Решение по дело №1329/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 601
Дата: 24 април 2024 г.
Съдия: Цвета Желязкова
Дело: 20231100901329
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100901329 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „В.П." АД, с предходно
наименование „Автомагистрали Хемус" АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ул. ****, представлявано от изпълнителния директор Х.Ц.С., тел.
**** срещу „Д." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
В исковата молба се твърди, че в периода април-декември 2021 г. ищецът „В.П.“ АД
(с предходно наименование „Автомагистрали Хемус“ АД) е поддържал трайни търговски
взаимоотношения с „Д.“ ЕООД във връзка с осигуряване на асфалтови смеси за изпълнение
на строителен обект. Отношенията касаели изработка на плътен асфалтобетон в базата на
ищеца в с. Белотинци и продажба на битумна емулсия, производство на базата в с.
Скравена. На 26, 27 и 28.05.2021 г. „В.П.“ АД изработило и предало на „Д.“ ЕООД 271,58
тона плътен асфалтобетон АС 12,5 износващ пласт на покритието А 50/70, на цена 35,00
лева за тон, общо на стойност 9 505,30 лева без ДДС или 11 406,36 лв. с ДДС. Посоченото
колич ество асфалт е получено от купувача в рамките на трите последователни дни, видно
от двустранно подписани кантарни бележки, описани в исковата молба.
Като продавач „В.П.“ АД издало на купувача и получател на стоките „Д.“ ЕООД
оригинална фактура **********/24.06.2021 година. Договорената между страните цена за
покупката на стоката била отразена в съответствие със Закона за счетоводството от
продавача „В.П.“ АД във фактурата.
В периода 01-31.07.2021 г. „В.П.“ АД продало на „Д.“ ЕООД 20,75 тона плътен
асфалтобетон АС 12,5 износващ пласт на покритието А 50/70, на цена 96,00 (деветдесет и
шест) лева за тон, общо на стойност 1 991,62 лева без ДДС или 2 389,94 лева с ДДС. Като
продавач „В.П.“ АД е издало на купувача и получател на стоката „Д.“ ЕООД оригинална
фактура **********/31.07.2021 г. Договорената между страните цена за покупката на
стоката била отразена в съответствие със Закона за счетоводството от продавача „В.П.“ АД в
така издадената фактура.
В същия период 01-31.07.2021 г. „В.П.“ АД изработило и предало на „Д.“ ЕООД
227,99 тона плътен асфалтобетон АС 12,5 износващ пласт на покритието А 50/70, на цена
35,00 лева на тон, общо на стойност 7 979,79 лева без ДДС или 9 575,75 лева с ДДС и издало
1
на купувача и получател на стоката „Д.“ ЕООД оригинална фактура **********/31.07.2021
г. с посочената цена.
Поддържа се, че посочените количества асфалт са получени от купувача преди датата
на издаване на фактурите 31.07.2021 г., видно от двустранно подписаните кантарни
бележки, посочени в ИМ.
Сочи се, че в периода април-декември 2021 г. „В.П.“ АД продавало периодично на
„Д.“ ЕООД битумна емулсия на единична цена от 800,00 лева за тон без ДДС. Продажбите
са извършени – на 23.04.2021 г. „В.П.“ АД продало на „Д.“ ЕООД 2,52 тона битумна
емулсия на обща стойност 2 016 лв. без ДДС или 2 419,20 лв. с ДДС, за което „В.П.“ АД
издало, а ,Д.“ ЕООД приело фактура **********/23.04.2021 г., на 14.05.2021 г. – 2,08 тона
битумна емулсия, на обща стойност 1 664 лв. без ДДС или 1 996,80 лв. с ДДС, и издадена
фактура **********/14.05.2021 г., на 08.07.2021 г. – 0,478 тона битумна емулсия, на обща
стойност 382,40 лв. без ДДС или 458,88 лв. с ДДС и фактура **********/08.07.2021 г., на
21.07.2021 г. - 2,14 тона битумна емулсия, на обща стойност 1 712 лв. без ДДС или 2 054,40
лв. с ДДС и фактура **********/21.07.2021 г., на 25.10.2021 г. - 1,46 тона битумна емулсия
на стойност 800 лв./т без ДДС , на обща стойност 1 127,33 лв. без ДДС (след приспаднат
аванс от 40,67 лв.) или 1 352,80 лв. с ДДС, за което „В.П.“ АД издало, a „Д.“ ЕООД приело
фактура **********/25.10.2021 г., на 07.12.2021 г. - 1,46 тона битумна емулсия на обща
стойност 1 168 лв. без ДДС или 1 401,60 лв. (хиляда четиристотин и един лева и шестдесет
стотинки) с ДДС, за което „В.П.“ АД издало, а „Д." ЕООД приело фактура
**********/07.12.2021 г.
Твърди се, че битумната емулсия е получавана в деня на издаването на фактурите,
което е видно от датата на самите фактури, а плътната асфалтова смес – до датата на
издаване на фактурите, видно от кантарните бележки за продажбите и приемо-
предавателния протокол от 24.06.2021 година. Твърди се, че е бил уговорен падеж за
заплащане на задълженията - датата на издаване на фактурите.
И тъй като на падежа, уговорен между страните, не постъпило плащане ответникът
изпаднал в забава. На 14.05.2021 г. и на 22.10.2021 г. постъпили две частични плащания - за
2004,80 лева по фактура от 23.04.2021 г. и 1500 лева по фактура от 24.06.2021 г.
Общият размер на задълженията на ответника за сумите по фактурите възлизал на 29
550,93 лева, но въпреки поканите нямало плащане. На 22.12.2022 г. ищецът връчил
нотариална покана за плащане на ответника.
По изложените съображения се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 29 550,93 лева - главница по описаните фактури, и 6 986,62 лева – лихва за забава от
падежа на всяка фактура до окончателната дата на предявяване иска/частичното плащане.
Ответникът - редовно уведомен за производството не представя писмен отговор. Във
второ съдебно заседание, след възобновяване на производството по делото, чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото
доказателства, приема следното за установено от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства (кантарни бележки, приемо-
предавателни протоколи, фактури) се установява, че в периода април-декември 2021 г.
страните по делото са в търговски отношения във връзка с осигуряването на асфалтови
смеси за изпълнение на строителен обект на ответника „Д.“ ЕООД, като ищецът „В.П.“ АД
изработва плътен асфалтобетон в базата в с. Белотинци, а битумната емулсия се произвежда
в базата в с. Скравена.
На 26.05.2021 г. са предадени количества плътен асфалтобетон АС 12,5 износващ
пласт на покритието А 50/70, на цена 35 (тридесет и пет) лева за тон, както следва съгласно
двустранно подписани кантарни бележки:
2
26,98 тона съгласно кантарна бележка № 00173 от 26.05.2021 г.;
32,28 тона съгласно кантарна бележка № 00179 от 26.05.2021 г.;
26,24 тона съгласно кантарна бележка № 00180 от 26.05.2021 г.
Установява се, че общото количество асфалтобетон, предадено на 26.05.2021 г.,
възлиза на 85,5 тона, на стойност 2 992,50 лева.
На 27.05.2021 г. са предадени следните количества асфалтобетон:
26 тона съгласно кантарна бележка № 00185 от 27.05.2021 г.;
27,2 тона съгласно кантарна бележка № 00186 от 27.05.2021 г.;
32,24 тона съгласно кантарна бележка № 00189 от 27.05.2021 г.;
26,18 тона съгласно кантарна бележка № 00193 от 27.05.2021 г.;
27,26 тона съгласно кантарна бележка № 00194 от 27.05.2021 г.;
32,24 тона съгласно кантарна бележка № 00195 от 27.05.2021 г.
Общото предадено количество съгласно двустранно подписаните кантарни бележки
възлиза на 171,12 тона на стойност е 5 989,20 лева.
На 28.05.2021 г. са предадени 14,96 тона асфалтобетон съгласно кантарна бележка №
00197 от 28.05.2021 г. на стойност 523,60 лева.
Общото количество плътен асфалтобетон АС 12,5, износващ пласт на покритието А
50/70, предадено от ищеца на ответника за периода 26-28.05.2021 г. възлиза на 271,58 тона
на стойност е 9 505,30 лева. Количествата са отразени и във фактура № ********** от
24.06.2021 г., издадена от „Автомагистрали Хемус“ АД (предишната фирма на ищцовото
дружество) на базата на приемо-предавателен протокол от същата дата, двустранно
подписани, като за ответника протоколът е подписан от управителя О.П..
Установява се, че през юли 2021 г. са съставени следните кантарни бележки за
произведени и доставени от „Автомагистрали Хемус“ АД на Д. ЕООД количества
асфалтобетон:
30,28 тона съгласно кантарна бележка № 00326 от 05.07.2021 г.;
32,16 тона съгласно кантарна бележка № 00332 от 05.07.2021 г.;
23,84 тона съгласно кантарна бележка № 00337 от 05.07.2021 г.;
23,82 тона съгласно кантарна бележка № 00346 от 06.07.2021 г.;
24,26 тона съгласно Кантарна бележка № 00347 от 06.07.2021 г.;
25,1 тона съгласно кантарна бележка № 00357 от 06.07.2021 г.;
24,2 тона съгласно кантарна бележка № 00368 от 07.07.2021 г.;
24,2 тона съгласно кантарна бележка № 00371 от 07.07.2021 г.;
24,06 тона съгласно кантарна бележка № 00375 от 07.07.2021 г.;
16,96 тона съгласно кантарна бележка № 00530 от 19.07.2021 г.;
24,2 тона съгласно кантарна бележка № 00532 от 19.07.2021 г.;
24 тона съгласно кантарна бележка № 00542 от 19.07.2021 г.;
24,12 тона съгласно кантарна бележка № 00562 от 20.07.2021 г.
Установява се, че количествата асфалтобетон са предоставени от производителя на
шофьорите на камиони, като е налице съвпадане с част от шофьорите на камиони и на
превозните средства, получили асфалтобетона в периода 26-27.05.2021 г., за които е налице
и двустранно подписан приемо - предаватеелн протокол.
За тези количества са издадени: фактура № ********** от 31.07.2021 г. за 20,75 тона
на цена 96 лева за тон на стойност 1 991,62 лева без ДДС и фактура № ********** от
31.07.2021 г. за 227,99 тона на цена 35 лева за тон на стойност 7 979,79 лева без ДДС.
Освен посочения асфалтобетон се установява, че „Автомагистрали Хемус“ АД
(предишната фирма на ищцовото дружество) е доставил на ответника „Д.“ ЕООД и битумна
емулсия на цена от 800 лева за тон в количества съгласно приложените по делото фактури,
изпратени на ответника чрез писма с обратна разписка, получаването на които от ответното
дружество не е оспорено своевременно (в срока за отговор на исковата молба), както следва:
2,52 тона на стойност 2 016 лева без ДДС по фактура № ********** от 23.04.2021 г.;
3
2,08 тона на стойност 1 664 лева без ДДС по фактура № ********** от 14.05.2021 г.;
0,478 тона на стойност 382,40 лева без ДДС по фактура № ********** от 08.07.2021 г.;
2,14 тона на стойност 1 712 лева без ДДС по фактура № ********** от 21.07.2021 г.;
1,46 тона на стойност 1 168 лева без ДДС, от които е приспаднат аванс на стойност
40,67 лева, или крайната стойност съгласно фактура № ********** от 25.10.2021 г.
възлиза на 1 127,33 лева без ДДС;
1,46 тона на стойност 1 168 лева без ДДС по фактура № ********** от 07.12.2021 г.
Във фактурите е отбелязано, че битумната емулсия е получавана в деня на издаване
на фактурите. Видно от фактурите, в същите е посочен падеж за плащане - датата на
издаване на всяка фактура.
По делото се установи плащането на следните суми:
-2 004,80 лева с ДДС (1 670,67 лева без ДДС) по фактура № ********** от 23.04.2021
г.;
- 500 лева с ДДС (1 250 лева без ДДС) по фактура № ********** от 24.06.2021 г.
