№ 355
гр. Плевен, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря Петя П. Антова
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20254430201056 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №ВТ-007531 от 15.05.2025г. *** на
териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище към
главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите е наложил на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителските кредити на *** АД със седалище и адрес на управление
гр.София, общ.Столична, обл.София, *** с ЕИК ***, представлявано от Г.Т.Т.,
ЕГН:********** и А.В.М., ЕГН: **********, имуществена санкция в размер
на 3000лв. за извършено нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** АД, който чрез гл. юрк. Д. Н. го обжалва в срок и моли
съда да го отмени, като незаконосъобразно по изложените аргументи в
жалбата, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 300 лева. Алтернативно, в случай, в случай, че се
приеме да е налице нарушение се моли да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН,.
За въззиваемата страна *** на териториален отдел за областите Русе,
Силистра, Разград, Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите не се явява представител и не изразява
становище по съществото на спора. Постъпило е писмено становище от *** на
Комисията за защита на потребителите чрез юрк. Р. М., с което молят жалбата
да бъде оставена без уважение, като неоснователна и бъде потвърдено
обжалваното НП, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски
за процесуално представителство в размер на 150 лева. В случай, че бъде
представен договор за правна помощ с изплатен хонорар, оспорват размерът
на адвокатския хонорар, поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№007531 от 26.03.2025г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че при направена проверка на 21.02.2025 г. в обект офис на КЗП
с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: ул. *** е
установено с Уведомление с Вх.№ С-03-6018/21.02.25г. следните нарушения и
обстоятелствата на извършване:
Проверката е извършена по Заповед № 81/07.01.25г. на *** на КЗП във
връзка с постъпила жалба с Вх.№ С-03-6018/02.12.24Г. на 09.01.25г. с КП К-
2770573 в офис за кредити в гр. Плевен, ул. ***. В момента на проверката е
предоставен договор за паричен заем № 5325054/31.12.24г. Съгласно Договор
за паричен заем № 5325054 от 31.12.2024 г. размерът на кредита е 1 200 лв., за
срок 8 месеца, с размер на погасителната вноска 179.46 лв. Обща дължима
сума 1 435.68 лв. Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.2, т.6 от
договора, е в размер на 50.00 %, а в чл.2, т.8 е записано - Годишен процент на
разходите /ГПР/ - 62.47 %. Към договора е приложен погасителен план
съгласно, който към всяка вноска е добавена сума в размер на 60.54 лв. за
възнаграждение за предоставяне на гаранция или общо 484.32 лв. Изчислен е
2
и общ размер на всяка вноска 240.00 лв. или общо дължими по договора 1
920.00 лв.
В чл.4 от договора е посочено: Заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с *** АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2,
т.7, със срок на валидност - 30 днислед крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
В погасителния план към договора в „Забележка“ кредиторът е посочил:
„Заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера, посочен в
колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата на две
физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение
под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни
сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка №
7.
В колона № 3 е посочен размер на вноската по кредита - 179.46 лв., в
колона № 4 каква част от погасителната вноска е за погасяването на
главницата, а в колона № 5 за лихвата. В колона № 6 е посочен размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция - 60.54 лв. към всяка
погасителна вноска и в колона № 7 е записан общ размер на вноска - 240.00
лв. /погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на гаранция/.
При подписването на Договора за паричен заем № 5325054 от 31.12.2024
3
г. потребителят е подписал и Договор за предоставяне на гаранция № 5325054
от 31.12.2024 г. с *** ЕООД. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за предоставяне
на гаранция: „Потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане в полза на *** АД за сума покриваща задължение за
връщане на заемната сума в размер на 1 200 лв.; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава...“.
В чл.З, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане
на задължението по чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 484,32 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 60,54 лв., а в ал.2 е описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението
по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем“.
С КП е наредено на 21.01.25r. кредиторът да предостави документи и
информация за общ брой, сключени договори в офиса през 2024г.;
информация размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция
включен ли е в ГПР; информация има ли сключени договори за гаранция с
други дружества освен с *** ЕООД.
На 21.01.25г. на ел. поща *** е представено единствено Становище,
което е заведено с Вх.№ С-03-6018/21.01.25г. В становището се сочи, че
„Дружеството не разполага с допълнително изисканата в КП информация в
посочения вид, обем, разграничение“.
На 29.01.25г. е изпратена покана в срок до 12.02.25г. да предостави на
ел. поща *** или в КЗП-Плевен, ул. ***, следните документи и информация:
1. Договор за паричен заем № 5098709/23.04.24г. ведно с ОУ,
погасителен план, СЕФ, документи за извършени плащания, договор за
предоставяне на гаранция № 5098709/23.04.24г.;
2. Оценката на кредитоспособността на жалбоподателя - извършени
действия и документи за тях /да се приложи предложението на жалбоподателя
за сключване на договор, декларация за
произход на средствата и други документи за извършената оценка на
кредитоспособността/;
3. Информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024г.;
4. Информация по колко от тях е сключен договор за гаранция с
4
дружество гарант;
5. Информация размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция включен ли е в годишния процент на разходите /ГПР/;
6. Информация има ли сключени договори за гаранция с други
дружества - гаранти освен с *** ЕООД
7. Ясна и категорична информация размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция по договори № 5098709/23.04.24г. и №
5325054/31.12.24г. /който е представен при проверката и приложен към КП/
включен ли е в ГПР.
На 12.02.25r. е получено становище с Вх.№ С-03-6018, в което не се
предоставя ясна и категорична информация размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция по договор № 5325054 от 31.12.24r. включен ли е в
ГПР.
На 13.02.25г. е изпратена нова покана в срок до 20.02.25г. кредиторът да
предостави на ел. поща *** или в КЗП-Плевен, ул. ***, ясна и категорична
информация размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция по
договор № 5325054 от 31.12.24г. включен ли е в ГПР. С поканата е уведомен,
че по отношение на жалбата са изяснени всички факти и обстоятелства, но
проверката по спазване на изискванията на ЗПК по представения договор №
5325054 от 31.12.24г. продължава.
На 21.02.25г. на ел. поща *** е получено уведомление с Вх.№ С-03-6018
от кредитора, в което е посочено, че „ В съдържанието на Договор за паричен
заем № 5325054 ясно е посочено, че: „ГПР е изчислен по формулата и
съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от Закона за потребителския
кредит и Приложение 1 към него. При изчисление на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други
разходи, освен посочените в настоящия договор.“.
От представената информация в уведомлението става ясно, че разходите
за възнаграждение за предоставяне на гаранция не са включени в ГПР, тъй
като не са посочени /включени/ в договора за паричен заем.
5
От представения погасителен план към договор № 5325054/31.12.2024г.
се установява, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на
гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са
дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице,
по друг договор.
Поради което, невключването на размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на
кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има
разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което
по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК „ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч, тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в
посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 62.47% не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция.
От събраните по преписката доказателства се потвърждава по безспорен
начин, че Договор за паричен заем № 5325054/31.12.2024г. не съдържа
задължителната горепосочена информация за действителната стойност на
ГПР.
На 31.12.24г. в гр. Плевен кредиторът *** АД е сключил договор №
5325054/31.12,2024г., който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
Закона за потребителския кредит.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя след отправена Покана с
Изх.№ С-03-6018/11.03.25г. за съставяне на АУАН на 25.03.25г., която е
6
получена на 14.03.25г.
Дата на извършване на нарушението: 31.12.2024 г. и място на
извършване на нарушението: гр. Плевен, офис за кредити на ул. ***.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител С. Н. Н. и свидетелите Р. И. К. и И. А. Б., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – Заверено копие от Придружително писмо
с вх. № ВТ-02-65 от 20.05.2025 г. и Обратна разписка, удостоверяваща
получаването му - 2 лист; Заверено копие от Доклад на инспектор - 1 лист;
Заверено копие от Пълномощно - 1 лист; Заверено копие от Писмо с вх. № ВТ-
02-31/24.04.2025г.. относно връчване на АУАН - 2 листа; Заверено копие от
Пощенски плик - 1 лист; Заверено копие от Покана с изх. № С-03-
6018/11,03.2025г. за съставяне на АУАН и обратна разписка удостоверяваща
получаването й - 3 листа; Заверено копие от Уведомление с Вх. № С-03-
6018/21.02.2025г. 1 лист; Заверено копие от Уведомление с Вх. № С-03-
6018/12.02.2025г. 2 листа; Заверено копие от Споразумение с Вх. № С-03-
6018/24.01.2025г. - 1 лист; Заверено копие от Писмено становище с Вх.№ С-
03-6018/21.01.2025г. 2 листа; Заверено копие от Пълномощно - 1 лист;
Заверено копие от Констативен протокол № К-2770573/09.01.2025 г - 4 листа;
Заверено копие от Договор за паричен заем № 5325054 от 31.12.2024г. - 5
листа; Заверено копие от Договор за предоставяне на гаранция с №
5325054 от 31.12.2024г. и приложение към него ( декларация. Погасителен
план) - 10 листа; Заверено копие от Предложение за сключване на договор за
паричен заем - 4 листа; Заверено копие от Общи условия и Тарифа на *** АД -
5 листа; Заверено копие от Заповед № 81/07.01.2025г.- 1 лист; Заверено копие
от Договор за Паричен заем № 5098709 от 23.04.2024г. и приложения към него
(Погасителен план) - 9 листа; Заверено копие от Договор за предоставяне на
гаранция с № 5098709 от 23.04.2024г. и приложение към него ( декларации) 9
листа; Заверено копие от Договор за потребителски кредит № ********** от
13.03.2023г. между *** ЕАД и Х.П.Н. и приложения към него ( Погасителен
план, Застраховка, Декларация ) - 30 листа; Заверено копие от Жалба с Вх. №
С-03-6018/02.12.2024г. - 3 листа; Заверено копие от Заповед №
358ЛС/22.04.2015 г. - 1 лист; Заверено копие от Заповед № 1137/29.01,2025г. -
7
2 листа. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че дружеството - жалбоподател е сключило договор за паричен заем №
5325054 от 31.12.2024г., който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като не е включен размера на възнаграждението за предоставяне
на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е
включено в погасителния план по договора, което води до разлика между
формално посочения и действително прилагания размер, което по същество е
непосочване на ГПР по кредита.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
*** АД е осъществил състава на административно нарушение по чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК и правилно и законосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.45 ал.1 от ЗПК. Според съда нарушението е
безспорно доказано. Жалбоподателят има качеството на „кредитор” по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е санкциониран за нарушение на чл.11, ал.1
т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В нормата на чл.11, ал.1 т.10 от
ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. От приобщения като писмено доказателство по делото
8
договор за паричен заем № 5325054/31.12.24г. се установява, че размерът на
кредита е 1 200 лв., за срок 8 месеца, c размер на погасителната вноска 179.46
лв. Обща дължима сума 1 435.68 лв. Лихвеният процент по кредита,
съобразно чл. 2, т.6 от договора, е в размер на 50.00 %, а в чл.2, т.8 е записано -
Годишен процент на разходите /ГПР/ - 62.47 %. Към договора е приложен
погасителен план съгласно, който към всяка вноска е добавена сума в размер
на 60.54 лв. за възнаграждение за предоставяне на гаранция или общо 484.32
лв. Изчислен е и общ размер на всяка вноска 240.00 лв. или общо дължими по
договора 1 920.00 лв. В чл. 4 от договора е посочено: Заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да
предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: Две физически лица
- Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер
над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с *** АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“;
Поръчителят подписва договор за поръчителство; Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор;
Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки. В погасителния план към договора в „Забележка“ кредиторът е
посочил: „Заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера,
посочен в колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата
на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави
обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя
гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен
в колонка № 7. В колона № 3 е посочен размер на вноската по кредита - 179.46
лв., в колона № 4 каква част от погасителната вноска е за погасяването на
главницата, а в колона № 5 за лихвата. В колона № 6 е посочен размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция - 60.54 лв. към всяка
погасителна вноска и в колона № 7 е записан общ размер на вноска - 240.00
лв. /погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на гаранция/.
9
При подписването на Договора за паричен заем № 5325054 от 31.12.2024г.
потребителят е подписал и Договор за предоставяне на гаранция № 5325054 от
31.12.2024 г. с *** ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция: „Потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция
за плащане в полза на *** АД за сума покриваща задължение за връщане на
заемната сума в размер на 1 200 лв.; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава...“.
В чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане
на задължението по чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 484,32 лв„ платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 60,54 лв., а в ал.2 е описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението
по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем“.
В уведомление с Вх.№ С-03-6018 от кредитора е посочено, че „ В
съдържанието на Договор за паричен заем № 5325054 ясно е посочено, че:
„ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл.
19 от Закона за потребителския кредит и Приложение 1 към него. При
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените
в настоящия договор. От представената информация в уведомлението става
ясно, че разходите за възнаграждение за предоставяне на гаранция не са
включени в ГПР, тъй като не са посочени /включени/ в договора за паричен
заем. От представения погасителен план към договор № 5325054/31.12.2024г.
е установено, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на
гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са
дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице,
по друг договор.
Невключването на размера на възнаграждението за предоставяне на
гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е
включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика
между формално посочения и действително прилагания размер, което по
10
същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК „ ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в
посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 62.47% не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция. От събраните по преписката доказателства се
потвърждава по безспорен начин, че Договор за паричен заем №
5325054/31.12.2024г. не съдържа задължителната горепосочена информация за
действителната стойност на ГПР. В тази насока е непротиворечивата съдебна
практика па административнонаказателни дела, като напр. Решение
№1385/10.04.2025г. по канд №178/2025г. на Административен съд гр.Плевен, с
което е потвърдено Решение № 570/11.12.24г. по а.н.д. №1985/2024г. на PС-
Плевен; Решение № 1574/28.04.2025г. по канд №108/2025г. на АС Плевен, с
което е потвърдено Решение № 558/05.12.2024 г., постановено по а.н.д. №
1986/2024 г. на Районен съд - Плевен. За нарушение на това си задължение за
кредитора или кредитния посредник законодателят е предвидил
административно наказание в нормата на чл.45, ал.1 от ЗПК – за виновните
лица глоба в размер от 700лв /седемстотин лева/ до 2 000лв /две хиляди лева/ -
за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3 000лв /три хиляди
лева/ до 8 000лв /осем хиляди лева/ - за едноличните търговци и юридическите
лица.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови
текстове, между които и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. При
индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
11
отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството-
жалбоподател нарушението не следва да бъде квалифицирано, като
маловажен случай по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН вр. чл. 28 от
ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за
потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има
за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането
им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради
което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, съдът счита, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя
безусловна защита при упражняване правото на информация на
потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е
неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки,
че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла
на посочените разпоредби.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество – жалбоподател в настоящото производство.
Видно от представената Заповед №358 ЛС/22.04.2015г. на *** на КЗП Д.
М. на осн. чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН в качеството на длъжностно лице, което
има право да съставя АУАН за извършени нарушения на законовите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е
възложен на КЗП, на територията на областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевене е определена С. Н. Н..
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, след като
установи законосъобразността и обосноваността на обжалваното наказателно
постановление, съдът счита искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено. В полза *** на
12
териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище към
главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лв, тъй като
учреждението е било защитавано от юрисконсулт.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.45 ал.1
от Закона за потребителските кредити, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ВТ-007531 от
15.05.2025г., с което *** на териториален отдел за областите Русе, Силистра,
Разград, Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите е наложил на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителските кредити на *** АД със седалище и адрес на управление
гр.София, общ.Столична, обл.София, *** с ЕИК ***, представлявано от Г.Т.Т.,
ЕГН:********** и А.В.М., ЕГН: **********, имуществена санкция в размер
на 3000лв. за извършено нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА *** АД ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ на *** на териториален отдел за областите
Русе, Силистра, Разград Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисията за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13