№ 329
гр. Пловдив, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20255300600754 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 139 от 04.07.2024 г. по НЧХД № 2861/2022г., Районен
съд-Пловдив, 4 н.с. е признал подсъдимия Д. Д. П. за невинен в извършване на
престъпление по чл.147, ал.1 от НК и е отхвърлил предявения срещу него
граждански иск от тъжителя * в размер на 3000 лева.
Срещу присъдата е депозирана в срок жалба от частния тъжител Ж. Г.
чрез повереника му адв.Е. В., в която се претендира неправилност на съдебния
акт, поради незаконосъобразност на същия. Обосновава се искането за отмяна
на първостепенната присъда и постановяването на нова-осъдителна такава,
както и да се уважи предявеният граждански иск за материална обезвреда на
претендираните за причинени в резултат от процесната деятелност
неимуществени вреди. В подаденото допълнение към въззивната жалба е
изразено несъгласие срещу становището на ПРС относно отсъствие на първата
от двете форми на изпълнителното Д.ие на престъплението „клевета“
/разгласяване на „позорни обстоятелства“/, аргументирано с липсата на
1
умисъл у подсъдимия да компрометира честта и достойнството на тъжителя. В
подкрепа на застъпената в допълнителната жалба теза се акцентира върху
многобройните жалби, подавани от подсъдимия до различни институции през
годините, по които не били констатирани нарушения или престъпления,
осъществени от тъжителя. Анализира се и казаното от подсъдимия П., който в
обясненията си от 20.04.23г. описва почти хронологично свои срещи с
надлежни органи, целейки освобождаването на Г. от работа. Въз основа на
изложеното се извежда съждението относно наличие на евентуален умисъл за
осъществяване коментираната форма на изпълнителното Д.ие по чл.147 от
НК. Същото се аргументира с обобщеното виждане, че с всичките си действия
подсъдимият „е искал да злепостави тъжителя пред обществото, а после и в
службата му“ и макар всички проверки по сигнали на първия да били в
отрицателен за него смисъл, същото не го е възпряло да продължава „да
разгласява информация за неосъществявана от Г. дейност“.
В хода на въззивното производство по искане на процесуалния
представител на тъжителя са изискани копия от сигнали на подсъдимия срещу
Ж. Г., подавани до съответния регионален инспекторат на МОСВ и НАП през
годините, както и свързаните с тях отговори на институциите по
извършваните проверки. Позовавайки се на многобройните сигнали, подавани
от подсъдимия, извън инкриминирания, по време на съдебните прения
повереникът на частния тъжител адв.В. поддържа оплакването от
първостепенната присъда, мотивирайки тезата, че е налице повторяемост и
упоритост в действията на П., разкриващи наличието на умисъл за
осъществяване на процесното престъпление. Частният тъжител се присъедини
изцяло към изложеното от своя процесуален представител, без да излага
собствени съображения по същността на процесния казус.
Защитникът на подсъдимия П.-адв.Ч. аргументира становище, че
първостепенната присъда е законосъобразна и обоснована, поради което и
подлежи на потвърждаване. Изрази съгласие с визията на районния съд, че
инкриминираният сигнал на подсъдимия е израз на конституционното му
право на жалба и по съдържанието си не изпълва изискванията, поставени с
разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК.
В подобие със своя защитник подсъдимият П. поиска от въззивния съд
да потвърди оправдателната присъда на първата инстанция, макар да твърди,
2
че по делото не било изяснено „кое е набеждаване, в какво…пред кого и как е
осъществено“.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата
инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията
си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда
на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д. Д. П. е роден на *г. в гр. *. Живее в *. Той е *, български
гражданин е. Има висше образование, безработен е, не е женен, не е осъждан.
Има ЕГН: **********.
Към инкриминираната дата тъжителят Г. бил военнослужещ, като бил
на длъжност мл. сержант от военно формирование * - *. Началник на щаба и
негов пряк ръководител бил свид. *. След сключване на Договор за военна
служба № ЗД-89/11.05.2010г. с Декларация от 11.05.2010г. тъжителят
декларирал липса на обстоятелства по чл.188 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, включително, че не е
едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски
пълномощник, прокурист, търговски представител, търговски посредник,
ликвидатор, синдик, член на управителни или контролни органи на търговско
дружество или кооперация, както и че не извършва търговска дейност или
работа по трудово правоотношение.
Подс.П. и свид.* /тъст на тъжителя Г./ живеели в съседни къщи в с.*,
общ.*, обл.*, където живеел и подсъдимият заедно със свид. *. Последните
двама живеели в къща на ул. „*“ № 1, а свид. * със семейството си-на ул. „*“
№ 1. В съседство с подс. П. и св. * живеели св. * и св. *. Кмет на селото бил
св. *.
Свид.* бил собственик и управител на „*“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: с.*, общ.*, обл.*, ул.„*“№ 1, като дружеството развивало
дейност, свързана с изработка и продажба на парти артикули. Свид.*, в
качеството му на управител на дружеството, упълномощил с нотариално
заверено на 20.07.2017г. пълномощно дъщеря си - свид.Г.а и зет си -тъжителя
Г., всеки един от тях заедно и/или поотделно да представляват „*“ ЕООД пред
„Еконт експрес“ ООД, „Спиди експрес“, „Лео експрес“, „Български пощи“ и
всякакви други куриерски фирми в страната и чужбина, да подават всякакви
пратки и писма и получават суми по наложен платеж и парични преводи на
името на дружеството, както и да подават, получават и подписват всякакви
3
документи във връзка с гореизброените права.
В гараж, намиращ се в двора на свид. *, на адреса в с. *, ул. „*“ № 1,
последният с помощта на тъжителя Г., ремонтирали автомобили-свои, на
техни роднини, както и на съседи, колеги, приятели, като ремонтите не били
извършвани срещу заплащане.
Междувременно с пълномощно от 25.10.2011г. тъжителят Г. бил
упълномощен от дядо си-*, който се занимавал с продажба на авточасти, да го
представлява пред купувачи, пред български пощи, пред куриерски служби и
пред всички други физически и юридически лица, като от негово име предава
и получава стока - резервни части за автомобили и други, свързани с
автомобили и камиони стоки на купувачи лично или чрез куриерски служби;
да получава плащания от клиенти във връзка с осъществени покупко-
продажби, да плащат стоки на продавачи /доставчици/; да го представлява
пред български пощи, като получава суми по пощенски записи на негово име,
да го представляват пред куриерски служби, като получават суми по
наложени платежи, изплатени на негово име, да връщат суми на клиенти и да
извършва всякакви действия по получаване и плащане на парични средства от
негово име и за негова сметка.
От страна на подс.П. многократно били подавани сигнали срещу
тъжителя Г. до различни институции-НАП, прокуратура, полиция, РИОСВ,
както и на тел.112 относно силен шум от механични дейности по
разкомплектоването на автомобили и ремонти на ул. „*“ № 1 в с. *. С молба за
съдействие подс. П. се обърнал и към ръководството на тъжителя.
На 19.10.2021 г. в служебно помещение на Регионалната служба в гр. *,
пред офицер от Отдел „Разкриване на престъпления“ подс. П. подал
„заявление“ до Директора на * гр. Пловдив относно извършвани от тъжителя
Г. в имота в с. *, ул. „*“ № 1 разкомплектоване и ремонт на автомобили-
основно „Фолксваген Пасат“. Посочил, че разкомплектоването и ремонтът на
автомобилите е съпроводено с шум и миризми, които създавали дискомфорт
на него и жена му, за което се жалвал от 2017г. до различни институции. В
заявлението подсъдимият написал: „Според мен, на база на данните които
имам, мл. сержант * извършва търговска дейност по продажба на
ремонтираните автомобили и частите от тях, които продава по интернет
и спедиторски фирми като Еконт и други, което е несъвместимо с военната
служба“. Според въпросния сигнал на подсъдимия тази си дейност
тъжителят осъществявал и през работно време, тъй като го виждал,
както с униформа, така и цивилен да работи по автомобилите в двора на
тъста си.
Във връзка с така подаденото заявление била изготвена докладна
записка от служителя, пред когото подс. П. подал заявлението, след което
документите били входирани в деловодството на * гр. Пловдив с рег. №
6114/20.10.2021г. на докладната записка.
Въз основа на депозираното заявление от подс.П., с оглед носената от
тъжителя военна служба, била образувана пр. пр. № 643/2021г. по описа на
ВОП - Пловдив с оглед събиране на достатъчно данни за извършено
4
престъпление от общ характер от тъжителя Г.. Впоследствие преписката била
прекратена с Постановление на прокуратурата от 25.02.2022г. за отказ да се
образува досъдебно производство, като било прието, че се касае за усложнени
междусъседски отношения и не са събрани данни за извършено престъпление
от общ характер. В прекратителния прокурорски акт било прието за
установено по преписката, че Ж. Г. е публикувал обяви в различни сайтове за
продажба на авточасти втора употреба, пращал е пратки и получавал парични
преводи в качеството си на физическо лице, като интензитетът на тази му
дейност е разгледан в контекста на изискването на ТЗ за системност. А след
извода относно отсъствието на данни за извършено престъпление от общ
характер, преписката е била изпратена по компетентност на Командира на
военно формирование № * - * за преценка дали в случая е налице хипотезата
на чл.188 ал.2 т.3 от ЗОВС.
С писмо рег. № 3-1414/05.06.2024г. на ВРИД Командир на военно
формирование № * ПРС е уведомен, че не са предприемани действия във
връзка с Постановлението от 25.02.2022г. за отказ да се образува досъдебно
производство.
Описаната фактическа обстановка, споделима в пълнота и от въззивната
инстанция, е приета от първостепенния съд въз основа на частично
кредитираните обяснения на подс. П. и показания на свидетелката *, изцяло от
показанията на свидетелите *, *, *, от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост /л.39 гръб/,
справка от Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел
/л.56/, Декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от ЗОВС на Република
България /л.60/, Договор за военна служба № ЗД-89/11.05.2010г. /л.61-63/,
писмо изх. № ВхК-3895-1/22.05.2023г. на Директор на офис * при ТД на НАП
Пловдив /л.66/, Справка - данни за осигуряване по ЕГН за период от
01.01.2020 до 31.12.2022 /въведена/ за * /л.67/, писмо рег. № 10585р-
689/12.10.2023г. от Началника на РЦ 112 Кърджали /л.92/, писмо с изх. №
2505/29.12.2023г. от „А1 България“ ЕАД /л.98/, писмо от ,,Виваком“ с рег. №
С12237/31.12.2023г. /л.99/, писмо с рег. № ПД 3376/27.05.2024 г. на Директор
на * - Пловдив /л.1278, писмо с рег. № 3-1414/05.06.2024г. на ВРИД Командир
на военно формирование 5270 /л.131/, писмо с рег. № ПД - 3865/17.06.2024г.
на Директор на * - Пловдив /л.134/, Комбинирана скица /л.110/, Разрешение за
строеж № 267/13.09.2017г. /л. 111/, Заповед за поправка на очевидна
фактическа грешка № 71/04.04.2018г./л.112/, Регистър с координатите на
точките, определящи очертанията на оградата /л. 113/; Окомерна скица /л.114/,
Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж от 11.05.2018г.
/л.115/, Конструктивно становище /л.116/, карта за подс. П., както и от
информацията, обективирана върху приобщения като веществено
доказателство по делото - компактдиск, изпратен с писмо рег. № 10585р-
689/12.10.2023г. от Началника на РЦ 112 Кърджали, съдържащ десет броя
аудиозаписи и десет броя снимки на електронни картони на приетите
повиквания от номер **********.
5
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната
съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за
спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В
депозираната жалба не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода
на съдебното следствие процесуални нарушения. И служебно не се откриват
процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, които да са
съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната
присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на
страните да реализират пълноценно правото си на жалба, а на въззивния съд-
да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. От изразеното по
същество на делото становище от повереника на частния тъжител може да се
изведе единствено оплакване за неправилно интерпретиране на
информацията, изводима от събрания доказателствен материал, което се
претендира да е дало своето отражение върху направените по делото правни
изводи.
Изпълвайки правомощията си в пределите, очертани от чл.314 от НПК
въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен
доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика
и е споделим. Изведените фактически констатации се базират на необходимите
и достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно
и в съответствие с действителното им съдържание. Информацията от гласните
доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки
помежду им, съответства и на съдържанието на писмените доказателства. Не
се наблюдава игнориране на доказателствени източници или позоваване на
такива, които не се намират по делото. Изложени са правилни и обосновани
разсъждения относно фактическата установеност по делото, които са
споделими от въззивната инстанция.
Прав е бил районният съд да кредитира изцяло изложеното от
свидетелите *, *, *, *, * и *, като логични, последователни и кореспондиращи
помежду си, независимо от близкото родство по сватовство на последните
двама с тъжителя. От факта, че * и * са ближни на сезиралото съда лице, не
следва автоматично извод за депозиране на неверни показания, обусловени от
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Нееднократно в
съдебната практика е отбелязвано, че наличието на данни за родствена,
служебна или друга зависимост, наистина задължава съда да подложи на
внимателна преценка достоверността на заявеното от съответния свидетел и
да го съпостави с останалите доказателствени източници. При липса на
съмнение в обективността му обаче и при съответствие на изложените от него
факти с тези, извличащи се от останалия доказателствен материал,
показанията на въпросните свидетели следва да се кредитират, както
правилно е сторено от първостепенния съд. И макар свидетелката * да е
съпруга на тъжителя, а свидетелят *-негов тъст, правилно районният съд е
6
отчел, че казаното от тях относно липсата на търговски характер в ремонтната
дейност, осъществявана от Ж. Г., съответства с показанията на други
свидетели, които нямат подобна връзка с тъжителя. Така свидетелите * /съсед
на подс. П. и свид. */ и * /също живущ в съседство с подс. П. и свид. */, чиито
автомобили са били ремонтирани от военнослужещия Г., са категорични, че
това не е сторено срещу заплащане, като в подобие с кмета на с.*-свид.*,
отричат да им е известно тъжителят да се занимава с разкомплектоване на
автомобили с цел продажба на части.
С основание районният съд е възприел само частично изложеното от
подсъдимия и свидетелката * относно твърдението, че тъжителят Г. е
извършвал продажба на авточасти от разкомплектовани автомобили,
отчитайки процесуалното качество на първия и предвид установеното
„фактическо съпружество“ между двамата. Неведнъж съдебната практика е
отбелязвала двойствения характер на казаното от подсъдимия и нуждата от
изключително внимателна преценка на същото, а последното е относимо и за
показанията на лицата, намиращи се в особено близки отношение със
страните по делото. И ако показанията на съпругата и тъста на тъжителя
намира потвърждение в казаното от други свидетели, несвързани с близки
отношения със страните, създаващи съмнение относно наличие на
пристрастност и/или заинтересуваност, то коментираните твърдения на
подсъдимия и жената, с която живее на съпружески начала, се явява
изолирано от останалата доказателствена съвкупност. По-важното е обаче, че
в контекста, в който са направени, въпросните твърдения на подсъдимия П. и
свидетелката *, не сочат знание за факти, а представляват техни
умозаключения, което не кореспондира с предмета на свидетелстването,
очертан от процесуалното законодателство и съдебната практика. Така
свидетелката * посочва, че няма как да каже дали тъжителят извършва
търговска дейност по продажба на ремонтираните автомобил и части от тях, а
подсъдимият заявява, че до този си извод е стигнал въз основа данните, които
имал, а именно това, което виждал и чувал от двора на свид.* и публикуваните
в Интернет обяви за продажба на авточасти.
Анализирайки доказателствената съвкупност и установените въз основа
на същите фактически положения, първата инстанция е достигнала до
законосъобразния и обоснован извод, че инкриминираните с тъжбата фрази,
не сочат на приписване на престъпление в тежест на тъжителя. Това е така,
тъй като, макар обективираните в инкриминираното заявление на подсъдимия
изявления да сочат на определени активни действия от страна на тъжителя,
същите не съдържат твърдения последният да е извършил някакво конкретно
престъпление /което в действителност той не е и извършил/. А според
изискването на правната доктрина и съдебната практика /Решение № 384 от
10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1842/2011 г., I н. о./, макар за осъществяването на тази
форма на изпълнителното Д.ие да не е необходимо приписаното престъпление
да е правно квалифицирано от тъжителя, същото следва да е конкретизирано в
достатъчна степен. Казано с други думи, посочените най-общи сведения за
7
конкретно престъпление следва да са от такова естество, че да дават обща
представа за него. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност
/напр.Решение № 452 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 411/2010 г., III н. о./. В
конкретния случай обективираните в заявлението на подс.П. до Военна
полиция изявления не изпълват тези изисквания, доколкото с тях не се
съобщават конкретни факти, достатъчни, за да бъдат субсумирани под
конкретен престъпен състав. В този ред на мисли, прав е бил районният съд да
отбележи, че само по себе си извършването на търговска дейност от Г., за
което подсъдимият е изложил само предположение, не осъществява
признаците на никой престъпен състав. Нещо повече, използвайки
нееднократно израза „според мен“, в контекста на цялостното му изложение,
същият недвусмислено сочи свои разсъждения на база факти, възприети от
него, които също не съобщават за престъпна деятелност, претендирана за
сторена от страна на тъжителя. Що се отнася до евентуалните престъпления,
които косвено биха могли да бъдат свързани с осъществяването на търговска
дейност от страна на Г., като например престъпление по чл.313 от НК с
предмет декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от ЗОВСРБ
/коментирано в мотивите на ПРС/ или напр. данъчно престъпление,
кумулативните елементи на същите не са намерили отражение в
инкриминирания сигнал в достатъчна степен, за да се приеме приписване на
която и да било от въпросните квалификации. Прав е бил районният съд да
отбележи в този смисъл, че в подаденото от подсъдимия заявление не се
съдържа какъвто и да било упрек, че тъжителят е извършил престъпление,
свързано с деклариране на неверни данни. Не претендира също и неплащане
на дължими данъчни задължения от страна на тъжителя. Междувпрочем
уместно е с оглед пълнота само да се отбележи, че принципно тази форма на
изпълнително Д.ие би поставила на обсъждане въпросът относно
евентуалното субсумиране на стореното под състава на престъпното
„набеждаване“ по смисъла на чл.286, ал.1 от НК /което престъпление от общ
характер винаги е с примат пред „клеветата“/, в контекста на преценката
относно наличието или липсата на принципни правомощия у адресата на
сигнала да образува наказателно производство срещу уличеното лице /вж.
Решение №558/04.02.2014г. по н.д. №1760/2013г. на ВКС, 1 н.о., чл.399 и чл.405 от НПК,
очертаващи органите, принципно компетентни да образуват и водят досъдебно производство
срещу военнослужещи/. В случая подобен въпрос очевидно не възниква, поради
което е ненужно по-подробното му обсъждане, доколкото заявлението на П.
до Военната полиция не уличава тъжителя в извършване на престъпление.
В обобщение на казаното, законосъобразен и коректно обоснован е
изводът на първата инстанция, че от обективна страна подсъдимият не е
осъществил втората форма на изпълнителното Д.ие на престъплението
„клевета“ /приписване на престъпление/.
Споделимо е и становището на районния съд, че стореното от подс.П. не
8
се изпълва и първата алтернатива на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, за
която законът предвижда умишлено разгласяване на позорни обстоятелства.
Акцентирайки обаче върху липса на умисъл за осъществяването на тази форма
на „клевета“, районният съд не е отчел, че преценката относно субективната
страна на престъплението винаги е последваща спрямо положителното
становище за присъствието на всички обективни елементи, субсумирани под
съответната специална норма от НК. А в случая, отсъства, на първо място,
обективна съставомерност на стореното от П., каквото изначално становище
извежда първата инстанция /л.7, абз.4 от мотивите на ПРС/, обсъждайки общо
престъплението по чл.147, ал.1 от НК, макар да не е изложил подробни
съображения за липсата на кумулативните елементи от обективната страна и
на тази форма на „клевета“. Това е така, тъй като, макар обективираното в
заявлението му инкриминирано съждение, да не отразява действителното
фактическо положение, а именно упражняване на търговска дейност от страна
на тъжителя, както е отчел правилно ПРС, то същите не съобщават конкретни
неистинни факти, а представляват негови разсъждения на база на обективно
възприети от него истинни обстоятелства /осъществяване ремонт на
автомобили/. А за верността на последните, констатирана и от
постановлението на прокуратурата, са налице правилно кредитираните от
ПРС гласни доказателства, за което са изложени подробни съображения в
обжалваната присъда. Междувпрочем акцентът в постановлението за отказ е
изискването за „системност“, застъпено в Търговския закон, като е възприето,
че тъжителят е публикувал обяви в различни сайтове за продажба на
авточасти, пращал е пратки, получавал е преводи в тази връзка.
На следващо място, от вниманието на първия съд е убегнал другият
обективен критерий, поставен в разпоредбата на чл.147, ал.1, пр.1 от НК, а
именно изискването разгласените обстоятелства да са обективно позорни,
съобразно общоприетите разбирания на обществото за морал, каквото само по
себе си не е упражняването на търговска дейност. В обобщение на горното и
предвид липсата на обективна съставомерност на стореното от подс.П.
безпредметно е да се обсъжда наличието или липсата на умисъл, доколкото
същият, бидейки елемент от субективната страна на престъплението,
предполага отразяване на всички негови обективни елементи и
общественоопасните последици от сторената деятелност в съзнанието на
дееца. А с оглед отсъствието на кумулативно изискуемите обективни
елементи, субсумирани под състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК,
единственият процесуален изход е оправдаването на подсъдимия на това
основание.
С оглед пълнота, следва да се отбележи, че, доколкото всички, изложени
от страна на процесуалния представител на частния тъжител, аргументи
касаят субективната страна на престъплението, предполагаща кумулативно
присъствие на всички обективни елементи на „клеветата“, които не са
налични в случая, то същите принципно не следва да се подлагат на подробно
обсъждане. Изложеното касае изтъкнатите от адв.В. нееднократни оплаквания
9
на тъжителя до различни институции, принципно относими в преценката за
субективната съставомерност на стореното, още повече, че предметът на
обвинението е очертан с тъжбата, в чиито рамки фигурира само депозираното
на инкриминираната дата писмено „заявление“ и обективираното в него
съдържание. Междувпрочем, въззивният съд отчете, че в подадената от Г.
тъжба е възпроизведено цялостното съдържание на процесното заявление, но
липсва изрично разграничаване кой/и конкретно израз/и тъжителят
инкриминира. От своя страна първостепенният съд е разгледал делото,
постановявайки оправдателна присъда за израза:„според мен, на база на
данните, които имам, мл.сержант * извършва търговска дейност по продажба
на ремонтираните автомобили и частите от тях, които продава по интернет и
спедиторски фирми, което е несъвместимо с военната служба“. Доколкото
постановената от ПРС присъда е обжалвана от тъжителя само с изразяване на
недоволство относно приетата липса на умисъл за приписването на
престъпление /при все, че за тази форма на „клевета“ ПРС е приел и обстойно
аргументирал обективна несъставомерност/, а оправдаването е висша форма
на справедливост, гарантираща в максимална степен правото на защита на
подсъдимия, то липсва процесуален порок, водещ до отмяна на обжалваният
съдебен акт. Ето защо, последният следва да бъде потвърден, както в
наказателната, така и в гражданската му част. И според въззивния съд в случая
не са реализирани кумулативните елементи на претендираната деликтна
отговорност на подсъдимия по смисъла на чл.45 от НК, доколкото отсъства от
обективна страна преди всичко противоправно поведение, осъществено с
конкретната тъжба, което да е увредило личната сфера на тъжителя. Това е
така, доколкото със заявлението, П. ясно е изразил свое съждение, мнение,
основано на обективни истинни факти, последните доказани, както в хода на
наблюдаваната от Военната прокуратура проверка, така и в хода на съдебния
процес по настоящото дело. Що се отнася до поведението на подсъдимия,
демонстрирано с други негови сигнали, съобщения и пр., различни от
инкриминираното заявление, то изложеното по-горе във връзка с предмета на
делото, изрично очертан с подадената тъжба, е относимо и за
гражданскоправната преценка на казуса. Ето защо, независимо от
съществуващите в практиката случаи на известна самостоятелност на
гражданската отговорност, в които тя може да се реализира и без
наказателната, настоящият случай не е такъв, поради което правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения срещу подсъдимия
граждански иск.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 139 от 04.07.2024 г. по НЧХД №
10
2861/2022г., Районен съд-Пловдив, 4 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11