РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110208615 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К.
при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8615 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
005178 от 23.03.2021г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Д. ХР. ХР. , ЕГН:********** са му наложени
1). административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 (един) месец за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.6 вр.
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и 2). административно наказание парична „глоба“ в
размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не релевира доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Д. ХР. ХР. е правоспособен водач на МПС от 15.12.2016
г. Същият е административно санкциониран за административни нарушения
по ЗДвП с 6 НП, включително и за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по
чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, с 18 ЕФ и с четири наложени ПАМ за отнемане на
СУМПС.
2
На жалбоподателят Х. е връчено НП № 20-4332-011210/03.07.2020 г.,
влязло в сила на 17.07.2020 г. за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП.
На 27.02.2021 г., около 03.13 часа жалбоподателят Д. ХР. ХР. е
управлявал МПС лек автомобил „Мерцедес Г 500“ с рег. № ... в гр.С.по ул. Г.
Н.Ж. с посока на движение от бул.Л. към бул. Р.. При движението с
автомобила на кръстовището, образувано от ул. Ген. Н. Ж. и бул.Р.
жалбоподателят Х. при ляв завой навлязъл и преминал с МПС на забранен
светещ червен светофар на работещата в нормален режим светофарна уредба.
Същият е бил спрян за проверка. Жалбоподателят Х. не е представил на
свидетелите от СДВР-ОПП на длъжност мл.автоконтрольори П. Н. Н. и В.
АНД. СТ. контролен талон към своето СУМПС. Заявил е на свидетелите, че
ще обжалва и че всичко „падало в съда“. Признал пред тях, че имал друг акт
за преминаване на червен светофар. Жалбоподателят Х. отказал да подпише
АУАН серия GA № 174150 от 27.02.2021 г. Отказът е удостоверен по
надлежния ред.
Срещу жалбоподателя Х. е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-005178 от 23.03.2021г. издадено
Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Д. ХР. ХР. , ЕГН:********** са му наложени 1). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.6 вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и
2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, както и от представената от СО транспортна схема с
ясно отбелязване на местоположението на кръстовището и участъците на кои
улици и булеварди включва то, като от това писмено доказателства, че става
дума за кръстовището между бул. Ген Н. Ж. и бул. Р., а не за кръстовище
между ул. Б. Д. и бул. Р.. Изложеното обстоятелство, свързано с точното
изясняване на фактите по делото от въззивния съд не води до извод, че няма
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Напротив има такова. Изложената
фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетелите от
СДВР-ОПП на длъжност мл.автоконтрольори П. Н. Н. и В. АНД. СТ., въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
3
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна
страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, като отказът да се получи
АУАН е удостоверено по надлежният законов ред. Т.е. като инстанция по
същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките
на неговите пълномощиия, като всяко от констатираното нарушение по
всеки отделен пункт от НП с отделните съставомерни признаци и
квалификацие е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Съдът приема, че административните нарушения на жалбоподателя Д.
4
ХР. ХР. по чл.6, т.1 и по чл.100, ал.1, т.1 са доказани и установени.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;“
Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни
последици, предвидени в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 100
лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването;“
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП в условията на повторност по чл.183, ал.6 вр. чл.183, ал.5, т.1
вр. чл.6, т.1 от ЗДвП в 1 годишен срок от връчването му на НП № 20-4332-
011210/03.07.2020 г., влязло в сила на 17.07.2020 г. за нарушение по чл.6, т.1
ЗДвП, второ по ред нарушение на правилата за движение установени в чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, тъй като навлизайки в кръстовище на червен сигнал на
светофара, е нарушил посочената норма. Нарушението е ясно и точно
установено. Нарушителят не е обективирал възражения в АУАН, но
коментирал с изявления, че „всичко падало в съда“. Това води до извод, че
нарушителят не е обвързван от никакви правни норми, особено от нормите на
ЗДвП, респ. същият има изградено съзнание, че може да ги нарушава, понеже
„всичко падало в съда“. От субективна страна нарушаването на правилата за
движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
пряк умисъл - жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици,
които могат да настъпят от деянието, и е желаел тяхното настъпване, което е
видно от поведението му, тъй като съзнателно навлизайки в кръстовище на
червен светофар, същият много добре е съзнавал, че извършва нарушение на
императивно правило на ЗДвП.
Съдът следва да отбележи, че повторността е елемент от правната страна
на нарушението, а не от фактическата, поради което не може да се изисква от
актосъставителя да обективира това обстоятелство в АУАН, защото не винаги
то може да му е известно. Ролята на актосъставителя е да констатира
установеното на момента нарушение, а само в правомощията на АНО е да
прецени дали е налице нарушение и извършено ли е то в условията на
повторност. Ето защо, точно в наказателното постановление повторността
следва да бъде обективирана и съобразно липсата или наличието й да бъде
определен размерът на наказанието, което следва да се наложи на
нарушителя.
Предвидените кумулативни в абсолютен размер административни
наказания „глоба“ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един
месец за нарушението по чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.1 вр. чл.6, т.1 от ЗДвП са
наложени в законоустановените размери, като за съда не съществува
5
възможност да ревизира същите, като ги измени (намали), тъй като същите са
точно дефинитани по размер.
По възражението на жалбоподателя, че не е осъществил
административното нарушение, описано в АУАН – навлизане в кръстовището
на червен светофар, съдът намира, че от събраните доказателства се
установява категорично, че нарушението е извършено. Освен това,
твърдението на Х. е голословно и неподкрепено с никакви доказателства.
Съдът намира, че възраженията за неправилно квалифициране на
нарушението също са неоснователни, като ясно АНО е посочил с думи и
цифри защо е наложил наказание на жалбоподателя. На следващо място,
съдът намира, че от словесното описание на нарушението става пределно
ясно защо е наказан Х. и не е налице неяснота по този въпрос, както се твърди
в жалбата. Словесното описание е напълно достатъчно за да разбере
наказаният субект защо е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
По събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава и на вмененото му
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като не е носил
в себе си контролния талон към СУМПС. Това обстоятелство се потвърждава
от показанията на свидетелите Н. и С. които потвърдиха отразеното в АУАН
в тази насока. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал
събирането на доказателства, които да оборват извършването на така
вмененото му нарушение. Административното нарушение е извършено при
форма на вина непредпазливост, в хипотезата на небрежност, от страна на
жалбоподателя, доколкото последният не е предвиждал, че не носи в себе си
контролния талон към СУМПС, но въпреки това е могъл да предвиди и е бил
длъжен съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП да носи в себе си
контролния талон към СУМПС при управление на процесния автомобил.
Правилно е индивидуализирано наказанието за извършеното нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съгласно санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а именно "глоба" в размер на 10 лева. С оглед на
това обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и в
тази си част.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН ("маловажен случай" на нарушение), доколкото
извършените от жалбоподателя Х. деяния не се характеризират като такива с
по-ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 93, т. 9 НК в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Следва да се отбележи, че от приложената по
административнонаказателната преписка справка-картон на водача спрямо
жалбоподателя Х. се установява, че последният е извършил множество
нарушения по ЗДвП, поради което настоящият случай не е инцидентен в
живота му и практиката му като водач на МПС. С оглед на това съдът счита,
че правилно админнистративнонаказващият орган не е приложил
6
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършените административни
нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-005178 от
23.03.2021г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Д. ХР. ХР. , ЕГН:********** са му наложени 1).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 (един) месец за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.6 вр.
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и 2). административно наказание парична „глоба“ в
размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7