Решение по гр. дело №2715/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 694
Дата: 7 август 2025 г.
Съдия: Миглена Кавалова
Дело: 20241210102715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Благоевград, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова

при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102715 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. М., ЕГН
**********, адрес: с. П*, общ. С*, махала „Ш*” срещу Р. К. В., ЕГН **********, адрес: гр.
Благоевград, ул. „Я*
Ищецът твърди, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
57162.802.11 /петдесет и седем хиляди сто шестдесет и две точка осемстотин и две точка
единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №18-
45/04.01.2022г. на Началника на СГКК - Благоевград: последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: с.
Полена, местност „Ш**; площ: 623 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид, предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: няма; при съседи: 57162.802.1 съгласно нотариален акт за
удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение, вписан с вх.рег. № 1389/21.03.2022 г., акт № 71 том 5, дело № 627/2022г. по описа
на Служба по вписванията - гр. Благоевград, който имот владее повече от 40 години и му е
наследство от баща му, който също го е владял. Твърди, че ответникът Р. К. В. е негов съсед,
с който ги дели една ограда. Преди няколко години разговарял с него, за да подменят
оградата, която ги дели, тъй като била паднала. Той отказал под предтекст, че няма пари.
При всяко идване в имота забелязал обаче, че ответникът завзема по малко от имота му по
протежение на южната граница, която е обща. Искал да решат проблема мирно, ангажирал
лицензирана геодезическа фирма и след като приключил процедурата и се снабдил с
нотариален акт предприел действия по подмяна на оградата и след приключване на
процедурата поставил оградата след трасиране на имота от лицензирана геодезическа
фирма. След подмяната на оградата, Р. К. В. подал иск, по който е образувано гр. д. №
2133/2022г. на PC - Благоевград, с правно основание чл. 75 и чл. 76 ЗС с твърдение, че
нарушил владението му и че с поставянето на новата ограда навлязъл със 123 кв.м. в неговия
имот. Твърди, че поставил оградата на мястото на старата ограда, като не е навлизал в имота
на ответника, напротив - той, възползвайки се от падналата ограда, започнал системно да
навлиза в имота на ищеца. Въпреки това, със съдебно решение по същото гражданско дело
съдът осъдил ищеца да възстанови владението му върху 123 кв.м. които са отбелязани на
1
скица /трасировъчен план в оранжев цвят по скица към допълнителната експертиза по гр.д.
№ 2133/2022 г. на PC-Благоевград/.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът не е собственик на 123, 00 кв.м по дължината на южната ограда
на процесния ПИ. Претендира сторените в процеса разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез
процесуалния му представител, в който се излага становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че е наследник по закон на Д* В.а и К* В.,
бивши жители на с. П*а, общ. С*, махала „Ш*“. Поддържа се, че приживе в с. П*
родителите на ответника са притежавали поземлен имот с построена в него двуетажна
жилищна сграда, представляващ дворно място с площ от 1025 кв.м., при граници на
поземления имот, съгласно нотариалния акт: от запад - И*М., юг - С* М., север - Й*Излага
се, че за този имот през 1999 г. майката на ответника се е снабдила с нотариален акт за
собственост № 51, том II, рег. № 6829, дело № 607 от 26.08.1999 г. по описа на нотариус И*,
с район на действие PC -Благоевград. Излага се, че имотът е ограден, като за махала „Ш*
където се намира той, няма нито кадастрален и регулационен план, нито кадастрална карта.
Сочи се, че никой от наследниците не живее в имота, но само той го стопанисва. Излага, че
през месец февруари 2022 г. посетил имота и видял, че откъм ищеца има поставяни някакви
колчета. Поддържа, че ищецът и синът му – П* М. са преместили оградата, разделяща двата
имота и са навлезли в имота на ответника, както и почти изцяло са премахнали ограда с
бетонна стена от 4 метра и поставени върху нея поцинковани тръби, за които е била
закрепена телена мрежа. След това и проведена процедура по чл. 35а ЗКИР, имотът на
ищеца получил посочения идентификатор. Твърди, че ищецът е завладял по скрит начин
посочените кв.м. в исковата молба, които не са негова собственост. Излага съображения,
предвид което моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да отмени КНА за
собственост, с който е снабдил ищеца през 2022г. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът А. С. М. е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност с
Нотариален акт № 53, том 2, рег. № 2487, дело № 236 от 2022г. на нотариус И*на следния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 57162.802.11 в село П*, общ. С*, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
45/04.01.2022г. на Началник на СГКК-Благоевград, последно изменение на КККР засягащо
поземления имот – няма данни за изменение; адрес на поземления имот – местност „Ш*“, с.
