Присъда по дело №881/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 35
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20212230200881
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. Сливен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
и прокурора Христина Янева Блецова-Къчева (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20212230200881 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите КР. Г. П. – родена на .... жител и живуща в
гр. С., българка, българска гражданка, със средно образование, разведена,
работи като приемен родител, неосъждана, ЕГН ********** и В. В. К.
родена на 11.01.1986 г. в гр. С., жител и живущ в гр. С., българска гражданка,
със средно образование, неомъжена, студент, неосъждана, ЕГН ********** за
ВИНОВНИ в това, че на 01-02.08.2016 г. в гр. С., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие помежду си, като съизвършители,
чрез използване на неистински частни документи – Договор за потребителски
кредит № *********/02.08.2016 г., формуляр за кандидатстване за кредит и
Стандартен европейски формуляр, всички сключени от името на Ц. Б. Ц., като
кредитополучател и „Провидент Файненшъл Българя„ ООД – София –
кредитодател, съзнателно дали възможност на друго неустановени физическо
или юридическо лице да получи без правно основание чуждо движими
имущество – сумата от 600 лв., главница по договора за кредит, собственост
на „Провидент Файненшъл Българя“ ООД – София, представлявано от Н. Д.
1
Й., като случаят е маловажен, което е престъпление по чл. 212, ал. 6, вр.
ал.2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 от НК, като на осн. чл.78А от
НК ги ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и им НАЛАГА
административни наказания ГЛОБА в размер на по 1000 лв. за всяка една от
тях.
ОСЪЖДА подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. да заплатят в полза на
държавата направените по делото разноски в общ размер на 749,90 лв., по
сметка на ОД МВР – Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 35/18.10.2021 г. по НОХД № 881/2021 г. на СлРС.
Гр. С.,27.10.2021 г.
РП-С. е внесла обвинителен акт срещу КР. Г. П. и В. В. К. с обвинение
за престъпление по чл. 212 ал.6, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26
ал.1 от НК.
По делото няма предявени граждански искове.
В с.з. подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. лично и чрез своите защитници
се признават за виновни, дават обяснения по обвинението, искат делото да
бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК при условията на съкратено съдебно
следствие. Искат на осн. чл. 78А от НК да бъдат освободени от нак.
отговорност и да им бъдат наложени адм. наказания Глоба в минимален
размер.
В с.з. прокурора иска на подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. на осн. чл.
78А от НК да бъдат освободени от нак. отговорност и да им бъдат наложени
адм. наказания Глоба в минимален размер за всяка от тях.
С оглед искането на подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К., съдът премина
към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК- чл.371 т.2 от
НПК. Обяви на страните, че няма да се събират доказателства относно
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че
самопризнанията на подсъдимите ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Съдът прие за установена и доказана фактическата обстановка по
обвинителния акт:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД - София било търговско дружество,
вписано в ТР с основна дейност „Предоставяне на потребителски кредити със
собствени средства“. Вписано било и като финансова институция в регистъра
на БНБ по смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за кредитните институции. С
Решение № 694/22.06.2017 г. на КЗК „Изи Асет Мениджмънт“ АД - София
придобило пряк едноличен контрол по смисъла на чл. 22, ал.1, т.2 от Законна
за защита на конкуренцията, върху „Провидент Файненпгьл България“ ООД
— София.
„Провидент Файненшъл България“ ООД — София предлагало
краткосрочни необезпечени кредити „Банков превод“ и „Кредит у дома“, чрез
кредитни консултанти. „Изи Асет Мениджмънт“ АД - София и „Провидент
Файненшъл България“ ООД — София се представляват по настоящото
производство от свид. Н. Д. Й..
1

Съгласно правилата на финансовата институция кредитните продукти
се предоставяли чрез кредитните консултанти единствено и само в дома на
кандидатите за кредит. Кредитните консултанти сключвали договорите за
кредит от името на „Провидент Файненшъл България“ ООД, като развивали
дейността си в определен регион. Съгласно политиката на дружеството
кандидатът за кредит следвало да бъде посетен в дома му от кредитния
консултант или регионалният мениджър. Процесът по отпускане на кредит
стартирал с обаждане на кандидата за кредит на Центъра за обслужване на
клиенти, от където сигналът се пренасочвал към Мениджър „Развитие“.
Същият го разпределял към конкретен кредитен консултант.
Друг възможен вариант за иницииране на процеса по отпускане на
кредит бил клиентът да се обади на Мениджър „Развитие“ или на кредитен
консултант и да заяви желание за отпускане на кредит. В този случай
кредитният консултант следвало да го посети в дома му, да му разясни
условията по кредита, да изготви Стандартен европейски формуляр, който
съдържал условията по кредита, да подпише същия и да го предостави за
подпис на клиента. След това кредитният консултант следвало да изготви
Формуляр за кандидатстване за кредит, който се подписвал от кандидата за
кредит и кредитния консултант. Клиентът следвало да представи копие от
своята лична карта, което собственоръчно заверявал с оригинала. След
изготвяне на двата документа кредитния консултант следвало да напусне
дома на клиента, да се обади на Мениджър „Развитие“ и да му продиктува
личните данни на клиента, съдържащи се във Формуляра за кандидатстване за
кредит и Стандартния европейски формуляр. Кредитният консултант
получавал индивидуален код от Мениджър „Развитие“, който вписвал във
Формуляра за кандидатстване за кредит.
Мениджър „Развитие“, от своя страна, въвеждал получените от
кредитният консултант данни за кандидата за кредит в специална система за
изчислявана на кредитния риск, която посочвала максималния размер на
кредита, който можело да се отпусне на съответния кандидат. В случай, че
кандидатът бил одобрен системата генерирала оферта, в която бил
формулиран размерът на кредита и неговия срок. Мениджърът препращал
офертата на кредитния консултант. Кредитният консултант отново посещавал
дома на кандидата, представял му офертата, и ако същата била одобрена от
клиента, кредитният консултант изготвял договор за кредит. Последният се
подписвал от кредитополучателя и от кредитния консултант, в качеството му
на представляващ кредитодателя. При това кредитният консултант следвало
да се увери, че настоящият адрес на клиента съответствал на адреса, посочен
в личната му карта.
Клиентът попълвал трите си имена и дата върху договора за кредит и
2
двете страни се подписвали върху два еднообразни екземпляра на договора.
Когато договорът бил сключен с допълнителна услуга „Кредит у дома“,
паричната сума, посочена в него се изплащала на момента в дома на клиента
от мениджър „Развитие“ или сертифициран кредитен консултант. Ако се
касаело за „Банков кредит“ сумата се изплащала по посочена от клиента
банкова сметка.
Кредитният консултант имал задължението да събира вноските по
отпуснатия кредит лично от клиентите и да ги отчита в съответния офис, като
водел отчетност за тези си действия. Съгласно утвърдените правила
креридтният консултант следвало да се отчита веднъж седмично пред своя
Мениджър „Развитие“. Събраните от кредитния консултант суми седмично се
внасяли по банкова сметка на „Провидент Файненшъд България“ ООД, а в
офиса се отчитали само документи. Вноските се отразявали в системата
седмично, след баланс.
Кредитните консултанти разполагали с чекове, с които теглели сумите
за отпуснатите кредити от „Уникредит Булбанк“. Със сумите от чековете и
наличните вноски от изплатени кредити от други клиенти се изплащали
парите по договорите за кредит на новите контрагенти.
Вноските от клиенти се събирали с два вида платежни документи: клип,
който представлявал лист с данните на клиента /при плащане част от листа се
давала на клиента, а другата част се отчитала в офиса за баланс/ и чрез
квитанции, които се изготвяли в два екземпляра /единият индигиран/. За
клиента оставал оригинал, а в офиса се отчитало копие.
Кредитните консултанти имали финансов интерес от набиране на
повече клиенти за потребителски кредит, тъй като получавали 20 лв. за
сключен договор за кредит и 5 % от набраните през седмицата суми от
клиенти.
От 02.09.2015 г. до 27.10.2016 г. подс. В. В. К. работела по граждански
договор, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД - София, като
кредитен консултант.
В периода 08.04.2016 г. - 23.04.2016 г. подс. КР. Г. П. също работела,
като кредитен консултант по граждански договор, сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ООД — София. Същата била обучавана от подс. К..
Подс. К. познавала лице на име Кольо Дочев Танев, който живеел в гр.
С. кв. „Сини камъни“ бл.1. Танев се познавал със свид. Ц. Б. Ц., като съсед /св.
Ц. живеел в бл. 10 в кв. „С. Камъни“/ и бивш негов колега,
В началото на лятото на 2016 г. Танев и свид. Ц. се срещнали пред
блока на последния и се заговорили. Танев казал на свид. Ц., че неговата
3
шефка Виолета, която преди време работела за банка, раздавала социални
помощи в размер на 20 лв. на нуждаещи се хора. За да се получи тази
социална помощ следвало само да се представи копие от лична карта на
съответното лице. Свид. Ц., който бил пенсионер, имал нужда от пари и дал
на Танев личната си карта. След по-малко от час Танев се върнал с личната
карта и сумата от 20 лв., които дал на свид. Ц.. Казал му, че е одобрен за
социалната помощ. Подс. П. познавала лично свид. Ц., тъй като били съседи.
На 01.08.2016 г. подс. К. и подс. П. се събрали. Вече разполагали с
копие от личната карта на свид. Ц., предадена им от Танев, и без да се
срещнат с него, изготвили документи за отпускане на кредит от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на негово име.
Подс. К. попълнила собственоръчно Стандартен европейски формуляр
и Формуляр за кандидатстване за кредит, върху които за „Клиент“ се
подписала подс. П.. Към този момент подс. П. вече не работела за „Провидент
Файненшъл България“ ООД. Подс. К. се обадила на своя Мениджър
„Развитие“, свид. Десислава Динкова, и издиктувала данните на свид. Ц.. В
резултат на това свид. Ц. бил одобрен, като кредитополучател. Сключен бил
договор за кредит № *********/02.08.2016 г. от името на свид. Ц., който бил
изготвен от подс. К., подписан от нея за „кредитодател“ и подписан от подс.
П. вместо кредитополучателя.
Съгласно договора за кредит „Провидент Файненшъл България“ ООД
се задължавал да предостави на свид. Ц. потребителски кредит за лични
нужди в размер на 600 лв., която сума кредитният консултант следвало да
предостави в брой по местоживеене на клиента. Усвоената парична сума се
олихвявала за срока на действие на договора с договорна лихва, месечният
размер на която бил фиксиран за целия срок на договора. Договорената лихва
била в размер на 118,35 лв. за срока на договора. Общата стойност на
усвоената главница и договорената лихва по кредита била в размер на 718.35
лв., платима на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 11,
97 лв.. Първата вноска следвало да се изплати на 11.08.2016 г., а последната -
на 28.09.2017 г.
С подписването на договора клиентът изразявал съгласие да заплати
такса за оценка на кредитното досие в размер на 30 лв., която се включвала в
седмичните погасителни вноски /на 60 вноски по 0,50 лв./. Кредитодателят се
съгласявал да предостави на кредитополучателя и допълнителна услуга,
изразяваща се в изплащана на сумата по кредита в неговия дом, т.е. за
услугата „Кредит у дома“, която се заплащала от кредитополучателя отделно.
За същата свид. Ц. се задължил да изплати такса в размер на 511.78 лв., която
също се включвала в седмичните погасителни вноски /60 вноски по 8.53 лв./.
Така общата сума, която свид. Ц. бил задължен да заплати възлизала на
1260 лв., включваща главница 600 лв.; договорна лихва — 118,35 лв.; такса за
4
оценка на досие - 30 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 511, 78
лв. Седмичните погасителни вноски били в размер на 21,01 лв.
Около 2 месеца след сключването на договора за кредит свид. Ц. бил
потърсен от мъж и жена, представители на финансова институция, които му
казали, че имат информация за изтеглен от тяхната институция кредит от
страна на свид. Ц.. Попитали го дали това е вярно и дали е подписвал
документи за кредит. Свид. Ц. отрекъл да знае за такъв кредит. Обяснил им,
че два месеца по-рано е дал личната си карта на своя познат Кольо, който
обещал да предаде копие на шефката си Виолета и да му изплатят социална
помощ от 20 лв. Служителите на „Провидент Файненшъл България“ ООД -
София заявили, че имат подозрения за извършени от техен служител
злоупотреби. Обещали нещата да се уредят.
След този разговор свид. Ц. отишъл при Кольо Танев и го попитал
какво е направил с личната му карата и защо има изтеглен кредит на негово
име. Казал му, че е обиден, тъй като му се е доверил като приятел и му дал
личната си карта, а Танев е злоупотребил с нея. Танев отговорил, че е дал
копието на личната си карта на шефката си Виолета, за да получи 20 лв.
Твърдял, че по същия начин имало изтеглен кредит и на негово име, като и
той бил дал копие от личната си карта на Виолета.
На 27.10.2016 г. договорът между „Провидент Файненшъл България“
ООД — София и подс. К. бил прекратен едностранно от възложителя.
По договора за кредит, сключен със свид. Ц. било извършено плащане
на сумата от 190,20 лв., с която били погасени такса за „Кредит у дома“ 47,35
лв.; такса за оценка на досие 16,98 лв.; договорна лихва - 57,95 лв. и главница
- 67,92 лв. Свид. Ц. нямал никакво отношение към изплатените суми.
Плащанията били извършени срещу квитанции /“клип“/, в които били
отразени направените вноски и били положени подписи за „Клиент“ и
„Получател“ на сумата.
Квитанциите били от дати и за суми, както следва:
05.08.2016-21,10 лв.;
15.08.2016-21,10 лв.;
29.08.2016-21,10 лв.;
07.09.2016-21,10 лв.;
13.09.2016 -21,10 лв.;
19.09.2016-21,10 лв.;
26.09.2016-21,10 лв.;
04.10.2016 -21,10 лв.;
19.10.2016-22.00 лв.
Във всички квитанции подписите за „получател“ на сумата били
5
положени от подс. К., видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза. Сумите били отчитани от подс. К. към свид.
Динкова. От същата експертиза е видно, че подписите за „Клиент“ в
квитанции за седм. 32/2016 от 05.08.2016 г.; седм. 35/2016 от 29.08.206 г.;
седм. 38/2016 от 19.09.2016 г.; седм. 39/2016 от 26.09.2016 г. седм. 40/2016 от
04.10.2016 г. и седм. 42/2016 г. от 19.10.2016 г. не са положени от свид. Ц. Б.
Ц..
Не можело да се отговори, дали подписите на позиция „Подпис на
клиента“ в квитанции за седм. 33/2016 от 15.08.2016 г.; седм. 36/2016 от
07.09.2016 г. и седм. 37/2016 от 13.09.2016 г. са положени от свид. Ц..
Не можело да се отговори на въпроса, дали в посочените по-горе
квитанции в позицията „Подпис на клиента“ подписите са положени от подс.
К., подс. П. или свид. Динкова.
Поради невъзможността за събиране на сумата по кредита /остатък от
1069.93 лв./ на 19.05.2017 г. бил сключен договор за цесия между „Провидент
Файненшъл България“ ООД - София и „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, по силата на който вземането срещу свид. Ц., произтичащо от договор
за потребителски кредит N° *********/02.08.2016 г. било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. На свид. Ц. били
изпратени по реда на чл.99 ал.З от ЗЗД две уведомителни писма, с които бил
информиран за извършената цесия, но същите не били получени от него.
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД депозирало заявление за
издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, образувано било
ч.гр. дело № 1740/2019 г. на СлРС и била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на свид. Ц. по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Тъй като свид. Ц. оспорил автентичността на договора за кредит и
приложените към него преддоговорни документи - Стандартен европейски
формуляр и Формуляр за кандидатстване за кредит, било образувано гр. дело
№ 3768/2019 г. с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, вр. чл. 124, ал.1
от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД. Изготвената по делото съдебно-
графическа експертиза установила, че подписите за „Клиент“ в договора за
потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр и Формуляр за
кандидатстване за кредит не са били положени от свид. Ц., поради което били
отхвърлени установителните искове на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД. Съдът сезирал РП — С. за установените данни за извършено
престъпление от общ характер.
От изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза на Договор за
потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр и Формуляр за
кандидатстване за кредит със страни „Провидент Файненшъл България“ ООД
— София и Ц. Б. Ц. е видно, че подписите след „Подпис на клиента“ и
6
ръкописният текст в копие на договор за потребителски кредит от 02.08.2016
г. са копия на подписи и ръкописен текст, поради което не може да се
отговори, дали са изпълнени от Ц.Ц., подс. К., подс. П. или свид. Динкова.
Подписите на позиции „Подпис на клиента“ на първите четири
страници и подписа на позиция „Три имена и подпис на клиента“ на пета
страница в Стандартен европейски формуляр били положени от подс. К.П..
Ръкописният текст без текста „Ц. Б. Ц.“ на позиция „Три имена и
подпис на клиента“/ в Стандартен европейски формуляр бил изписан от подс.
В.К., а ръкописният текст „Ц. Б. Ц.“ на позиция „Три имена и подпис на
клиента“ вероятно е бил изписан от подс. К.П..
Подписът на позиция „Подпис на заявителя“ във Формуляр за
кандидатстване за кредит бил положен от подс. К.П.. Ръкописният текст /без
„Ц.Ц.“/ на позиция „Име, фамилия на заявителя“ във Формуляр за
кандидатстване за кредит бил изписан от подс. К., а текстът „Ц.Ц. на позиция
„Име, фамилия на заявителя“ бил изписан от подс. К.П..
По делото била изготвена тройна съдебно-почеркова експертиза, която
потвърждава заключенията на единичната съдебно-почеркова експертиза, по
отношение положените подписи и ръкописен текст в Договор за
потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр и Формуляр за
кандидатстване за кредит. Сочи се, че не може да бъде даден отговор на
въпроса каква е степента на вероятност за авторството на подс. П. на
ръкописния текст „Три имена и подпис на клиента“ в Стандартен европейски
формуляр, поради липса на разработена методика за определяне на степен на
вероятност.
На 15.10.2021г.с вносна бележка подс. К. е внесла в Уникредит Булбанк
сумата от 410 лв. представляваща щета на пострадалото дружество, като по
този начин е възстановила щетите от извършеното престъпление.
Представител на дружеството с нарочна молба е заявил, че няма
претенции към подсъдимите, т.к. имуществените вреди на дружеството са
възстановени.
Подс. В. В. К. е родена на 11.01.1986 г. в гр. С., българка бълг.
гражданка, жител и живущ в гр. С., средно образование, студент, неомъжена,
неосъждана.
Подс. КР. Г. П. е родена на 01.06.1980 г. в гр., С., жител и живуща в гр.
С., българка, бълг. гражданка, средно образование, разведена, неосъждана.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. С
оглед изявлението на подсъдимите, че желаят производството да се развие по
7
реда на чл. 371 от НПК, съдът одобри изразеното съгласие от подсъдимите да
не бъдат разпитвани лицата от списъка за призоваване, приложени към
досъдебното производство.
Съдът установи, че фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, се подкрепят с гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства събрани по делото, както и че кореспондират със
самопризнанията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание и в
досъдебната фаза на процеса и взаимно се допълват.
Предвид посоченото по-горе съда направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и
субективна страна подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. са осъществили
престъпния състав на чл. 212 ал.6, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26
ал.1 от НК, тъй като на 01-03.06.2016 г. в гр. С., в условията на продължавано
престъпление, в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване
на неистински частни документи – Договор за потребителски кредит №
*********/02.08.2016 г., формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен
европейски формуляр, всички сключени от името на Ц. Б. Ц., като
кредитополучател и „Провидент Файненшъл Българя„ ООД – София –
кредитодател, съзнателно дали възможност на друго неустановени физическо
или юридическо лице да получи без правно основание чуждо движими
имущество – сумата от 600 лв., главница по договора за кредит, собственост
на „Провидент Файненшъл Българя“ ООД – София, представлявано от Н. Д.
Й., като случаят е маловажен.
Подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. са извършили деянието с пряк умисъл,
защото са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са и са
искали настъпването на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
нормата на чл.373 ал.2 от НПК и наложи на подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К.
наказания при условията на чл. 54 ал.1 от НК, след като съобрази смекчаващи
вината обстоятелства – самопризнанията, критичността към извършеното от
тях противоправно деяние. Отегчаващи отговорността обстоятелства – не
бяха установени.
До настоящия момент подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. не са осъждани
и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.
За самото деяние наказанието е Лишаване от свобода до две години или
пробация. От самото деяние съставомерните щети са възстановени. Съдът
прие, че следва да приложи института на чл. 78А от НК и освободи
подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. от наказателна отговорност, като им наложи
административно наказание Глоба в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт в размер на по 1000 /хиляда/ лева. Съдът прие, че следва да
8
наложи такива наказания предвид данните за личността на подсъдимите,
семейното и материално им състояние, както и добрите им характеристични
данни.
За да наложи посочените наказания, съдът се съобрази с нормата на
чл.36 от НК.
Съгласно правилата на процеса подсъдимите КР. Г. П. и В. В. К. бяха
осъдени да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в
размер на 749,90 лв. по сметка на ОД МВР – С. направени на досъдебното
производство.
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9