МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА №260004/17.12.2020 г. ПО НОХД №216/2020 г. по описа на Районен Съд-Балчик
По отношение на подсъдимият А.А.А. - ..., с ЕГН - **********, роден на *** ***,е внесен
обвинителен акт от Районна Прокуратура-Балчик
ЗА ТОВА, че на 06.06.2020 г. в
гр. Балчик, ..., нарушил мерки, издадени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед № РД-01-288 от
01.06.2020 г./отменена със Заповед № РД-01-314 от 04.06.2020 г./ на Министъра
на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2,
чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административно-Процесуалния кодекс, свързана с разпространението на COVID - 19, поставен под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № 08-565/05.06.2020 г., издадено от РЗИ
- Добрич за срок от 14 дни, не е изпълнил задължението си по т. 5 от Заповедта
да не напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще
пребивава за посочения в предписанието срок, а именно - гр. Балчик, ..., като
деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325 на
Министерски съвет от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г., извънредна епидемична
обстановка, свързано със смъртни случаи-престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Съдебното
производство е проведено в отсъствие на подсъдимият, при условията на
чл.269,ал.3 от НПК.В с.з.подсъдимият се представлява
от адв.С.С. ***,назначен за служебен защитник.
Прокурорът поддържа
обвинението и пледира за наказание лишаване от свобода около минималния размер,както
и минималния предвиден размер на наказанието Глоба.
Защитникът пледира за
признаване за виновен подсъдимият,т.к.
от обективна и субективна страна е осъществил деянието,знаейки от служителите
на РЗИ-Добрич за последствията от нарушаване на забраната.Пледира за налагане
на минимално по размер наказание Лишаване от свобода,което да бъде отложено на
осн.чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок,както и минимално по размер
наказание Глоба.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.А.А. е ..., с ЕГН - **********, роден на *** ***.
С
цел изясняване в пълнота на фактическата обстановка съдът намира, че следва да
излезе от рамките на конкретиката на настоящото производство и в мотивите си да
посочи общата световна и държавна обстановка довела до криминализирането на
процесното деяние. Тези факти не представляват излизане извън рамките на обвинителния
акт, тъй като са общоизвестни факти предхождащи и детайлизиращи, както
специфичните норми запълващи състава на престъплението, така и обстановката и
условията, при които е извършено деянието.
В
края на 2019 година в град Ухан, Централен Китай, бил идентифициран нов
щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ
заболяването COVID – 19. Това става, след като без ясни причини през месец
декември 2019 година хора развиват пневмония, която не се повлиява от
известните методи за лечение.
На
11.03.2020 година на пресконференция в град Женева, Швейцария Директорът на
Световната здравна организация (СЗО) т. г. обявява епидемията от COVID –
19 за пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави.
Във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на
доказани заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България
Народното събрание обявило извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Срокът на
извънредното положение на 03.04.2020 г. бил удължен до 13 май 2020 година.
Решението бил прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020
г., подпечатано с официалния печат на Народното събрание и обнародвано в
Държавен вестник бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С Решение
№325/14.05.2020г.е въведена извънредна епидемична обстановка в Република България,считано
от 14.05.2020г. до 14.06.2020г.С Решенията се възлага на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл.57, ал.3 от Конституцията на Република България.
С
цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с
вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на редица
мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната
от зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети в синхрон с
нормите на чл.63 от Закона за здравето .
На основание
горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията при въведената извънредна
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на
територията на страната, Министърът на здравеопазването на Република България
издал Заповед № РД-01-288/01.06.2020г.,отменена със Заповед №РД-01-314/04.06.2020
г.,като мерките свързани с карантина били идентични с отменената
Заповед,съгласно която ,лица, поставени под карантина съгласно Предписание за
поставяне под карантина,са длъжни да не напускат домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок.
В случая по отношение на
подсъдимият било издадено Предписание за
поставяне под карантина №08-565/05.06.2020г.на РЗИ-Добрич.
Подсъдимият пребивавал
във Обединеното Кралство,където работел и живеел.
На 05.06.2020г.,около
13,45ч. с полет от Обединеното Кралство пристигнал на летище-Варна.
Подсъдимият се прибрал
в гр. Балчик на ул.“Гоце Делчев“№13.
На 05.06.2020г. бил
посетен на адреса от служители на РЗИ-Добрич,когато му било издадено
предписание за поставяне под карантина от РЗИ-Добрич,във
вр.с изпълнение на горепосочената заповед за срок от
14 дни, която да бъде изпълнявана на адрес гр. Балчик,ул.“Г.Д.“№13.
Предписанието било
връчено лично на подсъдимият на 05.06.2020г. от служители на РЗИ-Добрич, в
присъствието и на пол.служители на РУ на МВР-Балчик, В. и Д..
На 06.06.2020г.
подсъдимият бил посетен от служителка на РУ на МВР-Балчик-св.И.
и Г.,по разпореждане на ОДЧ,с
цел да проверят дали се намира на адреса си.При извършената проверка
полицейските служители установили,че лицето е на адреса,разговаряли с него,от
който разговор станало ясно,че подсъдимият разбира че е поставен под карантина
и ще спазва стриктно ,предписанието .
На 06.06.2020г. около
17,30ч.подсъдимият решил да отиде до с.Гурково,общ.Балчик за да се види с
бащата на приятелката си.Потеглил с л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№СР55YMG.Прибирайки се
обратно в гр.Балчик около 18,30ч.минал по ул.“Панорамен път“ в
гр.Балчик,когато в Близост до летището
бил спрян за проверка от полицейските служители-св.Ж.,Й. и Д..
При извършваната му
проверка св.Д. ,разпознал в лицето на
подсъдимият,човека на когото на 05.06.2020г. заедно със служители на РЗИ и
колегата му В. , били връчили Предписание за поставяне под карантина.
Във вр.с горното било образувано ДП№85/2020г. по описа на РУ на
МВР-Балчик,приключило с внасяне на Обвинителен акт срещу А.,по който е образувано настоящото производство.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно показанията на свидетелите В.,Й.,Д. , Ж.,Г. и И., от обясненията на подсъдимия,дадени в хода на
досъдебното производство, както и писмените доказателства - предписание за
поставяне под карантина ,чек лист за проучване,поставяне под карантина и
предаване на ОПЛ на лица,завръщащи се от рискови държави от 05.06.2020 г.справка
от сектор ПП при ОД на МВР-Добрич за собственост на МПС,справка от АВ,както и
от НАП,, включително и справка за съдимост, характеристична справка , приобщени
по надлежния ред писмени доказателства.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели в цялост. Същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се, като по начина на депозиране съдът не се
усъмни в тяхната достоверност. Свидетелите излагат обстоятелства, на които
лично са били очевидци. Всички разпитани непосредствено от съда свидетели
заявиха,че са присъствали при връчването на предписанието за поставяне под
карантина-св.В. и Д.,както
и са извършвали проверка на адреса на подсъдимият-Г. и И.,където
е бил установен и са били тези които да 06.06.2020г. са спрели за проверка
автомобила ,управляван от подсъдимият-св.Ж.,Д. Й. когато са констатирали а и св.Д. го е разпознал като лице поставено под карантина,че
предписанието е било нарушено.
Същите въпреки че са
служители на МВР, не са извършвали действия по разследването и не попадат в
изключенията по чл. 118 ал. 1 от НПК, за лица които не могат да бъдат
свидетели, а съгласно еднопосочната съдебна практика могат да депозират
показания в досъдебна и съдебна фаза за обстоятелства станали им известни във
връзка с изпълнението на възложените им полицейски функции доколкото не
участват в наказателното производство в друго качество. Показанията им са
последователни като не се установяват съществени противоречия или
празноти, които да будят съмнение относно достоверността им. Не се
установиха мотиви или зависимости на свидетелите, които биха били повлияли на
истинността на показанията.
Следва да бъде
посочено,че макар обясненията на подсъдимият ,дадени в ДП,да имат двойствената природа,т.к.едновременно са както
средство за защита така и и доказателствено средство,което се анализира и приобщава в съответствие с
всички останали събрани по делото
доказателства,също следва да бъдат кредитирани,т.к.по съществото си подсъдимият
не отрича нито факта на поставяне под карантина,нито извършените му
проверки.Тези му обяснения изцяло кореспондират с възприетата от съда
фактическа обстановка и в частност и с показанията на разпитаните свидетели.
Що се отнася до
обяснението му за причините да напусне дома си и наруши наложената карантина то
съдът приема,че това е единствено защитната теза на подсъдимият и като
такива остават изолирани от останалия доказателствен материал,а
са и житейски нелогични. Мотивите за напускане на мястото за карантиниране се
отнасят до провеждане на среща с бащата на приятелката му, което противоречи на
самата цел на карантинирането, която е имплицитно съдържаща се в предписанието
и заповедта на министъра и безспорно с оглед личността на подсъдимия, същия има
интелектуалния капацитет да я възприеме,както предвид споделеното от него с
полицейските служители по време на извършваните му проверки,още повече че в
кориците на ДП се съдържат писмени доказателства за предходно завръщане на
подсъдимият в Република България на 29.03.2020г. ,когато също му е било
издадено Предписание за поставяне под карантина и това предписание той е
изпълнявал съвестно без данни за отклонение.
С оглед на това съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Като напуснал дома си,
където му е било предписано да е под карантина, подсъдимия е нарушил мерките по Заповед № РД-01-288/01.06.2020 г. и от
Заповед № РД-01-314/04.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, съгласно които всички лица, поставени под карантина са
длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок, който
в случая е 14 дни.
Действайки по
гореизложения начин подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 355, ал. 2, пр.2 и 3,във вр.с
ал.1 от НК, като на 06.06.2020 г. в гр. Балчик е нарушил мярка, издадена против
разпространението на заразна болест по хората, а именно нарушил предписание за
поставяне под карантина №08-565/05.06.2020г. на РЗИ-Добрич, издадено в
изпълнение на мерките въведени във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID -19 на територията на
Република България, предвидени в Заповед № РД -01-288/01.06.2020 г. отменена
със Заповед №РД01-314/04.06.2020г. на министъра на здравеопазването на
Република България, като след пристигане на 04.06.2020 г. от държава членка на
Европейския съюз с висок риск на разпространение на COVID-19 –Обединеното
Кралство, не е спазил срока на 14 дневната карантина, по време на която е
следвало да пребивава на адрес – гр.Балчик,ул.“Гоце Делчев“№13 като е напуснал
посоченото жилище, където изпълнявал карантината и пребивавал на обществено
място по смисъла на § 1а от ДР на Закона за здравето – управлявал е л.а. по улица „Панорамен път“ в гр.Балчик , като
деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична обстановка ,свързано
със смъртни случаи, обявено с Решение №325 от 14.05.2020 г.до 14.06.2020г.на МС.
Налице са всички
елементи от обективна и субективна страна на престъплението.
Безспорно установено
е, че подсъдимият А. се е намирал извън мястото за карантиниране, посочено във
връченото му предписание, а именно извън дом си на адрес гр.Балчик,ул.“Гоце
Делчев“№13 а именно на улица „Панорамен път“ в гр.Балчик,в близост до летището
на града .
Същият е бил поставен
под задължителна карантина с връченото му предписание №08-565/05.06.2020г. на
РЗИ-Добрич.Това изпълва конкретния фактически състав на престъплението от
обективна страна.
В предявеното
обвинение и респективно внесения обвинителен акт правилно са посочени
релевантните норми на законови и административни актове, които да обвържат
наказателната отговорност на лицето. Нормата на чл. 355, ал. 2,пр.2 и 3,във вр.с ал.1 от НК е правилно изпълнена със съдържание.
По отношение на
субективната страна. Съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Същото е формално престъпление и не е нужно настъпването на
конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се
реализира наказателната отговорност на подсъдимия.
С факта на напускане
на мястото за карантиниране същия е пристъпил въведената мярка против
разпространяването на заразна болест по хората. Лицето е разбирал обществено
опасния характер на извършеното и е предвиждал и искал настъпването на
последиците, които в конкретния случай се свеждат до напускане на жилището,
където е следвало да пребивава, видно от предхождащото му поведение, за което не
съществуват доказателства да е била нарушавана карантината ,т.е. подсъдимият в
него момент е пребивавал в дома си.
Подсъдимият е получил
лично предписание за поставяне под карантина с посочен конкретен адрес и срок.
В предписанието е посочен, както административния акт пряко отнасящ се до
поставянето му в това правно и фактическо положение, така и текстът, по който
евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност. Имал е разговор със
служители на РЗИ ,както и извършвалите
му проверката полицейски такива по повод карантината,на които ясно и
недвусмислено е обяснил,че разбира последиците от нарушаване на карантината.
Всички тези факти изключват възможността подсъдимия, да не е разбрал, проверил
и установил, целта и условията на поставянето под карантина. Напълно
съзнавайки, че нарушава взетата спрямо него мярка против разпространението на
неизвестната нова болест Ковид 19, той е напуснал
адреса, на който е пребивавал и е бил карантиниран,предприемайки пътуване с лек
автомобил до с.Гурково ,общ.Балчик и
завръщане обратно в гр.Балчик.
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
За
това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет
години и кумулативно налагане на наказанието „Глоба“ в размер от десет до
петдесет хиляди лева. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В
тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” към минималния, предвиден в закона размер, а именно за срок от три
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от три години. Именно този размер на наказанието съдът
прие, че би оказал превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на подсъдимия.
Съдът определи и
наказание „глоба“ на минималния предвиден в закона размер от 10 000 /десет
хиляди/ лева.
В конкретния
случай, според съда, това наказание в най-пълна степен би се явило съразмерно и
съобразено с целите на индивидуалната превенция съобразно личността на
подсъдимия. С него биха се постигнали и целите на генералната превенция. В този
смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в
посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, ориентирано по размер на минимума.
Това свое решение
съдът основава на становището си, че по-тежко по размер наказание „лишаване от
свобода“ е несъвместимо с личностните характеристики на подсъдимия и деянието
му и би надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са
налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и
само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото деецът е
неосъждан и липсват данни за трайно установени престъпни навици у него, то
съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и без реално
изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът намира, че предпоставките за
приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са
налице, доколкото и определеното от съда наказание е до 3 години. Определи се
изпитателен срок в размер на три години. Същият изпитателен срок, съдът счита,
че в максимална степен ще съдейства за оказване на поправително и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
Не се установиха направени поделото разноски или
иззети веществени доказателства.
Предвид
наложеното наказание по отношение на подсъдимият и факта,че спрямо него в ДП е
била взета Мярка за неотклонение „Подписка“,съдът се произнесе на
осн.чл.309,ал.4 от ,като я отмени.
По посочените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: