Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Кюстендил, 04.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд, VII състав, в открито
съдебно заседание, на шестнадесети септември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Чавдар Тодоров
при секретаря Зоя Равенска,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1550 по описа за 2014 год. на КнРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е
по реда на чл.341 и сл. от ГПК за делба на недвижими имоти във втора фаза.
С решение по
настоящото дело КнРС е допуснал да се извърши съдебна
делба между:
С.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***,
С.К.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и
М.Б.К., с ЕГН **********, с адрес ***, действащ лично и със съдействието на майка
си И.С.С., с ЕГН **********, със същия адрес, на
следния недвижим имот:
1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.504.473.1.30 в гр.Кюстендил по КККР, одобрени със заповед
РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Кюстендил, ул. “Цар Освободител“ №8, вх.Б, ет.2, находящ
се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.473, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на
обекта-1, с площ от 102 кв.м., ведно с прилежащите му мазе №42, таван №39 и
1.172% от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 41112.504.473.1.52 и 41112.504.473.1.29, под обекта: 41112.504.473.1.27 и
над обекта: 41112.504.473.1.33, при права:
1.за С.К.М. – 2551,705/36 401,50 ид.части от самостоятелния обект;
2. за С.К.Г. - 15 649,045/36 401,50 ид.части от самостоятелния обект;
3. за М.Б.К.- 18 200,75/36 401,50 ид.части.
Допусната е делба между
С.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***
С.К.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Б.К.С., с ЕГН **********, с адрес *** и
И.С.С., с ЕГН **********, със същия адрес на
следния недвижим имот:
2.Поземлен имот с идентификатор
41112.86.172 в гр.Кюстендил, по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№Рд-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр.Кюстендил, местност „Караджа бунар“, с площ от 617 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна
градина, при съседи: 41112.86.359, 41112.86.360, 41112.86.176, 41112.86.358,
при права:
1. за С.К.М.-1/3 ид.част;
2. за С.К.Г.-1/3 ид.част;
3. за Б.К.С. и И.С.С.
в режим на СИО - 1/3 ид.част.
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите са
допуснати процесните недвижими имоти. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и обективно, допуснатите до делба недвижими имоти, са неподеляеми съобразно квотите на страните и действащата
нормативна уредба.
Според същото заключение пазарната
стойност на имота, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.504.473.1.30, е в размер на 48 796. 00 лева, а пазарната стойност на поземлен
имот с идентификатор 41112.86.172 е 1040.00 лева.
Съдът счита, че не са налице предпоставките
за възлагане на имотите на някой от съделителите по
следните причини – за да е налице възможност за това, следва да е налице делбен имот, представляващ жилище; същият да е неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване;
при откриване на наследството, съделителят да е живял
в него и да няма друго жилище.
По делото е безспорно установено, че в
случая ½ част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.504.473.1.30
е собственост на М.Б.К., придобит от него по силата на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт, а останалата
част е придобита от ищеца С.М.
и ответницата С.Г. по силата
на наследствено правоприемство, т.е. в случая съдът
приема, че е налице смесена съсобственост. Съгласно ТР №1/2004 г., при
наличието на смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349,
ал.2 от ГПК /чл.288, ал.3 от ГПК- отм./ е недопустимо, т.е. при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,
ал.2 от ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. Съображенията са, че тази претенция е противопоставима
само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост
върху своя дял на основание, различно от наследяване. В посочения смисъл са и
Решение №387/03.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №1477/2010 г., I г.о., Решение №384/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №750/2009 г., I г.о. и др. Ето защо съдът счита, че в разглеждания
казус не са налице законовите предпоставки за възникване на правото за
възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. Ето защо делбеният
имот следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят
от реализираната при продажбата парична сума.
Досежно имот по т.2 от
настоящото изложение съдът намира, че също е неподеляем.
Този извод намира своето основание в чл. 72 от ЗН, както и в нормата
на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в които се установява забраната земеделските
земи да се обособяват в самостоятелни дялове под определен размер на площта на
конкретен дял, като за нивите този минимален размер е 3.00 дка, за ливадите -
2.00 дка, за лозя и овощни градини, какъвто е имотът в настоящия случай - 1.00
дка. Процесният имот е овощна градина и е с площ от 0,617
дка. Ето защо от него не могат да бъдат обособени реални дялове. В
т.см е и заключението на приетата по делото експертиза.
С оглед възприетия по-горе извод, при
избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите;
да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител
от делбената маса; да се прецени налице ли са
предпоставки за възлагане на неподеляем имот; има ли
обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно,
както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване
на делбата посредством един от възможните способи. Делбата между съделителите в настоящото производство е допусната при
еднакви квоти, а с оглед посочените забрани, както вече се прие, е невъзможно
обособяване на реални дялове от процесната земя. Ето
защо съдът намира, че единствения възможен начин за ликвидиране на
съсобствеността на страните върху него, е изнасянето му на публична продан на
основание чл. 348 от ГПК, като получените от проданта суми се разпределят между
съделителите, съобразно правата им, като всеки от
тях има право да участва при наддаването в публичната продан – чл.
348, изр. 2 от ГПК.
Достигайки до
горните правни изводи, съдът възприема оценката на имотите, изготвена от вещото
лице за точна и правилна, като съгласно решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се
оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64
г. това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на
търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към
датата на ликвидиране на собствеността.
По
отговорността за разноски и дължимите държавни такси:
На основание чл.
355 от ГПК, във вр. чл. 8 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна
такса, представляваща 4 % върху стойността на дяловете на всеки от тях, но не по-малко от 50
лева, както следва:
1. С.К.М. – сума в общ размер на 186,83
лева, от които 136,83 лева държавна такса за 2551,705/36 401,50 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.504.473.1.30 и 50,00 лева за 1/3 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 41112.86.172;
2. С.К.Г. – сума в общ размер на 889,10
лева, от които 839,10 лева държавна такса за 15 649,045/36 401,50 ид.части от самостоятелния обект в сграда с идентификатор
41112.504.473.1.30 и 50,00 лева за 1/3 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 41112.86.172;
3. М.Б.К. – сума в размер на 975,91 лева
държавна такса за 18 200,75/36 401,50 ид.части от
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 41112.504.473.1.30;
4. Б.К.С. и И.С.С.
– сума в размер на 50,00 лева за 1/3 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 41112.86.172.
Законодателят е предвидил в чл. 355 от ГПК
разноските да се понасят съобразно стойността на дяловете на съделителите, като това се отнася за държавните такси и
другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар и вещо лице следва
да се понасят от страните така, както са ги направили, предвид и липса на
изрично волеизявление до съда за присъждане на тези разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими
имоти:
I. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.504.473.1.30 в гр.Кюстендил по КККР, одобрени със заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Кюстендил, ул. “Цар Освободител“ №8,
вх.Б, ет.2, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №41112.504.473, с предназначение на
самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ от 102
кв.м., ведно с прилежащите му мазе №42, таван №39 и 1.172% от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 41112.504.473.1.52 и
41112.504.473.1.29, под обекта: 41112.504.473.1.27 и над обекта:
41112.504.473.1.33 на стойност 48 796,00 /четиридесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и шест/ лева.
След извършване на публичната продан
получените суми да се разпределят между съделителите
при следните квоти:
1.за С.К.М. - 2251.705/36 401.50 ид.части от самостоятелния обект;
2. за С.К.Г. - 15 649.045/36 401.50 ид.части от самостоятелния обект;
3. за М.Б.К.- 18 200.75/36 401.50 ид.части. на от самостоятелния обект.
II. Поземлен имот с идентификатор
41112.86.172 в гр.Кюстендил, по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№Рд-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр.Кюстендил, местност „Караджа бунар“, с площ от 617 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна
градина, при съседи: 41112.86.359, 41112.86.360, 41112.86.176, 41112.86.358, на
стойност 1040.00 /хиляда и четиридесет/ лева.
След извършване на публичната продан
получените суми да се разпределят между съделителите
при следните квоти:
1. за С.К.М.-1/3 ид.част;
2. за С.К.Г.-1/3 ид.част;
3. за Б.К.С. и И.С.С.
в режим на СИО - 1/3 ид.част.
ОСЪЖДА страните да заплатят
държавна такса върху стойността на дяловете си както следва:
1. С.К.М. – сума в общ размер на 186,83 /сто осемдесет и шест и
осемдесет и три/ лева;
2. С.К.Г. – сума в общ размер на 889,10 /осемстотин осемдесет и девет и
десет/ лева;
3. М.Б.К. – сума в размер на 975,91 /деветстотин седемдесет и пет и
деветдесет и един/ лева;
4. Б.К.С. и И.С.С.
– сума в размер на 50,00 /петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - гр. Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: