Решение по дело №760/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2016 г. (в сила от 26 юли 2018 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20165200500760
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…524…/16.12.2016г.,гр.Пазарджик

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито заседание на двадесет и осми  ноември през две хиляди и шестнадесета година,в състав:

                                                                                                       Председател:Албена Палова

                                                                                          членове: Борислав Илиев

                                                                                                  Мариана Димитрова

при секретаря К.Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №760 по описа на Съда за 2016 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Обжалва се решение №173 постановено на 10.06.2016г. по гр.дело № 323 по описа на Велинградския районен съд за 2015г., с което е отхвърлен иска за признаване на установено по отношение на Мюсюлманско изповедание със седалище и адрес на управление на дейността :гр. София на ул. „Братя Миладинови” №27, представлявано от главния мюфтия М.А.Х., че Местно поделение Мюсюлманско настоятелство –с.П. ЕИК176829517, със седалище и адрес на управление на дейността: с. с.П., Велинградска община, представлявано от председателя С.И.С. ЕГН********** е собственик на урегулиран поземлен имот ХVІІІ – За Д. в квартал  по плана на с. с.П., Велинградска община, целият с площ от 450.00 кв.м, при съседи и граници по скица: от север – улица, от изток – урегулиран поземлен имот ІХ – ритуална зала, поща и здравна служба, от запад – урегулиран поземлен имот ХVІІ-, ,  и от юг – урегулиран поземлен имот ІХ – За ритуална зала, здравна служба и част от урегулиран поземлен имот ХVІІ-, ,  с неприложена регулация, заедно с построената в същия имот масивна сграда, представляваща Д.та на с. с.П., Велинградска община, със застроена площ от 156.00 кв.м., състояща се от два редовни етажа, зала за молитви и минаре. Отхвърлен е иска за отмяна на нотариален акт №, том , регистър №, нотариално дело № от 2009 година на нотариуса Л.Т., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №539 с район на действие Велинградския районен съд. Присъдени са разноски.

В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ищецът в първоинстанционното производство Местно поделение мюсюлманско настоятелство, представлявано от С.С.-председател твърди,че обжалваното решение е неправилно.Формулира искане същото да бъде отменено. Излага съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като твърди,че е постановен при нарушение на процесуалния закон-изводите на съда са противоречиви при обсъждане на приетите по делото доказателства, и на материалния закон ,и е необосновано. Основния развит довод във въззивната жалба,е че неправилно първоинстанционният съд е приел,че не е налице правоприемство между Мюсюлманско настоятелство село с.П. и Местно поделение Мюсюлманско настоятелство село с.П..  В подкрепа на този си довод обсъжда ангажираните по делото писмени доказателства.

В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата,в който изразява становище за неоснователност на същата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт, обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията на другата страна и събраните пред първата инстанция доказателства, прие за установено следното:

Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,поради следните мотиви:

Правилен, обоснован и съобразен с действащите правни норми е извода на първоинстанционния съд,че в качеството си на ищец, претендиращ правото на собственост върху УПИ ХVІІІ-Д. в кв. по действащия план на с.с.П.,Община Велинград с площ от 450 кв.м.,ведно с построената в имота масивна сграда-Д.,със застроена площ от 156 кв.м. не установява в процеса на доказване логична верига от обстоятелства за правоприемство/ транслиране/ на вещното право на собственост от титуляра на правото към  1998г. „Джамийско настоятелство“-с. с.П., съответно към 2002г. –Мюсюлманско настоятелство-с.с.П..

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд,че правоприемство между Мюсюлманско настоятелство–с.П. ЕИК112582132 и ищецът не е доказано. Правилно са ценени събраните по делото доказателства,и правилен е изводът на съда ,че Мюсюлманско настоятелство–с.с.П. ЕИК112582132 съществува от 1997 година и е прекратено в края на 2015 година, а ищцовото Местно поделение Мюсюлманско настоятелство –с.с.П. ЕИК176829517 съществува едва от 2015 година,като от момента на вписването му до края на 2015 година двете настоятелства са съществували съвместно.

Несъстоятелни са изложените в жалбата твърдения за наличие на правоприемство. Тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото. Правилен е изводът на съда,че обстоятелствата относно органите на управление на вероизповеданията са неотносими относно установяването на правоприемството в собствеността. По делото липсват каквито и да било доказателства ,че местното поделение е  правоприемник на Мюсюлманското настоятелство-с.П..

След влизане в сила на Закона за вероизповеданията от  2003 г. принципалът в лицето на Мюсюлманското изповедание не е поискал вписването на „местно поделение мюсюлманско настоятелство- Свата Петка – като местно поделение без собствена правосубектност,отделна от тази на Изповеданието,а напротив поискал е вписването на същото- като новообразувано юридическо лице. В този смисъл настоящият състав изцяло споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд за липса на правоприемство между Мюсюлманското изповедание  и ищеца.

При извършеното от ответника оспорване на твърденията на ищеца относно наличието на правоприемство, тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване по общия исков ред и с предвидените в ГПК доказателствени средства. И предвид изложеното по-горе следва да се приеме,че твърденията на ищеца относно наличието на правоприемство между него  и "Мюсюлманско настоятелство- с.П.  са останали недоказани, което е достатъчно самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск за собственост.

Решението на първоинстанционния съд е валидно,допустимо и правилно,като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Доказателствата са обсъдени в съвкупност,мотивите са ясни и последователни.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,настоящата инстанция препраща към тях.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 600,00 лева-възнаграждение за адвокат.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

 

Р     Е      Ш      И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №173 постановено на 10.06.2016г. по гр.дело № 323 по описа на Велинградския районен съд за 2015г.

ОСЪЖДА Местно поделение Мюсюлманско настоятелство село с.П. ,общ.Велинград ЕИК176829517, със седалище и адрес на управление на дейността: с. с.П., община Велинград , представлявано от председателя С.И.С. ЕГН********** да заплати на Мюсюлманско изповедание със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София , ул. „Братя Миладинови” №27, представлявано от главния мюфтия М.А.Х. сумата в размер на 600 /шестстотин / лева- представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

Решението  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                             Председател:

 

                                                                                      членове: 1.

 

                                                                                                       2.