Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 30. 09. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2146 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от М.И.Г.- Т. и П.Т.Т.,***,
против Д.Н.Щ. *** молбата се твърди, че ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в ***, ***, с площ от 110 кв. м. Твърди се, че ищците са сключили на 14. 09. 2018 год. с ответницата Д.Н.Щ.
договор за наем на посочения имот на основание чл. 228 от ЗЗД, като
владението е било предадено на 15. 09. 2018 год. Твърди се, че съобразно
клаузите на договора ответницата дължи месечна наемна цена в размер на 550 евро
по фиксинга на БНБ, както и следва да заплаща консумативните
разходи за имота за периода, в който го владее. Твърди се, че тъй като
ответницата не е изпълнила уговореното в клаузите на договора ищците са
потърсили правата си по съдебен път и на основание чл. 410 от ГПК са депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение пред Плевенския районен съд, като е било
образувано ч. гр. дело № ***/ 2019 год., I гр.състав, по описа на същия съд. Твърди се, че на 05. 05. 2020 год. ищците са били
уведомени от съда, че ответницата по настоящето производство е била уведомена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което същите следва на основание чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК да потърсят
правата си по исков ред. Твърди се, че описа на обзавеждането, което е в
процесния имот, находящ се в ***, ***, с площ от 110 кв. м., за който ищците са сключили договор за наем с ответницата на
14. 09. 2018 год. и протокола за
въвод във владение на ответницата е от 15. 09. 2018 год. Твърди се, че в
началото отношенията между ищците и ответницата, които са регламентирани в
приложения договор за
наем, са били чудесни. Твърди се, че през месец март 2019 год. са започнали
проблеми с комуникацията между страните. Твърди се, че ответницата е престанала
да заплаща в съответните срокове както наемната цена, така и направените
консумативни разходи. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от процесния договор за наем
същият се прекратява при забавено плащане на наемната цена или консумативните
разходи за срок повече от 10 дена. Твърди се, че въпреки знанието на ищците за
цитираната разпоредба същите не са предприели действия спрямо ответницата, тъй
като същата имала две малки деца. Твърди се, че на 20. 05. 2019 год. и съгласно договора за наем
на посочен от ответницата имейл ищците са я
уведомили, че договора за наем се прекратява като същата е длъжна да
предаде владението на имота и да заплати всички дължими суми. Твърди се, че
процесният имот се е ползвал от ответницата до 17. 09. 2019 год. Твърди се, че дължимата сума за неплатена наемна цена за
периода от 01. 03. 2019 год. до 20. 05. 2019 год. е в размер на 2851, 48 лв. Твърди се, че дължимото обезщетение за
ползване на имота след прекратяването му за периода от 21. 05. 2019 год. до 17. 09. 2019 год. е в размер на 4611, 88 лв. Твърди се, че дължимите
суми за потребена ел. енергия за периода от м. февруари 2019 год. до м. април 2019 год. плюс такса възстановяване на ел. захранването е в размер на 139,
81 лв. Твърди се, че дължимата сума за потребена вода за периода от м.
февруари, м. март и м. април 2019 год.
е в размер на 100, 64 лв. Твърди се, че дължима сума за потребена газ в имота
за периода от 01. 02. 2019 год. до 30. 04. 2019 год. е в размер на 708, 59 лева. Твърди се, че
дължимите суми за общи разходи на етажната собственост за периода до м. май
2019 год. е в
размер на 140, 00 лв. Твърди се, че дължимата сума за такса интернет за периода
м. януари 2019 год.
и м. февруари 2019 год.
е в размер на 121, 63 лв. Твърди се, че всички суми за изразходени консумативи
са били заплатени от двамата ищци като са били в периода на действие на
договора за наем и са изцяло за сметка на ответника. В заключение ищците молят
съда да признае за установено вземането им срещу ответницата за сумата от общо 8 674, 03 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04. 10.
2019 год./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират и присъждане на
направените в хода на заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответницата не е взела становище по исковата
молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищците,
намира за установено следното:
Претенцията на ищците намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на М.И.Г.- Т. и П.Т.Т.,***, произтича от
договор за наем на недвижим имот с дата 14. 09. 2018 год. Съгласно същия
наемателката Д.Н.Щ. се е задължила да заплаща на ищците- наемодатели месечен
наем в размер на 550 евро, както и всички разходи, свързани с ползването на
отдадения под наем апартамент за периода на ползването /разходи за
електроенергия, вода, газ, входни разходи, интернет, телевизия, такса смет и
др./. Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения
срок, не е направила възражения по иска, не е оспорила приложените към исковата
молба документи, отразяващи размера на задълженията за консумативни разноски за
процесния недвижим имот през периода на действие на договора за наем, не е ангажирала
и никакви доказателства, установяващи погасяването на задълженията й като
наемател за заплащане на наемната цена и на разходите за ползването на наетото
жилище.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че в полза на
ищците е налице вземане срещу ответницата в размер на сумата от
общо 8 674, 03 лв., поради което предявеният установителен иск се явява
изцяло основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 174, 09
лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 774, 34
лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д.Н.Щ. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищците М.И.Г.- Т. ***, ЕГН **********, и П.Т.Т., ЕГН **********, сумата
от общо 8 674, 03 лв., от които 2 851, 48 лв.
представляващи неплатена наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 14.
09. 2018 год. за периода от 01. 03. 2019 год. до 20. 05. 2019 год., 4 611,
88 лв. представляващи обезщетение за ползване на наетия имот след
прекратяването на договора за периода от 21. 05. 2019 год. до 17. 09. 2019
год., 139, 81 лв. представляващи неплатени суми за потребена ел. енергия за
периода м. февруари- м. април 2019 год. плюс такса за възстановяване на ел.
захранването, 100, 64 лв. представляващи неплатена сума за потребена вода за
периода м. февруари- м. април 2019 год., 708, 59 лв. представляващи неплатена
сума за потребена газ за периода от 01. 02. 2019 год. до 30. 04. 2019 год.,
140, 00 лв. представляващи неплатена сума за общи разходи на етажната
собственост за периода до м. май 2019 год. и 121, 63 лв. представляващи
неплатена такса интернет за м. януари и м. февруари 2019 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04. 10. 2019
год./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Н.Щ. ***, ЕГН **********, да заплати на М.И.Г.- Т. ***, ЕГН **********,
и П.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 174, 09 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 774, 34 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: