Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2334 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът М.Й.Т.
чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден срещу нея по ч. гр. дело №4511/2013г. на Районен съд-Русе в полза
на “Водоснабдяване и канализация” ООД, за заплащане на сумите 325.44 лв
главница за периода 07.03.2012г.-09.05.2013г., заедно със законната лихва от
15.07.2013г. и 49.00 лв разноски по делото, е било образувано изп. дело №20138320403896
по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, вписан в КЧСИ под №832, с район на действие
Окръжен съд-Русе. След образуване на изпълнителното дело ЧСИ Иван Хаджииванов е
издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на 13.05.2014г., на
23.09.2014г. е издал второ такова разпореждане, а на 10.11.2014г. е наложил
запор на банковите й сметки. От 10.11.2014г. до 10.11.2016г. не са извършвани
други изпълнителни действия. С молба от
07.03.2017г. водоснабдителното дружество е поискало да бъде наложен запор върху
трудовото й възнаграждение или пенсия. Въпреки че изпълнителното дело е било
прекратено ex lege (перемирано) на 10.11.2016г.,
по същото са постъпили плащания на 18.08.2017г. и на 31.08.2017г. в общ размер
823.77 лв, от които в полза на взискателя 636.99 лв и в полза на ЧСИ 186.76 лв.
Сумата 636.99 лв е сбор от сумите 279.96 лв (108.00 лв авансови такси,
49.00 лв разноски по заповедното производство, 18.05 лв лихва за забава и
104.91 лв натрупана лихва върху главницата) и 357.03 лв (31.59 лв
натрупана лихва върху главницата и 325.44 лв главница). Счита, че сумата 636.99
лв е събрана без правно основание от нея, тъй като е станало след 10.11.2016г.,
когато изп. дело №20138320403896 е било прекратено, съгласно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона, независимо че ЧСИ не е издал
постановление за настъпването на това обстоятелство. Извършените по
перемираното дело изпълнителни действия са незаконосъобразни действия -
позовава се на т.10 от ТР №2/26.06.2013г. по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поради
наличие на правен интерес за събиране на вземането си в размер на 636.99 лв
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №1469/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът
е направил възражение в законоустановения срок, моли да се признае за
установено по отношение на същия, че й дължи сумата 636.99 лв, неоснователно
събрана в хода на принудителното изпълнение по изп. дело №20138320403896 на ЧСИ
Иван Хаджииванов, след като същото е било прекратено по силата на закона поради
непредприемане на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от 14.11.2014г. - последното годно
изпълнително действие. Претендира за направените разноски по делото.
Ответникът ”Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Русе, представляван от управителя Сава Иванов Савов, не е
подал писмен отговор на исковата молба. В с.з. на 07.11.2019г. взема становище
за неоснователност на иска, тъй като материалното право не се е погасило по
давност, погасило се е само правото на принудително изпълнение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени писмени
доказателства, в т.ч. препис от изп. дело №20138320403896 по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов, вписана в КЧСИ под №832 с район на действие Русенски окръжен съд,
приложено е гр. дело №1469/2019г. на Районен съд Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от данните по ч. гр.
дело №1469/2019г., че в производство по чл.410
ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №837/14.03.2019г. срещу “Водоснабдяване
и канализация” ООД гр. Русе, представлявано от управителя Сава Иванов Савов - ответника да заплати на М.Й.Т.
сумата 636.99 лв, представляваща
неоснователно събрано вземане в полза на длъжника в хода на принудителното
изпълнение по изп. дело №20138320403896 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов,
образувано в полза на дружеството по изпълнителен лист от 11.11.2013г. по гр.
дело №4511/2013г. по описа на РРС, заедно със законната лихва, считано от 18.03.2019г.
до окончателното изплащане, както и 325 лв разноски. Своевременно е направено
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
От приложения препис от изпълнителен
лист от 11.11.2013г. се вижда, че същият е издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №4511/2013г. на Русенски
районен съд срещу М.Й.Т. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумите
325.44 лв главница за периода от 07.03.2012г. до 09.05.2013г., 18.05 лв лихва
за периода от 01.06.2012г. до 02.07.2013г., заедно със законната лихва върху
главницата от 15.07.2013г. до окончателното изплащане, както и за 49 лв
разноски по делото.
По молба на кредитора “Водоснабдяване и
канализация” ООД изпълнителният лист е бил образувани в изп. дело №3896/2013г. на ЧСИ Иван Хаджииванов.
От данните по изп. дело №3896/2013г. се установява, че М.Й.Т. с молба вх.
№22699/17.08.2017г. е поискала да бъде вдигнат запора върху банковите й сметки,
уведомила го е че внася 800 лв общо (по 50 %) по двете й дела и е заявила, че
до края на м. август 2017г. ще погаси напълно двете си задължения. В подкрепа
на заявеното са двете операционни бележки от 18.08.2017г. за сумата 400 лв и от
31.08.2017г. за сумата 423.77 лв. От Сметка за размера на дълга изх.
№5072/22.02.2019г., издадена от ЧСИ Иван
Хаджииванов, също се установява, че по изп. дело №3896/2013г.
са постъпили следните суми: на 18.08.2017г. 400 лв, от която 279.96 лв са
разпределени за взискателя “Водоснабдяване и канализация” ООД и за ЧСИ – 120.04
лв за такси и разноски; 423.77 лв, от която 357.03 лв са разпределени за взискателя
и за ЧСИ – 66.74 лв за такси. Поради това със съобщение изх.
№29397/20.09.2017г. ЧСИ Иван Хаджииванов е уведомил взискателя “Водоснабдяване
и канализация” ООД, че на основание пълно погасяване изпълнително дело
№3896/2013г. с длъжник М.Й.Т. е свършено.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, на което
материалноправно основание е предявен настоящият иск, изисква предаване и
съответно получаване на нещо при начална липса на основание - в случаите,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.10 от Тълк.
реш. №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г., ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б. “д”
ГПК, отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Правилото на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не се прилага, когато
длъжникът прави вноски срещу задължението си. Изтичането на предвидения в
нормата двегодишен срок не води до погасяване на материалното право.
Съгласно чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла.
В случая от данните по изпълнителното дело е
установено, че ищцата е направила доброволни плащания за погасяване
задължението си към ответника по издадения изпълнителен лист от 11.11.2013г. и
без правно значение е дали това е станало след изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира неоснователно
твърдението в исковата молба, че сумата 636.99 лв общо е платена от ищцата без
правно основание. Сумата 636.99 лв е получена от ответника дължимо, поради
което не подлежи на връщане.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК да се признае за установено съществуването на вземането на ищцата към
ответника за сумата 636.99 лв следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Поради отхвърляне на иска и
съгласно чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер на 100 лв юрисконсултско
възнаграждение,
определено по реда на чл.37 ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Във връзка с направеното от процесуалния
представител на ищцата възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение същото следва да се намали от 200 лв
на 100 лв на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Й.Т. ***, ЕГН **********, срещу “Водоснабдяване и канализация” ООД със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Добруджа” №6, представлявано от
управителя Сава Иванов Савов, ЕИК *********, иск да се признае за установено
съществуването на вземането на М.Й.Т. за сумата 636.99 лв, неоснователно
събрана в хода на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20138320403896 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
ОСЪЖДА М.Й.Т. да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата 100 лв разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му страните.
Съдия: