РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Велико Търново, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102979 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от "Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД – град Стара Загора, чрез адв. Д. Д. - СТАК срещу Г. ЛЮБ. В.
искова молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че
на името на ответника е имало разкрита партида във „В и К“ ЕООД – град Стара
Загора с абонатен № 319518 и № 048304 за имот в град Казанлък, *. Посочва, че с
откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват
договорни отношения, по силата на които дружеството се задължава да доставя
питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота, а той се
задължава да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца,
следващ този на засичането, като при закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година. Твърди, че от месец октомври 2017 година
отчитането на показанията на водомерите се извършва с електронни средства
/таблети/, като показанията се вписват в компютърна система на дружеството по
партидата на абоната по ел. път. За ползвани услуги за доставяне, отвеждане и
пречистване на вода от и до имота на ответника за периода от 08.06.2018 година до
09.12.2019 година са издадени общо 13 бр. квитанции/фактури на обща стойност
746.18 лева. Поради закъснялото плащане и на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 година, ответникът дължи и лихва за периода от 28.08.2018 година до
1
05.03.2020 година в общ размер на 41.83 лева. Посочва, че за вземанията си ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по
фактури общо в размер на 746.18 лв. - главница, представляваща цената на
незаплатената на доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена
канална вода по партида № 048304 за имот, находящ се в град*, за периода от
08.06.2018 година до 09.12.2019 година, както и сумата от 41.83 лв. – мораторна лихва
за забавено изпълнение за периода от 28.08.2018 година до 05.03.2020 година, за които
вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1130/2020г. на Районен съд
– Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението в съда – 16.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му
по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Посочва, че не
е извършван реален отчет на консумираната вода, респективно – не е отчетена от
водомер № 028902. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ответникът е ползвател на предоставяните от
ищцовото дружество ВиК услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за имот в град *, а и това се установява от приложеното
по делото заверено копие на Договор № ********** от 23.04.2018 година и НА № 197,
том III, рег. № 4696, дело № 568 от 2013 година на нотариус П. Павлов, рег. № 443 при
НК на РБ /л. 21 и 22 от делото/, включително, че е разкрита партида с № 048304 на
името на ищцата. Видно от Протокол № ********** от 03.05.2018 година /л. 23/, на
посочената дата в имота на ответницата е монтиран водомер с № 028902, като същият
е подписан от ползвателя Г.В..
По делото е приложено и заверено копие от електронното досие на Г. ЛЮБ. В.
за адрес: град * /л. 17-19/, в което са отразени извършените отчети на водомера за
периода от 10.05.2018 година 11.02.2020 година. В електронното досие са посочени
изрично номера на водомера, старата датата на отчитане, новата дата на отчитане,
старите показания, новите показания, количеството доставена вода, както и вида на
отчета. Въз основа на така извършения отчет са съставени и приложените по делото
квитанции за използваната в обекта вода за периода 08.06.2018 година до 09.12.2019
2
година в процесния обект /л. 9-16/, от които се установява, че за посочения период за
услуги по доставка на питейна вода и по пречистване и отвеждане на отпадни води
ищцовото дружество е начислило на ответника общо сумата в размер на 746.18 лева.
От приложения лихвен лист /л. 8/ се установява и че на върху вземането по всяка от
процесните квитанции/фактури е начислена лихва за забава в общ размер на 41.83 лева.
По делото е представено и заверено копие на Заповед № З-613 от 25.10.2017
година на управителя на ищцовото дружество /л. 74/, съгласно която считано от
01.11.2017 година при отчитането на месечното потребление от инкасаторите да се
преустанови използването на съществуващите карнети и се премине на отчитане с
електронен карнет.
По Ч.гр.д. № 676 от 2020 година на Районен съд – Казанлък са приложени и
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град Стара Загора, одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 година на ДКЕВР /л. 6-12 от Ч.гр.д. № 676 от 2020 година на Районен
съд – Казанлък/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
84-90/ се установява, че за процесния период на ответницата са издадени 12 броя
квитанции и 1 фактура на обща стойност 769.04 лева, по които има плащане на
25.03.2019 година в размер на 22.86 лева, а незаплатения остатък по издадените
документи е в размер на 746.01 лева, върху която сума начислената лихва за забава е в
размер на 41.83 лева. Издадените фактури/квитанции са осчетоводени в ищцовото
дружество в месеца, в който са издадени и за тях е внесен ДДС. Посочено е и че
данните се базират на реален отчет на потребление, съгласно заповед от месец
октомври 2017 година на управителя на ищцовото дружество.
От приложените по делото Ч.гр.д. № 676/2020 година на Районен съд – Казанлък
и Ч.гр.д. № 1130/2020г. на Районен съд - Велико Търново се установява, че въз основа
на подадено заявление е издадена Заповед № 401 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2020 година за процесните суми, която е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидна облигационна връзка с ответника, основанието и размера на вземането си за
3
главница и лихви т.е. изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в
какво количество, както и за пречистване и отвеждане на отпадни води по отношение
на имота на ответника в град *за процесния период, както и реалното й отчитане по
посочения водомер, а също така й наличието на главен дълг, съответно - изпадане на
ответника в забава. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване
по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи
благоприятни за себе си последици.
В случая по делото страните не оспорват, а и от приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в град *, който е водоснабден и за който е
открита партида при ищеца на името на ответника по делото и като такъв се явява
потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респективно - чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град Стара Загора, одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 година на ДКЕВР /л. 6-12 от Ч.гр.д. № 676 от 2020 година на Районен
съд – Казанлък/, които ОУ отговарят на изискванията на чл. 8 от Наредба № 4,
доколкото с ответницата е сключен Договор № ********** от 23.04.2018 година /л.
