№ 2495
гр. Бургас, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120102989 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
12.06.2024г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, чрез пълномощника адв. С. М. М. Х. - САК,
със съдебен адрес: гр. С., ***, срещу Т. П. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б.
***, с която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 642,60 лв., за
която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
7621/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, от която: 306.38 лв. дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
7,39 лв. - незаплатени лизингови вноски; 328,83 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането. Претендира се присъждането на
сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество,
като между страните по делото са сключени четири договора за мобилни
услуги, подробно описани по дати в исковата молба.
1
Сочи се, че ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер ***.
Твърди се, че за потребените от ответника услуги за периода 01.12.2021г.-
28.02.2022г. ищецът е издал три броя фактури - на 01.01.2022г.; 01.02.2022г. и
01.03.2022г., както и кредитно известие към фактура от 01.04.2022г.. Към
всяка от фактурите е приложено потреблението на ползвания мобилен номер
и е посочена дата, до която сумата следва да се заплати.
Твърди се, че ответникът не е заплатил потребените от него услуги в общ
размер от 306,38 лв., поради което ищецът е прекратил едностранно договора
и е издал крайна фактура от 01.05.2022г., в която освен дължимите суми за
потребени услуги и лизингови вноски е включена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. По отношение на претенцията за лизингова
вноска се уточнява, че същата се претендира поради невръщане на мобилното
устройство.
Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е
инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като по образуваното ч.гр.д. №7621/2023 г. по описа на Районен съд -
Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава
правния си интерес от предявяването на настоящия иск.
Така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал.
1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.
422 от ГПК, като същите са допустими.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител, с който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за
ползването на далекосъобщителните услуги от ответника, нито за реално
предоставяне на устройствата по договорите за лизинг.
Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
Сочи се, че не са ангажирани доказателства за това дали до длъжника е
достигнало изявлението на ищеца за предсрочно прекратяване на договорите,
2
от което следва, че не може да се приеме, че същите са прекратени предсрочно
и поради това претендираната неустойка е недължима. Излагат се подробни
съображения за нищожност на неустойката, поради противоречието й с
добрите нрави, както и за неравноправност на клаузата по смисъла на чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП.
Претендира се отхвърляне на предявените искове
Съдът приема, че фактурите, предмет на делото са осчетоводени в
счетоводството на ищеца.
В хода на произвоството се извършиха експертизи от заключенията на които
се установява,че За процесния период от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г., по
трите мобилни номера ***, *** и ***, абонирани на името на Т. П. Г., е налице
реално потребление на мобилни услуги, отразено в издадените фактури от
мобилния оператор.
По всеки от мобилните номера са активирани абонаментни планове от серията
"Тотал+", съответно с различни месечни параметри на включени услуги -
минути, мобилен интернет в страната и ЕС, както и допълнителни условия
(напр. устройства на лизинг, роуминг);
Във фактурите е отчетено действително използване на предоставените услуги,
включително мобилен интернет, разговори към национални мрежи, както и
вътрешни разговори;
За фиксираната услуга „интернет за дома" с номер *** също е налице
отчетено потребление, което съответства на заявената и активирана услуга.
Следователно, потреблението е налично и отчетено по съответните договори
и
споразумения, като то съответства на предлаганите условия от мобилния
оператор. Не са установени несъответствия между договорените абонаментни
параметри и реално отчитаните данни.
Съгласно счетоводна експертиза, фактурите, предмет на делото, са
осчетоводени по сметка 703 Приходи от услуги, сметка 4532 /ДДС на
продажбите/ и сметка 411 /Клиенти/ партидата на ответницата.
За периода 01.12.2021 г. 01.05.2022 г., от страна на ищеца са издадени на
3
ответницата Т. П. Г. фактури и едно кредитно известие на обща стойност
762,60 лв. Отразено е едно извършено плащане на сума в размер на 120,00лв.
на 10.01.2022 г. Част от платената сума в размер на 108,49 лв. е отнесена за
погасяване на фактура от 01.12.2021 г., която не е предмет на делото:
Останалата част платената сума от 11,51 лв. е отнесена за погасяване на част
от стойността по фактурата от 01.01.2022 г. Издадено е и едно кредитно
известие за минус 27,54 лв. за отчетен период м.март 2022 г., с която сума се
намалява общото задължение. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, както и към датата на предоставяне на информацията от ищеца
- 20.10.2025 г., неизплатените суми по възлизат на 642,60 лв.
Съдът номира иска за основателен и доказан, а възраженията на
особения представител за неоснователни.Неоснователни са и възраженията за
изтекла в полза на ответника погасителна давност.
По разноските: Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по
общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът
за основателност на исковете поставя въпроса за размера на вземането за
разноски в исковото производство, които следва да бъдат присъде съобразно
уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото производство от
общо 1505 лева, както и за разноските в заповедното производство в размер на
505 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, чрез пълномощника адв. С. М. М. Х. - САК, със
съдебен адрес: гр. С., *** съществува вземане срещу ответника Т. П. Г., ЕГН:
********** с адрес: гр. Б. ***, а именно:
сумата в общ размер от 642,60 лв., за която има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 7621/2023 г. по описа на Районен съд -
Бургас, от която: 306.38 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги; 7,39 лв. - незаплатени лизингови
вноски; 328,83 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
4
мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. П. Г., ЕГН: ********** с адрес:
гр. Б. *** да заплати на Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** сумата от 1505 лева разноски в исковото
производство и разноските в заповедното производство в размер на 505 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5