Решение по дело №745/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.10.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28.09.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		745		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 465795-F480065 от 30.09.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „ХИКС ЗОНА 14“ ЕООД, със седалище: гр. София ж.к. „Зона Б-18“, бл. 8, ет. 6, ап. 32, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ч.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Депозирана е молба от упълномощен процесуален представител – адв. В., който заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена от съда, а НП отменено.

Въззиваемата страна НАП, редовно призована, също не се представлява в съдебното заседание.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /30.09.2019 г./, датата на връчване на същото /05.08.2020 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /12.08.2020 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект имащ право на жалба срещу процесното постановление.

На 01.04.2019 г., около 13:00 часа, свидетелите Р.Н. и А.Я., в качеството си на инспектори по приходите при ЦУ на НАП - София, извършили проверка на търговски обект-магазин, находящ се в гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ № 1, сградата на ГУМ, втори етаж, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ХИКС ЗОНА 14“ ЕООД, със седалище: гр. София ж.к. „Зона Б-18“, бл. 8, ет. 6, ап. 32, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ч.С.. Проверката имала за цел да установи дали се издават фискални документи при извършване на продажби.

Свидетелите извършили контролна покупка преди легитимация, на обща стойност 2,00 лева, която заплатили в брой. За заплащането на тази сума служителят в обекта Синмин Ч., с ЕГН **********, на длъжност продавач-консултант не издал фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство, съгласно изискванията на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Не била издадена и касова бележка от кочан с ръчни касови бележки отговарящи на изискванията на същата наредба.

Свидетелите се легитимирали малко по-късно на служителя. 3а извършената проверка бил съставен констативен протокол (ПИП) № 0398640/01.04.2019 г., с който управителят на дружеството, който присъствал на място, бил поканен да се яви на следващия ден в ЦУ на НАП - София и да носи посоЧ.ите в протокола документи. Приложена е ПАМ. Освен това, от фискалното устройство в обекта бил разпечатан т.нар. финансов отчет - КЛЕН (разпечатка за всички извършени за деня продажби) от 01.04.2019 г.. От този КЛЕН, който е неразделна част от АУАН се вижда, че процесната продажба не фигурира в него.

В сградата на НАП се е явил управителя на дружеството нарушител в указаните в КП ден и час и поради това, като намерил, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свидетелят Р.Н., на 02.04.2019 г., му съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F480065 за извършеното нарушение, като АУАН е съставен в присъствието на свидетеля А.Я. и на управителя на търговското дружество. АУАН е връЧ.на последния лично – на 02.04.2019 г. – веднага след съставянето му, срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 465795-F480065 от 30.09.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „ХИКС ЗОНА 14“ ЕООД, със седалище: гр. София ж.к. „Зона Б-18“, бл. 8, ет. 6, ап. 32, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ч.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Със заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е АНО, е оправомощен да издава НП за нарушения по чл. 185 ЗДДС, а органите по приходите - АУАН за нарушения по ЗДДС.

 

Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата  на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. и Я.. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, като ги намира за пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е противоречие между изложеното от свидетелите и отразено в приетите по делото писмени доказателства.

 

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посоЧ.и в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42,  респ. чл. 57  от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентиЧ.начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени са и двата акта, лично на законния представител на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъЧ.документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.

Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС разширява възможностите на търговците, като дава възможност те да издават фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка, издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не издаването на касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава. Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал фискална касова бележка или системен бон при плащането на стойността на услугата, съдът намира, че търговецът е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлеЧ.към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1, тъй като по безспорен начин се установява, че при покупката, осъществена от проверяващите органи на НАП, не е издадена фискална бележка от въведения в експлоатация фискален апарат за извършена продажба, както и не е издадена такава от кочан с ръчни касови бележки.

  Наказващият орган е преценил вида и тежестта на наказанието, и тъй като същото не е със завишена степен на обществена опасност, точно е определил размера на санкцията, а именно минималният, предвиден в закона.

По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като „маловажен случай”. В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице - търговско дружество, и доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).

Неоснователни са изложените от жалбоподателя възражения. Не са представени или събрани доказателства в тяхна подкрепа. Напротив в хода на съдебното следствие е установено участието на св. Я. в извършената проверка на място и присъствието му при съставяне и връчване на АУАН лично на управителя на дружеството жалбоподател. От друга страна по отношение на твърдението, че служителят не владеел български език, също не са събрани каквито и да е доказателства. Нещо повече в обекта освен продавач-консултанта С.Ч., с ЕГН ********** са присъствали още и лицето А.Г.- продавач, както и управителят Ч.С.. Това е отразено в протокола за извършена проверка на стр. 3. Лицето С.Ч., с ЕГН **********, за да заема посочената длъжност и да извършва съответната и трудова дейност свързана с обслужване на клиенти в гр. Дупница следва да владее в достатъчна степен български език. Същият е обслужил и проверяващите органи. Служителят е бил в обективна възможност още на място да се осведоми от другия продавач-консултант или от управителя за естеството и констатациите от проверката, както и да получи от управителя превод и информация. Още един аргумент за несъстоятелността на това възражение е и обстоятелството, че служителят сам е предоставил личните си данни, които са отбелязани в протокола от проверката. Това не би било възможно, ако същият не владееше изобщо български език.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 465795-F480065 от 30.09.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „ХИКС ЗОНА 14“ ЕООД, със седалище: гр. София ж.к. „Зона Б-18“, бл. 8, ет. 6, ап. 32, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ч.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: