РЕШЕНИЕ
№ 19713
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично засеД.е на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. М.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110133061 по описа за 2024 година
Предявени са от ищците А. Г. Т., ЕГН **********, П. Ц. Т., ЕГН
**********, В. М. А., ЕГН **********, З. Р. А., ЕГН **********, В. Р. А.,
ЕГН **********, Д. Л. А., ЕГН **********, М. Г. П., ЕГН **********, В. Н.
П., ЕГН **********, А. Н. П., ЕГН ********** и В. К. В., ЕГН **********,
срещу ответника *************, ЕИК *********, субективно съединени
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, уточнени
с молба от 18.03.2024 г. да бъде признато за установено, че **************,
ЕИК ********* дължи следните суми, представляваща припадащата се част
от договорна неустойка за забава по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № **,
том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на Нотариус М. В. и чл.
V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 от Нотариален акт за промяна на Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № **, том IX, рег. № *****,
дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н., вписан под рег. №
*** в Регистъра на Нотариалната камара, както следва: на З. Р. А., ЕГН
********** сумата в размер на 8416,66 евро, равняваща се на 16461,55 лв., ,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
1
плащане, на В. М. А., ЕГН **********- сумата в размер на 8416,66 евро,
равняваща се на 16461,55 лв., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до
датата на окончателното й плащане, на В. Р. А., ЕГН **********- сумата в
размер на 8416,66 евро, равняваща се на 16461,55 лв., ведно със законна лихва
от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, на Д. Л. А., ЕГН
**********- сумата в размер на 8069,09 евро, равняваща се на 15781,77 лв.,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, на В. К. В., ЕГН ********** сумата в размер на 6252,64 евро,
равняваща се на 12229,10 лв., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до
датата на окончателното й плащане, на М. Г. П., ЕГН ********** сумата в
размер на 9421,17 евро, равняваща се на 18426,21 лв., ведно със законна лихва
от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, на А. Н. П., ЕГН
**********- сумата в размер на 7660,20 евро, равняваща се на 14982,05 лв.,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, на В. Н. П., ЕГН **********- сумата в размер на 8708,34 евро,
равняваща се на 17032,03 лв., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до
датата на окончателното й плащане, на А. Г. Т., ЕГН **********- сумата в
размер на 12565,28 евро, равняваща се на 24575,55 лв., ведно със законна
лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, и на П. Ц. Т.,
ЕГН **********- сумата в размер на 12565,28 евро, равняваща се на 24575,55
лв., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищците твърдят, че на 01.11.2017 г. бил сключен Предварителен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на
сграда, съгласно който ответникът се съгласил със свои средства да проектира,
построи и въведе в експлоатация с разрешение за ползване жилищна сграда с
ресторант, гаражи и подземни гаражи в съсобствения на ищците поземлен
имот. Поддържат, че на ответника било учредено вещно право на строеж
върху съсобствения им недвижим имот чрез Нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от
12.07.2018 г. по описа на Нотариус М. В.. Впоследствие бил подписан
Нотариален акт за промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г.
2
по описа на Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на
Нотариалната камара, с който били индивидуализирани самостоятелните
обекти в новопостроената сграда при вече променените показатели на
проекта. Съгласно пункт VII. 2 на Нотариален акт № ** било уговорено, че
при забава на приемателя строител да изпълни задължението си за
построяване на сградата в указаните срокове, учредителите имат право на
неустойка в размер на 5 евро на кв.м. от застроената площ на обектите,
начислени за всеки ден забава, но не повече от 100000 евро. Твърди се, че
ответникът е бил задължен да изпълни строителството на сградата,
удостоверено с подписването на Акт- образец № 15 за установяване на
техническата годност за ползване на сградата, в срок от 30 месеца, считано от
датата на Протокол- образец № 2 за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Излагат се твърдения, че
след подписване на Нотариален акт № ** един от учредителите- Р. В.ов А., е
починал, като е оставил за законни наследници съпругата си- В. М. А., и двете
му деца- В. Р. А. и З. Р. А., при равни квоти, доколкото наследодателят е
придобил собствеността върху имота чрез наследяване по закон. Твърди се, че
Д. Л. А. и нейният съпруг М. С. А. са придобили от К. В. Т. чрез Нотариален
акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и
издръжка, Акт ***, том I, рег. № *****, дело № 182 от 31.12.2021 г. по описа
на нотариус К. Б., рег. № *** при НК, с район на действие- СРС, неговия дял
при равни квоти от по 78,83 кв.м. Поддържа се, че А. Г. Т. и П. Ц. Т.
притежават равни дялове от имота. Сочат, че Акт- Образец № 15 бил
подписан на 01.07.2022 г. вместо в 30-месечния срок за изпълнение на
строителството- 01.05.2022 г. Молят за уважаване на исковите претенции.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. Б. Г. и адв. С. Т., с който оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че допусната забава за изпълнение
на задължението си да довърши обекта в посочения срок се дължи на
обективни причини, а не по вина на дружеството. Излага твърдения, че в хода
на извършване на строителните работи по обекта са били спирани
неколкократно СМР, удостоверено с Актове- Образец № 10, а именно- от
26.11.2019 г. поради лоши метеорологични условия за период от 21 дни; от
23.01.2020 г. за период от 4 дни; от 06.02.2020 г. за период от 3 дни; от
3
14.02.2020 г. за период от 3 дни; от 09.03.2020 г. за период от 2 дни; от
22.03.2020 г. за период от 5 дни; от 29.11.2020 г. за период от 2 дни; от
10.12.2020 г. за период от 3 дни; от 16.01.2021 г. за период от 5 дни. Поддържа,
че по независещи от ответника обстоятелства забавата е продължила 61 дни.
Твърди се, че с въведените временни противоепидемични мерки за периода от
22.03.2021 г. до 30.03.2021 г. била засегната работата на ответното дружество
поради намаления позволен брой работници до 50 %. Позовава се на лоши
метеорологични условия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на положителните установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД:
От съдържащите се в заповедното производство – ч.гр.д. № 28743/2022
г. на СРС съдебни книжа се установява, че заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК е издадена на 21.12.2022 г. след отмяна на отхвърлително разпореждане
от 30.07.2022 г. по делото с определение от 11.11.2022 г. по в.ч.гр.д. №
10286/2022 г. на СРС. Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с
преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
4
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по
заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и
други доказателства, посочени от страните". В случая, от данните, съдържащи
се в заповедното производство се установява, че исковете са подадени в
едномесечния законов срок , поради което са допустими.
По основателността на предявените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В хода на процеса между страните са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между тях е сключен
предварителен договор на 01.11.2017 г. за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на сграда, Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и Нотариален акт за промяна на Нотариален акт
за учредяване право на строеж върху недвижим имот № **, том IX, рег. №
*****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н., с описания в
исковата молба предмет, по които ответникът е изпълнил задължението си да
построи обекта със забава продължила в периода от 11.05.2022 г. до 01.07.2022
г.
Установява се, че на 01.11.2017 г. между страните бил сключен
Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на сграда, по силата на който ответникът се съгласил със свои
средства да проектира, построи и въведе в експлоатация с разрешение за
ползване жилищна сграда с ресторант, гаражи и подземни гаражи в
съсобствения на ищците поземлен имот, находящ се в
**************************************, с идентификатор №
************ . С Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на
Нотариус М. В. на ответника било учредено вещно право на строеж върху
съсобствения им недвижим имот за изграждане на горепосочената жилищна
сграда.
5
Установява се, че на 20.11.2019 г. между страните е подписан Нотариален
акт за промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по
описа на Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната
камара, по силата на които са били индивидуализирани самостоятелните
обекти в новопостроената сграда след изменение на проекта, които
приемателя - строител ************ се е задължил да изгради като
обезщетение за всеки един от учредителите – съсобственици на недвижимия
имот, както следва: 1.За учредителя Р. В.ов А. – апартамент № 13В със
застроена площ от 86,30 кв.м., заедно с мазе № В25 с площ от 4,40 кв.м.;
апартамент № 13Б, със застроена площ от 60,02 кв.м. , задно с мазе Б25, с
площ от 4,81 кв.м. ; апартамент № 27 Б, със застроена площ от 56,55 кв.м. ,
заедно с мазе № Б10 с площ от 4,95 кв.м.; апартамент № 30Б със застроена
площ от 55,78 кв.м. , заедно с мазе № Б2, с площ от 4,49 кв.м., апартамент №
31Б, със застроена площ от 60,02 кв.м. , заедно с мазе № Б 27 с площ от 4,93
кв.м. , както и гараж № 1А, със застроена площ от 17,47 кв.м., гараж № 11В,
със застроена площ от 25,33 кв.м., гараж № 15 В, със застроена площ от 33,64
кв.м. ; 2. За учредителя Д. Л. А. – апартамент № 12В, със застроена площ от
95,88 кв.м., заедно с мазе № В21 със застроена площ от 4,60 кв.м.; гараж№ 3А,
със застроена площ от 33,32 кв.м.; 3. За учредителя К. В. Т. – апартамент №
11В, със застроена площ от 60,02 кв.м. , заедно с мазе № В22, със застроена
площ от 4,78 кв.м. , апартамент № 6Б, със застроена площ от 55,78 кв.м. ,
заедно с мазе № Б2, с площ от 4,94 кв.м.; гараж № 2А, със застроена площ от
32,14 кв.м. ; 4. За учредителя В. К. В. – ателие № 4, със застроена площ от
98,77 кв.м. , заедно с мазе № Б1,с площ от 4,91 кв.м. ; 5. За учредителя М. Г. П.
- апартамент № 6В, със застроена площ от 60,02 кв.м., заедно с мазе В14 с
площ от 4,95 кв.м. и апартамент № 8В, със застроена площ от 86,30 кв.м. ,
заедно с мазе № В15, с площ от 4,95 кв.м.; 6. за учредителя А. Н. П. –
апартамент № 9В със застроена площ от 88,70 кв.м. , мазе В 13, със застроена
площ от 5 кв.м.; гараж № 7А, със застроена площ от 33,32 кв.м. ; 7. За
учредителя В. Н. П. – апартамент № 2В, със застроена площ от 106,08 кв.м.,
заедно с мазе № В12 с площ от 5 кв.м. , гараж № 4А, със застроена площ от
33,32 кв.м.; 8. За учредителите А. Г. Т. и П. Ц. Т. – апартамент № 1В със
застроена площ от 60,02 кв.м. , заедно с мазе № В 11 с площ от 5 кв.м. ;
апартамент № 3В със застроена площ от 101,13 кв.м. , заедно с мазе № В8 със
6
застроена площ от 4,99 кв.м. , апартамент № 4В, със застроена площ от 100,07
кв.м., заедно с мазе № В9 , с площ от 4,99 кв.м., апартамент № 5В, с площ от
68,24 кв.м., заедно с мазе № В10 с площ от 5 кв.м., гараж № 5А със застроена
площ от 33,32 кв.м.; гараж № 6А , със застроена площ от 33,32 кв.м.
Съгласно постигнати договорености между страните в чл. IV, ал. 1, вр.
чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на Нотариус
М. В. и чл. V, ал. 1 вр чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за промяна на Нотариален
акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № **, том IX, рег. №
*****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н., вписан под
рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара са били уговорени идентични
клаузи, че при забава на приемателя - строител да изпълни задължението си за
построяване на сградата в указаните срокове, учредителите имат право на
неустойка в размер на 5 евро на кв.м. от застроената площ на обектите,
начислени за всеки ден забава, но не повече от 100 000 евро общо за всички
учредители. Сроковете за построяване сградата са указани съответно в чл. IV.
1 и чл. V. 1 от нотариалните актове, съгласно които приемателят – строител
************* се е задължил да изпълни строителството на сградата,
удостоверено с подписване на акт – образец № 15 за установяване на
техническата годност за ползване на сградата в срок от 30 месеца , считано от
датата на съставяне на протокол- образец № 2 за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.
Договорената неустойка, която е предмет на исковете, по своя характер е
мораторна – за забавено изпълнение на договорения резултат, уговорена е
като фиксирана сума за всеки ден забава / 5 евро на кв. м./, като е уговорен и
максимален глобален размер на неустойката за всички учредители. Съдът
приема, че уговорената неустойка за забавено изпълнение на договорения
резултат – построяване на сградата, удостоверено с подписване на акт –
образец № 15 за установяване на техническата годност за ползване на
сградата, съответства на присъщата обезпечителна и обезщетителна функция
неустойката, допустима е съгласно чл. 9 ЗЗД – автономия на волята и
границите на същата, валидна е и обвързва страните съгласно чл. 20а от ЗЗД.
Не се установява нищожност на клаузи от договор, които са от значение за
решаване на правния спор, и които да произтичат пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства, за които съдът следи служебно съгласно
7
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на
ВКС, т. 3 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Безспорно е между страните и се установява от представената
строителна документация, че разрешението за строеж на сградата с разгъната
застроена площ от 10 059,82 кв.м. е издадено на 02.07.2019 г., на 04.02.2021 г.е
издадено удостоверение № 10 от 04.02.2021 г. от ************** за степен на
завършеност на основание чл. 181 ЗУТ въз основа на акт за приемане на
конструкция на 18.12.2020 г., приложение № 14 към чл. 7, ал.3, т. 14 от
Наредба № 3. Не се спори и се установява от писмените доказателства, че
строителната площадка за сградата е открита съгласно протокол от 11.11.2019
г., а акт за установяване на годността за приемане на обекта № 15 е подписан
на 01.07.2022 г. Установява се от приобщената строителна документация за
сградата, както и от акта за установяване годността за приемане на строежа от
01.07.2022 г., че за сградата са приети актове, образец № 7 по нива и елементи
на строителната конструкция, част от които: на 10.12.2019 г. е приет кофраж и
армировка на подложен бетон, на 23.01.2020 г. е приет кофраж и армировка на
сутеренни стени Ш21 и Ш22, на 06.02.2020 г. е приет кофраж и армировка на
сутеренни стени Ш14, Ш16, колони, на 14.02.2020г. е приет кофраж и
армировка на сутеренна стена по ос8, на 09.03.2020 г. е приет кофраж и
армировка колони и асансьорна шахта 2, а на 11.03.2020 г. е приет кофраж и
армировка колони, борд на к 1.20, на 12.03.2020 г. и на 13.03.2020 г и на
18.03.2020 г. са приети кофраж и армировка на плочи, колони, стена, борд, на
27.03.2020 г., на 03.04.2020 г., на 06.04.2020 г., на 07.04.2020 г., 09.04.2020 г.,
13.04.2020 г., 14.04.2020г, 15.04.2020 г., 16.04.2020 г., 22.04.2020 г., 22.04.2020
г., 23.04.2020 г., 27.04.2020 г. , 29.04.2020 г. на 04.05.2020 г. , на 07.05.2020 г.,
на 08.05.2020 г., 11.05.2020 г., на 13.05.2020 г., на 15.05.2020 г., на 19.05.2020 г.
и 21.05.2020 г. са приети СМР по кофраж и армировка на плочи, стени, шайби,
колони. Установява се, че на 01.12.2020 г. е приет кофраж и армировка на
асансьорна шахта, на 10.12.2020 г. и 13.12.2020 г. са приети СМР по кофраж и
армировка на асансьорна шахта. Не се спори между страните, че забавата е
продължила в периода от 11.05.2022 г. до 01.07.2022 г. , което по данни от
повторното заключение на съдебно-техническата експертиза, което
настоящият състав възприема като компетентно, обективно и безпристрастно
е 51 календарни дни. Следователно по делото е безспорно, че ответникът е в
забава за изпълнение на задълженията си по чл. IV. 1 от нотариалния акт от
8
12.07.2018 г. и чл. V. 1 от нотариалния акт за промяна на нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот и учредяване на право
на строеж от 20.11.2019 г.
Спорен е въпросът дали са налице обективни причини за забавата на
строителя, както твърди ответника в производството. В отговора на исковата
молба, ответникът се позовава на невъзможност за изпълнение на поетите
договорени задължения в срок, а именно: спирания на строителството,
констатирани чрез констативни актове, образец № 10 и възобновяване на
строителството чрез констативен акт № 11; лоши метеорологичните условия;
заповед № РД – 01-173 от 18.03.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки на територията на РБ, съгласно която министъра на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки, считано от 22.03.2021
г. до 31.3.2021 г.
От представени и приети по делото констативни актове, образец № 10 и
№ 11 се установява, че са съставени акт образец 10 на 26.11.2019г. за спиране
на строителството и акт № 11 за възобновяване от 10.12.2019 г., акт образец №
10 на 23.01.2020 г. и акт образец № 11 на 27.01.2020 г., акт, образец №
06.02.2020 г. и акт образец № 11 на 09.02.2020 г., акт образец № 10 от
14.02.2020 г. и акт, образец № 11 от 17.02.2020 г.,, акт, образец № 10 от
09.03.2020 г. и акт образец № 11 от 11.03.2020 г., акт образец № 10 от
22.03.2020 г. и акт образец № 11 от 27.03.2020 г., акт образец № 10 от
29.11.2020 г. и акт образец № 11 от 01.12.2020 г. , акт образец № 10 от
10.12.2020 г. и акт образец № 11 от 13.12.2020 г. , акт образец № 10 от
16.01.2021 г. и акт образец № 11 от 21.01.2021 г. Във всички актове в титулната
част е посочено , че са съставени поради лоши метеорологични условия, а в
съдържанието е посочено различно основание, а именно смяна на строител.
Тук е мястото да се подчертае, че в Наредба № 3 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството са регламентирани образците на акт,
образец № 10 в Приложение№ 10 към чл. 7, ал.3, т. 10 от Наредбата, видно от
които основанията за спиране не са предварително попълнени, поради което
доводите на ответника в този смисъл са неоснователни.
В хода на производство своевременно констативните актове, образец № 10
и № 11 са оспорени от ищците по съдържание, поради което в хода на
производството, в тежест на ответника е указано да докаже изгодните за него
9
факти и обстоятелства, което обаче не бе сторено. По своя характер актовете
по Наредба № 3 имат констативен характер и представляват частни
свидетелстващи документи, които черпят доказателствената си сила от факта,
че при съставяне им участват заинтересованите участници в строителния
процес. Акт, образец № 10 обаче не е юридически факт, предизвикващ
спирането. Спирането е фактически настъпило състояние, поради различни
причини, а актът само констатира състоянието на строежа към даден момент,
т.е. доказателствената му стойност е относно състоянието на строежа към
момента на спирането съгласно Наредба № 3. В разглежД.я случай от
съвкупността на писмените доказателства, събрани по делото не се установява
смяна на строител.
По посоченото друго основание- лоши метеорологични условия, съдът
съобрази, че съгласно чл. 3 от Правилата за контрол и приемане на бетонни и
стоманобетонни конструкции – приложение към Наредба № 3 от 1994 г. за
контрол и приемане на стоманобетонни конструкции, в приложимата
редакция към момента на приемане на СМР, не се разрешава изпълнение на
монтажни работи при температура на въздуха, по-ниска от минус 10 °С. По
делото е приета метеорологична справка, съгласно която в периода от
01.12.2019 г. до датата на акт, образец № 14 – 18.12.2020 г. на 08.01.2020 г. е
била отчетена минимална температура минус 11 С, на 01.12.2020 г.
минималната температура е била минус 11,7 С, но на тези дати не са съставяни
актове образец № 10, а напротив нелогично, както отбелязва и вещото лице на
01.12.2020 г. се съставя акт за продължаване на строителството. След
завършване на сградата в груб строеж е имало 7 дни с минимални
температури под минус 10 градуса, но към този момент бетонните
конструкции вече са били изпълнени. Ниските температури са пречка за
извършване на бетонни и стоманобетоновите работи, но не са пречка за
извършване на други видове СМР. Освен това, в твърдяните от ответника
периоди на спиране с посочените актове , образец № 10 се установява, че са
приемани актове за извършвани СМР видно от окончателния доклад за
установяване годността за ползване на строеж, акт, образец № 14 и костативен
акт, приложение № 15 от 01.07.2022 г. Така например в констативен акт № 10
от 26.11.2019 г. е удостоверен етап: изпълнен масов изкоп, като същият етап е
посочен в акт, образец № 11 от 10.12.2019 г., а в акт, образец № 15 е
удостоверено, че на същата дата - 10.12.2019 г. е съставен и акт № 7 за
10
приемане на кофраж и армировка подложен бетон. Нещо повече, от
заповедната книга на обекта, акт, образец № 15, както и от приетото по делото
основно и повторно заключение на съдебно-техническата експертиза,
включително и гласните доказателства, събрани посредством разпита на
управителя на дружеството, извършващо строителен надзор на сградата И. М.
се установява, че констативни актове, образец № 10 и образец № 11 не са
включени в строителната документация на сградата, а съгласно чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 3/2003 г. всички актове следва да бъдат включени. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля в частите, че същите са съставяни поради
лоши метеорологични условия в деня, в който строителят е спрял работа, тъй
като не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Следва
да бъде отбелязано, че в самите актове, образец № 10 е налице противоречие в
основанието на което са издавани актовете за спиране на строителството
(смяна на строител и лоши метеорологични условия). Същевременно в
актовете за възобновяване на строителството е посочено единствено
основание: смяна на строител по ЗУТ. Смяна на строител обаче не се
установява от строителната документация на сградата, както вече бе посочено
по-горе, нито пък такава е установена от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. От представената и приета по делото справка за
метеорологичните условия от НИМХ, както и от приетото по делото повторно
заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че е нелогично
предвид метеорологични справки спиране на строителството на 06.02.2020 г.
при температура минус 4,9 С и възобновяване на строителството при
температура минус 9,6 С, както и на 14.02.2020 г. при температура минус 2,6
С и възобновяване при температура минус 3,4 С, както и спиране на
29.11.2020 при температура -3,2 С и възобновяване при минус 11,7 С. Тези
температурни условия и същевременно наличието на актове за приемане на
извършени СМР в твърдяните периоди на спиране опровергават
съдържанието на актовете, образец № 10 и № 11 и твърдението на ответника,
че актовете за спиране на строителството са съставени заради лоши
метеорологични условия. Не на последно място, неблагоприятните
климатични условия нямат белезите на на обективна, непредвидима и
непреодолима причина, изключваща отговорността на длъжника по смисъла
на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за забава в строителството, тъй като ответникът е търговец
и следва при изпълнение на сделките да полага грижата на добрия търговец по
11
чл. 302 ТЗ, притежаващ специални познания в съответната търговска област.
В този смисъл Решение 200/11.04.2014 година, постановено по т. д. 545/2012
година на ВКС, ТК, I т. о. Предвид горното, ирелевантни се явяват доводите
на ответника, че актове, образец № 10 са подписани и от възложителите, чрез
упълномощено от тях лице - А. А., управителя на **************, а освен
това и с оглед настъпилата смърт на упълномощителя Р. А. на 26.03.2020 г.,
пълномощното се прекратява по арг. от чл. 41, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът се позовава на извънредно форсмажорно обстоятелство –
Заповед № РД – 01-173 от 18.03.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки на територията на РБ, съгласно която министъра на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки, считано от 22.03.2021 г.
до 31.3.2021 г., по т. 19 работодатели и органите по назначаване да
организират работния процес на работниците / служителите в дистанционна
форма/ от разстояние/надомна работа/ , където е възможно, като допускат
присъствена работа на най-много от 50 % от персонала / л. 10 и 11 /от ч.г. д. №
3652/2023 г. на СГС.
Нормата на чл. 306, ал. 1 ТЗ регламентира като обстоятелство,
изключващо отговорността при неизпълнение, "непреодолимата сила", която
съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ представлява непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Съгласно чл. 306, ал. 3 ТЗ следва да уведоми другата страна във възможно
най-разумен срок от настъпването на "форсмажорни" обстоятелства. По
делото не се твърди и няма доказателства да е уведомил писмено страните по
договора за строителство съобразно изискването на чл. 306, ал. 3 ТЗ , с оглед
на което неуведомяване същият дължи обезщетение за претърпените от
ищците вреди, поради което изтъкнатото от ответника основание за
освобождаване от отговорност не е налице и на това основание. В този смисъл
Решение № 5819 от 25.09.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10991/2023 г.
Съдът приема, че изложените от ответника причини за забавянето,
посочени по - горе не изключват отговорността му за допуснатата забава при
изпълнение на задължението за построяване на сградата с протокол образец
15. Не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме,
наличието на обективни независещи от строителя причини, които да
възпрепятстват изпълнението на задължението чл. IV. 1 и чл. V. 1 от
12
нотариалните актове от 12.07.2018 г. и от 20.11.2019 г. Предвид изложеното
съдът приема за неоснователни възраженията му, че забавата се дължи на
причини, за които не отговаря.
Съгласно чл. VII, т.2 от договора от 20.11.2019 г., в случай че продавачът
забави виновно строителството, той дължи на учредителите неустойка в
размер на 5 евро за квадратен метър от застроената площ, начислени за всеки
ден забава, но не повече от 100 000 евро общо за всички учредители. Относно
размерът на дължимата неустойка за забава съдът на осн. чл. 162 ГПК и след
математическо изчисление намира, че от сключения договор от 20.11.2019 г. се
установява, че учредителят Р. А. получава като обезщетение самостоятелни
обекти с обща застроена площ от 418,69 кв.м., учредителят Д. А. получава
самостоятелни обекти със застроена площ – 133,80 кв.м., К. Т. – 157,66 кв.м.,
В. В. - 103,68 кв.м., М. П. – 156,22 кв.м., А. П. – 127,02 кв.м., В. П.- 144,40
кв.м., А. и П. Т.и – 416,08 кв.м. или общата застроена площ на самостоятелни
обекти, представляваща обезщетение за учредителите на правото на строеж е
в размер на 1657,55 кв.м. Следователно уговореният праг на неустойката по
договора не може да надвишава сумата от 25260 евро за Р. А., 8072 евро за Д.
А., К. Т. – 9511 евро, В. В. – 6255 евро, М. П. – 9425 евро, А. П. – 7663 евро, В.
П. – 8712 евро , както и за А. и П. Т.и – 25 102 евро. Този максимален праг на
неустойката бива достигнат на дванадесетият ден забава, а в случая се
установява забава – 51 дни. Установява се, че Р. А. е починал на 26.03.2020 г. и
съгласно удостоверение за наследници от ************** от 29.03.2022 г. е
оставил законни наследници: съпругата В. А. и децата си: В. и В. А.и, поради
което и на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН наследяват равни части всеки от
тях или по 8 416,66 евро. А. и П. Т.и са съпрузи, поради което всеки от тях има
право на по ½ от горепосочената сума или по 12 551 евро. За К. Т. не е
предявен иск. Ето защо и предвид диспозитивното начало в гражданския
процес по чл. 6, ал. 2 ГПК исковете следва да се уважат до предявените
размери, освен за А. и П. Т.и, за които исковете се явяват основателни за
сумата от по 12 551 евро, а за разликата до пълния претендиран размер от
12565,28 евро подлежат на отхвърляне.
По разноските:
В заповедно производство – със заявление по чл. 417 ГПК заявителите не
са поискали присъждане на разноски/ нито за държавна такса, нито за
13
адвокатско възнаграждение/. С разпореждане от 30.07.2022 г. съдът е
отхвърлил заявлението, с което е приключило производството пред СРС.
Присъждане на разноски не е поискано нито със заявлението по чл. 417 ГПК,
нито с частната жалба с вх. № 22.08.2025 г. срещу отхвърлителното
разпореждане. Следователно съдът не дължи произнасяне по сторените
разноски в заповедното производство. С последваща молба от 25.11.2022 г.
след постановяване на определение по ч.гр.д. №10286/2022 г. от 11.11.2022 г.
заявителите са поискали присъждане на разноски за заплащане на държавни
такси 3911.66 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 10420 лева. Съдът
споделя извода, че не дължи присъждане на разноски, доколкото не са
поискани своевременно и предвид това, че съдът в заповедното производство
е обвързан от задължителните указания, дадени с определение № 11450 от
14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 10286/2022 по описа на СГС , ЧЖ, 1-Д и не може да
присъди суми в повече от указаното от въззивния съд, включително за
разноски. Освен това, разноските били поискани едва след влизане в сила на
определението на СГС. Предвид горното, съдът намира, че поради липсата на
надлежно искане в заповедното производство, съдът не дължи произнасяне за
разноски за това производство.
По разноските в исковото производство пред СРС, ищците претендират
сторени разноски за държавна такса в размер на 3911,66 лева, в размер на 1940
лв. за депозит СТЕ, както и 3630 лева – адвокатско възнаграждение, платено
по банков път на 17.02.2023 г. /л.611/ които следва да бъде разпределени с
оглед изхода на спора в тежест на ответника, както следва: З. А., В. А. и В. А.
по 881,79 лева, на Д. А. 850,50 лева, В. В. 654,23 лева, на М. П.- 987,04 лева,
А. П. 802,14 лева, В. П. 911,18 лева, А. Т. сума в размер на 1314,15 лева, П.
Т. сума в размер на 1314,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от З. Р. А., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че *************, ЕИК ********* дължи на З. Р. А., ЕГН **********
сумата в размер на 8 416,66 евро (осем хиляди четиристотин и шестнадесет
евро и 66 евроцента), равняваща се на 16461,55 лв., представляваща договорна
14
неустойка за забава за изпълнение на задължение по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал.
2 от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №
**, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на Нотариус М. В. и
чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за промяна на Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № **, том IX, рег. № *****,
дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н., вписан под рег. №
*** в Регистъра на Нотариалната камара, ведно със законна лихва от
31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г.
по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. М. А., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на В. М. А., ЕГН
********** сумата в размер на 8 416,66 евро (осем хиляди четиристотин и
шестнадесет евро и 66 евроцента), равняваща се на 16461,55 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение
по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за
промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на
Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Р. А., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на В. Р. А., ЕГН
**********- сумата в размер на 8416,66 евро (осем хиляди четиристотин и
шестнадесет евро и 66 евроцента), равняваща се на 16461,55 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение
по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за
15
промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на
Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. Л. А., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на Д. Л. А., ЕГН
**********- сумата в размер на 8069,09 евро (осем хиляди шестдесет и девет
евро и 09 евроцента), равняваща се на 15781,77 лв., представляваща договорна
неустойка за забава за изпълнение на задължение по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал.
2 от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №
**, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на Нотариус М. В. и
чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за промяна на Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № **, том IX, рег. № *****,
дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н., вписан под рег. №
*** в Регистъра на Нотариалната камара, ведно със законна лихва от
31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г.
по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. К. В., ЕГН
**********, че **************, ЕИК ********* дължи на В. К. В., ЕГН
********** сумата в размер на 6 252,64 евро (шест хиляди двеста петдесет и
две евро и 64 евроцента), с левова равностойност 12 229,10 лева,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение
по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за
промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на
Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
16
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Г. П., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на М. Г. П., ЕГН
********** сумата в размер на 9 421,17 евро (девет хиляди четиристотин
двадесет и едно евро и 17 евроцента), с левова равностойност 18 426,21 лева,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение
по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за
промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на
Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Н. П., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на А. Н. П., ЕГН
********** сумата в размер на 7 660,20 евро (седем хиляди шестотин и
шестдесет евро и 20 евроцента), с левова равностойност 14 982,05 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение
по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за
промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на
Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
17
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Н. П., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на В. Н. П., ЕГН
********** сумата в размер на 8 708,34 евро (осем хиляди седемстотин и
осем евро и 34 евроцента), с левова равностойност 17032,03 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение
по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018
г. по описа на Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за
промяна на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот № **, том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на
Нотариус И. Н., вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Г. Т., ЕГН
**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на А. Г. Т., ЕГН
**********- сумата в размер на 12 551 евро (дванадесет хиляди петстотин
петдесет и едно евро), с левова равностойност 24547,62 лв., представляваща
договорна неустойка за забава за изпълнение на задължение по чл. IV, ал. 1,
вр. чл. VI, ал. 2 от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на
Нотариус М. В. и чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за промяна на
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № **,
том IX, рег. № *****, дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н.,
вписан под рег. № *** в Регистъра на Нотариалната камара, ведно със законна
лихва от 31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 551 евро до пълния предявен размер от
12565,28 евро, равняваща се на 24575,55 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Ц. Т., ЕГН
18
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, че **************, ЕИК ********* дължи на П. Ц. Т., ЕГН **********
сумата в размер на 12 551 евро (дванадесет хиляди петстотин петдесет и едно
евро), с левова равностойност 24 547,62 лева, представляваща договорна
неустойка за забава за изпълнение на задължение по чл. IV, ал. 1, вр. чл. VI, ал.
2 от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №
**, том I, рег. № ***, дело № 52 от 12.07.2018 г. по описа на Нотариус М. В. и
чл. V, ал. 1 вр. чл. VII, ал. 2 Нотариален акт за промяна на Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № **, том IX, рег. № *****,
дело № **** от 20.11.2019 г. по описа на Нотариус И. Н., вписан под рег. №
*** в Регистъра на Нотариалната камара, ведно със законна лихва от
31.05.2022 г. до датата на окончателното й плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г.
по ч. гр. д. № 28743/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 551 евро до пълния предявен размер от
12565,28 евро, равняваща се на 24575,55 лева.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на З. Р. А., ЕГН
********** сумата в размер на 881,79 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на В. Р. А., ЕГН
********** сумата в размер на 881,79 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на В. М. А., ЕГН
********** сумата в размер на 881,79 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на Д. Л. А., ЕГН
********** сумата в размер на 850,50 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на В. К. В., ЕГН
********** сумата в размер на 654,23 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на М. Г. П., ЕГН
********** сумата в размер на 987,04 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
19
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на А. Н. П., ЕГН
********** сумата в размер на 802,14 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на В. Н. П., ЕГН
********** сумата в размер на 911,18 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на А. Г. Т., ЕГН
**********сумата в размер на 1314,15 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ********* да заплати на П. Ц. Т., ЕГН
********** сумата в размер на 1314,15 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20