Решение по дело №311/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 205
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20195640200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 205                                         14.06.2019                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                               Втори      наказателен състав

на петнадесети май през двехиляди и деветнадесета  година

в публичното заседание в следния състав :

                                     Районен съдия:Даниела Николова                    

секретар:Гергана Докузлиева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АНД №311  по описа за 2019 година

                        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП №11012012/23.05.2013 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София, с което за нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки  и на основание чл.65  от същата Наредба и чл.32 от ЗДФИ   на Г.И.И.  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва.Счита  НП за незаконосъобразно,като издадено в нарушение на процесуалноправните и материални норми. Навежда  довода,че административнонаказателното производство ,започнало със съставения АУАН е погасено по давност ,като наказващия орган не  съобразил правилата за прилагане на давността по чл.34 от ЗАНН ,във връзка с приложимия чл.81 от НК  и не прекратил производството. Счита ,че с действията си ,в качеството на кмет не е нарушил установения ред на държавно управление ,не е причинил каквито и да е вредни последици,нито е извършвал неправомерно  разпореждане с бюджетни средства ,за да се счета за извършено  вмененото му нарушение . По тези съображения моли съда да отмени НП.

                      Ответникът по жалбата – АДФИ-гр.София ,чрез процесуалния си представител юрк.С.  оспорва жалбата. Счита атакуваното НП за  правилно и законосъобразно и моли  съда да бъде  потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

През 2012 г. била извършена финансова инспекция на Община Хасково  във връзка със законосъобразността на извършените разходи за изплатени през 2010г. и 2011г. средства за предоставяне на лекарства на ветераните  от войните ,военноинвалиди и военнопострадали.  издадена заповед на Директора на АДФИ-гр.София, финансовия инспектор – св.Д.А.М.    за  спазване и приложение на Закона за обществените поръчки в Община Хасково.

В тази връзка констатирали, че за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2011 г. Община Хасково  е изплатила средства за лекарства на ветераните  от войните ,военноинвалиди и военнопострадали в размер на 51 042.20 лв. в т.ч. 40 262.51 лв. по фактури ,издадени от ЕТ“ БИС-Антонина Славчева“ ,гр.Хасково и  10 779.69 лв. по фактури,издадени от ЕТ“Весела –Весела Ванчева“ ,гр.Хасково  .Според финансовата инспекция изплатените разходи ,отговарящи на изискванията на Наредба№17 от 2000 г. за условията и реда за предписване и отпускане на  лекарствени продукти на ветераните от войните  и Наредба №1 от 2007г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти на военноинвалидите  и военнопострадалите и подлежащи на изплащане от държавния бюджет  чрез бюджета на общината  са в размер на 48 748.41 лв. За останалите разходи в размер на 2 293.79 лв. не били изпълнени изискванията на чл.7 ал.1  от  Наредба №17от 2000 г. и чл.8 ал.1 от Наредба №1 от 2007г.,понеже на две лица са изплатени рецепти в размер на 14.20 лв. над нормативно определените за месеца три рецепти,като Община Хасково изплатила  за периода от 14.05.2011г.до 19.06.2011г. по два броя фактури на ЕТ“БИС-Антонина Славчева“,гр.Хасково сума в размер на 2 279.59 лв.без да има сключен трудов договор.Сумата от 2 293.79 лв. била изискана и получена неоснователно  и към 31.12.2011г. не била възстановена в държавния бюджет. На основание чл.18 ал.1 т.1 от ЗДФИ и чл.25 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДФИ Директора на АДФИ дал писмени указания  в срок до 31.08.2012г. да се предпиремат необходимите действия  по възстановяване на нецелево изразходваните средства в размер на 2 293.79 лв. ,ведно със следващите се лихви .При проверка за изпълнение на дадените указания проверяващия  св.Д.М. установил,че горепосочената сума от 2 293.79 лв. е  възстановена на държавния бюджет с платежно нареждане  от 31.08.2012г.  на стойност 2 450.19 лв. в т.ч. 2 293.79 лв.главница и 156.40 лв.лихва за закъснение.Прието е ,че Г.И.И. в качеството си на кмет на общината  е бил длъжен в срок до 10.09.2012г.  писмено да уведоми АДФИ за изпълнение на дадените указания , но  не е изпратил уведомление до Директора на АДФИ  в регламентирания от чл.18 ал.2 от ЗДФИ  двумесечен срок    .За  констатираното нарушение   е  съставен акт за установяване на административно нарушение №11012012  от 19.12.2012 год. против Г.И.И.  , затова че   в качеството си на Кмет на Община-Хасково в периода от 06.07.2012г.до 10.09.2012г.  не е уведомил писмено Директора на АДФИ за предприетите действия  по указания  изх.№ДП 2 ХС-0002/03.07.2012г. ,с което е нарушил чл.18 ал.2  от ЗДФИ. Въз основа на съставения акт     е издадено и обжалваното  Наказателно постановление,с което на жалбоподателя      е наложено административно наказание “глоба “ в размер на 200  лв. на основание  чл.32 ал.1 т.1  от ЗДФИ

Тази фактическа обстановка се установява   от показанията на св.Д.М.  и С.М. , така и от представените с административно наказателната преписка писмени доказателства.

                         При така установената фактическа обстановка,съдът намира ,че не следва да излага доводи по съществото на спора, . Съдът констатира при извършената от него  служебна  проверка на издадените    в хода на развилото се срещу жалбоподателя  административнонаказателно производство  АУАН и НП,  наличието  на  съществени процесуални нарушения. Видно от приложените по административнонаказателната преписка  доказателства, на  жалбоподателя   е  съставен  акт за установяване на административно нарушение   за  извършено нарушение   по  чл.18 ал.2 от ЗДФИ  .В  АУАН  като  период    на извършване на нарушението   актосъставителят   е посочил периода от 06.07.2012г.до 10.09.2012г.   По различен  начин обаче е подходил  АНО при издаване на  обжалваното НП,  отразявайки като период  на нарушението 05.07.2012г.-05.09.2012г.   Недопустимо е да е налице противоречие  относно     датата на  извършване на нарушението в  АУАН   и  след това в издаденото въз основа на него НП, тъй като административно наказателното производство е строго формално.  Посочването на две различни дати,респ.периоди  на  вмененото  нарушение  в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от  актосъставителя и административно наказващия орган  нарушение. Датата  на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата й или посочването на  различна дата  в самите  актове  е нарушение на императивните   разпоредби на чл.42 т.3 и  чл. 57, ал. 1, т. 5  от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога   точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя , а това пряко накърнява правото му на защита. По този начин е опорочена съществено процедурата по издаване на АУАН и  НП, което води до незаконосъобразност на санкционния акт  и отмяната му  на процесуално основание.Допуснатите нарушения на закона са свързани с правото на защита на жалбоподателя  и представляват съществен недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната му отговорност. 

           Отделно от това е  налице  обстоятелство,изключващо  отговорността на жалбоподателя.  Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 19.12.2012  г., на Акт за установяване на административно нарушение №11012012  за извършено   в периода  06.07.2012г.до 10.09.2012г.    нарушение  по  чл.18 ал.2  от ЗДФИ. Съгласно приетото с  Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която  давностният срок е  тригодишен, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010г. Следователно, абсолютният  давностен срок за нарушението  в случая  е   четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на  деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Отнесен към периода  на извършването на твърдяното  нарушение – 06.07.2012г.до 10.09.2012г. абсолютният давностен срок   е  изтекъл  на 10.09.2017 г., която   е настъпила, при това преди влизане в сила на наказателното постановление и постановяване на настоящото решение , явяващ се релевантният за преценката момент.  По тези съображения съдът намира, че   са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. В резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора,защото изтеклата давност е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно нарушение.

                       Предвид изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№11012012/23.05.2013г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково  в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                             Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.