№ 450
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500453 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 122 от ГПК.
С определение № 1659 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. №
2013/2022 г. , Пловдивският районен съд, е прекратил производството по
делото и е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд –Пловдив и
Софийски районен съд за определяне на местно компетентния съд, който да
се произнесе по депозирана от ЗД "Бул Инс" АД против ИВ. Т. Н., искова
молба за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 650,72 лв. -
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва.
Доколкото спорът за подсъдност е между съдилища, които принадлежат
на районите на различни по-горни съдилища, като е повдигнат от РС
Пловдив, който последно е отказал да разгледа делото, то компетентен да се
произнесе по него, на осн. чл. 122 от ГПК, е Окръжен съд Пловдив.
Окръжен съд Пловдив, след като се запозна с материалите по
приложеното дело, намира следното:
Ищецът ЗД "Бул Инс" АД е предявил пред СРС искове с правно
основание чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм./ и чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу ИВ. Т. Н., с
адрес в гр. Пловдив, за заплащане на сумата в размер на 650,72 лева,
представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника при управление на МПС,
1
застраховано при ищеца по застраховка ГО, след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и
ликвидационни разходи и мораторна лихва върху главницата.
Софийски районен съд е приел, че искът е предявен срещу физическо
лице, потребител на застрахователна услуга, поради което следи служебно за
местната подсъдност по чл. 113 от ГПК, тъй като ответникът има качеството
на потребител. Извършил е служебна справка за постоянен и настоящ адрес,
от която е видно, че адресната регистрация на ответника е в гр. Пловдив.
Поради това на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК и чл. 119, ал. 3 от ГПК съдът,
с определение от 31.08.2021 г., е прекратил производството по предявената
претенция и изпратил делото по подсъдност на Районен съд Пловдив.
Районен съд Пловдив не е приел за разглеждане исковата молба, тъй
като е счел, че предмет на исковата претенция е регресен иск на застраховател
срещу деликвент, който няма качеството на ползвател на застрахователни
услуги. Посочил е, че нормата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса за застраховането /отм./ изчерпателно изброява субектите, които
имат това качество, като в цитираната норма не е посочен ответникът по
регресния иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице. С
оглед това се е мотивирал, че отговорността на ответника – застраховано
лице, възниква не по силата на договор, а се извлича от изрична разпоредба на
закона – чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./, поради което и в настоящия казус
приложение намира чл. 119, ал. 4 от ГПК, а не ал. 3 на същия текст и съдът,
пред който е предявен регресен иск по чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./, няма
правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да
прекрати и изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран
от ответника в срока за писмен отговор отвод за неподсъдност.
Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа иска е
Софийски районен съд поради следното:
С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната
отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на
чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./, в качеството му на водач, който виновно и
противоправно е причинил вреди при управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма. В тези случаи отговорността на ответника не произтича от клаузите на
2
сключения застрахователен договор. Регресната отговорност на виновния
водач възниква на плоскостта на непозволеното увреждане, като
застрахователният договор е само преюдициално правоотношение, но не и
предмет на иска. В тези случаи ответникът е застрахован по договор за
застраховка, но не отговаря към застрахователя по силата на така сключения
договор. Поради това и не се явява потребител на застрахователна услуга, по
см. на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането
/отм./. Доколкото отговорността на ответника е деликтна, а не договорна,
същият не попада и в обхвата на § 13, т. 1 от ДРЗЗП.
По тези съображения местната подсъдност се урежда по общото
правило на чл. 105 от ГПК – по постоянния адрес на ответника, а не по
специалната норма на чл. 113 от ГПК. За нея съдът не следи служебно, тъй
като тя не попада в приложното поле на чл. 119, ал. 1 - 3 от ГПК. Доколкото
липсва предявено от ответника по реда на чл. 119, ал. 4 от ГПК възражение за
неспазена местна подсъдност, не са налице основания на този етап от
производството първоначално сезирания съд да приеме, че не е компетентен
да разгледа спора и да прекрати производството пред себе си.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
компетентен да разгледа исковата молба на ЗД“Бул Инс“АД срещу ИВ. Т. Н.
е Софийски районен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд за местно компетентен да разгледа
спора по предявените искови претенции с искова молба вх. № 2014443 /
31.05.2019 г. от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ********* срещу ИВ. Т.
Н.,ЕГН:********** , с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ и
чл.86,ал.1 от ЗЗД , по повдигнатия спор за подсъдност на основание чл.122
ГПК.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд.
Препис от определението да се изпрати на РС-Пловдив за сведение.
3
Определението не подлежи на обжалване съгласно т.9 от ТР №1/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4