ДОПЪЛНИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 45
гр. В. 04.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОС-В, гражданско отделение, в закрито
заседание на четвърти юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател :В.В.
с участието на секретаря ...................... и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията В.М. гражданско
дело №371 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 във вр с чл.248,ал.1 от ГПК.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е постъпила
молба от ищецът по делото, Т. В.Т.
, в която подържа, че е постановено Решение
№29 от 16.05.2022г. по грд № 371/2018г по описа на ВОС, като със същото
неправилно съдът е приел в диспозитива на решението, че пълния размер на иска е
250 000 лв., като по този размер иска е отхвърлен като неоснователен.
Поддържат, че искът е заведен за сумата от 30 000 лева, частичен
иск от сумата 250 000 лева, като с определение на съда в осз.на 18.02.2022г. по
реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявеният иск, като същият е
увеличен от 30 000 лева на сумата от 180
000 лева, частичен иск от сумата 250 000 лева, т.е. пълният размер на иска
съобразно допуснатото от съда изменение по чл.214 ГПК, е за сумата от 180 000
лева, а не за сумата от 250 000 лева.
С оглед отхвърлената част ищецът е осъден да
заплати разноски на ответника по реда на чл.78, ал.З от ГПК в размер на 1 740
лева, която съдът неправилно е приел, че е за сумата от 250 000 лева, а в
случая разноски се дължат съразмерно на отхвърлената част за сумата от 180 000
лева и същите са в по-малък размер.
Поддържа се, че съдът неправилно е
приел в мотивите и диспозитива на решението, че застрахователят е изпаднал в
забава от датата 18.11.2018г.
Посочва се, че съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ застрахователя отговаря пред увреденото лице, като дължи законна лихва за
забава от датата на уведомяването за процесното ПТП или от виновния водач, или
от датата на образуване на щета пред него от увреденото лице, на една от двете
по-ранни дати.
Сочат, че
са представили доказателства за проведена
процедура пред застрахователя и датата на уведомяване на застрахователя е
16.08.2018г., а не посочената в решението на съда- 18.11.2018г.
С оглед на посоченото молят съда да отстрани допуснатите фактически грешки и
непълноти в Решение №29 от 16.05.2022 г., като приеме, че:1/ пълният
размер на предявеният пред съда иск е 180 000 лева;
2/ да преизчисли дължимите се на ответника
разноски по чл.78, ал.З ГПК, съобразно размера на отхвърлената част от иска,
т.е. за сумата от 150 000 лева до 180 000 лева;3/ датата, от която се дължи
законнна лихва върху размера на присъденото обезщетение да се счита 16.08.2018г.
Ответникът ,уведомен
за подадената молба не е взел становище .
Съдът като взе
предвид подадената молба счита,че същата е допустима като подадена в срока по
чл.248,ал.1 от ГПК,а по същество е частично основателна.
Действително с Решение №29 от
16.05.2022г., съдът е приел в диспозитива и мотивите на решението, че пълния размер на
предявения иск е 250 000 лв., като
по този размер иска е отхвърлен като неоснователен. От данните по делото е видно, че искът е заведен за сумата от 30 000 лева, частичен иск от
сумата 250 000 лева, като с определение на съда в осз.на 18.02.2022г. по реда
на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявеният иск, като същият е
увеличен от 30 000 лева на сумата от 180
000 лева, частичен иск от сумата 250 000 лева, т.е. пълният размер на иска
съобразно допуснатото от съда изменение по чл.214 ГПК, е за сумата от 180 000
лева, а не за сумата от 250 000 лева.
В случая разноски се дължат съразмерно с
отхвърлената част на иска, която съдът неправилно е приел, че е за сумата от
250 000 лева, а не за 180 000 лева,
каквато е цената на частично предявеният иск.
Разноските по делото дължими от ищеца на ЗК“Л.И.“,
съразмерно на отхвърлената част от иска
на осн. Чл.78 ал.3 ГПК следва да се считат в размер на 54,16 лв., а не както
неправилно е определил съда 1 740 лв.
Искането за допускане на поправка на датата на дължимата върху обезщетението лихва, да се
счита от 16.08.2018,/ датата на уведомяването ,
а не както е посочено в решението 18.11.2018г, съдът намира за
неоснователно.
В мотивите на решението си, съдът
подробно е посочил защо счита като дата на забава -18.11.2018г. и не се налага възпроизвеждане на мотивите в
настоящият съдебен акт.
В тази част искането е неоснователно
и следва да се остави без уважение.
Налице са условията на ЧЛ.247 и чл.248 ГПк .
В 1м. от постановяване на решението страната е поискала изменението му в частта на разноските.
Изпълнена
е и процедурата по чл.247 ал.2 и чл.248 ал.2 ГПК.
Водим
от горното,ВОС:
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ЯВНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В диспозитива и мотивите на Решение №29 от 16.05.2022г. по
грд № 371/2018г по описа на ВОС, в
които съдът е приел, че пълния размер на предявения иск е 250 000 лв., а не правилния такъв 180 000 лева, частичен иск от сумата 250 000 лева,
ИЗМЕНЯ Решение №29 от 16.05.2022г. по грд № 371/2018г по описа на ВдОС, в
частта за разноските по чл.78 ал.3 ГПк , дължими от ищеца Т. В.Т. на ЗК“Л.И.“, АД, съразмерно на
отхвърлената част от иска, Като
ОСЪЖДА
Т. В.Т.
ЕГН : ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“Л.И.“, АД-гр.С., бул.“С.Ш.„ №*, ЕИК * на основание чл.78 ал.3 ГПК , разноски в
размер на 54,16 /петдесет и четири
лева и шестнадесет ст /лв., а не както неправилно е определил съда
1 740 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на поправка на датата на дължимата върху обезщетението лихва,
да се счита от 16.08.2018,/ датата на уведомяването /, а не както е посочено в решението 18.11.2018г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :