Решение по дело №452/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 196
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 4 септември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20192150200452
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 196                                               08.08.20189г.                             гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                  наказателен състав

На първи  юли                                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                             Председател : Й.М.И.

при секретаря А.Г.

като разгледа докладваното от съдия М.И.

АНДело № 452 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „А.2.” ЕООД с ЕИК-******, седалище и адрес на управление *** и адрес на призоваване гр.Н., ул.Х. К. № **, представлявано от А.О.А. против Наказателно постановление № 425735-F401417/13.02.2019г. на началник отдел Оперативни дейности-Бургас в ЦУ на НАП с което на основание чл.182, ал.2, изр.1, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.39, ал.1 от  Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Моли за отмяна на наказателното постановление, с мотив, че следва да бъде наказан продавачът, който не е извършил нарушението.

Процесуалният представител на  ТД на НАП гр.Бургас, моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

След анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2018г. е извършена проверка по спазването на данъчното законодателство в търговски обект – баничарница, находящ се в гр.Н., ул.Х. К. № **, стопанисван и експлоатиран от „А.2.” ЕООД с ЕИК-******. По време на проверката е установено, че в обекта има монтирано едно фискално устройство, което е въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НП и работещо към момента на проверката. Установено е, че липсва отпечатан и трайно прикрепен към касовата книга на обекта пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на ФУ за 09.07.2018г., за който ден проверяващите са установили, че има извършени продажби.

 По този начин задълженото лице е нарушило разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г на МФ да отпечатва пълни дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден през  който в устройството са регистрирани продажби, като за 09.07.2018г. няма отпечатан пълен ДФО с нулиране и запис във фискалната памет на ФУ, като по този начин е нарушен реда и начина за отчитане на ФУ.

За горното е съставен протокол за извършена проверка № 0224759/10.08.2018г..

На 22.08.2018г. е съставен АУАН № F401441 за извършено нарушение на  чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, възоснова на който е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за горното нарушение и на осн.чл.185, ал.2, изр.последно от ЗДДС, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и  писмени доказателства.

От правна страна съдът приема следното:

Административно-наказателното производство се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното административно нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а административно-наказващият орган да провери дали той съдържа императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че АУАН съдържа имената на актосъставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; пълни данни относно личността на нарушителя - достатъчни същото да бъде правно индивидуализирано. Следователно съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на ЗАНН, за съдържание, издаден е от компетентен по смисъла на ЗДДС орган. С оглед на това, съдът приема, че при съставянето на посочения АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият е годна база за издаване на обжалваното наказателно постановление.

При извършената проверка от съда относно допуснати процесуални нарушения при издаването на НП се установи, че същото е издадено при спазване на всички материални и процесуални правила за това. Същото съдържа императивно определените от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало и в кръга от правомощията му. Нарушителят е получил препис от наказателното постановление срещу подпис.

Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства счита, че дружеството е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. 

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, изр.1-во от Наредба Н-18/2006г. на МФ: „Лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.“ Не са налице данни, а и позоваване да е налице изключението по отношение жалбоподателя на чл.39, ал.1, изречение последно от Наредба Н-18/2006г. на МФ, поради което и в негова тежест е изпълнението на въведеното задължение по чл.39, ал.1, изр.1-во от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Не е спорно по делото видно от приложените санкционни норми от ТД на НАП, че фиска на държавата не е ощетен.

             С оглед установеното, неоснователно е възражението на наличие на маловажен случай. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът обаче приема, че твърдението на жалбоподателя, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради „маловажност” на случая е неоснователно. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, като всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност.  Съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН не са налице, тъй като визираното нарушение е формално, още повече, че по този начин се ощетява фиска и няма основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.   

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 425735-F401417/13.02.2019г. на началник отдел Оперативни дейности-Бургас в ЦУ на НАП, с което на „А.2.” ЕООД с ЕИК-******, седалище и адрес на управление *** и адрес на призоваване гр.Н., ул.Х. К. № **, представлявано от А.О.А. за нарушение на чл.39, ал.1 от  Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС  на основание чл.182, ал.2, изр.последно, вр.чл.185,ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: