РЕШЕНИЕ
№ 723
гр. Перник, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100231 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу Й. В.
С., предявена по реда на чл. 422 ГПК, да се признае за установено между страните
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, възникнало на
основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № ************* вземане за
следните суми: главница в размер на 3551,44 лева; договорно възнаграждение в размер на
1383,83 лева, дължимо за периода от 01.08.2023 г. до 03.07.2024г. и законна лихва в размер
на 264.32 лева, дължима от 03.07.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Доколкото заповедният съд е отхвърлил заявлението, в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата 1288,92 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“, както и 2300,65 лева – за закупена услуга „Флекси“, ищецът моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати посочената сума.
Ищецът твърди, че на 12.12.22 г. между него и Й. В. С. бил сключен договор за
потребителски кредит № *************, по силата на който на ответницата била отпусната
в заем сумата от 4000 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска 191,58 лв.,
ГПР 49,20 %, ГЛП 41%, лихвен процент на ден 0,11 %, като по този начин общото
задължение по кредита възлизало на 6895,80 лв. Уговорено било и заплащане на
допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1600 лв. и „Флекси“ в размер на 2800 лв., като
вноската по тези услуги била в размер на 122, 22 лева и съответно общата месечната вноска
станала 313, 80 лева , а общото задължение по кредита в размер на 11 295, 80 лева. Твърди
се, че сумата била използвана за рефинансиране на задължения към други посочени
финансови институции, като остатъкът от 171, 39 лева бил преведен, на 12.12.22 г., на
ответницата. Твърди се, че погасителният план е бил променян по молба на
1
кредитополучателя, за което бил сключен допълнителен анекс към договора, с което било
отложено плащането на 1 вноска № 3. Твърди се, че кредитополучателят е извършвал
частични плащания – в общ размер 2913,60 лв., в резултат на което частично били
погасявани част от главницата и лихвите за забава и такси по Тарифа на дружеството.
Твърди се, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в
забава, договорът е прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно
изискуеми на 03.07.2024 г., за което обстоятелство Й. В. С. е уведомена, чрез уведомително
писмо, на посочения от нея адрес в договора. След обявяването на предсрочна изискуемост
е начислено обезщетение за забава върху цялата вноска (включваща задължение за главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги).
Посочено е, че последното плащане на сумата от 314,00 лева от 15.12.2024 г, направено
непосредствено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
не е отразено при изготвяне на заявлението. Направеното плащане е отнесено към
задължението за законна лихва и така остатъчната дължима законна лихва от 03.07.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г. е в размер на 264,32 лева. Разяснено е, че
предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на
вземането, неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника е в размер
1383,83 лева, дължимо за периода от 01.08.2023 г. до 03.07.2024г. Не се претендира
договорно възнаграждение за периода след 03.07.2024г.
Ответната страна оспорва исковете по основание и размер. Счита договорът за
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 21, ал.1 ЗПК, чл. 10,
ал.4 чл. 11, чл. 19, ал.4 и чл. 33 ЗПК, за което излага подробни съображения. Обосновава се,
че договорът е нищожен поради липса на дата на сключването му. Оспорва се представеното
известие за доставяне, като неустановяващо съдържанието на изпратеното. Оспорва се
обстоятелството ответникът да е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Моли се за отхвърляне на предявените искове
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане
на възнаградителната лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 7194/2022 г., намира, че
за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница и
лихва. По отношение осъдителния иск за заплащане на възнагражденията по закупени
пакети за допълнителни услуги– възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за закупена
услуга „Флекси“ лв., съдът намира, че същият следва да бъде разгледан, тъй като се касае за
последващо обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
2
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване на следните предпоставки: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно
настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна
изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за
заплащане на договорно възнаграждение; 3) наличието на валидно постигната договореност
между страните за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
4) изпадане на ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост
и установяване на нейните предпоставки; 5) размера на вземанията.
От представения договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ************* и
общи условия се установява, че на 12.12.2022 г. „Профи Кредит България“ като
кредитодател и Й. С. като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя
да бъде предоставена парична сума в размер на 4000 лв., която следва да бъде върната на
кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 191,58 лева. Уговорен е ГПР
49,20% и годишен лихвен процент 41,00 %, като по този начин общата сума, която подлежи
на връщане възлиза на 6895,80 лева. С договора е уговорено и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги „Фаст“ 1600,00 лв. и „Флекси“ 2800,00 лв., като месечната
вноска за погасяване на вземанията за закупени пакети за допълнителни услуги възлиза на
122,22 лв. По този начин общият размер на всички задължения по договора възлиза на
11295,80 лева, при вноска 313,80 лв., платима на 1-ви календарен ден от всеки месец.
Последното се изяснява и от приложения погасителен план към договора. Към договора са
приложени Общи условия – Версия 5/18.04.2022 г., които носят подписа на
кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 8.1 от ОУ клиентът се задължава да
върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения, възникнали във връзка с
него, по банковата сметка на кредитора. Към договора са приложени и Декларация по
образец, информация относно обработката на личните данни, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – всички
подписани от ответницата, с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК, както
и Анекс към договора за потребителски кредит № 1 от 15.03.2023 г., с който се променя ГПР
на 44, 45 %, броя на вноските и крайният падеж е предоговорен на 01.01.2026 г.
От съвкупната преценка на представените доказателства се установява и вторият
правно-релевантен факт, а именно – реалното предоставяне на заемната сума. Фактът, че
кредитът е бил усвоен, се подкрепя и от заключението по приетата ССчЕ, която съдът
кредитира изцяло като изготвена компетентно, подробно и безпристрастно. Същата
установява, че кредитът е усвоен чрез рефинансиране на задължения на кредитополучателя
към други финансови институции. Индиция относно реалното предоставяне на заемната
сума е и фактът на извършваните частични погасявания в общ размер на общо 2913,60 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че заемната сума възлиза на 4000 лв.,
договорната лихва – 2084,75 лв. При отчитане размера на кредита, броя на месечните
вноски, ГЛП и размерът на вноската за закупен пакет годишният процент на разходите би
бил 130,90 %. Общата сума на направените плащания по ДПК ************* е в размер на
2913,60 лева отразено по дати в горната таблица. С внесената сума при съответното
отчитане би била погасена сума в размер на 1959.91 лева, по погасителен план - за главница
в размер на 448.56 лв., за договорена лихва в размер на 700.92 лв., за услуга „Фаст“ в размер
на 311.08 лв. и за услуга Флекси 499.35 лв., като лихвата за забава в размер на 569.69лева за
периода от 02.01.23 г. до 03,07,2024 г. е заплатена изцяло. Според вещото лице непогасеният
остатък по Договор за потребителски кредит профи кредит стандарт
№*************/12.12.2022г. съгласно клаузите на договора и анексите е в размер на
3
8524.84 лева от които: главница в размер на 3551.44 лев, договорена лихва в размер на
1383.83 лева за периода от 10.08.2023г до 03.07.2024г., законна лихва за забава в размер на
79,79 лева от 28.08.2019г до 23.03.2021г. и възнаграждение за допълнителен пакет услуги в
общ размер на 3589.57 лева. Ако направените вноски се отнесат само за погасяване на
главница и договорено възнаграждение, то с внесената сума в размер на 2913,60 лева, биха
били погасени по погасителен план - платена главница в размер на 877,56 лв., падежирали
вноски до 01.12.2023г., платена договорена лихва в размер на 1844.53 лв., за периода от
12.12.2022г до 12.04.2024г.., платена лихва за забава в размер на 191,51 лева за периода от
03.07.2024г./ дата на предсрочна изискуемост/до 15.12.2024г.. Непогасения остатък по
Договор за потребителски кредит профи кредит стандарт №*************/12.12.2022г. би
бил в размер на 3379,21 лева от които: В случай, че с направените вноски са погасявани
само главница, то с внесената сума в размер на 2913,60 лева, биха били погасени по
погасителен план - платена главница в размер на 2913,60 лв. падежирали вноски до
01.05.2025г. и частично платена главница от 88,49 лева за вноска с падеж 01.06.2025г. по
погасителен план.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по
кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези
разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на
разходите е 49, 20 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти
включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на
разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Предвид
предпоставките, при които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то същите са с
характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при
формирането на ГПР (те са сигурен разход за потребителя). С включването на
възнаграждението по услугите „Фаст“ и „Флекси“, , размерът на ГПР, би възлизал според
вещото лице на 130,90 %, а не на посочената в договора стойност и надхвърля пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС на Република България. Ето защо съдът намира, че сочените клаузи, доколкото
заобикалят императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни.
4
Възнагражденията за допълнителни услуги по договора за кредит представляват
разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
При формирането на този си извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива
2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване
на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на
съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този
компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването му.
Поради това настоящият състав приема, че в случая е нарушено изискването за
посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води
до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
За пълнота във връзка с останалите наведени доводи следва да се посочи, че
невключването на посочените допълнително услуги в ГПР представлява и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузите относно тяхната дължимост са и неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, при липса на данни за индивидуално уговаряне, каквито
не могат да се почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно
типизиран. Посочените такси представляват предпоставка за значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца - кредитодател и потребителя, поради което
клаузите, които уреждат това задължение се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.
1 ЗЗП и като такива нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Посочените задължения,
произтичащи от клаузите на договора и ОУ, целят да заобиколят и разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, която забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с
5
усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл - решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на
ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. При
установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по
договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по
приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата
стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
С оглед на извода за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, заемателят дължи връщане единствено на получената главница, която в процесния
случай след приспадане на извършените плащания възлиза на 1086,40 лева, до която сума
следва да се уважи предявения установителен иск, а в останлата част исковете като
неоснователни следва да се отхвърлят.
Решение от 15 юни 2023г. по дело С-520/21 на СЕС е постановено по преюдициално
запитване на полски съд, отправено в рамките на производство между частно-правни
субекти, образувано по предявен иск от потребител против банка за заплащане на
реализираната печалба от ползване на заплатените вноски по договор за ипотечен кредит,
съдържащ според потребителя неравноправни клаузи за преизчисляване, правещи го изцяло
недействителен, ведно със законната лихва. В писмения отговор банката е възразила
договорът да бъде обявен да недействителен, евентуално е поддържала, че, ако договорът
бъде обявен за недействителен, единствено тя, а не кредитополучателят, има право да
претендира вземане, поради използване на паричните средства без правно основание.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на чл.6, § 1 и чл.7, § 1 т Директива
93/13/ ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителски договори, както и на принципите на ефективност, правна сигурност и
пропорционалност. Поставеният спор пред запитващата юрисдикция се отнася до правните
последици, до които може да доведе обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло
недействителен, тъй като след премахването на неравноправните клаузи не може да се
изпълнява, по-конкретно относно насрещните претенции на страните по договора. В т.68 на
решението на СЕС се приема, че съвместимостта с правото на Съюза на национални
правила, уреждащи практическите последици от нищожността на договор за ипотечен
кредит, поради наличието на неравноправни клаузи, зависи от това дали тези правила, от
една страна, позволяват да се възстанови правното и фактическо положение на потребителя,
в което би се намирал при липсата на този договор, а, от друга страна, не застрашава
търсения с Директива 93/13 възпиращ ефект. Посочено е, че, подобно на възможността за
потребителя да предяви вземания, произтичащи от нищожността на договора за ипотечен
кредит, претенциите на продавача или доставчика спрямо потребителя биха могли да бъдат
допуснати само, ако не застрашават целите, посочени в т.68 от решението. Прието е, че
тълкуване на националното право, според което кредитната институция би имала право да
иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства,
предоставени за изпълнението на този договори, следователно да получи възнаграждение за
ползването на тези средства от потребителя, би допринесло за премахване на възпиращия
ефект, който обявяването на договора за недействителен упражнява върху продавачите или
доставчиците. Даденият отговор от СЕС е, че в контекста на обявяването на договор за
6
ипотечен кредит за изцяло недействителен, тъй като след премахването на неравноправните
клаузи той не може да се изпълнява, чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебна практика по тълкуването на националното
право, според която потребителят има право да иска от кредитната институция обезщетение,
надхвърлящо връщането на платените месечни вноски и разноските, платени във връзка с
изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от
поканата за плащане, при условие, че са спазени целите на Директива 93/13 и принципът на
пропорционалност, но не допускат съдебна практика по тълкуване на националното право,
според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение,
надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този
договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.
В решение № 129 / 30.07.2024 г. на ВКС , Първо ТО, е дадено разяснение, че при
приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл.23
ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от
приложение на чл.23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за
кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.
При сравнение между възнаграждението, което би получил кредитора, ако беше
изпълнил изискването за посочване в договора на компонентите на ГПР, в размер на ГПР
49,20 % без съобразяване на неравноправните клаузи, върху предоставената за ползване
сума от 4 000лв. за срока на ползването й, като се има предвид, че задължението на
ответника е разсрочено и той не е бил длъжен да се възползва от възможността за
предсрочно погасяване на кредита и законната лихва върху неиздължената чиста стойност
на кредита се налага извод, че сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение
на чл.23 ЗПК е в негова полза. Приложената санкция, поради неизпълнение на изискванията
на ЗПК при сключване на договора, няма реално възпиращ ефект, тъй като не мотивира
кредитора да измени практиката си при сключването на договори за потребителски кредит и
да изпълнява стриктно задълженията си по силата на Директива 2008/48/ЕО и на
националното законодателство, което я транспонира. Същевременно, санкцията за кредитора
се явява и неефективна и непропорционална, тъй като с присъждането на законната лихва
върху чистата стойност на кредита от подаване на заявлението, положението на потребителя
допълнително и значително се влошава и се забавя заплащането на лихвоносната главница,
предвид приложението на разпоредбата на чл.76 ЗЗД.
Налага се извод, че прилагането на разпоредбата на чл.86 ЗЗД в случая не
съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна
хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и, за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
Поради всичко изложено, се налага извод, че в случая в полза на кредитора не следва
да се присъжда, на осн. чл.86 ЗЗД, законната лихва върху чистата стойност на главницата,
считано от подаване на заявлението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част на иска.
7
Съобразно списък по чл. 80 ГПК се претенидрат такива за ДТ в размер на 195, 48
лева, 300 лева – депозит за ССчЕ и 360 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че дължимото се поначало юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство е в размер на 100 лева.
В заповедното производство се претендират разноски, както следва 192, 06 – ДТ , 180
лева - юрисконсултско възнаграждение и 80 лева – подготовка на документи. Съдът намира,
че дължимото се в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение е в размер на
50 лева, като искането за заплащане на суми за подготовка на документи е неоснователна,
доколкото посочената дейност се обхваща от дейността на юрисконсулта, за която се
присъжда възнаграждение.
Съразмерно с уважената част на иска следва да се присъдят за исковото производство
– 71,45 лева, а за заповедното 29,05 лева.
Съдът констатира, че на вещото лице е определено възнаграждение в размер на 500
лева, от които внесени са 300 лева. Следва разликата от 200 лева, да се разпредели между
страните съобразно изхода на спора, като същите я внесат по депозитната сметка на съда, а
именно ищецът да заплати 176 лева, а ответницата 24 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят съразмерно сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 704 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Й. В. С., ЕГН
**********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на осн. чл. 23 ЗПК,
сумата от 1086,40 / хиляда осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - чистата
стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *************/12.12.2022 г..,
КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на осн. чл. 86 ЗЗД на законна лихва върху тази
сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, срещу Й. В. С. , ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо Й. В. С., ЕГН ********** за сумата
2465,04 лева – представляваща разликата над сумата от 1086, 40 лева до заявения размер от
3551,44 лева - неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
*************/12.12.2022 г., 1383,83 лева – неплатено договорно възнаграждение, както и
сумата 264,32 лева – законна лихва за забава от 03.07.2024 г. до 29.12.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1288,92 лева – възнаграждение за закупена услуга
8
„Фаст“, както и 2300,65 лева – за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Й. В. С., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 71,45 лева – разноски в
исковото производство и сумата от 29,05 лева – разноски в производството по ч.гр. д. №
7194/24 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на
Й. В. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 704,00 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на
по депозитна сметка на Районен съд Перник сумата от 176,00 лева – допълнително
възнаграждение за изготвяне на ССчЕ.
ОСЪЖДА Й. В. С., ЕГН ********** да заплати на по депозитна сметка на Районен
съд Перник сумата от 24,00 лева – допълнително възнаграждение за изготвяне на ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението препис да се приложи по ч.гр. д. № 7194/24 г. по
описа на Районен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9