№ 22
гр. Каварна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от В. М. Узунова Панчева Гражданско дело №
20223240100017 по описа за 2022 година
Производството е по чл.108, във вр. с чл.111 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба, подадена от СУ“, ЕИК ***, с адрес
гр.София, бул.“ЦО“, №15, п.к.1504, представлявано от Ректора – проф.д.ф.н.
А. Г., чрез пълномощника адв.Н А. – АК Варна, със съдебен адрес гр.Варна,
бул.“***“, №53-55, ет.2, офис 203, срещу „ДБ“ ООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Балчик, ул.***“, бл.2, вх.А, ап.9, представлявано от
управителя Ж. Ц. Ж..
В исковата си молба ищецът излага, че с Решение №218/07.04.2011г.
на Министерски съвет на Р България е предоставено безвъзмездно за
управление от СУ „Свети Климент Охридски“ имот – публична държавна
собственост, находяща се в гр.Балчик и представляващ имот с идентификатор
*** по КККР, одобрени със Заповед №300-5-5 от 04.02.2004г., с площ от
183 488 кв.м., при граници, съгласно АПДС №5192/20.12.5012г., както следва:
** ** ***; *** ***; *** ***
Посочва още, че съгласно предоставените правомощия и във връзка с
изпълнение на Решението на Министерски съвет, ръководството на
Университетска ботаническа градина разпоредило извършване на трасиране
на място на част от южната граница на поземлен имот 02.508.7.157 по КККР
на гр.Балчик, за което бил съставен протокол за трасиране, означение и
1
координиране.
В резултат на измерванията било установено, че сграда с
идентификатор ***.21 по КККР на гр.Балчик с площ от 10 кв.м. (по данни от
кадастралните регистри) била разширена на 39 кв.м., чрез пристрояване на
ограждаща каменна зидария с височина 1 м., дървена конструкция, покрита
със старобългарски керемиди. Това пристрояване не било извършено по
установения от закона ред, не фигурирало в Акта за публична държавна
собственост №5192/20.12.2012г. и не бил отразен в кадастралната карта и
кадастралните регистри като обект.
В молбата се излага още, че сграда с идентификатор ***.21, с площ от
10 кв.м. по КККР на гр.Балчик била предоставена за управление на
Министерството на културата за нуждите на ДКИКЦ „Двореца“ и към
настоящия момент функционирала като заведение за хранене. Като такава
била наета от ответника „ДБ“ ООД. Сочи, че допълнителната пристройка към
сграда *** била изградена без необходимите строителни книжа в границите
на имот *** по КККР на гр.Балчик, под управление на СУ „Свети Климент
Охридски“. Това незаконно строителство в имот, предоставен за управление с
Решение на Министерски съвет, представлявало нарушение на
предоставените права на СУ “Климент Охридски“. С уведомително писмо
изх.№72-00-562/19.03.2018г. ищецът уведомил ответника за незаконното
строителство, като му предоставил срок за неговото премахване, като твърди,
че до настоящия момент това не било сторено.
Ищецът счита, че ответника с поведението си го е лишил от правото да
управлява и ползва имота, съобразно неговото предназначение, поради което
и претендира обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва
от датата на уведомяването, до датата на завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.08.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да предаде владението върху
изградената ограждаща каменна зидария и дървена конструкция, покрита със
старобългарски керемиди над 10 кв.м., сграда с идентификатор 7.157.21 по
КККР на гр.Балчик, функциониращо като заведение за хранене.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за това, че е лишил същия от ползване по
2
предназначение имот с идентификатор ***, в границите, в които му е
предоставен, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з., ищецът, редовно призован, представлява се от адв.Н.А. – АК
Варна, която поддържа исковата молба и предявените искове, и моли за
тяхното уважаване.
Ответникът „ДБ“ ООД, гр.Балчик е депозирал писмен отговор по
чл.131 от ГПК, чрез упълномощен представител адв.В. Г. – АК Добрич.
С него счита исковете за недопустими и неоснователни.
Твърди, че ищецът нямал активна процесуална легитимация, тъй като
процесната сграда – публична държавна собственост, била предоставена за
безвъзмездно управление на ДКИ „КЦ Двореца“ гр.Балчик въз основа на
РМС№309/2010г. и правото на управление на имот ПИ ***.7.
Оспорва изложеното в исковата молба твърдение на ищеца, че
ответникът е извършил дейност по пристрояване на ограждаща каменна
зидария и дървена конструкция към сграда 02508.157.21, респ., че било
извършено по незаконен ред. Твърди, че процесната сграда винаги е била с
такива размери, никога не била пристроявана, поради което и била
неправилно отразена в АДС №5192/20.12.2012г.
На следващо място ответникът посочва, че правата на СУ“Климент
Охридски били ограничени по отношение управлението върху имота, тъй
като в т.2 от РМС №218/2011г. ясно се определяли правомощията му:
„Предоставя за безвъзмездно управление на СУ „Климент Охридски“ имот –
публична държавна собственост с идентификатор ***.7, с изключение на
намиращите се в поземления имот сгради, при условие, в предоставения имот
да се организира учебна дейност, да не се извършват строителни работи, да не
се отдава под наем, както и да не се сключват договори за съвместна
дейност“.
На следващо място ответникът сочи, че ищецът не бил носител на
вещни права върху претендирания за ревандикация имот, тъй като с Решение
на Министерски съвет №218/2011г. ищецът нямал право на управление върху
сградите и съоръженията върху ПИ ***.7 по КККР на гр.Балчик, не бил
носител на вещни права и не разполагал с иск за обезщетение по чл.59 от ЗЗД.
3
Моли съда да отхвърли исковете.
В ос.з., ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Процесуалният представител депозира писмено становище, в което посочва,
че исковете са неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение №218/07.04.2011г., Министерският съвет на Р България е
предоставил за безвъзмездно управление на СУ“, имот – публична държавна
собственост, намиращ се в гр.Балчик, представляващ имот с идентификатор
*** по КККР, одобрена със Заповед №300-5-5/04.02.2004г., с площ от 183 488
кв.м., с изключение на намиращите се в поземления имот сгради, при условие
в предоставения имот да се организира учебна дейност, да не се извършват
строителни дейности, да не се отдава под наем, както и да не се сключват
договори за съвместна дейност.
С Акт за публична държавна собственост №5192/20.12.2012г. са
предоставени за управление за нуждите на Държавен културен институт
„Културен център Двореца –Балчик“ множество сгради, между които и
процесната под №20 – Павилион тента „Корона“ с идентификатор ***.21със
ЗП 10 кв.м., бр.етажи 1, предназначение „Друг вид обществена сграда“.
Към делото е представена преписка от Община Балчик, с която на
ответника е издадено удостоверение за търговска дейност на Бистро
„Делано“, в гр.Балчик, КЗ“Двореца“, морски плаж.
Изисканата и получената информация от НАП, Териториална
дирекция на НАП Варна, офис Добрич, сочи, че за дружеството „ДБ“ ООД с
Булстат *** има регистриран касов апарат, с дата на въвеждане в
експлоатация 10.04.2017г., с адрес гр.Балчик, КЗ“Двореца“, бистро „Деланао“.
Според писменото уведомление дружеството е подавало годишни данъчни
декларации по чл.92 от ЗКПО, както следва: за 2017г. с вх.
№0800И0163315/05.02.2018г.; за 2018г. с вх.№0800И0195460/28.01.2019г. и за
2019г. с вх.№0800И0239024/07.03.2020г.
Т.е. тази официална информация оспорва твърдението на ответника, че
не е стопанисвало и владяло процесния имот,находящ се в гр.Балчик.
4
От Община Балчик е представена преписката по издаване на
Удостоверение №28/10.09.2018г. на Главен архитект на Община Балчик, от
която е видно, че обектите, находящи се в ПИ *** по КК на к.з.“Двореца
гр.Балчик се явяват търпими строежи по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ. В този смисъл в удостоверението е посочено, че под №20
Павилион тента „Корона“ с идентификатор *** е със ЗП 42 кв.м.
Заявлението за издаване на соченото удостоверение е подадено на
03.09.2018г., с приложена скица №15-445831-03.12.2014г.. в която е
отбелязано, че сграда с идентификатор ***.21 е със застроена площ от 10
кв.м.
В първо с.з., проц.представител на ищеца е направил възражение и е
поискал съдът на основание чл.17, ал.2 от ГПК, да се произнесе по реда на
инцидентния косвен съдебен контрол относно законосъобразността на акта,
като счита, че констатациите в него са неверни.
Като писмени доказателства са приети Определение №711/02.07.2010г.
на ВКС, ІІ гр.гр.о., Решение №547, т.ІV, стр.2236-244/27.10.2009г. на
Окръжен съд Добрич и Решение 0103/21.07.2005г. на Балчишки районен съд
по спор с правно основание чл111 от ЗС, във вр. с чл.97 от ГПК (отм.).
По делото са разпитани свидетели, водени от ищеца – ВБР и ЗЙШ. И
двете свидетелки са били служители в Ботаническа градина Балчик и Двореца
Балчик. И двете свидетелки посочват, че процесния имот е заведение, като
има малка сграда, около 10-15 кв.м., а напред са сложени маси на плажа и
ставало около 40-50 кв.-м.
Изготвена е съдебно-техническа експертиза, чието заключение на
вещото лице инж.В. А., съдът приема като компетентно изготвено.
Вещото лице сочи, че в застроителния и регулационен план на
курортна зона „Двореца“ гр.Балчик от 1995г., процесната сграда е нанесена
като масивна жилищна сграда с площ от 10 кв.м., граничеща с морския плаж.
В кадастралния план на „Двореца“ от 2000г., също е нанесена като масивна
сграда с площ от 10 кв.м., но вече била нанесена като пристроена веранда –
полуотворена пристройка с покрив и колони (приложение 2 от
заключението). В кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед І300-5-5/04.02.2004г. на ИД на АГКК също е нанесена като сграда
с площ от 10 кв.м. Сградата се намира в ПИ с идентификатор ***, а тя самата
5
е с идентификатор ***.21. Според заключението на вещото лице, в
кадастралните регистри, за сградата се съдържа следната информация:
държавна, публично, функционално предназначение: друг вид обществена
сграда, брой етажи 1, застроена площ 10 кв.м., собственост: Държавата, чрез
Министерство на културата, с акт за публична държавна собственост.
Вещото лице след обследване на имота е заключило, че процесния
обект представлява постройка, включваща под общ покрив сградата от 10
кв.м. с идентификатор ***.21, с пристроено от изток, юг и запад
пространство, отделено (особено от външната среда, както следва: от юг и от
запад със стени от каменна зидария с височина 1.10 м и дебелина 0.40 м. и с
дървена стена от изток. От източната страна се намира и вратата за достъп до
вътрешното пространство. От север постройката е долепена до
съществуващата висока каменна подпорна стена. Покривът представлява
дървена конструкция върху носещи дървени греди и колони, покрита с т.н.
старобългарски керемиди, с каквито са покрити всички околни сгради от
комплекса. Използва се като сезонно заведение за обществено хранене.
Вещото лице, след направени геодезически измервания е установило,
че площта на постройката е 42 кв.м. Обектът няма характер на поставяем
обект. Трайно прикрепен е към земята с отделени от външната среда,
вътрешни пространства, общ покрив, което го характеризира като сграда или
постройка. Констатирано, че за обекта в този му вид с площ от 42 кв.м., през
2018г. има издадено удостоверение за търпимост №28/10.09.2018г.
Вещото лице е заключило, че от геодезическото заснемане е
установил, че площта на постройката е 42 кв.м., от които 10 кв.м. са под
сграда с идентификатор ***.21, като застрояването на останалите 32 кв.м. не е
нанесено върху кадастралната карта.
По отношение на определения пазарен наем за периода от 28.03.2018г.
до 28.08.2019г., вещото лице е установило, че същия възлиза на 3850 лева, а
лихвата е 1304 лева.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, приета от РС
Балчик, както и съдебно-счетоводна експертиза, неприета от настоящия
състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
6
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск по реда на чл. 108 ЗС, с който
ищеца търси защита на ограниченото си право на ползване. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се
прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не
постановява друго. От това следва, че ограниченото вещно право на ползване
може да получи защита така, както и правото на собственост и да бъде
бранено с ревандикационен иск по реда на чл. 108 ЗС. Поради това
предявеният ревандикационен иск, с който се търси защита на ограничено
вещно право на ползване, е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на исковата претенция:
С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото
право на собственост (ограничено вещно право) на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Съгласно задължителните постановки на т.
2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.
108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост (ограниченото вещно право) към
патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск
съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост (ограниченото
вещно право) на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен
диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост
(ограниченото вещно право) на ищеца и отделен осъдителен диспозитив
досежно предаване на владението на имота.
За уважаване на исковата претенция, следва да се установи, че ищеца е
вещен ползвател на процесния поземлен имот на наведеното придобивно
основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт по отношение
на имота, без да има вещно или облигационно основание за това, към датата
на завеждане на делото и приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция.
По делото се установява по безспорен начин, че ищецът е титуляр на
ограничено вещно право на ползване, което му е предоставено с Решение
№218/07.04.2011 г. на Министерски съвет на Р България. От това следва, че
ищецът е носител на правото на ползване на процесния имот.
7
За уважаване на исковата претенция за осъждане на ответницата да
предаде на ищцата ползването по отношение на имота, следва да се установи
също, че ответникът ползва процесния обект, посредством действия, с които
ограничава правата на ищеца. По делото се установи, от ангажираните
писмени и гласни доказателства, че ответникът стопанисва процесния обект,
като за същия подава данъчни декларации, за период от време работи касов
апарат и т.н. Което категорично сочи, че той владее обекта, като
упражняваната от него фактическа власт е без правно основание.
Съдът намира, че предявената искова претенция по реда на чл.108, във
вр. с чл.111 от ЗС е основателна и същата следва да бъде уважена, като
ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху
процесния недвижим имот, а именно: изградената ограждаща каменна
зидария и дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди, над 10
кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***.21 по КККР на гр.Балчик,
функционираща като заведение за хранене .
П о отношение на предявената искова претенция с правно основание
чл. 59, ал. 1
По делото е безспорно установено, че ищецът е ползвател на
процесния недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил лишен от ползването на
недвижимия имот от датата на уведомяване на ответника, т.е. от 29.03.2018г.,
до датата на подаване на исковата молба – 28.08.2019г. От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че ответникът през целия този
период е ползвал процесния имот – сграда за търговска дейност (за което
свидетелстват писмените и гласни доказателства). Ето защо съдът намира
исковата претенция за основателна за претендирания период от 29.03.2018 г.
до 28.08.2019 г.,и ищецът дължи сумата в размер на 3850 лева, обезщетение за
ползване на имота, а лихвата върху същата сума в размер на 1304 лева, или
общо 5154 лева. И тъй като е заявена претенция в размер на 5000, а ищецът не
е направил искане за увеличение на иска, то съдът следва да уважи
претенцията му до тази сума.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
8
претенция - 09.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
което същият следва да бъде уважен.
По отношение на направеното от ищеца искане за упражняване на
косвен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото от главния
архитект на Община Балчик Удостоверение №28/10.09.2018г., за търпимост,
и където е посочено, че процесния обект е с площ от 42 кв.м., съдът счита, че
същото е нищожно. Към преписката е Общината няма данни за строителни
книжа, каквито са изискванията на ЗУТ, а от приложената скица е видно, че
сградата е с площ от 10 кв.м.
При разноските:
С оглед изхода на спора, съдът счита, че на ищеца му се дължат
разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.страната не е
представила списък, с подробните суми, а е посочила съдът да ги изчисли,
съобразно приложените счетоводни документи. Така ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 3740 (три хиляди седемстотин и четиридесет)
лева, от които 2500 лева, заплатен адвокатски хонорар, 250 лева ДТ, 350 лева
за вещо лице по СТЕ, 240 лева за съдебно-счетоводна експертиза и 400 лева за
повторна съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС във
връзка с чл. 111 от ЗС, по отношение на „ДБ“ ООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Балчик, ул.***“, бл.2, вх.А, ап.9, представлявано от
управителя Ж. Ц. Ж., СУ“, ЕИК ***, с адрес гр.София, бул.“ЦО“, №15,
п.к.1504, представлявано от Ректора – проф.д.ф.н. А. Г., е ползвател на
следния недвижим имот: сграда с идентификатор ***.21, с площ от 10 кв.м.
по КККР на гр.Балчик, построена в имот с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед №300-5-5 от 04.02.2004г., с площ от 183 488 кв.м., при
граници, съгласно АПДС №5192/20.12.5012г., както следва: ** ** ***; ***
***; *** *** И ОСЪЖДА „ДБ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Балчик, ул.***“, бл.2, вх.А, ап.9, представлявано от управителя
Ж. Ц. Ж., ДА ПРЕДАДЕ на СУ“, ЕИК ***, с адрес гр.София, бул.“ЦО“, №15,
9
п.к.1504, представлявано от Ректора – проф.д.ф.н. А. Г., владението върху
изградената ограждаща каменна зидария и дървена конструкция, покрита със
старобългарски керемиди над 10 кв.м., сграда с идентификатор ***.21 по
КККР на гр.Балчик, функциониращо като заведение за хранене.
ОСЪЖДА „ДБ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Балчик, ул.***“, бл.2, вх.А, ап.9, представлявано от управителя Ж. Ц. Ж.,
ДА ЗАПЛАТИ на СУ“, ЕИК ***, с адрес гр.София, бул.“ЦО“, №15, п.к.1504,
представлявано от Ректора – проф.д.ф.н. А. Г., на основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ползване върху описания по-горе
имот за периода от 29.03.2018 г. до 28.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 28.08.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „ДБ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Балчик, ул.***“, бл.2, вх.А, ап.9, представлявано от управителя Ж. Ц. Ж.,
ДА ЗАПЛАТИ на СУ“, ЕИК ***, с адрес гр.София, бул.“ЦО“, №15, п.к.1504,
представлявано от Ректора – проф.д.ф.н. А. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 3740 (три хиляди седемстотин и четиридесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщаването за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10