МОТИВИ към присъда по НОХД 7155/2010
г. по описа на ПРС, ІI н.с.
Районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Н.Я.Т., В ТОВА, ЧЕ: На 24.01.2009г. в гр.П. при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ” с рег.№ **** е нарушил правилата за движение:
чл.5
ал.1 т.1 ЗДП - Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
чл.20
ал.1 ЗДП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,
които управляват.
чл.20 ал.2 ЗДП - Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
чл.21
ал.1 ЗДП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: 50 км/ч. в населено място за категория „В”.
чл.25
ал.1 ЗДП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, при което
по непредпазливост допуснал причиняването на значителни имуществени вреди в
размер на 3724/ три хиляди седемстотин двадесет и четири/ лева по лек автомобил
„Рено Клио” с рег.№ ****, собственост на Х.В.П. *** -
престъпление по чл.343 ал.1 б.А вр.
чл.342 ал.1 от НК.
По делото като граждански ищец и
частен обвинител е конституиран св.П., от чието име е
предявен граждански иск за причинените от деянието вреди в размер на 3724 лв, представляващи имуществените вреди от деянието. Наред с
това се иска присъждане на законната лихва от датата на деянието, както и
направените по делото разноски.
Производство по делото по искане на
защитата протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението при
фактическата обстановка и квалификацията, изложени в обвинителния акт, като
счита, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК за освобождаване на подс.Т. от
наказателна отговорност с налагане на административна наказание “глоба”, чиито
размер според държавното обвинение следва да бъде определен при баланс на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед данните за възстановяване на
щетите от деянието, прокурорът счита, че
гражданският иск не следва да бъде уважаван, а направените по делото
разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Адв.П. – повереник на ГИ
и ЧО взема становище, че на подсъдимият следва да бъде наложено
наказание “Глоба” след като бъде освободен от наказателна отговорност в
съответствие с разпоредбата на чл.78а от НК, чиито размер да бъде определен с
оглед наличието и при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. По
отношение на предявения граждански иск счита, че в случай, че съдът счете, че
не следва да бъде уважен в частта за главницата, то моли да бъде присъдена
законната лихва върху нея от датата на деянието до окончателното изплащане,
както и направените разноски от пострадалия в това производство.
Адв. Г.
повереник на ГИ и ЧО поддържа казаното
от другия повереник и държавното обвинение.
Адв.Д. –
защитник на подсъдимия Т. счита, че са налице предпоставките на чл.78 а от НК и
иска подзащитния й да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание “глоба” в минимален размер. Счита също така,
че предявения граждански иск следва изцяло да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Подс. Т.
поддържа становището на защитника си и признава фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт без да дава допълнителни обяснения по тях. Моли за
минимално наказание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Н.Я.Т.
е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, неработещ, ЕГН **********.
Подс.Т. бил
правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на такова,
категория „В”, от 18.01.2008г.
На 24.01.2009 г., около 00.05 часа, подс.Н.Т. управлявал лек автомобил „БМВ 320” с рег.№
****, собственост на брат му свид.В. ***, движейки се
в посока запад-изток със скорост от около 92 км./ч. Времето било тъмно и
дъждовно, пътната настилка - павирана, мокра, хлъзгава и без хоризонтална
маркировка, а видимостта намалена. Същевременно срещу него по булеварда със
скорост от около 48 км/ч приближил лек автомобил „Рено
Клио” с рег.№ **** и водач свид.Х.П., ползващ го за таксиметрови услуги. Той возел
клиент – свид.Б.А. – който пътувал на предна дясна
седалка. Внезапно и без причина, подсъдимият предприел маневра „изпреварване” и
навлязъл в насрещната пътна лента, засичайки по този начин траекторията на
отсрещния автомобил. В отговор свид.П. намалил
скоростта на движение на таксито и се изместил възможно най-вдясно на пътя.
Въпреки това последвал сблъсък между МПС-та, който
бил в предната лява част и за двете. От силният удар л.а.„Рено
Клио” политнал назад да се обръща надясно, но се опрял в дърво, находящо се на
тротоара, после се върнал върху четирите си колела и преустановил движението
си. От своя страна л.а.„БМВ” се завъртял на повече от
180 градуса и спрял по средата на пътното платно. Свидетелите П. и А. били
отведени в медицинско заведение за преглед от пристигналия на
местопроизшествието екип на ЦСМП гр.П., но
впоследствие били освободени, поради липса на сериозни увреждания. Свид.А. се прибрал, а свид.П. се
върнал на мястото на ПТП, където междувременно дошли полицейски служители при
Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.П., сред които свид.С.С., на длъжност младши автоконтрольор.
Той тествал участниците в катастрофата за наличие на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест
7410+” № 0001, което отчело отрицателен резултат за свид.П.
и положителен такъв за дееца, а именно концентрация на алкохол в организма му в
количество 0,47 на хиляда, установен около два часа след ПТП-то,
предвид преднамереното напускане на местопроизшествието от виновния водач. За
констатираните нарушения по ЗДП и настъпилото ПТП свид.С.
съставил АУАН № ***/24.01.2009г. на подс.Т., с което
му иззел по надлежния ред свидетелството за управление на МПС и протокол за ПТП
№ *******/24.01.2009г.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните по делото доказателства: свидетелските
показания, инкорпорирани в съответни протоколи на св.Х.П.,
св.Б.А., св.С.С., св.В.Т., които се кредитират от състава, тъй като са
непротиворечиви, обективни и логични. Обстоятелствата по делото настоящият
състав възприема и от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред чрез
прочитането им – протокол за ПТП № *******/24.01.2009 г., АУАН № ***/24.01.2009г.,
справка от КАТ гр.П., протокол за оглед, справка
съдимост, характеристична справка, свидетелство за регистрация на МПС,
застрахователна полица, писмо от Гаранционен фонд, копие на наказателно
постановление, копия от известия за изпращане на суми чрез “Български пощи” ЕАД
и покана за получаване и други.
От заключението на назначената по делото авто-оценъчна експертиза на л.а.„Рено
Клио” с рег.№ **** се установило, че в следствие на
пътнотранспортното произшествие, на автомобила са били нанесени имуществени вреди
в размер на 3724 /три хиляди седемстотин двадесет и четири/ лева.
Видно от авто-техническата експертиза било следното: Ударът е
настъпил върху лявата /северна/ половина на платното за движение. Скоростта на
движение на л.а.”БМВ 320” в момента на удара е била около 92 км/ч., а тази на л.а.”Рено
Клио” – около 48 км/ч. От момента, в който л.а.”БМВ” е навлязъл в лявата половина на платното за
движение, и двамата водачи са нямали техническа възможност да избегнат
произшествието чрез безопасно екстрено спиране или друга маневра. Подс.Т., като водач на „БМВ”, би имал техническа възможност
да избегне произшествието, ако бе отложил маневрата и навлизането в лявата
половина на платното за движение. Скоростта на движение на л.а.”БМВ
320” 92 км/ч. е била технически несъобразена
с далечината на видимост на къси светлини, докато тази на л.а.”Рено
Клио” 48 км/ч. е била технически съобразена с
далечината на видимост на къси светлини. Основна причина за настъпилото ПТП от техн.гл.т. било предприемането на маневра „изпреварване” от
водача на л.а.”БМВ” – подс.Т.
- на място, по начин и в момент, когато това не било безопасно за участниците в
движението, т.е. когато ударът с л.а.„Рено Клио” бил
неизбежен.
Съдът кредитира заключенията като
обективни и компетентни.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема, че е налице извършването на вмененото деяние на
подсъдимия - по чл.343 ал.1 б.А вр.
чл.342 ал.1 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С действията си от обективна страна на
24.01.2009 г. в гр.П. подс.Т.
е осъществил от обективна страна деяние по чл.343 ал.1 б.А
вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като при управление на
лекия автомобил на брат му св.В.Т. марка „БМВ” с рег.№ **** е нарушил правилата за движение:
чл.5
ал.1 т.1 ЗДП - Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
чл.20
ал.1 ЗДП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,
които управляват.
чл.20 ал.2 ЗДП - Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
чл.21
ал.1 ЗДП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: 50 км/ч. в населено място за категория „В”.
чл.25
ал.1 ЗДП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, е допуснал
причиняването на значителни имуществени вреди в размер на 3724 лева по лек
автомобил „Рено Клио” с рег.№ ****, собственост на Х.В.П.
*** . Наличието на значителни имуществени вреди се установява от заключението
на авто-оценъчната екпертиза
и възлиза на 3724 лева, който размер според съдебната практика - Постановление
№1/1983 г. на Пленума на ВС ги определя като значителни такива. Според същото "Значителни имуществени
вреди", причинени на държавата, кооперациите, обществените организации или
гражданите, са тези, които са на стойност не по-малко от 1000 (хиляда)
лева.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. Т. по непредпазливост като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предотврати.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Като съобрази предвиденото за това
деяние по чл. 343 ал.1 б.А вр.
чл.342 ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” до една години или
“пробация”, както и обстоятелството, че Т. е осъждан, но след деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, отново за
престъпление против транспорта, както и че причинените с деянието имуществени
вреди са възстановени изцяло, то настоящият състав счита, че подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба”. Относно нейния размер следва да бъдат взети предвид младата
му възраст, трудовата му ангажираност, но и поведението по време на инцидента. Т.
е напуснал местопроизшествието, въпреки, че е видял, че в другия автомобил
пътуват хора, без да се замисли дали имат нужда да им окаже помощ. Освен това след
завръщането си на мястото на инцидента близо два часа след настъпването му, е
констатирана употреба на алкохол макар и в несъставомерни
за друго деяние граници. По делото са налични данни и за други нарушения по ЗДП
от страна на подсъдимия. В обобщение на изложеното съдът намира, че размерът на
наложената “Глоба” на подс.Т. е необосновано да
е минималния, поради което и определи
такъв от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Наред с това на основание чл.78а
ал.4 вр. чл.343 г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК съдът постанови лишаване от право на подсъдимия да управлява МПС
за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Така определеното наказание е
справедливо и би изпълнило целите, заложени в закона.
ПО ОТНОШЕНИЕ на предявения
граждански иск.
Съдът намира, че доколкото се
представиха писмени доказателства, удостоверяващи, че изпратената до
пострадалия сума е предназначена за покриване на имуществените вреди, причинени
по автомобила му вследствие на деянието, предмет на настоящото обвинение то и
предявения граждански иск в тази част
относно главницата от 3724 лв беше отхвърлен като недоказан. Що се касае обаче
до искът за присъждане на законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане, то съдът намира, че този иск се явява основателен, поради което и подс. Т. беше осъден да заплати в тази част на пострадалия П.
тази претенция. В тежест на Т. бяха възложени и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
С оглед постановената присъда Т.
беше осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 174 лв, както и 50 лв ДТ върху
уважения граждански иск.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