22/. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че за исковия период между
страните са съществували договорни отношения, регламентирани от ОУ по доставката
на питейна вода и пречистването на отпадни води и като носител на правото на
собственост върху недвижимия имот цитираните по-горе Наредба и ОУ придават на
ответницата качеството потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди.
За да възникне обаче задължението на ответника да заплащане на услугите,
свързани с доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация,
ищецът следва да докаже, че претендираните с исковата молба количества ВиК услуги
за процесния период са реално доставени, съответно - потребени от ответника през
исковия период. В случая по делото от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че начислените количества ВиК услуги
реално са доставени на адреса на потребление. Неоснователно се явява възражението
на процесуалния представител на ответника, че отразените в картен лист № 316/10
количества изразходвана вода не са измерени реално и не са отчетени от водомер №
028902. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на 32, ал. 4 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. отчетените данни за изразходваното количество вода от потребител за
сгради-етажна собственост се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 4 изр. последно от ОУ за предоставяне
4
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД – град Стара Загора. В тази връзка съдът съобрази, че със Заповед № З-613 от
25.10.2017 година на управителя на ищцовото дружество /л. 74/, считано от 01.11.2017
година при отчитането на месечното потребление от инкасаторите е преустановено
използването на съществуващите карнети и е започнало отчитане с електронен карнет,
т.е. за осъществяването на реален отчет при ползване на електронен карнет, какъвто е
настоящият случай, не е необходимо отбелязването в карнета да носи подписа на
потребителя или негов представител, а отчетеното количество е нанесено в досието на
абоната при самото отчитане. Освен това в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба №
4 е предоставена възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора
срещу определено заплащане на изразходваното количество вода в 7-дневен срок от
изтичането на срока за плащане. По делото липсват както твърдения, така и каквито и
да е доказателства за наличието на такива възражения от ответника против начислени
задължения за плащане. Квитанциите и фактурата, приложени по делото,
представляват първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч. Същите са
надлежно осчетоводени в ищцовото дружество и по тях е внесен ДДС, поради което и
с оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че възраженията
на особения представител на ответника в тази насока са неоснователни. От
представеното извлечение от досието на абоната, в което са нанесени данните от
извършените отчети /в повечето случаи реално измерени отчети/ за водомер № 028902
и издадените въз основа на тях квитанции/фактура се установява, че на ответницата са
начислявани количества вода за периода от 08.06.2018 година до 09.12.2019 година,
които съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза са на обща
стойност 769.04 лева и по които има плащане на 25.03.2019 година в размер на 22.86
лева. Така незаплатеният остатък по издадените документи е в размер на 746.01 лева.
Със сключения между страните договор и с монтирането на водомера в обекта
на ответницата между експлоатационното предприятие и абоната са възникнали
договорни отношения, по силата на които “ВиК” ЕООД – град Стара Загора се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и
от имота на абоната, а той от своя страна се е задължил да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от
ОУ/. Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и пречистена
канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно уведомяването на
ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за плащане е
уредено в ОУ. При закъснения за заплащане на задълженията си потребителите
заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. От заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за забава върху
5
главницата по всяка една от издадените фактури е в размер общо на 41.83 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 746.18 лева - главница, представляваща цената на ползвана, но
незаплатена питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 048304
за обект, находящ се в град *, за периода от 08.06.2018 година до 09.12.2019 година,
както и сумата от 41.83 лв. – мораторна лихва за забавено изпълнение за периода от
28.08.2018 година до 05.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2020 година до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 401 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2020 година по Ч.гр.д. № 1130/2020г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В проведеното на
13.10.2020 година обаче, процесуалният представител на ответницата е направил
изрично възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, както в исковото така и в заповедното
производство. Същото обаче се явява неоснователно, доколкото в заповедното
производство заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение е в минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 7, във връзка с § 2а от Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в
исковото – не надвишава съществено минималния размер, предвиден в наредбата. В
исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които
следва да бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 1 095.00 лева, от
които 75.00 лева - внесена държавна такса, 420.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, 300.00 лева – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
и 300.00 лева - внесен депозит за особен представител, респективно - за заповедното
производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на 385.00 лева, от които
25.00 лева - внесена държавна такса и 360.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ЛЮБ. В. с настоящ адрес в
град *, с ЕГН **********, че дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул.
"Хр, Ботев" № 62, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 746.18 лв. /седемстотин
четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ - главница, представляваща цената на
6
ползвана, но незаплатена питейна вода и отведена и пречистена канална вода по
партида № 048304 за обект, находящ се в град *, за периода от 08.06.2018 година до
09.12.2019 година; СУМАТА в размер на 41.83 лв. /четиридесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забавено изпълнение за периода от
28.08.2018 година до 05.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.03.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 401 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2020 година по Ч.гр.д. № 1130/2020г. по
описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. ЛЮБ. В. с настоящ адрес в град *, с ЕГН **********да заплати
на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД , със седалище и адрес на
управление град Стара Загора, ул. "Хр, Ботев" № 62, с ЕИК ********* сумата в
размер на 1 095.00 лева /хиляда деветдесет и пет лева/, представляваща направените
от дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер
на 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените от
дружеството в заповедното производство съдебни разноски,.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1130 по описа на Районен съд - Велико Търново по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7