Решение по дело №516/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 61
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20213630200516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Шумен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200516 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №563344-F593974/01.03.2021 год. на
Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр.
с чл.38, ал.1 от ЗСч на “Е. 2017” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Б., ул.“М.Т.“ №1, представлявано от Е.Н.Х., с ЕГН8003118820 е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста лева/. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата. В съдебно заседание се
явява лично, като поддържа изложените в жалбата искания.
За ТД на НАП - Варна-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в
която излага становище по съществото на спора, като моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “Е. 2017” ЕООД е регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията. На 19.07.2017 год. по повод на получено указание на
Изпълнителния директор на НАП за публикуване на годишен финансов отчет за 2019 год.
била извършена проверка в база данни на Агенцията по вписванията – Търговски регистър
от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Шумен, при което било установено,
че дружеството не е изпълнило задължението си да публикува в Агенцията по вписванията
Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за 2019 год. Било констатирано, че
дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 год. с вх.№2700И0165861/15.03.2020
год., в която е декларирало приходи в размер на 11729.51 лева, разходи – 11418.98 лева и
счетоводна печалба – 310.53 лева. В тази връзка до представляващия дружеството била
изпратена покана, с която представител на дружеството бил поканен да се яви в
седемдневен срок в ТД на НАП – Варна, офис Шумен за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. По делото липсват доказателства дали същата е била получена
от управителя или не. На 24.02.2021 год. на дружеството бил съставен акт за установяване
на административно нарушение сер.АN, №F593974 от 24.02.2021 г., в който е посочено, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът за установяване
на административно нарушение е бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал
от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в
които е посочил, че не е изпълнил задължението си по здравословни причини. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №563344-
F593974/01.03.2021 год. на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “Е. 2017” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Б., ул.“М.Т.“ №1, представлявано от
Е.Н.Х., с ЕГН8003118820 е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста
лева/.
Задължението за публикуване на годишния финансов отчет за 2019 год. не е било
изпълнено и към настоящия момент.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителката Д. ИВ. В., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган,
като за търговците по смисъла на Търговския закон това се осъществява чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година. В настоящия случай, доколкото производството касае публикуването на годишния
финансов отчет за 2019 год., то задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до
30.06.2020 год. В същото време обаче, с разпоредбата на §33 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците през 2020 година
сроковете по чл.38, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за счетоводството са били удължени до 30
септември 2020 год.. От материалите по делото се установява, а и не се спори между
страните по делото, че годишния финансов отчет на дружеството за 2019 год. не е бил
заявен и представен за обявяване в търговския регистър до посочената по-горе дата. От
извършената служебна справка в Търговския регистър и от материалите по делото се
установява, че същият не е бил представен и към настоящия момент.
Следователно от изложеното се налага извода, че дружеството, като не е изпълнило
задължението си в посочения по-горе срок на 01.10.2020 год. е осъществило от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.38, ал.1 от ЗСч.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.74, ал.1 от ЗСч., предвиждаща
имуществена санкция за предприятие, което като е задължено не публикува финансов отчет
в сроковете по чл.38 в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200
лв. При определяне размера на наложената имуществена санкция правилно е бил наложен
предвидения в разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч. минимум от 200 лева, като е съобразен
размера на реализираните от дружеството приходи в общ размер на 11729.51 лева, 0.1 % от
който е сума под 200 лева.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в
настоящия случай не са налице условията деянието да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, е довело до
неизпълнение на задължение, свързано с финансовата и данъчна система, което е свързано с
публикуване на декларации в ТР, имащо за цел оповестяването им пред трети лица, поради
което не може да се приеме, че същото представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, за да може то да се
определи като маловажен случай. Още повече, че задължението не е било изпълнено и към
настоящия момент, независимо, че от датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение са изминали четири месеца. Наказващият орган е действал
законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице
3
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло от настоящия състав.
Съдът не кредитира и твърденията на представляващия дружеството-жалбоподател,
че причината за неизпълнение на нарушението се дължи на здравословното състояние на
лицето. В този смисъл от негова страна не са представени каквито и да е доказателства в
подкрепа на изложените твърдения, както към възражението, депозирано в хода на
административно-наказателното производство, нито към жалбата, предмет на разглеждане в
настоящото производство, нито лично в съдебно заседание.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство е
участвал юрисконсулт, чрез депозиране на писмени бележки по делото, както и че
производството не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №563344-F593974/01.03.2021 год.
на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във
вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “Е. 2017” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Б., ул.“М.Т.“ №1, представлявано от Е.Н.Х., с ЕГН8003118820 е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста лева/.
ОСЪЖДА “Е. 2017” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Б., ул.“М.Т.“ №1, представлявано от Е.Н.Х., с ЕГН8003118820 да заплати на
4
ТД на НАП - Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5