в
гр. Пазарджик, [улица], е установено наличието на парични средства в брой в размер на 2 507,97 лв. Управителя декларирал, че освен оборотните средства от обекта няма други обекти, в които да съхранява парични средства. Съгласно представената оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г., са установени
следните записи по счетоводни сметки:

Сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ е с крайно кредитно салдо 252 102,93 лв.;

Сметка 151 „Получени краткосрочни заеми“ - начално кредитно салдо 406 855,36 лв., дебитен оборот - 266 936,38 лв., кредитен оборот - 295 815,72 лв., крайно кредитно салдо 435 734,70 лв.;

Сметка 304 „Стоки“ - начално дебитно салдо - 601 438,09 лв., дебитен оборот - 1 122 506,99 лв., кредитен оборот - 1 187 092,12 лв., крайно дебитно салдо 536 852,96 лв.;

Сметка 401 „Доставчици“ - начално кредитно салдо 541 945,03 лв., дебитен оборот - 1 858 324,64 лв., кредитен оборот - 1 461 132,22 лв., крайно кредитно салдо 144 752,61 лв.;

Сметка 403 „Доставчици по търговски кредити“ - начално дебитно/кредитно салдо 0,00 лв., дебитен
оборот - 0,00 лв., кредитен оборот - 29 500,00 лв., крайно кредитно салдо 29 500,00 лв.;

Сметка 411 „Клиенти“ - начално дебитно салдо - 14 580,22 лв., дебитен оборот - 1 612 066,82 лв., кредитен оборот - 1 626 647,04 лв., крайно дебитно/кредитно салдо 0,00 лв.;

Сметка 413 „Клиенти по търговски кредити“ - начално дебитно/кредитно салдо - 0,00 лв., дебитен оборот - 252 000,00 лв., кредитен оборот - 252 000,00 лв., крайно дебитно/кредитно салдо 0,00 лв.;

Сметка 501 „Каса в лева“ - начално дебитно салдо - 266 270,49 лв., дебитен оборот - 1 360 554,12 лв., кредитен оборот - 1 575 801,62 лв., крайно дебитно салдо 50 022,99 лв.;

Сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ - начално дебитно салдо - 139,85 лв., дебитен оборот - 925 738,97 лв., кредитен оборот - 925 511,48 лв., крайно дебитно салдо 367,34 лв.;

Сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ - 1 319 390,04 лв.

Съгласно оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 12.12.2022 г. са установени следните записи по някой от счетоводните сметки:

Сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ с крайно кредитно салдо 259 719,84 лв.;

Сметка 151 „Получени краткосрочни заеми“ - начално кредитно салдо 435 734,70 лв., дебитен оборот - 380 487,69 лв., кредитен оборот - 346 798,31 лв., крайно кредитно салдо 402 045,32 лв.;

Сметка 304 „Стоки“ - начално дебитно салдо - 536 852,96 лв., дебитен оборот - 1 296 775,80 лв., кредитен оборот - 1 415 775,15 лв., крайно дебитно салдо 417 853,61 лв.;

Сметка 403 „Доставчици по търговски кредити“ - начално кредитно салдо 29 500,00 лв., дебитен оборот — 33 640,00 лв., кредитен оборот — 24 540,00 лв., крайно кредитно салдо 20 400,00 лв.;

Сметка 501 „Каса в лева“ - начално дебитно салдо - 50 022,99 лв., дебитен оборот -1 251 381,41 лв., кредитен оборот - 1 298 572,36 лв., крайно дебитно салдо 2 832,04 лв.;

Сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ - начално дебитно салдо - 367,34 лв., дебитен оборот - 1 013 526,98 лв., кредитен оборот - 1 012 949,21 лв., крайно дебитно салдо 945,11 лв.

Съгласно представена касова книга на Сметка 501 за периода 01.01.2021г. - 31.12.2021 г. в кредита на сметката са осчетоводени 28 бр. РКО по 9 000 лв., с основание заем - „НИКО НВ 64“ ЕООД, въз основа 28 договора. Във връзка с осчетоводените заеми в Сметка 501 са представени 28 бр. договора за паричен заем между „НИКО НВ 72“ ЕООД, представлявано от В. А. - заемодател и „НИКО НВ 64“ ЕООД представлявано от М. А. - заемател, в които било записано, че предаването на заемната сума ще се извърши по банков път. Дължимо възнаграждение - законна лихва от заемната сума годишно, като не е посочен размера на лихвата. Към всеки договор бил приложен РКО от № 2 от 06.01.2021 г. до № 29 от 23.09.2021 г., които не били подписани от лицето, предоставило сумата и от лицето получило сумата. Съгласно представената главна книга за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. за предоставянето на заемите е дебитирана Сметка 413 и кредитирана Сметка 501, а относно погасяване на вземанията на дружеството по отдадените заемите е кредитирана Сметка 413 и дебитирана Сметка 401.

Данъчните органи приели, че в представените 28 бр. протокола за прихващане на съществуващи вземания и задължения, издадени от 11.01.2021 г. до 30.09.2021 г. между „НИКО НВ 64“ ЕООД, които имат задължения към „НИКО НВ 72“ ООД, по тези договори, дружествата се споразумели да се извърши прихващане на суми в размер на по 9 000 лв. за всеки от представените протоколи. В последните не бил посочен вида на прихващаните суми, по кои договори и /или фактури са прихващаните суми, не е посочено какви са задълженията на фирмите една към друга, не е посочено какви задължения има „НИКО НВ 72“ ООД към „НИКО НВ 64“ ЕООД. При извършена насрещна проверка на „НИКО НВ 64“ ЕООД не били представени по - голямата част от изисканите документи. Поради това, че адреса на дружеството съвпада с адреса на ревизираното лице било установено, че в обекта се съхраняват част от банковите документи на ЕТ „НИКО - Н - Николай Николов“ и „НИКО НВ 6“ ЕООД, копия на които били представени от лицето Н. Ж. Н..

От представените банкови извлечения за периода 2017г. и 2018г. на „НИКО НВ 64“ ЕООД и ЕТ „НИКО - Н - Николай Николов“ било установено, че по 4бр. фактури има данни за извършени плащания, както следва:

№/дата	ДО	ДДС
**********/01.09.2017г.	134 848,16 лв.	26 969,63 лв.
**********/05.09.2017 г.	132 621,51 лв	26 524,30 лв.
**********/07.09.2017 г.	139 940,18 лв.	27 988,04 лв.
**********/08.09.2017г.	123 630,15 лв.	24 726,03 лв.
ОБЩО:	531 040,00 лв.	106 208,00 лв.

Поради това, че не са представени всички банкови извлечения, както и счетоводни справки от „НИКО НВ 64“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на ЕТ „НИКО - Н - Николай Николов“, според ревизиращият екип не може да се направи цялостен анализ и извод за размера на извършените плащания по обследваните фактури, издължени ли са, или има налични дължими салда и техният действителен размер, както и да се извърши съпоставка с наличното задължение по цитираните фактури по счетоводни данни от „НИКО - НВ 72“ ЕООД.

Поради не представяне на обяснения, оборотни ведомости, глави книги и/или други счетоводни справки от „НИКО НВ 64“ ЕООД, според данъчните органи не може да се установи осчетоводяването на получените заеми, техният размер и налични ли са паричните средства по касата на дружеството, при получаването им, с каква цел са използвани, като се има в предвид, че същото прекратява дейността си.

На 27.04.2021 г. било извършено прехвърляне на дружествени дялове на „НИКО - НВ64“ ЕООД от Н. Ж. Н. на М. А.. В 16 бр. договора за паричен заем от 06.01.2021 г. до 20.04.2021 г. и 16 бр. протокола за прихващане на вземания и задължения в периода от 06.01.2021 г. до 20.04.2021 г. като представляващ на „НИКО НВ 64“ ЕООД /заемател/ била записана М. А., в който период същата не била съдружник, представляващ или едноличен собственик на капитала на това дружество. М. А. е едноличен собственик на капитала и представляващ
„НИКО НВ 64“ ЕООД от 27.04.2021 г. РКО нямали подписи, ПКО са с
еднотипен подпис без да е посочено, кой ги е подписал. Фактурите, по които се твърди, че е направено прихващане са на стойност над 10 000 лв. В представените договори е записано, че сумите ща бъдат преведени по банков път, а са представени РКО и ПКО за извършени разплащания в брой.

В представена оборотна ведомост за периода 01.01.2021 - 31.10.2021 г. няма осчетоводени предоставени и погасени заеми в Сметки 413 и 501. В хода на проверката на 15.12.2023 г. на лицето
М. А. било връчено ИПДПОЗЛ № П-16001323223264-040-
001 /01.12.2023 г., по което не били представени изисканите документи и писмени обяснения.

Съгласно представените Оборотни ведомости за 2021 г. и 2022г. от ревизираното лице по Сметка 151 „ Получени краткосрочни заеми“:

за 2021 г. е с начално салдо в размер на 406 855,36 лв. движение по кредита в размер на 295 815,72 лв. и крайно кредитно салдо в размер на 435 734,70 лв.

за 2022г. е с начално салдо в размер на 435 734,70 лв. движение по кредита в размер на 367 453,59 лв. и крайно кредитно салдо в размер на 392 752,85 лв.

Въз основа на тези данни ревизиращият екип приел, че по счетоводни данни, голяма част от дейността на РЛ се финансира от получени заеми, за които същото дължи съответно определената му по договор лихва. В период, в който дружеството-жалбоподател има нужда от финансиране за дейността си за което тегли заеми както от финансови институции така и от представляващият дружеството за които дължи лихва, същото отдава заеми на свързано лице, което лишава дружеството от така необходимите му средства и довежда до загуби и щети, поради товар че търпи загуби от дължимите лихви без да получава насрещна престация / лихва за отдадените заеми /, не е определен размер на лихвите по договорите, договорите са сключени между свързани лица, няма издадени фактури за лихви, нито осчетоводени такива вземания по лихви от „НИКО НВ 64“ ЕООД.

В хода на извършената ревизия на база на всички горецитирани факти и обстоятелства данъчните органи не установили доказателства за разходване на парични средства в брой от касата на дружеството в размер на 252 000 лв., поради което приели, че представените в хода на проверката 28 бр. договора за парични заеми от 2021 г. между „НИКО НВ 72” ООД и „НИКО НВ 64“ ЕООД са привидни, създадени за целите на извършената проверка на 12.12.2022 г. в обекта на дружеството, при която е установена касова наличност в размер на 2 507,97 лв. Въз основа на това ревизиращият екип приел, че „НИКО НВ 72” ООД е извършило скрито разпределение на печалба съгласно §1, т.5, б „а“ от ДР на ЗКПО на суми - 252 000 лв., несвързани с дейността на „НИКО НВ72“ ООД, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик. По смисъла на § 1, т.4, б „в“ от ДР на ЗКПО извършеното скрито разпределение на печалба се смята за разпределен дивидент. Органите по приходите приели, че сумата от 252 000 лв. следва да се обложи с данък върху дивидента - данък при източника по реда на чл. 194 от ЗКПО/ окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ / - 5 %. Според данъчните органи, ЗЛ е било длъжно да подаде декларация по чл.55 от ЗДДФЛ за четвърто тримесечие до края на м.01/2023г., с която да декларира удържаният данък дивидент в размер на 5 % от изплатената сума като платец на дохода.

Разпитан в качеството на свидетел по делото е В. Г., който сочи, че през 2022 г. е работил като шофьор в Екарисаж гр. Варна. Всеки понеделник идвал в Карловско, Пловдивско и Пазарджишко. През 2022 г. управлявал т.а „МАН“, с рег. № [рег. номер], извършвал курсове до склад на „Нико НВ 72“, откъдето вземал месни и млечни продукти, с лош външен вид, които откарвал в Екарисаж – гр. Варна. На място измервали продуктите, които товарел, за което издавал потвърдителни бележки, за натовареното количество стоки от най-ниско рисковата категория 3. Приблизително на курс качвал около 300, 600, 700 кг. Впоследствие се издавала фактура и когато идвал следващият път в гр. Пазарджик му била плащана.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като обоснована и компетентна, приета и неоспорена от страните. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че счетоводството на „НИКО НВ 72“ ЕООД отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, националните счетоводните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия в Република България. Изградената счетоводна система осигурява всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции. Използва се специализиран счетоводен софтуер „Плюс-Минус“. За отчитане на материалните запаси се използва складов софтуеър „Склад Про“ на фирма Микроинвест. В индивидуалния сметкоплан на дружеството са утвърдени и се използват синтетични счетоводни сметки, отговарящи на Закона за счетоводството, за които са създадени достатъчно нива на аналитичност, даващи възможност за ефективен контрол върху разходите, приходите, плащанията и достоверен анализ на разчетните сметки. ВЛ не констатирало разлики от справките от складовата програма към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г., с данните посочени в балансите за съответните години.

Фактури № **********-********** от м.09.2017 г. са включени в дневника за продажби на ЕТ „Нико-Н-Николай Николов“. За горепосочените фактури, изискуеми през същата година, давностният 5 годишен срок изтича през 2022 г. На това основание през 2021 г. за Жалбоподателя не са възникнали основания за прилагане на СС 18 и отписване на тези задължения и увеличаване на финансовият резултат съгласно чл.46, ал.1, т1 от ЗКПО.

Налице са взаимни еднородни вземания между двете фирми. Жалбоподателят е извършил прихващане на своето вземане в размер на 252 000,00 лв. по задълженията си към „НИКО НВ 64“ ЕООД, което по счетоводни данни към 01.01.2021 г. е в размер на 342 000,00 лв. като са взети счетоводни операции по кредитиране на Сметка 413 и дебитиране на Сметка 401 „Доставчици ” със сумата от 252 000.00 лв.

След извършеното прихващане остава непогасено задължение на „НИКО НВ 72“ ЕООД към „НИКО НВ 64“ ЕООД в размер на 98 275,30 лв., което е отписано през 2022 г., като по този начин е увеличен годишният финансов резултат с размера на отписаните задължения.

Не са налице предпоставки за третиране на сумата от 252 000,00 лв. като салдо към 31.12.2021 г., с оглед сроковете по чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО.

Признаването на извънреден приход от 252 000,00 лв. през 2022 г. и облагането на тази сума като дивидент през 2022 г. не кореспондира със счетоводните записвания на договорите за заем и протоколите за прихващания, отразени в счетоводството на „ НИКО НВ 72“ ЕООД през 2021 и 2022 г.

При анализа на счетоводните регистри на жалбоподателя, не се констатираха осчетоводени, които не са свързани с дейността на дружеството като същите са извършени в полза на собствениците срещу представен данъчен документ (например фактура) на името на дружеството. Не се констатираха и осчетоводени суми, които са насочени от предприятието към неговите собственици, които счетоводно не са отчетени като разходи.

В синтетичната хронологична ведомост за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. на „НИКО НВ 72“ ЕООД са осчетоводени 21 бр. протоколи за брак като е дебитирана Сметка 609 „Други разходи“ и е кредитирана Сметка 304 „Стоки“. Бракуваните стоки са осчетоводени по кредита на Сметка 304 “Стоки“ по средно претеглена стойност съгласно СС 2 „Отчитане на стоково материалните запаси“. Този метод на изписване на стоки е оповестен в счетоводната политика на „НИКО НВ 72“ ЕООД и не е променян през 2021 и 2022 г.

Количествата колбаси и млечни продукти по потвърдителни бележки и фактури от „Екарисаж – Варна“ ЕООД отговарят на бракуваните по протоколи за брак количества стоки. По потвърдителни бележки са предадени за унищожаване - 20 300 кг. хр. продукти от животински произход. За същото количество стоки има съставени протоколи за брак. С оглед на представените потвърдителни бележки от специализирана фирма за унищожаване на хр. продукти от животински произход - „Екарисаж Варна“ ЕООД за унищожени 20 300 кг.

На 27.11.2020г., 19.02.2021г. и 28.04.2021г. органите на ОДБХ-Пазарджик извършили проверки в склад за търговия на дребно и смесен магазин за търговия , стопанисвани от дружеството-жалбоподател, при които не били установени нарушения и не са давани предписания по отношение приемане, съхранение и предлагане на храните. Последните били в срок на трайност, съхранявани при подходящи условия, водела се редовно изискващата се документация по СУБХ. Били издадени предписания да се спазват стриктно противоепидемичните мерки, свързани с Ковид-19. Не са констатирани нарушения на относимото към безопасността на храните европейско и национално законодателство.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия (в този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 год. на Върховния административен съд). Ревизионният акт е издаден в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният РА съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения, като изрично препраща и към РД. Ревизионният акт е подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Следователно може да се приеме, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, респективно, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че липсват мотиви за приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че изрично в РА и в потвърдителното решение на ДОДОП е посочено, че правното основание е чл.122, ал.1, т.4 и т. 5 от ДОПК, като органът по приходите е изложил подробни мотиви, защо намира, че воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, и не са представени всички изискани от органа по приходите в рамките на ревизията писмени доказателства.

Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения реда на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, относно това, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа ще бъде определена по особения ред на чл.122 от ДОПК. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК, дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения. Не се споделя и възражението, че органът по приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй като не са установени всички обстоятелства и не е анализиран целия доказателствен материал. Напротив в РД и РА органът е посочил точно установените от него обстоятелства в хода на ревизията, въз основа на кои доказателства се основават изводите му. Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК, доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия и други лица са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, включително и да представи декларации или писмени доказателства. След като същият не се е възползвал от това право, не е представил изрично посочените в РД и РА писмени доказателства, то неупражняването на права от него не може да се приравни на съществено процесуално нарушение.

Процесната ревизия е проведена по реда на чл.122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК. При извършване на ревизията са изискани от дружеството представяне на подробно изброени първични и вторични счетоводни документи и регистри, свързани с дейността на дружеството, като не е спорно, че от него са представени само част от изисканите такива, като липсват доказателства за редовно водено счетоводство, което да дава възможност за установяване на дължимите публични задължения. Поради липсата на документи, изрично изброени във фактическата част на решението, настоящата инстанция намира, че правилно ревизиращия орган са приели, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК– липсва или не е представена счетоводна отчетност и липсват документи, необходими за установяване основата за облагане с данъци.

При изчерпателно посочените предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Размерът на данъка при ревизия по чл.122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Изложените в жалбата възражения, че без основание ревизията се е позовала на наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци и не са представени всички искани документи, са същите както и при административното обжалване, като съдът изцяло споделя мотивите на ДОДОП и са несъстоятелни. Конкретно непредставените документи са подробно описани в констатациите на РД, както и в съставените протоколи, приложени към преписката. Видно е, че от страна на ревизираното дружество не са представени всички изискани документи. Освен това, при ревизията органите по приходите са установили множество пропуски във водената счетоводна отчетност. Относно редовното водене на отделните счетоводни сметки е направен пълен анализ на допуснатите пропуски в счетоводната отчетност, който настоящата инстанция споделя.

Предвид факта, че ревизията е проведена по особения ред, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните доказателства, т. е. в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на ревизията с пълно насрещно доказване. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 2343 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2021 г., Решение № 1148 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2021 г., Решение № 837 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2021 г. Решение № 483 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2021 г. Съдът е дал указания в разпореждането за насрочване на делото, че жалбоподателят следва да проведе пълно, насрещно доказване, за да обори тази презумпция, каквито по делото не са налице.

Правилно ответника в оспореното Решение е приел, че за възникналите задължения към посочения ЕТ са представени единствено фактури от 2017 г., по които не може да се проследи плащанията през годините и действителните задължения, а от друга страна, за претендираните прихванати вземания от правоприемника на ЕТ за целите на проверка са представени еднотипни договори за заем и протоколи за прихващане, в които няма отразени такива сметки и вземания, както и плащания от касата. Следователно, при ревизията не са установени нито реалното плащане от касата на твърдяните заеми, нито възникването на сочените вземания, нито действителното прихващане на несъществуващи вземания с процесните задължения, които предстоят да бъдат погасени по давността, предвид хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Видно от представените 28 бр. договори за заем, в тях е посочено, че заемната сума ще бъде преведена по банков път. По делото не са налице данни, от които да е видно, че реално, а не документално въпросните суми са били предадени на заемателя, липсват банкови и счетоводни документи в тази насока, или разписки за предаването им. Налични са единствено РКО, които не носят подписи на страните по тях, носят единствено печата на дружеството-жалбоподател. При липсата на каквито и да било доказателства за реалното предаване на сумите, предмет на договорите за паричен заем правилно чрез оспореното Решение, въз основа на съставения РА е определен данъка по ЗКПО.