Установява се, че на 22.12.2022 г. е връчена нотариална покана от ищеца до
ответника чрез нотариус В.Б., рег. № 302 на НК. Нотариалната покана е връчена на
представител на ответното дружество, като получаването от упълномощено лице не е
оспорено своевременно – в срока за ОИМ. В поканата се сочи, в периода април 2021г. -
август 2022 г. „В.П." АД, с предходно наименование „Автомагистрали Хемус" АД е продало
асфалтови смеси и битумна емулсия от базите си в с.Скравена и с.Челопеч на Д. ЕООД, като
са останали незаплатени 29 550,93 лв. с ДДС. Дадена е покана за плащане в 5 дневен срок на
посочена банкова сметка.
По делото е прието като доказателство споразумение от 24.11.2023 г., сключено
между страните след датата на предявяване на иска - 18.07.2023 година. В споразумението се
посочва, че длъжникът Д. ЕООД има задължение към „В.П.“ АД в размер на сумата от
29550,93 лева с ДДС по описаните фактури, лихва за забава - 6 986,62 лева с ДДС – и
държавна такса за образуване на т. дело 1329/2023 г. по описа на СГС,VI-10 състав – 1
461,50 лева с ДДС, или общо 37 999,05 лева с ДДС.
В чл. 1, ал. 1 от споразумението „Д.“ ЕООД се е задължило пред „В.П.“ АД да заплати
на три равни вноски сумата в размер на 31 012,43 лева с ДДС (29 550,93 лева по
горепосочените фактури и 1 461,50 лева държавна такса по делото). Съгласно чл. 1, ал. 2
„В.П.“ АД е поел задължението да опрости изцяло задължението за лихва, ако ответникът
изплати задължението си по реда на ал. 1. При неизпълнение е посочено, че „В.П.“ АД има
правото да възобнови производството по т. дело 1329/2023 г. по описа на СГС, VI-10 състав.
С оглед постигнатото извънсъдебно споразумение, по искане на двете страни, с
протоколно определение от 12.12.2023 г. производството по делото е спряно по взаимно
съгласие.
С молба от 19.02.2024 г. „В.П.“ АД е поискал възобновяване на съдебното
производство, като с определение № 701 от 20.02.2024 г. на основание чл. 230 ГПК
производството по делото е възобновено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
В тежест на ищеца по посочените главни искове е да докаже: 1) съществуването на
договори за покупко-продажба на материали; 2) изпълнение на неговото задължение да
достави тези материали при договорените условия; 3) падеж на задължението за заплащане
4
на цената; 4) поканата за плащане.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, както и в първото по делото
съдебно заседание не е оспорил иска и изложените в исковата молба фактически твърдения.
Както е посочено и в решение № 57 от 27.05.2022 г. по т. д. № 432/2021 г., ТК, II TO
на ВКС, съгласно тълкувателната и непротиворечивата практика на ВКС по приложението
на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2 и на чл. 367, ал. 1, вр. с чл. 370 ГПК, с изтичането на срока за
отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да въвежда в процеса
възражения относно възникването, съществуването или погасяването на спорното
материално право.
Поради това и оспорването на изложените фактически твърдения в исковата молба за
извършени доставки от ищеца, направено от процесуалния представител на ответника в
съдебното заседание след възобновяване на производството по делото, което е второ
съдебно заседание по делото, се явява преклудирано.
В допълнение, по аргументите, изложени в решение № 163/17.01.2012 г. по гр. д. №
965/2010 г., I ТО правото на ответника да представи както писмени доказателства, така и да
ангажира други доказателства, не се преклудира с изтичането на срока за отговор на
исковата молба по чл. 370 ГПК (респ. срока за допълнителен отговор), при условие, че
доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането
му открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от
които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено
от фактическа страда с оглед на доклада или на указанията на съда - съобразено със
специалните правила на особеното исково производство по търговски спорове.
По тези съображения, при съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, по
делото се установи, че между страните са съществували трайни търговски отношения за
търговска продажба на асфалтобетон и битумна емулсия, като ищецът е продавач, а
ответникът - купувач.
Касае се за неформален договор за покупко-продажба, който се доказва
представените от ищеца и неоспорени от ответника двустранно подписани кантарни
бележки и фактури, носещи подписите на представители, както на ищеца, така и на
ответника (липсва своевременно възражение от ответника по смисъла на чл. 301 от ТЗ,че
лицата,получили стоката по кантарните разписки не са действали като представители на
ответното дружество), както и от приложените документи от счетоводството на ищеца,
които макар и едностранно изготвени, съответстват на останалия събран доказателствен
материал.
От кантарните бележки се установява и изпълнението от страна на ищеца на
задълженията му по договора, а именно да предаде на ответника договорените количества
асфалтобетон и битумна емулсия.
С оглед правилата на договора за търговска продажба, приложими по процесния
договор, купувачът е следвало да заплати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго – чл. 327, ал. 1
ТЗ. По делото не се установява да е налице изрична уговорка между страните в обратния
смисъл, поради което следва да се приеме, че задължението на ответника за заплащане с
цената е с падеж датата на получаването на предмета на договора, отразена в посочените по-
горе документи – кантарни бележки и фактури.
След като ответникът не е заплатил дължимите суми изцяло – за което липсват
наведени своевременно и твърдения и не са ангажирани доказателства, ищецът е отправил
покана за плащане, обективирана в нотариална покана, връчена на 14.12.2022 г. чрез
нотариус В.Б., вписана в Нотариалната камара под рег. № 302, с район на действие СРС,
съгласно разписка № 165/VIIIБ/2022 г.
По изложените съображения, предявените искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, са основателни за претендираните суми, доколкото е налице признание на ищеца
за получено частично плащане.
5
Изводът за основателност на предявените искове се подкрепя и от установено по
делото извънсъдебно признанието на ответника по смисъла на чл. 175 ГПК, направено в
споразумението от 24.11.2023 г., представено на съда с обща молба на ищеца и ответника от
06.12.2023 година.
Въпросът за това как следва да се цени направеното от страната извънсъдебно
признание за съществуване на факти е изяснен в решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. №
513/2010 г., на ВКС, IV ГО, решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС,
III ГО, решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV ГО и др. Прието е, че съгласно
установената съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея
факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Когато страната е
направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи
правоотношенията и с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни
признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде
ценено от гражданския съд.
Така в решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о. се
отбелязва,че: "Признанието представлява обяснение на страна по делото, което
представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг
орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда,
разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява
годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на
спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания
или с документ, който го материализира."
По настоящото дело признанието на ответника е обективирано в извънсъдебното
споразумение, подписано между страните след образуване на съдебното производство по
настоящото дело, и което, ценено в съвкупност с останалия доказателствен материал, а
именно представените от ищеца документи, води до извода за основателност на претенциите
на ищеца. В споразумението са посочени всички гореописани фактури с дължимите суми и
техните падежи, като с полагането на подписа си под споразумението управителят на
ответника е признал получаван съществуването на произтичащите от фактурите задължения
за плащане.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главното задължение, както и
изпадането на ответника в забава.
С оглед основателността на предявените главни задължения за заплащане на
стойността на доставените количества асфалобетон и битумна емулсия и с оглед
установения падеж на паричните задължения (чл.327, ал.1 от ТЗ – датата на получаване на
стоката) ответникът е изпаднал в забава и за него е възникнало задължение за плащане на
лихва в размер на 6 986,62 лева за периода от датата на подписване на кантарните разписки
и фактурите, удостоверяващи получаването на стоката (с оглед диспозитивното начало,
доколкото за част от стоките има издадени както кантарни разписки,така и фактури, като
фактурите са издадени на дата, следваща датата на кантарните разписки) до 14.07.2023
година, изчислено от съда на основание чл. 162 от ГПК с помощта на компютърна програма,
както следва:
383,37 лева, начислена по върху дължимата сума по фактура № **********/24.06.2021
г. от 24.06.2021 г. до частичното плащане от 22.10.2021 г.;
2 149,33 лева, начислена върху остатъчната дължима сума по фактура №
**********/24.06.2021 г. от 24.06.2021 г. до 14.07.2023 г.;
14,78 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/23.04.2021 г.
от 23.04.2021 г. до частичното плащане от 14.05.2021 г.;
6
97,04 лева, начислена върху остатъчната дължима сума по фактура №
**********/23.04.2021 г. от 23.04.2021 г. до 14.07.2023 г.;
493,96 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/31.07.2021 г.
от 31.07.2021 г. до 14.07.2023 г.;
1 979,18 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/31.07.2021
г. от 31.07.2021 г. до 14.07.2023 г.;
455,97 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № 000400016698/14.05.2021
г. от 14.05.2021 г. до 14.07.2023 г.;
97,77 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/08.07.2021 г.
от 08.07.2021 г. до 14.07.2023 г.;
430,32 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/21.07.2021 г.
от 21.07.2021 г. до 14.07.2023 г.;
247,28 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/25.10.2021 г.
от 25.10.2021 г. до 14.07.2023 г.;
239,47 лева, начислена върху дължимата сума по фактура № **********/07.12.2021 г.
от 07.12.2021 г. до 14.07.2023 г.
По изложените съображения исковете са основателни за претендираните периоди и
суми.
Относно разноските:
С оглед този изход на делото на ищеца се дължат направените разноски в размер на 1
461,50 лв. за заплатена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Съдът


РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1619, район „Витоша“, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.П." АД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. **** по искове с правно основание чл. 327, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 29 550,93 лева (двадесет и девет хиляди петстотин и
петдесет лева и деветдесет и три стотинки) с ДДС - продажната цена на продадените стоки
съгласно фактури **********/24.06.2021 г., **********/23.04.2021 г.,
**********/31.07.2021 г., **********/31.07.2021 г., 000400016698/14.05.2021 г.,
**********/08.07.2021 г., **********/21.07.2021 г., **********/25.10.2021 г. и
**********/07.12.2021 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска (18.07.2023 г.)
до окончателното изплащане на сумите, по искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
сумата от общо 6 986,62 лева с ДДС, както следва – 383,37 лева върху дължимата сума по
фактура № **********/24.06.2021 г. от 24.06.2021 г. до частичното плащане от 22.10.2021 г.;
2 149,33 лева – лихва за забава върху остатъчната дължима сума по фактура №
**********/24.06.2021 г. за периода от 24.06.2021 г. до 14.07.2023 г.; 14,78 лева върху
дължимата сума по фактура № **********/23.04.2021 г. за периода 23.04.2021 г. до
частичното плащане от 14.05.2021 г.; 97,04 лева - върху остатъчната дължима сума по
фактура № **********/23.04.2021 г. за периода 23.04.2021 г. до 14.07.2023 г.; 493,96 лева -
по фактура № **********/31.07.2021 г. за периода 31.07.2021 г. до 14.07.2023 г.; 1 979,18
лева –върху дължимата сума по фактура № **********/31.07.2021 г. за периода 31.07.2021 г.
до 14.07.2023 г.; 455,97 лева – върху дължимата сума по фактура №
000400016698/14.05.2021 г. за периода 14.05.2021 г. до 14.07.2023 г.; 97,77 лева - върху
дължимата сума по фактура № **********/08.07.2021 г. за периода 08.07.2021 г. до
14.07.2023 г.; 430,32 лева – върху дължимата сума по фактура № **********/21.07.2021 г. за
периода 21.07.2021 г. до 14.07.2023 г.; 247,28 лева - върху дължимата сума по фактура №
**********/25.10.2021 г. за периода 25.10.2021 г. до 14.07.2023 г.; 239,47 лева - върху
7
дължимата сума по фактура № **********/07.12.2021 г. за периода 07.12.2021 г. до
14.07.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 461,50 лева – разноски по
делото - за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от съобщението от страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8