ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 826
гр. Перник , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500687 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
В установения от закона срок „Ай Тръст" ЕООД, гр. С. е обжалвало разпореждане №
293965/12.10.2020г. по ч.гр. д. № 5398/2020 г. на РС- Перник, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу Г. С. С. за издаване заповед за изпълнение за
сумите 65,13 лв. - административни разноски, 106,24 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 24,15 лв. – обезщетение за забава по договора за
поръчителство.
С жалбата се оспорва, че „Кредисимо” ЕАД не е спазило изискването на чл. 16 ЗПК; че
възнаграждението за поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и неоснователно обогатяване;
че наличието на свързаност между „Кредисимо” ЕАД и заявителя не води до нищожност на
поръчителството; че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне в нарушение на чл. 146 ЗЗП, с твърдението, че предоставянето на
обезпечение не е условие за договора за кредит и няма санкции за длъжника, ако избере
необезпечен кредит и доколкото в случая е налице индивидуално договаряне, както и че
административните разноски за събиране на вземането целят заобикаляне на забраната по
чл. 33 ЗПК и противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с твърдението, че тези разходи не били
такси за усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите по частната жалба и
доказателствата по делото по реда на чл.278 ГПК, намира следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 ГПК и като такава е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Пред Пернишкия районен съд е подадено заявление от „Ай Тръст" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. С. С. за суми, дължими се по договор за
кредит № *** г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД, представляващи главница,
договорна лихва, наказателна лихва, както и 65,13 лв. - административни разноски, 106,24
лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 24,15 лв. –
обезщетение за забава по договора за поръчителство.
Първоинстанционният е отхвърлил искането относно претендираните административни
разноски, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и обезщетение за
забава, приемайки, че тези претенции се основават на неравноправни клаузи по чл. 143, ал. 1
ЗЗП .
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди по следните
съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да
провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и
дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
В т.12 от заявлението е посочено, че договорът за кредит, сключен между „Кредисимо” ЕАД
и ответника е обезпечен с поръчителство, като поръчител по договора е заявителят „Ай
Тръст“ ЕООД. Сочи се ,че кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя. Със
заявлението е представено приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство,
видно от което при предоставен кредит от 500 лв. за срок от 3 месеца, възнаграждението по
договора за поръчителство е от 52,08 лв. месечно за срока на договора за кредит или общо
156,24лв.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител,
заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за одобрение за
отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението за кредит се
разглежда в 14-дневен срок. При така постигнатите уговорки, следва извод, че е налице
неравноправно третиране на клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане на
заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването за обезпечение за
разглеждането на кредита в кратък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на
потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да
оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа
й да прецени дали да предостави заемната сума, а с акцесорния договор се цели да се
2
обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, като последното е в противоречие
с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и погасителния план към същия договор. При сключването на
поръчителството като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и за индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на
капитала на заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е
плащане в полза на кредитора, което е разход, пряко свързан с кредита, който не е включен
в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на
максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от
кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от
възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на
клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за
поръчителство е почти една трета от размера на предоставения кредит и в действителност
заемополучателят връща на заемодателя тази сума, наред с цялата получена главница и
плаща и възнаградителна лихва. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят
изрично е изразил искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй
като се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно
нищожност на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. При недължимост на главницата, то недължима се
явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху същата-
3
Идентични на горните са и изводите за сумата, съставляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. За да се търси възстановяване на разход
следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410
ГПК разходите са посочени общо. Липсват посочване, както и данни дали са направени
конкретни разноски за събиране на вземането в претендирания размер. При тази
неопределеност на разходите, претендирането им в този вид противоречи на принципите на
добросъвестност и равнопоставеност на страните, което води до извод за ндължимост на
тази сума. Действително, в ОУ като разходи за сметка на кредитополучателя, са посочени
разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, но те са посочени само като
евентуални разходи, а за изброените в жалбата такива „изпращане на напомнителни писма,
покани, провеждане на разговори и др.", не е обосновано и доказано реалното им
извършване, от което изследва, че изводът за недължимост на сумите остава непроменен.
На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на ЗИД на
ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до плащанията,
извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно приложното поле,
предвидено в чл. 1, т.2 от директивата- да се прилага за всички плащания, извършвани като
възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените определения в чл. 2, т.1 и т.3 от
директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът намира, че обезщетение за
разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с физическо лице. Освен това,
правилото на чл. 78 ЗЗД за отговорността на длъжника за разноски е неприложимо, тъй като
касае разходите, направени от страната която изпълнява, а не от тази, която търси
принудително липсващо изпълнение.
Във връцка с горното съдът намира, че уговорките, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за поръчителство и административни разноски противоречат на добрите
нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1,
вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл.
411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. Ето защо в съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед
за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263965/12.10.2020г. по ч.гр. д. № 5398/2020 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5