Р Е Ш Е
Н И Е № 118
Гр.
Сливен, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Ваня Костова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 97 по описа за 2021
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1654 по описа на
Районен съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 260152 от 20.04.2021 г. по АНД № 1654/2020 г. на Сливенски Районен
съд е потвърдено Наказателно постановление №
20-0804-003578/30.11.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен, с което на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175 ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и е постановено лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР отнемане на общо 10 точки.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Д. К. Д., който
го обжалва в срок с твърдение за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Заявява, че мотивите на съда са противоречиви
относно действията на наказващия орган при определяне вида и размера на
административната санкция. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Д. Д. ***, който поддържа касационната жалба и
моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят бил служител и нямало
по какъв начин да разбере, че транзитният номер е изтекъл. Нямал и заповед или
друг писмен документ, по силата на който да управлява автомобила от името на
дружеството. Счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и моли за
акт на касационния съд в тази насока.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище на упълномощен процесуален представител
заявява неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила
атакуваното първоинстанционно решение. Заявява прекомерност на претендираните
разноски, ако е направено такова искане от насрещната страна.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и съответно – условия обжалваното решение да бъде
оставено в сила като правилно. Не
възразява за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 18.09.2020
г. в 09:10 часа по път II-53 на
131 км. В посока гр. Ямбол служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен спрял за проверка лек автомобил марка „Ягуар“ модел „ХФ“ с рег. № ………., с.
на „Агин Аутомотив“ ЕООД, при което установил, че
регистрационните табели с регистрационен номер са с изтекъл срок на валидност
(до 05.09.2020 г.), видно от Разрешение за временно движение № *********. За
така установеното от фактическа страна срещу водача Д. К. Д. длъжностното лице
съставило Акт за установяване на административно нарушение № 20-3578/18.09.2020
г., в който деянието било квалифицирано като такова по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. При
съставяне на акта били иззети (според неговото съдържание) контролен талон №
5576450, Разрешение за временно движение № ********* и два броя регистрационни
табели с рег. № ……………. В акта водачът Д.Д. вписал, че
автомобилът е служебен и не е знаел, че номерата са изтекли. Въз основа на
съставения акт Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен
издал Наказателно постановление № 20-0804-003578/30.11.2020 г., с което за
нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 3 предл. първо от с.з. наложил на Д. административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и постановил лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР отнемане на 10
контролни точки.
Към
преписката е представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата
съдебна инстанция Справка за нарушител/водач, видно от която срещу
жалбоподателя Д. за нарушения на ЗДвП са издадени (освен процесното) две
наказателни постановления, три фиша и наложена една ПАМ. Видно от представеното Разрешение за временно
движение № *********, срокът на валидност на регистрационните табели е бил до
05.09.2020 г.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача. Обсъдил е всички представени по делото и относими доказателства, като е приел, че определената санкция
съответства на степента и характера на нарушението. При такива мотиви Районният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 18.09.2020 г. около 09:10 часа Д. К. Д. е
управлявал лек автомобил, чиито регистрационни номера са с изтекъл срок на
валидност до 05.09.2020 г. Определената от наказващия орган правна квалификация
на деянието е чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места; по пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съобразно санкционната норма на чл. 175
ал. 3 предл. първо от ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Разпоредбата ясно указва, че наказанието за
деяние от категорията на процесното се налага на водача на превозното средство,
т.е. законодателят е вменил именно на него отговорността управляваното ППС да е
в изправност и да съответства на всички нормативни изисквания. В тази насока
Районният съд е изложил подробни доводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция и не е необходимо да бъдат приповтаряни. При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. Преценката на
Районния съд за законосъобразност на административнонаказателната
процедура и нейния краен санкционен акт напълно се споделя от настоящия съдебен
състав.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в
достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по –
горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при
анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № 20-0804-003578/30.11.2020 г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с
което на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
отнемане на общо 10 точки. По изложените съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260152/20.04.2021 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД
№ 1654/2020 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.