№ 371
гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
А. Д. А.ов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235500500214 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ„Д.-Д.-Д.К.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С.З., ***, представляван от
собственика Д.Г.К.,чрез адвокат Я. И. против определение № 139/16.01.2023г.
постановено по ч.гр.д. № 232/2023г. по описа на Районен Съд - Стара Загора,
с което се допуска обезпечение на предявения иск от „Ф.Г.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, против ЕТ „Д.-Д.-Д.К.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.З., ***, представляван от
собственика Д.Г.К., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10000 лв. - стойност на направени подобрения в имот -
помещение-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С.З., ***, чрез
налагане на възбрана върху следния недвижим имот: Магазин със застроена
площ 68 кв.м., с административен адрес: гр. С.З., ***, представляващ сграда с
идентификатор № 68850.506.8739.4, брой етажи 1, с предназначение сграда за
търговия, при съседи на магазина /по нот. акт/: север - магазин на „С.Х.“,
изток - дере, юг - магазин на „С.Х.“ и запад - ул. „Г.К.“, заедно с 16,089 %
ид.ч. от правото на строеж и общите части на сградата, която сграда е
разположена в ПИ с идентификатор № 68850.506.8739 - до размера на иска от
10000 лв. /десет хиляди лева/, като определя гаранция в размер на 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/.
Жалбоподателят обжалва определението, като счита същото за
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбите
на ГПК и трайната съдебна практика. Счита, че съда е допуснал съществено
процесуално нарушение, както и нарушение на материалния закон с
допуснатото обезпечение. Излага подробни съображения. Твърди, че не са
налице предпоставки за допускане на обезпечението, както и че предявеният
1
иск за чието обезпечаване е издадена процесната заповед е изцяло
недопустми и неоснователен. Изводите на съда за наличие на предпоставки за
допускане на обезпечението били абсолютно необосновани и неправилни.
Моли да бъде отменено определение № 139/16.01.2023г. постановено по ч.
гр.д. № 232/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него
бъде постановено друга, с което молбата за допускане на обезпечение на
„Ф.Г.“ ЕООД бъде оставена без уважение. Молят да им бъдат присъдени
направените разноски в настоящото производство.
Постъпил е писмен отговор от „Ф.Г.“ ЕООД,ЕИК ***,седалище и адрес
на управление С.З., ***, представлявано от управителя Г.Г., чрез
пълномощника си адвокат А. С. от АК- Стара Загора, в който заявява, че
следва частната жалба да бъде оставена без уважение и моли съда да
потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Излага
подробни съображения. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски
в това производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
писмения отговор, материалите от първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
Производството е по реда на чл. 390 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на „Ф.Г.“ ЕООД - Стара Загора против ЕТ „Д.-
Д.-Д.К.“ - за обезпечаване на бъдещ иск за сумата от 10000 лева, стойността
на извършени подобрения в нает от молителя имот - собственост на бъдещия
ответник, със знанието и съгласието на последния. Иска се възбраняване на
този недвижим имот, индивидуализиран в молбата.
За да бъде допуснато обезпечение на иска, следва да са налице няколко
кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно
основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за
ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване на правата по
бъдещото решение, което евентуално ще е в негова полза, както и
предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е
допустим,представени са фактури и касови бонове за възложени от ответника
ремонтни дейности. Посочил е, че при бъдещ осъдителен иск е налице
интерес от обезпечението и предложената обезпечителна мярка - възбрана, е
подходяща, поради което, съдът е намерил, че следва да допусне исканото
обезпечение, като е определил гаранция в размер на 1200 лв.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 389 от ГПК във връзка с чл. 391, ал.1 от ГПК обезпечение
2
може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното
дирене във въззивното производство, по всички видове искове и се допуска,
когато без него за ищците ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата от решението. За да се уважи молбата за
обезпечение освен предпоставките по чл. 391 ГПК е необходимо да се
установят допустимостта на иска, вероятната му основателност (от гледна
точка на твърденията в исковата молба), наличието на обезпечителна нужда и
адекватността на обезпечителната мярка.
В конкретния казус и с оглед наличните доказателства съдът намира, че
бъдещия осъдителен иск е допустим.
Предвид ограничения предмет на обезпечително производство не може
да се прави анализ по същество на събраните доказателства, както и правни
изводи във връзка с доводите на ищеца, тъй като компетентен да даде
становище относно крайния резултат по материално правния спор е само
съдът, който е сезиран с иска.
В случая към молбата молителят е представил писмени доказателства,
които съдът приема, че водят до извода за вероятна основателност на
предявения иск.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да
обсъжда подробните съображения, изложени в частната жалба, тъй като
същите касаят съществото на спора и не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно
молбата е уважена, като основателна от първоинстанционният съд.
Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, не може да бъдат
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
С отговора си другата страна е поискала присъждане на разноските в
настоящото производство. Въззивният съд намира това искане за основателно
с оглед изхода на спора. Видно от представения списък с разноските на осн.
чл.80 от ГПК, ответника по частната жалба е направил разноски в размер на
720 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които следва да му
бъдат присъдени.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139/16.01.2023г. постановено по
ч.гр.д. № 232/2023г. по описа на Районен Съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА ЕТ„Д.-Д.-Д.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.З., ***, представляван от собственика Д.Г.К., ЕГН
********** да заплати на „Ф.Г.“ ЕООД,ЕИК ***,седалище и адрес на
управление С.З., ***, представлявано от управителя Г.Г., съдебен адрес-С.З.,
***, чрез пълномощника си адвокат А. С. от АК- Стара Загора,л.№ ***,адрес
на кантората: гр.С.З., *** сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/,
представляващи направените разноски за настоящата инстанция – адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4