П*, общ.С*, област Б* площ: 623 кв.м. /шестстотин двадесет и три квадратни метра/; трайно
предназначение па територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; съседи:
57162.802.1; и на сграда с идентификатор 57162.802.11.1, село П*****, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/04.01.2022г. на Началник
на СГКК-Благоевград, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение; адрес па сградата: местност „Ш*“,
село П* община С*, област Б* сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
57162.802.11; застроена площ: 51 кв.м. /петдесет и един квадратни метра/; брой етажи: 2;
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма.
Ответникът е наследник на Д*В.а (видно от удостоверение за наследници на същата –
л. 24 от делото), бивш жител на с. П* общ. С* която видно от Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност № 51, том 2, рег. № 6829, дело № 607 от 1999г. е
призната за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот
– дворно място от 1025 кв.м. в м. „Ш*“ в землището на с. П*, общ. С*, ведно с построената в
2
имота жилищна сграда, двуетажна масивна, със застроена площ от 52.28 кв.м. при граници
на имота – от запад – И*М., юг – С* М., север – Й*
С влязло в сила по ГД № 2133 по описа на БлРС за 2022 г. решение № 470/13.06.2024
г., съдът е осъдил на основание чл. 76 от ЗС ищецът в настоящото производство да предаде
на ответника владението върху реална част от недвижим имот с площ от 123 кв.м.,
понастоящем заснета като част от ПИ с идентификатор 57162.802.11, с. П*, общ. С*, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
45/04.01.2022г. на Началник на СГКК-Благоевград, която реална част е отразена като
защрихована в червен цвят на Комбинирана скица – Приложение № 2 от заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л.инж. И**, която скица, приподписана от съдебния
състав представлява неразделна част от решението, както и да възстанови старото
фактическо положение на оградата между двата имота. По това решение е извършен въвод
във владение – видно от протокол от 07.01.2025г. на ДСИ Т* при БлРС.
С постановление за прекратяване на ДП № 358/2022 г. по описа на ОДМВР –
Благоевград, пр. № 4383/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград е
прекратено ДП, образувано за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, се установява че ищецът
сам признава, че след като се е сдобил с нотариален акт за имота през пролетта на 2022г., със
сина му са предприели действия по изграждането на ограда на имота.
Прието е заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвена от
в.л. инж. Д. Х., от която се установява, че за процесната махала няма кадастрален план. Със
Заповед № РД-18-190 от 27.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Полена - КККР за
неурбанизирани територии (дефинирани в допълнителните разпоредби на ЗКИР, $ 1, т. 21)
се изготвят според заложеното в $ 33 от ЗКИР във връзка с чл. 51 от Наредба РД 02-20-5 от
15.12.2016 г. чрез мигриране на данните от картата на възстановената собственост (КВС),
одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. т.е. имотите се преобразуват в
системата на кадастъра без изменение на техните параметри. Процесният имот с
идентификатор 57162.802.11 е отразен в кадастралната карта със Заповед за одобрение на
КККР 18-45/04.01.2022 г., издадена от НАЧАЛНИК НА СГКК - БЛАГОВВГРАД, съгласно
чл. 35а и чл. 356 от ЗКИР. Имотът, описан в нотариален акт № 51 от 26.08.1999 г., том II, рег.
№ 6829, дело 607, представлява дворно място от 1025 кв.м., находящо се в махала „Ш* без
графична част (скица) и неясно описани граници. По описаните съседи не е възможно
определянето на точните граници на гореописания имот. Oт извършения оглед на място и
геодезическо заснемане от вещото лице е изготвено Приложение № 1, на което са
представени в зелен цвят съществуващите огради и в оранжев цвят - бетонни колове без
мрежа между тях. От извършения оглед на място са заснети изградените паянтови огради.
Установено е, че площта, заключена между точки 8-9-10-11-21-22-23-24-25 (представена със
синя щриховка на Приложение № 1 в размер на 109 кв.м. не се владее от собствениците на
ПИ 57162.802.11. Процесните имоти попадат в територии от селищен характер
(урбанизирани) без изработен кадастрален и регулационен план. Към настоящия момент има
изработена кадастрална карта само за ПИ 57162.802.11 (по искане на собствениците,
съгласно чл. 35а и чл. 356 от ЗКИР). За имотът, описан в нотариален акт № 51 от 26.08.1999
г., няма графична част и не е започната процедура по отразяването му в кадастралната карта.
Картата на възстановената собственост отразява само земеделски територии и не засяга
територии от селищен характер (махали, населени места и други застроени територии). От
справка в ОСЗ Симитли е установено, че КВС за землището на с. Полена е одобрена на
17.04.1995 г. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.07.2025г. вещото
лице допълва, че сградата, която се намира на Приложение № 1 от експертизата се намира в
имот с идент. № 802.11, вилата на ответника се намира в бялото петно, което е предвидено за
застрояване, в това бяло петно има сгради, огради и имоти, но не са индивидуалзирани, не са
отразени в кадастъра или пък в какъвто и да е план, реално сградите съществуват на място,
3
но не са отразени никъде. Имотът, така както е в Приложение № 1, на юг от точки 22, 23, 24
и 25 - по точки 8, 9 и 10 към момента е изградена ограда, очертани със зелена линия на
Приложение № 1. Това е съществуващата на място ограда. По точки от 22 до 25, на място
има съществуващи бетонови колове, които може би някога са били ограда или сега са
предвидени за ограда, има денивелация имотът. Тя е основно при точки 8, 9 и 10, при
изградената ограда. Северната чат на имот с идент. № 802.11 е с поне с метър и половина до
два метра по-ниска от южната част – защриховането на скицата. Там е като откос. По откоса
е изградена към момента оградата, там където е денивелацията. Разстоянието от къщата на
ищеца, на юг до границата по кадастрална карта за имот с № 802.11 е около шест, седем
метра - приблизително до точки 23-24.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите А* М* -
дъщеря на ищеца, Г* и Я* – роднина по съребрена линия на ответника. От показанията на
свидетелите П* и П* се установява, че след построяване на вилата на ищеца около 1995 г.
на юг от нея има ограда, имало малини в тази част на двора и телена ограда, която преди 4 –
5 била паднала и не личало, че има ограда, но дори и паднала се намира на около десет
метра от къщата, в което място зад къщата на юг се използвало от А.. Съпругата му садила
градина в тази част от къщата. Имотът на Р. е от южната страна на този на А.. Между двата
имота има лек наклон, денивелацията е около три четири метра, старата ограда не е имала
бетонов фундамент. Р. засаждал в двора си царевица, не е имало засадени малини и лози. От
1995 година до последното ходене на място на св. П* оградата между А. и Р. не е била
местена според св. П*, а според св. П* през годините се намирала приблизително на около
5-6 метра от къщата и има някакво странно преместване от съседите и стигнала близо до
къщата на ищеца понастоящем. Преди зад вилата имали малинови насаждения, лехички,
които в един момент преминали към имота на ответника, към момента има ограда, която е
на около метър и нещо, дори част от оградата е почти залепена за къщата.
Свидетелят Т* и В* сочат, че както е заградено сега и преди така бил заграден
имотът, от бетона който останал при изграждането на къщата на Р., налели фундамент за
ограда, мястото има денивелация – имотът на А. е малко по-нисък, а имотът на ответника
още баща му К*В. го оградил с мрежа. Докато били живи родителите на страните нямали
спорове за имота, в имота на К* имало насадени лози, ябълки. А. изправил имота като
форма преди около две години, след като починали родителите на Р., бетонът който бил
излят бил блъснат и бил изправен имотът, били блъснати колците и лозите, които били
заседени отзад, били изрязани. В момента границите на имота се върнали както от преди 10-
15 години, дори и повече. Към момента оградата отново е направена с мрежа и колове,
имотът придобил първоначалната си форма, така както бил от преди 30 години.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и предвид вида на предявения иск, ищецът
следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, а ответникът следва да
докаже, че е собственик на процесния поземлен имот в описаната квадратура на валидно
правно основание, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. Относно наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск - дадените в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения са, че правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния
4
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху
един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Тълкуван ведно с развитите оплаквания в обстоятелствената част на
депозираната от ищеца искова молба и установеното по делото, че ответникът е въведен във
владение на спорната част от имота след успешно проведен посесорен иск от ответника,
съдът намира, че искът е допустим, доколкото правата на ищеца са отречени със едно
фактическо състояние – въвод във владение на ответника на спорната част на имота. В
случая от изложеното в исковата молба съдът намира, че ищецът не твърди да е налице спор
за материално право по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Когато ищецът обосновава своя интерес от
предявения иск със спор за материално право и невъзможност за нанасяне на имота в
кадастралната карта, исковата защита следва да бъде проведена чрез установяване на
неговото право на собственост. Само по този начин би могло да се постигне нанасянето на
имота на ищеца в КККР, тъй като при уважаване на положителният установителен иск за
собственост би се решил със сила на пресъдено нещо въпросът за това кой е собственик на
спорния имот и какви са границите на имота, предмет на установеното право на
собственост. По този въпрос е налична трайна практика на ВКС, обективирана в т. 4 на
Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 153 от 21.12.2020
г. по гр. д. № 1221/2020 г. на I г. о., решение № 50138 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 1128/2022 г.
на II г. о., решение № 89 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 3335/2019 г. на I г. о., решение № 90 от
04.07.2018 г. по гр. д. № 2710/2017 г. на І г. о. ва ВКС, съгласно която практика искът с
правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР се определя като
положителен установителен иск за собственост. Настоящият случай не е такъв обаче. При
уважаване на отрицателния установителен иск правата на ищеца не са предмет на доказване,
както и техния пространствен обхват. В случая се касае за част, не за целия имот и
допустимостта на иска попада в приложното поле на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС
От изложеното по – горе и установеното по делото, следва че искът е допустим.
Ищец по отрицателен установителен иск е лицето, което има правен интерес да докаже, че
ответникът не е собственик. Ответник по отрицателния установителен иск е лицето, което
по твърдения на ищеца твърди, че е собственик на имота. В тежест на ответника е да докаже
това свое право, а ищецът може да обори това негово твърдение като докаже свои насрещни
права. За да бъде уважен отрицателният установителен иск, следва да е да е доказано, че
ответникът не е собственик на имота.
Съдът намира, че в настоящото производство не се установява ответникът да не е
собственик на спорната част от имота, доколкото той се легитимира като собственик на
съседния имот, за който няма одобрена КК, което автоматично не води до извод, че той не е
собственик на процесните кв.м. от процесния имот. Нито се установяват заявените насрещни
права на ищеца. Сам ищецът признава (данни в ДП на РП - Благоевград, крайният акт по
който е приложен по делото), че след заснемането на имота му и нанасяне в КК, със сина си
му са предприели действия по изграждането на ограда на имота, което обстоятелство се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Т*.
Показанията на свидетелите, водени от ответника са, че оградата била променена от ищеца и
сина му след смъртта на родителите на страните и формата на имота на ищеца се променила
съдът кредитира като последователни и предвид заявеното от вещото лице, че разстоянието
между къщата на ищеца и оградата е 6 - 7 метра, в показанията на св. Пе* се сочи, че тя е
метър и нещо, което не кореспондира с установеното от вещото лице. Самопризнанието на
ищеца за действия, свързани с оградата на основание чл. 175 ГПК следва да се цени с оглед
всички обстоятелства по делото. Признанието на факт, съдържащо се в изявление пред
държавен орган (какъвто е ПРБ) е извънсъдебно и има същата доказателствена сила като
съдебното признание - Решение № 119 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7034/2013 г., I г. о.,
ГК.
5
При горното и доколкото не се доказва ответникът да не е собственик на процесната
част от имота, искът – предмет на производството следва да се отхвърли.
Искането на ответника за отмяна на КНА за собственост на процесния имот, с който
се е снабдил ищецът е процесуално недопустимо доколкото се прави от ответника по
отрицателен установителен иск, а не от ищец по положителен установителен или
ревандикационен иск. Доколкото това искане не представлява иск, а е последица от
уважаване на собственически иск в случай, че се касае за КНА, по него не се постановява
нарочен диспозитив, когато не се уважава.
По разноските:
С оглед този изход от спора, разноски се следват на ответника, който е претендирал
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лева, които ще му бъдат присъдени.
Мотивира от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. М., ЕГН **********, адрес: с. П*общ. С*махала „Ш*”
срещу Р. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. Б* ул. „Я*, че Р. К. В., ЕГН **********, адрес: гр.
Б*, ул. „Я* не е собственик на 123 кв.м. по дължината на южната ограда на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор 57162.802.11 /петдесет и седем хиляди сто шестдесет и две точка
осемстотин и две точка единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
П* одобрени със Заповед №18-45/04.01.2022г. на Началник на СГКК-Благоевград; последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри: няма данни за изменение; адрес
на поземления имот: с. П* местност „Ш*”; площ: 623 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, съседи: 57162.801.1, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. С. М., ЕГН **********, адрес: с. П*
махала „Ш*” да заплати на Р. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. Б* ул. „Я* сторените в
процеса разноски в размер на 800, 00 лева за адвокатски хонорар.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

6