№ 26861
гр. София, 20.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20221110161508 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника П. С. Х. /като наследник на починалия след
издаване на заповедта за незабавно изпълнение длъжник С. А. Х./ с искане за спиране на
принудителното изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 33874/24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 61508/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 48 състав, което искане е инкорпорирано както в частната
жалба по чл. 419 ГПК, така и е уточнено с допълнителна молба. Излагат се съображения, че
претендираните вземания, включващи главница и лихви не се дължат, тъй като са погасени
по давност – основание за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. Евентуално се прави искане за
спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1, изр. 2 ГПК като бъде посочена сумата, която да се
внесе за обезпечение на кредитора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с възражение
срещу вземанията по заповедта, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение
при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се
спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал
възражение, или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането
не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител. Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Основателността на молбата за спиране на принудителното изпълнение на заповедта
за изпълнение по чл. 417, т. 1 - 9 ГПК е предпоставена от представяне на надлежно
обезпечение на кредитора по чл. 180 и 181 ЗЗД в размер на дължимата сума, заедно с
лихвите до датата на депозиране на възражението или от ангажиране на писмени
доказателства, установяващи обстоятелства, изключващи дължимостта на вземанията.
Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК следва да стоят
извън формалната (външна) страна на документа по чл. 417, т. 1 - 9 ГПК - проверката за
наличие на редовен от външна страна документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза
на заявителя срещу длъжника, се извършва от заповедния съд при разглеждане на
1
заявлението по същество, като след издаване на заповед за изпълнение не е допустимо
същият съд да преразглежда този документ и въз основа на различна преценка за
редовността му да ревизира акта си за незабавно изпълнение на заповедта.
В разглеждания случай съдът приема, че не се установява да е изпълнена нито една от
двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение.
На първо място, от страна на длъжника не е представено надлежно обезпечение за
кредитора пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за
спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че в разпоредбата не е
предвидена възможност съдът да спре незабавното изпълнение, едновременно с което да
определи размера на обезпечението за кредитора. Същото следва да е внесено към момента
на произнасяне по искането за спиране на изпълнението, като размерът на същото е
определен в закона (в частност за вземанията срещу потребител).
С така отправеното искане за спиране длъжникът навежда и доводи, че вземането е
погасено по давност, но не представя доказателства за недължимост по смисъла на
разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК. Такива доказателства биха били писмени документи,
удостоверяващи плащането на задължението от страна на длъжника, респективно всякакви
писмени документи, изходящи от кредитора като разписки за плащане, с които той признава
плащането на дълга от страна на длъжника. Това следва да бъдат все писмени документи,
непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.
Такива доказателства в разглеждания случай не са представени пред заповедния съд.
На следващо място, възражението за погасяване на вземането по давност не може да
бъде обсъждано в производството по чл. 420, ал. 2 ГПК. Спорът погасено ли е вземането по
давност, респ. започнала ли е да тече такава и откога не може да се разреши от заповедния
съд в рамките на заповедното производство. Целта на последното се заключава единствено в
това да се отговори на въпроса дали вземането е спорно или безспорно, респ. ако не е
спорно, кредиторът да се снабди с изпълнително основание по един по-облекчен ред. Няма
пречка възражението за изтекла погасителна давност да се релевира от длъжника още в
заповедното производство с възражението по чл. 414 ГПК. В този случай то обвързва
исковия съд да го разгледа в производството по чл. 422 ГПК. Възражението на длъжника за
изтекла погасителна давност е материалноправно възражение и може да бъде преценявано
единствено в исковото производство, където да се събират доказателства и правят
евентуални оспорвания относно валидното възникване на задължението, момента на
изискуемостта на задълженията, съответно спиране и прекъсване на давността.
Производството по чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е формално и едностранно. В това производство съдът ограничава
проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на
представения с молбата документ – извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417,
т. 2 ГПК за размера на дълга по договор за банков кредит от 01.08.2016 г. с краен срок на
погасяване 05.01.2020 г. Ето защо по отношение на възражението на длъжника за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания, настоящият съдебен състав
приема, че същото не може да бъде разглеждано в производството по чл. 420 ГПК. И това е
така, тъй като произнасянето по възражението за давност предпоставя вече направена
констатация от съда за съществуването на вземането. Такава констатация обаче може да бъде
направена само в рамките на исково производство. Безпредметно е да се решава въпроса за
изтекла погасителна давност, ако не е установено действителното съществуване на спорното
вземане.
Към настоящия момент съдът не констатира и наличието на неравноправни клаузи в
договора, обуславящи спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК, като за пълнота
следва да се посочи, че заявителят се позовава на настъпване на крайния срок на договора
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а не на настъпила предсрочна
изискуемост, поради което съдът няма задължения да извършва проверка за наличие на
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост.
С оглед горното настоящия съдебен състав счита, че към настоящия момент не са
налице обстоятелства, обуславящи спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника П. С. Х., ЕГН ********** /като
наследник на починалия след издаване на заповедта за незабавно изпълнение длъжник С. А.
Х., ЕГН **********/, обективирана в частна жалба с вх. № 123661/08.04.2025 г. и в молба с
вх. № 178945/22.05.2025 г. за спиране на постановеното незабавно изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
33874/24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 61508/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав,
във връзка с което е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Владимир
Цачев, с рег. № 926 и район на действие Окръжен съд - София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3