№ 1682
гр. Сливен, 15.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
частен характер № 20242230200593 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Частната тъжителка П. И. П., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв.Д. Д. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият М. И. К., редовно призован, се явява лично и с адв.С. К. от
АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 3 – И. С. К., доведен в с.з.
В 09,02 часа в залата се явява частната тъжителка П. И. П..
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Да се гледа делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ:
И. С. К. – 59 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, осъждан, баща на подсъдимия.
1
Съдът РАЗЯСНИ на свид.И. К. привилегията по чл.119 от НПК, а
именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е баща на
подсъдимия.
СВИД.И. К.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитан като
свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава
да говори истината.
СВИД.И. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на М. и желая да дам показания. Тази
година на Васильовден, на първи срещу втори, бяхме на гости на комшията.
Той има дъщеря В. и бяхме на имен ден там. Към 11,00 часа вечерта се
прибрахме цялото семейство. Ние бяхме на имен ден аз, жена ми, М. сина ми
и И., моя внук. Не мога да си спомня дали М. беше с нас. Прибираме се да си
лягаме, аз дори си бях легнал на леглото, по едно време чувам, че се отваря
вратата, пътната, желязната, на двора, и чувам думи „И., още не си ли готов,
не си ли приготвил багажа, че трябва да тръгваме“. И той казва „Не искам да
ходя в Перник“ и се разрева детето. Вторият отговор беше „Айде, по-бързо, че
те чакам“ и той каза „Мамо, няма да дойда в Перник“. И няма как, станах аз,
тя (посочва частната тъжителка) беше влязла вече в къщи, в двора, зад
вратата. Казах й „Напусни, излез от двора, нямаш право да влизаш“. Втори
път й го повторих, обаче не напуска. Казах „Вземам телефона, да се обадя в
полицията“. Докато вляза да взема телефона, М. я беше извел от двора и беше
заключил вратата. И. се качи разплакан на втория етаж и си легна. Аз не
можах да се обадя, той беше я изкарал навън и заключил. Няма такъв случай,
при който тя да е поискала детето и М. да не й е го дал. Причината на първи
детето да не тръгне с майка си е, че детето не иска да отива в Перник. Мисля,
че пролетната ваканция майка му го взе и ходиха на Велинград на почивка,
мисля че беше за седмица. Не мога да си спомня месеца. Не зная дали М. е
разговарял с П. на първи за детето. Тя няма право да влиза в двора. Бях се
ядосал заради детето дето плаче, иначе нямаше да стана изобщо. Не съм видял
как синът ми е извел П. извън двора. Чувах само П. като вика „Хайде, бе, И.,
вземай си багажа, защо още не си готов“. Друг не е викал. На двора беше и
жена ми. Не съм видял момента, в който П. напусна двора и по какъв начин.
2
Жена ми ми каза, че М. е извел П. от двора и е заключил вратата. Една или две
седмици след това П. е подала жалба срещу мен, срещу жена ми, срещу М.,
срещу цялото семейство. Викаха ни в полицията, написаха един протокол,
предупредиха ни да не се разправяме повече с нея. Не съм се заканвал със
саморазправа спрямо П., само казах, че ще извикам полицията. Не съм я
обиждал. Те водят някакво дело, ама не знам за какво. Не съм чул какво си
говорят П. и М. на двора. На двора бяхме аз, М., И., жена ми и М. мисля, че
беше. Аз казах на П. да напусне, не съм говорил нищо друго. Не мога да кажа
дали другите са говорили с нея, мина една година.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Съгласни сме да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания
свидетел К..
Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание е изискал заверено
копие от преписка вх.№ 55/2024 г. по описа на РП-Сливен, която е постъпила
по делото.
Адв.Д.: Запознахме се с преписката, да се приеме. Нямаме
доказателствени искания.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Да се приеме преписката. Няма да соча
доказателства.
Адв.К.: Запознах се с преписката. Няма да соча други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се приеме преписката. Няма да соча
доказателства.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмо изх.№ 55/2024 г. от 30.09.2024 г. по описа на РП-Сливен,
3
ведно с приложеното към него заверено копие от преписка вх.№ 55/2024 г. по
описа на РП-Сливен.
Адв.К.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен.
На първи януари тази година се чухме два-три пъти през деня с П. и ми каза,
че иска да взима И. за Перник. При което аз й казах „Добре“. Говорих със сина
ми и той ми каза, че не иска да отива да живее и да учи там. Тя продължи да
ми звъни и да пита „И. готов ли е“. Аз й казах, че И. не иска да отива в
Перник. Тогава П. каза „Не ме интересува какво иска И.. Вземам го и отиваме
в Перник“. Ние отидохме на Васильовден в комшиите, аз стоях малко по-
малко и се прибрах, а И. остана с майка ми и баща ми там, и се прибраха към
11 без нещо вечерта. В момента, в който П. дойде, пак ми се обади и каза, че
идва да го вземе. Аз й казах, че няма смисъл да идва, защото детето не иска да
тръгва с нея. При което тя просто си влезе в двора на къщата и почна да вика
„И., къде си, готов ли си да тръгваме“. Той се разрева, отговори й „Аз не
искам да идвам, мамо“, а тя каза „Айде, айде, оправяй си багажа и да
тръгваме“. Баща ми стана, помоли я да напусне имота, тя не му отговори
нищо, продължи да вика И. да тръгва за Перник. След това аз й казах да
напусне, тя каза, че не иска, че няма да тръгне без детето. Баща ми пак й каза
да излезе, че ще се обади в полицията. В този момент аз я избутах да излезе
извън имота. Тръгнах да я бутам по рамото, тя каза „Не ме пипай“ и излезе
сама от двора. Аз заключих вратата след нея. После отидох да успокоя баща
ми и се качих при детето горе. Баща ми трепереше целия, да го успокоя да не
звъни на полиция, работи. Детето беше на втория етаж с М., приятелката ми.
Това става за около минута-две цялата случка, от влизането на П. в двора до
тръгването й. И. беше много разстроен, плачеше. Успокои се и заспа. За мен е
важно какво иска той. Миналата година искаше да отиде в Перник и аз се
съгласих, и той целия втори срок на първи клас беше там. Сега не искаше,
защото не му е харесало там. Винаги когато П. се обади на И. и се разберат той
да отиде с нея, никога не съм го спирал. Мисля, че към април месец, първи-
втори април, не помня точната дата, пролетната ваканция И. ходи с майка си
на Велинград, мисля че за два дена и на третия вечерта го върна болен. Покрай
Великден детето беше с нея. Пусна жалба в полицията, защото не й дадох
детето, то не искаше да отива с нея. Тя трябваше да го накара насила да
тръгне. В Перник имаме образувано дело за промяна на родителските права.
4
П. го води, защото иска детето да живее и да учи при нея в Перник, да не е
шест месеца тук и шест месеца при нея. На първи януари идваше реда на П. да
е с детето шест месеца. Тези шест месеца детето остана в Сливен и не отиде да
живее и учи в Перник, защото не искаше. Тази година не е ходил да живее в
Перник, но е ходил при нея. След това беше близо месец на някакъв лагер в
Перник, мисля че това беше през моите шест месеца.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам доказателствени искания.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам искания.
Адв.К.: Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като не е приобщена справка
за съдимост на подсъдимия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Бюро „Съдимост“ при СлРС справка за съдимост на
подсъдимия М. И. К..
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 16.01.2025 г. от 09,00 часа, за която дата и
час частната тъжителка и нейният повереник, подсъдимият и неговият
защитник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ИЗИСКА допуснатата справка.
Протоколът се изготви в с.з.
5
Заседанието по делото се закри в 09,34 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6