ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1589 27.08.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1273 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.В.Ц. ***, със съдебен адрес ***, офис 6 и 7, подадена
чрез пълномощник адв.Б.В., против решение
№ 1719/04.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 474/2019 г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е постановено следното:
- ПРИЗНАВА на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 40/17.10.2018 г. на „Юро
тракинг” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Васил
Априлов” № 2, ет.2, представлявано от Джоузеф Мария
Сегерс – член на Съвета на директорите, с която считано от 17.10.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение на И.В.Ц., длъжност „специалист
продажби” при ответника;
- ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения от И.В.Ц. срещу „Юро тракинг” ЕАД иск за възстановяване на предишната работа, поради
направен отказ от иска;
- ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Ц. срещу „Юро
тракинг” ЕАД осъдителен иск за заплащане на сума от 11 667.90 лв., представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, като неоснователен;
- ОСЪЖДА „Юро тракинг” ЕАД да заплати на И.В.Ц. сума в размер на 1 268.24 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за м.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му над сумата от 1 268.24 лв. до пълния размер на исковата претенция
от 1 933.05 лв., като неоснователен.
С решението „Юро тракинг” ЕАД е осъдено да заплати на И.В.Ц.
разноски по делото в размер на 800 лв., както и да заплати по сметка на БРС
сумата от 255.73 лв. за държавни такси върху уважените искове и деловодни
разноски.
С
въззивната жалба на И.В.Ц. първоинстанционното
решение се обжалва в отхвърлителната му
част, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 11 667.90 лв., както и в частта за
отхвърляне на иска по чл.128, т.2 КТ разликата над уважения размер от 1 268.24 лв. до пълния
претендиран размер от 1 933.05 лв. Решението в обжалваните части се счита за постановено в противоречие с
приложимите процесуални и материални правни норми, както и с установената по
делото фактическа обстановка. На първо място се посочва, че с оглед
процесуалното поведение на ответника, ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение по делото, като в съдебно заседание БРС е приел, че са
налице предпоставките по чл.238 ГПК и уважил отправеното в тази насока искане.
Независимо от това, съдебният акт кореспондирал с горепосоченото единствено в
частта, с която уволнението е признато за незаконно и заповедта на работодателя
е отменена, докато претенцията по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлена като недоказана,
а претенцията по чл.128, т.2 КТ е уважена частично и в тези части решението е
обжалваемо. В тази връзка, въззивникът счита, че районният съд не е следвало да
пристъпва към постановяване на решение по общия ред по отношение на
отхвърлената претенция по чл.225, ал.1 КТ и по отношение на претенцията по
чл.128 КТ, тъй като ищецът е изчерпил доказателствата, установяващи
основателността на претенциите. Посочва се, че въззивникът е представил писмени
доказателства, установяващи оставането му без работа, ангажирал е и експертиза
за размера на вземанията, като остава неясно по какъв начин съдът е счел, че
оставането без работа следва да бъде установено от Ц.. При това се счита, че
ако по делото не са били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, то районният съд е следвало да постанови определение по
чл.239, ал.3 ГПК и да продължи разглеждането на делото по общия ред, както и да
укаже на страните за кои факти и обстоятелства не са ангажирали доказателства,
което обаче не било сторено от БРС, а напротив – в проведеното съдебно
заседание искането на ищеца е било изрично уважено. В тази връзка въззивникът
се позовава на съдебна практика на ВКС. Моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваните му части и да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции в пълния им претендиран размер. Не са направени доказателствени
искания. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Юро тракинг“ ЕАД, не се взема становище по жалбата.
При служебната
проверка, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
При
извършената проверка за редовност на въззивната жалба Бургаският окръжен съд констатира, че към същата не е
приложено пълномощно на адв.В., издадено от въззивника И.В.Ц. за процесуално
представителство по настоящото въззивно дело. Между кориците на
първоинстанционото дело е налице пълномощно за процесуално представителство
само за делото пред БРС. В този смисъл, на въззивника И.Ц. следва да се укаже
да представи адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.В.
по в.гр.д.№ 1273/2019 г. по описа на БОС, или въззивникът да потвърди
извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване на
настоящата въззивна жалба.
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1273/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца И.В.Ц..
УКАЗВА на въззивника И.В.Ц. В СРОК до съдебното заседание да представи по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.Б.В. за извършване от негово име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1273/2019 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от негово име, без представителна власт
действия по подаване на въззивната жалба.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.