Правилни са изводите на ответника, че предвид данните в представените ГФО и установената касова наличност, декларирането от страна на Н. Ж. Н. и В. В. А., че в други обекти не се съхраняват парични средства, което съществено се отличава от публикуваните данни в предходните ГФО, не са налице годни и надлежно съставени документи за тяхното разходване като са установени големи суми за складови наличности от материални запаси, значителни стойност на наличните средства в касата и големи задължения към доставчици и към финансови предприятия (липсват вземания по заеми или от клиенти по търговски кредити и то в посочените размери). Видно от оборотната ведомост няма водена Сметка 413 „Клиенти по търговски кредити“, съответно не са отразени допълнително представените 28 договори за заем общо в размер на 252 000 лв.; кредитното салдо на сметка 401 „Доставчици“ към 31.10.2021 г. е в размер на 453 543,68 лв. от които 364 342,00 лв. към ЕТ „НИКО-Н-Николай Николов“ и към тази дата няма осчетоводено плащане към доставчици (прихващане с представените протоколи); счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ е с дебитно салдо към 31.10.2021 г. в размер на 276 786,48 лв., т.е. към тази дата по сметката не са осчетоводени предоставени заеми на „НИКО НВ 64“ ЕООД и РКО. Правилно ответника е отчел, че поради непредставяне на банкови документи, както и счетоводни справки от „НИКО НВ 64” ЕООД в качеството му на правоприемник на ЕТ „НИКО-Н-Николай Н.“, не може да се направи цялостен анализ и извод за размера на извършените плащания по 4 бр. фактури, издължени ли са, или има налични дължими салда и техния действителен размер, както и да се извърши съпоставка с наличното задължение по цитираните фактури по счетоводни данни от „НИКО НВ 72” ЕООД. Поради непредставяне на обяснения, оборотни ведомости, главни книги и/или други счетоводни справки от „НИКО НВ 64“ ЕООД не може да се установи осчетоводяването на получените заеми, техния размер и налични ли са паричните средства по касата на дружеството, при получаването им.

В оспореното Решение е прието, че в случая е налице скрито разпределение на печалбата в по смисъла на § 1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗКПО и § 1. т. 5 и т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б" от допълнителните разпоредби на същия закон, които се отнасят до доходи от акции и дялови участия и начислени разходи за лихви. В случая по делото няма каквито и да било преки или в достатъчна степен косвени доказателства за извършено плащане на пари в брой или от банковите сметки на дружеството в полза на неговия управител или свързаните с него лица. Липсват и доказателства, в това число и косвени такива, че парична сума в размера на процесната е постъпвала под каквато и да е форма в патримониума на Н. Н. или че е налице нарастване на неговото лично имущество. Липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството, само по себе си не представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК, вр. § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. По делото не са налице доказателства, че каквато и да било част от сумата, собственост на РЛ е изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Н. Н.. Това не следва и единствено от факта, че Н. Николов е било лицето, което като управител с правомощия по чл. 142 от ТЗ, е отговарял за разпореждането с парични средства на дружеството. (В този смисъл Решение № 2909 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2020 г., I о., решение № 159/5.01.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 5292/2017 г. и др.), поради което оспореното Решение в тази му част, като неправилно и необосновано следва да бъде отменено.

Несъмнено директора на ТД на НАП може да поиска разкриването на банкова тайна, но в конкретната хипотеза тези документи са били изискани от РЛ, което е следвало да ги представи. Именно защото дружеството-жалбоподател не е представило в цялост посочените в ИПДПО документи, подробно описани в РД, вкл. и счетоводни такива, ревизията е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК и поради непредставянето им данъчните органи са констатирали, че не могат да проследят има ли налични дължими салда, изцяло ли са изплатени и да ги съпоставят със задължението на „Нико НВ 64“ЕООД по процесните 4 бр. фактури. Органите по приходите на оспорват, че счетоводството на ревизираното дружество се води по счетоводните стандарти и стандартите и ЗСч / обстоятелство, потвърдено и от заключението на съдебно-икономическата експертиза /. Въз основа на събраните по преписката доказателства обосновано данъчните органи са приели, че не са налице доказателства, от които да е видно, че реално сумите по 28 бр. договора за заем са изплатени по какъвто и да било начин на заемателя, като не се твърди, че същите са неистински. По делото не са налице данни, от които да се направи извод по какъв начин паричните средства са постъпили в патримониума на заемателя, при липсата на банкови документи, разписки или надлежно оформени РКО/ПКО. РКО, приложени по делото не съдържат подписи на техния издател/приемател, налице е единствено печат на едното дружество.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно счетоводен стандарт 18 /СС 18/ който определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване в б.“г“ „ Други случаи на признаване на приходи“, т.2 „ Отписани задължения“ е регламентирано, че приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Давностните срокове са регламентирани в чл.46, ал.1, т. 1 от ЗКПО, който предвижда счетоводният финансов резултат да се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо.

За процесните фактури с издател ЕТ „НИКО - Н-Николай Николов“ издадени през 2017 г. и изискуеми през същата година давностният 5 годишен срок изтича през 2022 г. На това основание през 2021 г. за жалбоподателя не са възникнали основания за прилагане на СС 18 и отписване на тези задължения и увеличаване на финансовият резултат съгласно чл.46, ал.1, т. 1 от ЗКПО, но в случая се касае за непосочен коректен финансов резултат за 2022г., както е отразено и в РД и РА.

Посоченото в т.5 от експертизата, че признаването на извънреден приход от 252 000 лв. през 2022 г. и облагането на тази сума като дивидент през 2022 г. не кореспондира със счетоводните записвания на договорите за заем и протоколите за прихващания отразени в счетоводството на „ НИКО НВ 72“ ЕООД, не променя извода на съда, че в случая няма реално предаване на парични средства по договорите за заем. Обстоятелството, че са счетоводно отчетени не означава, че обективно предмета на договорите е осъществен. На следващо място след като дружеството-жалбоподател, чрез представляващите е декларирало, че не съхранява парични средства на друго място, извън стопанисвания търговски обект, и наличните в него към 12.12.2022г. – 2507,97 лева отново навеждат на извода за привидност и фиктивност на сключените договори за заем, като се отчете и факта на декларираните чрез ГФО големи приходи от дейността.

Посоченото Решение на СЕС по дело С-127/22 по никакъв начин не променя извода, че от представените по делото доказателства не може да се установи на първо място на какво основание са бракувани посочените хранителни продукти, нито да бъда индивидуализирани по вид. Общото посочване на млечни и месни продукти в кг. не позволява да се провери кои точно продукти са били предадени на „Екарисаж-Варна“ ЕООД за унищожаване, което съответства на посоченото от експерта, че бракуваните стоки са осчетоводени по кредита на Сметка 304 “Стоки“ по средно претеглена стойност съгласно СС 2 „Отчитане на стоково материалните запаси“, но същите не могат да бъдат посочени конкретно, поради липсата на описването им в протоколите за брак и потвърдителните бележки. В протоколите за брак не се сочи партидата на бракуваната стока, причините за брака. Липсва документ, в който да е определен обичайния за съответната дейност размер на брака за всяка партида или стоково- материален запас. За да се докаже реализирания брак през ревизираните периоди, жалбоподателят следва да установи при условията на главно пълно доказване чрез съпътстващи документи, обвързващи съответния вид бракувана стока с конкретна партида-документи от производителя, от които да е видно какъв е срокът на годност на всяка една стока. Такива не се представени в производството. Предвид липсата на нормативен документ, който да указва срокът на годност на бракуваните продукти, то добрата търговска практика изисква преди бракуването им да е налице установен фирмен стандарт за това. Доколкото жалбоподателят не е представил такъв утвърден от него стандарт, то и недоказано остава обстоятелството дали действително е изтекъл срокът на годност на бракуваните стоки.

Данъчното третиране на задължения е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО. Нормата определя, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо; 2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението; 3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо; 4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума; 5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон; 6. (данъчно задълженото лице е подало заявление за заличаване.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗКПО определя, че ал. 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението. Изхождайки от законовата регламентация следва извод, че за да се пристъпи към признаване на прихода, следва или да е изтекъл давностният срок или да са налице други основания за отписване на задълженията. Преценката относно отписване на едно задължение следва да се извърши при спазване на изискванията на ЗСч, приложимите счетоводни стандарти, сключените договори и други съществуващи във връзка със сделката документи.

Към отписване на задължение се пристъпва в следните случаи, а именно: 1. Когато кредиторът е престанал да съществува – когато се касае за предприятие, същото е ликвидирано, но ликвидаторът няма претенции към длъжника и в този случай задължението следва да се отпише, тъй като реално не съществува; 2. Ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника, и задължението бъде опростено и 3. Когато е изтекла давността на задължението. Нормата на чл. 110 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД/ определя, че всички задължения, за които законът не предвижда друг срок се погасяват с изтичане на петгодишна давност. С изтичането на тригодишната давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания, съгласно чл. 111 от ЗЗД.

В т. 4. 4. от Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти за финансови отчети на малките и средни предприятия е дадено определение за „приход“ – това е нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала и преценката, отразена в собствения капитал, т. е при отписване на едно задължение в предприятието се формира приход. В същия смисъл, в общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти е посочено, че приход се признава в отчета за приходите и разходите, когато има увеличение на бъдещите икономически изгоди, свързано с увеличение на актив или с намаление на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. Признаването на приход се осъществява едновременно с признаването на увеличението на актив или с намаление на пасив при отписване на задължение, както правилно е посочил и административния орган.

Съдът счита, че съгласно нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, 5-годишният давностен срок е изтекъл реално през 2022 г. Следователно правилно с оспорения РА е извършено увеличение на финансовия резултат. Давността като период от време, който погасява едно задължение изисква същото да е ликвидно и изискуемо и от този момент започва да тече погасителна давност по чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Ликвидно е едно задължение, което е установено по основание и размер, а изискуемо е, когато е настъпил срока за изпълнението му, в случая на паричните задължения неговия падеж.

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за частично законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава частична основателност на жалбата, по отношение установения данък и лихви по ДДЛДМЧФЛ.

При този изход на спора, на страните се дължат разноски, при равнопоставеност между приходната администрация и адвокатите предвид материалният интерес на спора. В този смисъл нормативите по Наредба № 1/2004 не следва да се прилагат без конкретна обосновка, както спрямо адвокатите, така и спрямо ответника - приходната администрация. Конкретни съображения как и защо е формирана тази себестойност на труда, обективиран в процесуалното представителство на ответника – липсва.

Практиката на СЕС е ясна, недвусмислена и императивна и поражда задължение за националният съдия за произнасяне в унисон с нея, независимо от това налице ли е възражение за прекомерност, най-малкото защото по същество СЕС постановява, че тази Наредба, предвид антиконкурентната и същност не може и не следва да бъде годен, обвързващ съда, норматив за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Водещи са себестойността на труда и свободата на договаряне. Отчитайки, че юрисконсултите не осъществяват самостоятелно и по занятие, а в полза, от имено на и по силата на трудов договор, процесуално представителство, съдът счита, че приложими са нормативите по Наредбата за правната помощ. ВАС в своето Тълкувателно Решение № 3/13.05.2010г. по т. д. № 5/2009 г. е постановил, че: „…за разлика от неравнопоставеността на страните в производството по издаване на административния акт с оглед характера на материалното административно правоотношение на власт и подчинение, в съдебния процес те имат равни процесуални права и съответно задължения, включително за разноски...“.

Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско-облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган.

Предвид това, и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 24 изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 360 лв. към които при отчитане материалният интерес на спора съобразно вр. чл. 25, ал. 2 да се прибави максимално допустимото увеличение от 180 лв. или общо 540 лв., а в полза на дружеството-жалбоподател такива по съразмерност в размер на 2 309,84 лева, като се отчете, че претендирания адвокатски хонорар е под минималния на предвидения Наредба № 1/2004 размер.

Така мотивиран, Административен съд –Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Нико НВ 72“ EООД – гр. Пазарджик, представлявано от управителя В. В. А., ревизионен акт № Р-16001323003997-091-001/04.04.2024г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 255/13.06.2024г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта му, в която са установени задължения по ДДЛДМЧФЛ за 2022г. в размер на: главница – 12600 лева и лихви 1902,90 лева, ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част, като неоснователна.

ОСЪЖДА НАП, да заплати на „Нико НВ 72“ EООД – гр. Пазарджик, представлявано от управителя В. В. А. съдебно – деловодни разноски в размер на 2 309,84 лева.

ОСЪЖДА „Нико НВ 72“ EООД – гр. Пазарджик да заплати на НАП съдебно – деловодни разноски в размер на 540 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.